Аз мисля,че пътят ни е начертан,ние можем така да се каже да"поразместим малко линиите ,но не и да изтрием техните очертания!Мисля,че ако нещо ти е писано да стане,колкото и да се противиш-ще стане.Несъмнено обаче и човекът има принос в развоя на живота си-всяко едно,макар и малко негово решение се отразява на нещо друго,а от своя страна това другото се отразява на трето-и така стават супер големи неща.Например:решил си днес да излезеш,а не да учиш->излязал си и не си учил->не си учил и не си бил подготвен->изпитали са те и не си отговорил->писали са ти двойка->заради тази двойка целият ти успех рязко намалява и така ->губиш правото си на стипендия с няколко стотни И какво излиза?Една година няма да вземаш стипендия заради едно излизане и един ненаучен урок,заради решението,което си взел.Ето такива,макар и елементарни примери показват колко много решения всекидневно вземаме.Някои са правилни-други не са,но според мен,каквото ни е писано да стане,ще стане.Чувала съм за един човек,на когото казали,че ще умре от кола.Човекът не излизал никъде,за да не стане жертва на катастрофа,но един ден излязал на тератаса си и умрял.От какво ли?От една играчка-кола,която малко дете хвърлило от последния етаж....съдбата ни е тази,която ни води,само,че и ние имаме право да я определяме ДОНЯКЪДЕ