Автор Тема: За родителите, роднините, приятелството.. и евентуално любовта...  (Прочетена 5661 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Сички добре знаеме, че обущаря ходи бос, хлебаря - гладен и т.н... В тоя ред на мисли, в последно време съм се заел с уреждане на статута на някви там семейни имоти.. крайно време беше, а и баща ми каза, че ако не ги оправя тия неща ше ме изгони от нас! :) Казвам го във връзка с това, което ми се случи, тръгвайки си от апартамента на брата на баба ми и жена му - мили, стари хора, които ме нагостиха с неква манджа, преди да ме пуснат да си ходя с един важен докимент.. Действието се развива на една спирка в Младост.. седи един мъж, в последствие стана ясно на 42 години, до спирката и продава стари книги. Както си седя аз, започна да ми говори.. "Господине, купете си книга! За 1 лв ше ви я дам!".. първоначално не му обърнах внимание, а се дръпнах на страни... той обаче продължи: "Господине... 50 ст., моля ви!". Отидох при него и му казах че ше му дам 1 лв, но нямам нужда от книга. Заприказвахме се.. в началото реших, че е поредния пияница, който разпродава квото е останало в тях, за да може след обяд или най-късно довечера да се унищОжи! После разбрах че не е точно така.. няма да разказвам цялата му история, защото е доста дълга, а и не смятам че е нещо, което трябва да публикувам в интернет.. В общи линии човека е живял съвсем нормално, докато в един момент не са го предали и изоставили първо жената, която е обичал, след това най-добрия му приятел... след това всички останали приятели, както и най-близките му роднини! И сичкото тва се случва само за 2-3 години! Каза ми: "Прави сметка, Митко, докъде бях стигнал, щом си продадох секцията от хола!".. няма да забравя това, което ми каза точно преди да се кача на рейса: "Единствените хора в тоя живот, които можеш да наречеш "приятели" са родителите ти! Всичко друго са само интереси.. и боклуци!".
Вие кво мислите? До колко можем да се доверяваме и да разчитаме на хората, които наричаме "приятели"? Можеме ли изобщо или трябва да се доверяваме само на себе си и да разчитаме на нашите си възможности? Нали хората казват, че на вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам..
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Аз имах един единствен човек, на който можех да се доверя абсолютно за всичко и бях сигурен, че няма да ме предаде...Него обаче го няма вече. А все още не съм срещнал някой подобен. Мъдрецът неслучайно е казал "Човек за човека е вълк" ;) :(
Caralho Voador

Неактивен Vicky

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 226
  • Пол: Жена
    • Профил
Аз също смятам, че единствено родителите ми никога няма да ме предадат. Никога не съм напълно сигурна за приятели или други роднини. Случвало се е да ме предадат хора, които смятам за част от семейството, така че човекът е напълно прав!
А btw, дали бих могла да го открия тоя човек, ако го потърся? Щото би бил страхотен герой в една рубрика на вестника, в която разказваме историите на най-различни хора(без значение дали са щастливи или не). На мен винаги ми е било много кофти за такива хора, но кво да се прави...освен с едното левче, рядко има с кво да помогнем:/

П.П.: Митко, много задълбочени теми взе да пускаш напоследък :) (Тва е хубаво, исках да кажа :D )
After all, what's the point?
Cаuse levitation is possible,
if you're a fly; achieved and gone
Theres time for this and so much more.
It's typical - create a world
A special place of my design
To never cope or never care just use the key.

P.S.:
(\__/) Зайо
(='.'=) FOR THE
('')_('') WIN !!

Неактивен WhiteWolF

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 251
  • Пол: Мъж
    • Профил
Лично според мен има и приятели има и познати ти самия трябва да намериш границата м/у това кой какъв ти е.
Като зопочнахте с поговорките ето и от мен - "По-добре един приятел който ще ти помогне от колкото много, но няма да ти помогнат"
"По-добре един истински враг от колкото лъжливи приятели"
Не ме интересува дали ме харесвате или
мразите, важното е, че мислите за мен!!!

