Дзен-алкохолизмът е възникнал в Тъмна Индия в началото на миналия век  като смесица от различни народи, култури и видове алкохол. Основна  фигура, идеен водач и учител е Опияненият, когото народът нарича още  "заБлУДА". Тази сравнително нова религия бързо печели хиляди  последователи, но след първите години на разцвет идват и тежките удари  на съдбата – дзен-алкохолизмът е обявен за антидържавна и  противообществена религия, най-вече заради факта, че най-ревностните й  почитатели започват с молитвите още в ранни зори и до обяд са изпаднали в  нирвана, което ги прави абсолютно непригодни за каквато и да е  обществена дейност. Опияненият е преследван, неговите послушници са  гонени и затваряни, така че той – заедно с няколко верни ученици и  сподвижници – намира убежище в Тибет, където седем години се посвещава  на подобряването на спиртната дестилацията. По време на този му престой  Опияненият води дълги и напоителни беседи със своите последователи,  голяма част от които са залегнали в настоящата книга. След  популяризирането на религията чрез банери по бутилки с уиски, той е  реабилитиран и става световноизвестна личност. Милиони хора по света се  запалват по дзен-алкохолизма, а в Русия тoй е издигнат в култ, там чести  явления са масовите покръствания на стотици хора по градските площади . 
       Основната цел на дзен-алкохолизма е вътрешното усъвършенстване и  духовно израстване чрез пост, молитва и хавайски коктейли. Да достигнат  истинското блаженство сполучват малцина, които изцяло са посветили  живота си на спиртуалното си развитие. Въпреки че дзен-алкохолизмът е  миролюбива религия, тя e дала на света няколко бойни изкуства –  кво-ши-пииш-кай и салате-до – които се използват за самозащита при  кръчмарски свади или срещу недоволни от бакшиша сервитьори. Любимата  поза за индивидуална отбрана е "Пияна тояга", а при масов бой – "Пиян  морков".
      Какво ли още мога да ти кажа, скъпи читателю? Освен че ти завиждам,  защото за пръв разгръщаш книгата, която съм готов да препрочитам отново  и отново.
 
 Глава първа: Когато се наливаха основите
       Веднъж Опияненият разказа на своите ученици: "Достигнах истинското  блаженство, но се върнах сред хората. Вървях сред тях, а те ме  настъпваха по ръцете..."
 
 Първи принцип на дзен-алкохолизма: по-добре цироза, отколкото  склероза.
       Друг път той посочи един от учениците и му каза: "Скочи от тази  скала". Онзи се хвърли и се преби. Тогава Опияненият се обърна към  останалите: "Действията се раждат от думи, думите от мисли. Най-добрият  начин да не мислите е да нямате с какво."
 
 Втори принцип на дзен-алкохолизма: който пие, зло не мисли.
       Учениците му забелязаха, че Опияненият смесва всички налични  видове алкохол в една чаша, изпива я до дъно и пада веднага под масата.  Когато го попитаха, той се усмихна и отговори: "Когато откриеш  най-късият път към блаженството, обикновено после те мързи да  заобикаляш."
 
 Трети принцип на дзен-алкохолизма: зигзагът не е най-късият път,  но е най-сигурният.
       Един от учениците му веднъж го попита: "Защо не хапваш и залък?"  Опияненият го погледна благо и му рече: "Храната е за нищите духом,  защото тя пречи да изпиташ истинското блаженство и те разсейва. Храната е  изкушение, което те отклонява от правия път и ти пречи да усетиш  божествения дъх в гърлото и сърцето си."
 
 Четвърти принцип на дзен-алкохолизма: всички прасета на мезета.
       Една сутрин учениците се оплакваха от главоболие, като резултат от  твърде усърдните молитви и песнопения предната вечер. Опияненият ги  събра и им каза: "Две са основните движещи сили на този свят –  Блаженство и Махмурлук. И колкото по-голямо е блаженството, толкова  по-страшен е махмурлукът после, защото тези две сили крепят равновесието  в природата, няма щастие без болка, няма алкохол без пари. Но ще се  откажете ли от блаженството заради махмурлук?"