"Не се е родил още града, който да ни раздели, ние винаги ще сме си заедно" от мойте 2 най-близки приятелки, когато реших да уча ж Пловдив и се виждаме вече много по-рядко
И мисля, че думите който най- много са ме разчувствали до сега, ги чух преди няколко дни от един мой много близак приятел, който преди 2 години като паднах със ски и едвам са ми спасили живота даде кръв за мен. и сега като бяхме на мойта вила, аз паднах много лошо и ми беше зле. и той седна до мен, почна да плаче и ми каза:
" Муце, моля те пази се повече, толкова те обичам и неискам да те загубя само заради миг невнимание. Знаеш ли колко ни( мнойте прители) беше тежко когато падна и си мислихме, че може да те загубим. само като ми казаха, че трабва да се даде кръв за теб, бях готов и 2 и 3 пати да дам, само да ми кажат, че си по-добре и че ще се оправиш. Ти си един прекрасен човек и когато правиш нещо, немисли егоисично, знай че има хора, които много те обичат и страдат за теб"