Рано или късно всички ще си отидем от този свят

Неактивен ZAZO

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1242
  • Пол: Мъж
    • Профил
Прав е бил човека, всеки рано или късно ти го набутва... Сладките приказки всеки ги е чувал, но обикновено се изричат от 3то лице, в смисъл хората са свикнали да говорят едно (това което другия иска да чуе), пък в крайна сметка да гледат своя интерес... Е проблеми няма докато интересите се препокриват, но когато се разминат ако не си по-хитрия или пък си един от малкото останали романтици, които още не вярват, че хората са загубили човешкото в себе си, в крайна сметка оставаш преебан. До сега не съм имал приятел, който да не ме е наранил и/или предал/прецакал за собствена изгода, и/или предпочел мен пред себе си... Всъщност не ми пречи особено това. Настроил съм се така, че да не очаквам много от хората за да не се разочаровам прекалено.
За жалост има случаи, когато това не се получава. Просто в един момент романтика се пробужда и тогава идва страшното, доверяваш повече от полезното на някого. В крайна сметка оставаш толкова броукънхартид и сам (и разорен понякога), че или ставаш наркоман, или пропадаш по друг начин, продаваш секцията и покъщнината.. бе с две думи си яко депресиран и не може да ти се помогне.
И все пак си мисля, че може да има някакви изключения. В смисъл на мен например още не ми се е случило да предам или прееба близък човек. Наистина се надявам това да не се случи и за в бъдеще.
« Последна редакция: 2008-01-14, 17:21 от ZAZO »
Това, че се пъчиш, не значи, че са ти големи циците!!!

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Ми аз не случайно казвам постоянно, че майка ми ми е най-добрата приятелка. На нея мога да разчитам винаги, помагала ми е адски много, винаги ме изслушва, подкрепя, дава ми съвети, казва ми всичко както го мисли, без да ми спестява някои неща. Прави го, за да ме защити, и аз съм адски щастлива, че я има. Доверявам й се напълно, както и на баща ми, знам че и той не би ме предал никога. И двамата биха дали живота си за мен, в това съм убедена. Аз моя за тях също! Следващият човек, на който разчитам страшно много е брат ми. За него мога да кажа същите неща както и за майка ми, и за баща ми. Радвам се, за това мога да кажа, че съм най-щастливият човек, защото ги имам  :) Обичам ги  :)
На приятели не се доверявам напълно никога, имам си едно наум винаги. За гаджето общо взето същото, въпреки че си зависи..  :) Но наистина всичко може да се случи и не можеш да бъдеш никога сигурен дали ще получиш рамо от приятелите ти или гаджето.
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
  Много хубава история. Не като благоприятно развитие, а като поука е хубава. Гадно е да те предадат, особено хора, за които си давал всичко.
Аз затова забелязвам някаква променя у себе си или поне съм по - различна от преди. На всеки се доверявах, всеки считах за приятел, но адски много хора ме разочароваха и сега страня малко от всички, но така ми е по-добре. От едната крайност на другата май преминавам лека по лека, но животът е сложен, не всички ти мислят доброто и човек трябва да се учи да внимава.
  Ужасно е това, което са сторили на човека. Но за жалост винаги добрите хора страдат, защото са уязвими, защото все повече и повече от нас стават егоисти и са готови да смачкат всичко и всички, за да постигнат целта си. Едно е ясно-тези хора НЕ са го обичали, не са го ценели. Аз никога не бих изоставила мъжа си без стотинка, дори да съм спряла да го обичам! Това е човек, с който си прекарал толкова мигове от живота си, за Бога...та ти си се клел пред Бога "докато смъртта ни раздели"! Как може после да го измамиш и да не се интересуваш от него. Това е грозно. Можеше да го остави, щом няма чувства, но не и да му отнеме всичко. Дано никога не изпитам това, което той е изпитал.

Иначе е прав, че родителите са може би единствените, които изпитват безкористна обич, единствените, които ти дават цял живот и не искат в замяна нищо, освен уважение и обич! Много "приятелства" се основават на взаимна изгода, а това все повече и повече мърси човешките взаимоотношения. Аз имам адски много познати, но малко приятели. Мога да ги преброя само на пръстите на едната си ръка...Но пък знам, че семейството ми ме обича, знам, че вярват в мен, гордеят с е с мен, когато успявам, страдат с мен, когато ме боли. Те няма да ме предадат, няма да ми завидят, няма да ми направят мръсни...За разлика от другите хора.

Това е животът! Трябва много да внимаваме на кого вярваме, защото един ден може и ние да продаваме остатъците си скъсани чувства...на безценица. И не всеки от нас ще срещне човек, с когото да сподели. Мнозина отминават, все едно никога не са те виждали...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен RIoT

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 566
    • Профил
На приятели не се доверявам напълно никога, имам си едно наум винаги. За гаджето общо взето същото, въпреки че си зависи..  :) Но наистина всичко може да се случи и не можеш да бъдеш никога сигурен дали ще получиш рамо от приятелите ти или гаджето.

Да за тва съм на 100%
С тази разлика 4е аз не се доверявам и на родителите НИКОГА!!!
Много 4есто се е слу4вало да предадът довертието ми просто никакво доверие!!
хаха и то като се замисли 4овек не остана никоЙ,но по добре така от колко да съжалявам.
раждаме се само и си умираме сами!
Listen its like poker you can play your best
But you got to know when to fold your cards and take a rest
And know when to hold your cards and hold your breath
And hope that nobody else is stacking the deck because
I dont need to tell you that life isnt fair.

Неактивен Zago

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1184
  • Пол: Мъж
  • Простак - чревоугодник
    • Профил
Вие кво мислите? До колко можем да се доверяваме и да разчитаме на хората, които наричаме "приятели"? Можеме ли изобщо или трябва да се доверяваме само на себе си и да разчитаме на нашите си възможности? Нали хората казват, че на вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам..


Съвсем на скоро (291207) едно човече, което смятам за много близък приятел, се изказа за мен като "така наречен приятел". В интерес на истината най-малко това очаквах да се сучи, особено пък от него... На пръв прочит това звучи глупаво, но в момента на случилото се не бе така. По природа съм готов да подам рамо на всекиго, помощ не отказвам никому, но и избягвам да търся. В редките случаи, когато ми се е налагала минимална услуга, Бога ми, на всекиму се случва, много често съм си късал нервите.

Преди 3 години (и нещо) настъпа в бита ми един много голям срив, затворихме бизнеса си, от там трябваше да покриваме (с баща ми) бая задължения и кредити, трябваше да се бачка много и да се излиза малко, за да се пести. Е, компанията, в която движих до тоз момент, изведнъж ми забрави и номера и адрес... Едно "Здрасти, пич, жив ли си? Умрял ли си?" нямаше...

Минаха се годинките, изплавах, пък и нагоре взех да драпам. Опора не търсех, а и не търся.

Приятели?!? Обичам ги всичките до един. Знам на кой, за какво да разчитам, но избягвам. Избухват искри неминуемо, но се старая да прощавам. Е, във случката от 291207 още никак не ми е минало, а и за сефте ми се случва нещо подобно, но и на това ще му се намери колая.

И аз да кажа една мъдра приказка "Дръж приятелите си близко, враговете още по-близко"...

А, ето и по-голямата част от любимите ми люде...



« Последна редакция: 2008-01-15, 16:37 от Zago »
Life is chaos, chaos is life.
Control is an illusion.
Only thing You can control are Your own intentions.
If You start with good intention, You have better chances ending up with good.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Преди 3 години (и нещо) нестъпа в бита ми един много голям срив, затворихме бизнеса си, от там трябваше да покриваме (с баща ми) бая задължения и кредити, трябваше да се бачка много и да се излиза малко, за да се пести. Е, компанията, в която движих до тоз момент, изведнъж ми забрави и номера и адрес... Едно "Здрасти, пич, жив ли си? Умрял ли си?" нямаше...
На мене ми се беше случило абсолютно същото :thumbs down:. И после кво да разчиташ на приятели...
Caralho Voador

Неактивен Vicky

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 226
  • Пол: Жена
    • Профил

А, ето и по-голямата част от любимите ми люде...





И МОСКВИЧААААААААА!!! :D
After all, what's the point?
Cаuse levitation is possible,
if you're a fly; achieved and gone
Theres time for this and so much more.
It's typical - create a world
A special place of my design
To never cope or never care just use the key.

P.S.:
(\__/) Зайо
(='.'=) FOR THE
('')_('') WIN !!

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Не знам.. чета всичко и все пак вярвам на най-близките си приятели... Зазо може и да е прав, че приятелството от една страна си е споделяне на интереси, но в такъв случай вярвам, че интересите ни доста здрави и интензивно се припокриват :)

Иначе що се отнася до родителите ми доста отдавна съм проумяла,че те са хората, на които мога да разчитам най-много. Както каза и Ева... майка ми ми е най-добрата приятелка... може и да не споделям всяка подробност от живота си с нея, но никога не е отказала да ме изслуша, когато имам нужда и да ми даде съвет, когато поскам :)
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

egoist

  • Гост
Съвсем категорично заявявам - АЗ ПРИЯТЕЛИ НЯМАМ! Засега само родителите, сестра ми и мъжът ми са ми доказвали своята преданост и готовност да ми помогнат за, каквото и да било! Да се надяваме, че винаги ще е така. Със сестра ми преди време станахме свидетели на грозни сцени от страна на роднини на баща ми, относно подялба на имоти. Тогава сестра ми се обърна към мен и ми каза: Яна, моля се никога да не стигаме до такива моменти. Дано за имот никога не се караме!!!
Може половинката ти да те предаде, както и братовчедите ти и лелите ти..., но не майка ти и баща ти. (Макар историята да познава и такива ... кофти случаи!)
Има и една приказка "Кой ти извади окото? - Брат ми."
Митак, не ми се ще да го мисля много, 'щото всеки може да ти го сложи, но това не трябва да ни обезверява... Иначе, ей сегичка се меткам от 6-ия етаж!

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
В редките случаи, когато ми се е налагала минимална услуга, Бога ми, на всекиму се случва, много често съм си късал нервите.
Мда, и аз имах някакъв такъв период миналото лято, бях изпаднал в тежка криза и единствено едно приятелско рамо ми трябваше, половин час с близък човек, за да си излея мъката и да пием по бира с него/нея... Някак си всички се изпариха яко дим, всеки се оказа със сериозен ангажимент и никаква тенденция да се появи. Дори и по Интернет или телефона да се бе опитал да ми обърне внимание, пак щеше да ми е от полза, но уви.
Прави са горе с цитата на Homo homini lupus est (човек за човека е вълк), тъй като това е горчивата истина. За по- неангажиращи неща можеш да разчиташ на някои добри познати, но когато опре ножа до кокала осъзнаваш, че си сам.
Сега и аз разчитам на родителите си (всъщност само женската част от майчината рода). Въпреки това имам хора, които и на това не могат да се похвалят и са абсолютно сами в природата...
Signature.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Малко пословици и мъдри мисли:

Вчера един познат съвсем ни в клин ни в ръкав ми изтърси: Homo hominis lupus est. Явно поговорката е достатъчно популярна. Но пък старите българи имат един много хубав израз за тези, които живеят според този принцип- "овълчил се е". Наистина човек, който си мисли само това, едва ли би могъл да бъде напълно щастлив. Защо? Аристотел го е казал още преди 2300 години- човекът е "зоон политикон" т.е. "обществено животно". Хората не са като тигрите или вълците-единаци; всеки един от тях, колкото и да не си го признава, има нужда от общуване със себеподобните си.

Разбира се, "кръвта вода не става" и родовите връзки, независимо от отпадането на родовообщинния строй, все още са най-важни- те донякъде задължават да бъдеш честен и почтен с тези от "твоята кръв".

И малко житейски истории:

Винаги ми е било непонятно защо хората хабят толкова време в това да си правят мръсно един на друг, когато, действайки заедно, биха могли да постигнат много повече, което да е добре за всеки един от тях. Не че и аз съм "света вода ненапита", но идеята за честното, открито и безкористно приятелство винаги ми се е струвала привлекателна и не съм намирал кой знае какви трудности да бъде реализирана в действителност. Уви, за повечето от останалите хора, които съм срещал, това явно съвсем не е било така. Сещам се за един тип, с който учехме заедно и от първи до дванайсти клас сме седели на един чин. В гимназията го счупваха от ебавки, както и на повечето останали места. Въпреки това (тийн-манията за популярност, снобизма итн.) аз никога не съм го изоставял и винаги съм го имал за един от най-добрите ми приятели. Щото си мислех, че това, че за мене не е важно какво мислят другите за него и не правя това, което правят те, е готино, в смисъл - идеалистично, опитвах се да му помогна по всякакъв начин, да го ободря след сдухванията итн. В замяна получавах дребнаво използвачество и множество малки мръсни номерца, за повечето от които се осъзнавам едва сега. Пример как аз съм се държал с него: Отиваме да пафкаме и пича, чийто е коза, вика: "Без Чикията", а аз виждам, че му става гадно, вкарвам го в кръгчето и му отстъпвам моите дръпки. Пример как той се е държал с мене: "Сега ще ми дадеш още три касетки, иначе аз няма да ти върна еди кой си диск и няма да ти дам новия албум на Хауз ъф Пейн." Или пък ме обвиняваше, че съм му крал касетки, на което аз озадачено отвръщах: "Е не съм, нали си ми приятел, аз не крада от приятели, к'ъв да го *ба е смисъла?!?" След което отиваме в тях и аз, ровейки, докато той беше в кухнята, си намирам неква моя касетка, дето ми липсваше от сто години. Е е*и му майката  >:(. Както и да е, преживях го това. Преживях и това, че се изчука с гаджето на най-добрия ми приятел няма и месец след смъртта му (много зле изцепка според мене; тя си беше боклук, ама и той не пада по-долу). Обаче когато аз изпаднах в некво кофти положение (като това, което описва Заго по-горе) настъпи тоталния срив. Цял живот съм нямал телефон (даже и домашен!) за разлика от него и винаги аз съм му се обаждал да се видим. Накрая преди няколко години си взех GSM и, естествено, очаквах и той да ме потърси...Нищо подобно - един път не ми звънна. Сега живеем в един квартал и той го знае ( вече втора година), има ми телефона, но нито веднъж не ми е звъннал да види кво правя, жив ли съм, умрял ли съм, кво става с мене. А от първи до дванайсти клас сме седели на един чин...Бившата ми се подиграваше много грубо с него, а аз се карах с нея заради това и винаги взимах неговата страна. И за кво?
Caralho Voador

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Тежко, Дада; тежко. И аз съм се парил по подобен начин. Всъщност препоръчвам ти да почетеш малко повече за пикъпа не от сексуална страна, а от гледна точка на взаимоотношенията. Много неща са унисекс в книжките и осъзнаваш защо и как се случват еди кои си и еди що си събития.
По темата за отношенията, последните 2 години се опитвам да изградя следния принцип:
-отразявам, доколкото имам интуитивна способност, отношенията на околните - тези, които се стремят към контакт и близост и приятелство с мен, отвръщам със същото; тези, които пазят дистанция - не правя усилие да се сближавам с тях.
-разчитам на близки познати и т.н. 'приятели' за много неща, но се старая да спазвам и един от главните принципи на обектно-ориентираното програмиране: 'loose coupling', иначе казано минимална свързаност и зависимост от околните.
Signature.

Неактивен Vicky

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 226
  • Пол: Жена
    • Профил
Цитат на: Don Dada
Винаги ми е било непонятно защо хората хабят толкова време в това да си правят мръсно един на друг, когато, действайки заедно, биха могли да постигнат много повече, което да е добре за всеки един от тях.

Аз преди си мислех "Всеки човек има своя правилна гледна точка и от неговата гледна точка, той е добър и е прав" и се опитвах да погледна през очите на другите. Така например, начинът на живот с пиене, купони и "многоженство", разбира се, винаги се е струвал невероятно неприемлив на хората, които по цял ден стоят вкъщи, четат книги и се опитват да разберат какво има след Смъртта. Първият вид обаче мислят по следния начин:"Ооо, сега съм млад, тряа да си живея, да си купонясвам...и без тва няма доказателство, че тва не е единственият ни живот..." и донякъде са си прави. Вторият вид пък си казва"Как си пропиляват живота тия хора...Вместо да се замислят за ценностите, за истински важните неща, те се кефят на съсипването на тялото си и нехайството. Не разбират, че тялото е нещо временно и земният ни живот е много крехък, а това, което остава, е съзнанието..." и донякъде и те са прави. Това е един прост пример за теорият ми, че всеки има гледна точка, която , колкото и да се струва абсурдна на други, за него е правилната. Само че теорията ми се пропука преди време.
Открих, че има трети тип хора, които знаят, че гледната им точка е ЗЛА (в буквалния смисъл), но това ги кефи...Позьори ги наричах аз, но и това не е съвсем точно определение, защото позьорите са тези пубертети, които се кефят да са различни и носят кръстове, гримират се в черно и гледат лошо. Само че те не са лоши в действителност. Когато им мине пубертетът разбират колко са били смешни и някой ден имат прекрасно семейство и дори не помислят за отминалите си бунтарски години. Обаче има хора, които са зли по природа - от тях лъха злоба и ... гадост. Аз познавам такива - колкото и пъти да съм се опитвала да говоря нормално с тях, те просто ме гледат и ми изпиват положителната енергия...душевни вампири, може би? А разбира се, има и просто ПРОСТИ хора. Познавам и такива. Седят и само правят интриги  и пускат слухове. Винаги ми е било интересно да гледам как някои такива хора ( от интригантите и душевните вампири) са изправени пред най-големите си страхове и стават мижитурки, реват и се молят ... Аз не съм религиозна, но се надявам, че по някое време възмездие има.
Та, мисълта ми беше, че, за съжаление, хората са твърде различни. И дори ако имаше начин всички да са добри (както мислех едно време), техните възгледи пак се разминават дотолкова, че да не могат да се сработят в едно общество, в което да работят заедно. Защото едни искат да стигнем до по-далечни планети, други обаче държат да изследват самия живот на Земята и дори тези 2 различия, ако щеш, са достатъчна причина това да попречи на единството. Затова и се влачим тъй бавно във всички посоки. Но може би така е по-добре и по-интересно. Винаги съм се чудила "Е,добре, де, кой ще иска да работи като шофьор на камион...или автомонтьор?" и на Пловдивския панаир работих за хора, които ОБОЖАВАХА работата си - точно това, за което се чудех! Щофьори и монтьори. Те не искаха да се занимават с нищо друго! После се зачудих "Че кой ще иска да следва арабистика, като може да учи психология?". Тези дни се запознах с едно много интелигентно момиче, което твърди, че психологията е нещо много глупаво и дори не е наука. Аз лично много обичам психологията, макар у нас все още да няма практическо приложение в повечето случаи...но се уверих, че има всякакви хора. Една приятелка иска да стане медицинска сестра...просто я кефи. Хората са различни, може и да не са лоши, но са различни.
After all, what's the point?
Cаuse levitation is possible,
if you're a fly; achieved and gone
Theres time for this and so much more.
It's typical - create a world
A special place of my design
To never cope or never care just use the key.

P.S.:
(\__/) Зайо
(='.'=) FOR THE
('')_('') WIN !!

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Определено има откровено зли хора, които знаят, че са такива и се кефят на себе си  :o. Макар че си мисля, че никой не е крайно зъл- всеки има по нещо добро в себе си, дори и най-масовия убиец. Имал съм възможност да комуникирам и опознавам всякакви хора- и даже и в някои от най-големите гадняри съм откривал некви хубави неща, слабости итн. Друго- хората са различни, но и си приличат по страшно много неща. Като си говорим за психология- в Нова Гвинея бил направен психологически експеримент. На хората от едно племе от каменната ера, което съвсем скоро било влязло в контакт с цивилизацията (там в планините през 30-те години на 20 век били открити 200 000 човека, които нямали никва представа за околния свят!), показали снимки на други хора (бели), които правели физиономии, изразяващи различни емоции. Папуасите безпогрешно разпознали всяка една от емоциите, които изразявали лицата на хората на снимките. А те всъщност били напълно различни от тях- като раса, култура итн. Това не е ли достатъчно доказателство, че всички си приличаме?
Caralho Voador

Неактивен Zago

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1184
  • Пол: Мъж
  • Простак - чревоугодник
    • Профил
Уф, като казвате "груби" и "зли" хора и идея си нямате какво значи това в действителност (на "и идея си нямате" гледайте като тропа, а не като мерак за вербално и ментално надмощие). Като добавите и едно "елементарен", малко "злоба" и щипка "нетактичност" и ще се доближите на около 15 км от представата за човек, с който живеем под един покрив и с който воюваме (забележете липсата на кавички) от близо 10 години... Ггхххх... Няма да говоря, че се раздразних категорично! Край, отивам да ям.
Life is chaos, chaos is life.
Control is an illusion.
Only thing You can control are Your own intentions.
If You start with good intention, You have better chances ending up with good.

Неактивен Vicky

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 226
  • Пол: Жена
    • Профил
o.O
Леле, т'ва звучи интересно... я разкажи за тоя човек? Съквартирант? Някой роднина?
Аз лично съм се сблъсквала няколко пъти със адски ужасни хора - един мазник, който учеше в моя клас, но го повтаряше за 2-ри път и беше супер гнусен тип, два пъти се опита да ме изнасили( и не говоря за натискане или нещо такова). Първия път се измъкнах благодарение на един даскал, но втория път имах дори наранявания, макар че за щастие успях да го сритам и избягах. После родителите ми най-накрая говориха с директорката и на всичките момчета им беше забранено дори да говорят с момичетата( бяхме само 2 момичета в 8-ми клас :/ ). Тааа, този "пич" превърна една цяла година от моя живот в истински ад! Толкова е гнусен, че като се сетя за него, ми иде да го дам на най-гадния звяр и да гледам как го разкъсва. Няма да ми е жал, нито съвестно...Може би и аз съм станала зла, знам ли. Не се считам за съдник, но ако зависеше от мен, тоя "човек" нямаше да получи право да живее. Същото се отнася и за една друга бивша съученичка. Имаше един кофти недъг по рождение и това я правеше АДСКИ озлобена срещу всички. Още от първи клас се нахвърляше и на учителки и ученици. Говореше както на тях, така и на майка си на "курво, краво, патицо" и все се биеше с някого. Момчета, момичета, нямаше значение. Всички се страхуваха от нея, докато не се обедини срещу нея цялото даскало (ръководството, честно казано не можеше да направи нищо, за да я озапти) и тя тихо мълком дойде с майка си рано сутринта, взе си бележника и офейка. Отиде в друго училище. Изключиха я и оттам за побой. После в трето и така. Чувам, че дружи с оня същия говняр, за който споменах няколко реда по-нагоре.
Няколко месеца по-късно в една съседна къща се бяха настанили цяла тълпа араби. Занимаваха се с трафик на хора, но никой не ми вярваше:/ Преследваха ме по спирките и се налагаше да лъжа, че отивам на село и не зная кога ще се върна. Станах параноичка и започнах да ходя с пистолет. Носих го с мен 5 години. Когато обаче тия боклуци бяха разкрити, дойде лично Бойко Борисов(той още не беше кмет по това време) и неговият помощник тогава (май беше Николай Василев) и ги опандизиха. Бях много щастлива като разбрах, а на баща ми дотогава  така и не бях казвала за това, защото знаех, че директно ще отиде да ги застреля. Когато му казах(тях вече ги нямаше), той ми се развика. "Що не ми каза, щях да отида и да им пръсна кофите!", както и очаквах. За нещастие, не си измислям и думичка от цялата работа. Наскоро, когато вече започнах стабилно да си имам приятел (така,де, преди около 3 години) спрях да нося пистолета. На пияници и малоумници претръпнах, но често ми се случва да окача от паника и параноя заради някой смръдльо по улиците вечер.
Заго, не искам да подценявам това, с което ежедневно се сблъскваш, защото съм убедена, че е ужасно, но исках да споделя, че ако наистина, твоят съквартирант...или знам ли и аз как се води, е по-зъл от някой от тия хора... Наистина положението ти е ужасно :( Но пък...вече се убеждавам, че хората винаги има с какво да ме изненадат. Особено негативно.
After all, what's the point?
Cаuse levitation is possible,
if you're a fly; achieved and gone
Theres time for this and so much more.
It's typical - create a world
A special place of my design
To never cope or never care just use the key.

P.S.:
(\__/) Зайо
(='.'=) FOR THE
('')_('') WIN !!

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Тежко, Дада; тежко. И аз съм се парил по подобен начин. Всъщност препоръчвам ти да почетеш малко повече за пикъпа не от сексуална страна, а от гледна точка на взаимоотношенията. Много неща са унисекс в книжките и осъзнаваш защо и и как се случват еди кои си и еди що си събития.

Примерно Макиавели става ли?

Цитат
Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, отколкото да възбужда страх. Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх. Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън. Обичта се крепи върху връзката на признателността, но тя лесно се къса когато изгодата го налага, защото хората са лоши по природа.


А що се отнася до роднинските връзки:

Цитат
Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

Цитатите са от "Владетелят" ;)
« Последна редакция: 2008-01-19, 12:13 от Don Dada »
Caralho Voador

Неактивен xxx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1313
    • Профил

   Малко предистория: Единственият човек, който си контактува с баба ми, съм аз.  Има две деца, които не й обръщат кой знае какво внимание, 3 внуци, които не я поглеждат и една внучка, която се старае да я изслушва, вози я с колата от място на място и се старае да й обръща някакво внимание(просто защото друг не го прави )- аз.Това го казвам по повод родовите връзки.
   С баба(виж предисторията) отидохме при една нейна бивша приятелка по повод някакви проблеми. Когато тая жена започна да разказва живота си и двете се разплакаха(аз не, понеже съм безчувствена). Тая жена, беше погребала съпруга си, когото й бе провалил целия живот, залитайки по курви и алкохол, преди няколко години. Тая жена беше оставила къщата си на сина си и заживяла в барака до реката при студа и влагата. Тази жена, не е била поканена на сватбата на внучка си, носеща името й. Тази жена, дава пари на сина си, който поддържа някакъв стандарт на живот, който е висок, съдейки по самочувствието. Тази жена работи по-тежка физическа работа отколкото повечето мъже. Тая жена е на 68. Разказвам историята, понеже мястото и е по форумите и трябва да се види. Тая жена реве пред баба ми. Баба ми реве с тая жена и се замисля за това, което има.
Дади:"Една майка може да изгледа много деца, но едно дете не може да изгледа една майка."
Тва по повод родовите връзки...

   Аз съм убедена, че изляза ли от тази къща, стана ли самостоятелна, отношението на родителите ми към мен ще се промени. При подходящите условия чувствата се притъпяват и охладняват. А условия и причини - бол. Кръвта вода не става, но времето и разстоянието притъпяват чувствата. А и ги познавам добре... и знам какво да очаквам от себе си и от тях. Но колкото и да охладнеят чувствата за тях аз завинаги ще съм тяхното детенце и съм убедена, че ще ми помогнат.
Тва по повод родителите

  Имам много братовчеди, но не ги познавам. Знам само първите - нататък не ми трябват. На първите бих могла да разчитам, ако ми трябват пари или ако ще ме пребиват, та да идват на помощ - стига ми.
тва по повод роднините

  Имам доста приятели - хора, с които можем да излезем и да пийнем, да кажа какво съм правила днес, да споделя впечатления, да обсъждам идиотщините, които съм направила и да давам съвети. Истинските ми приятели - вече нямам нито един. Просто хората се отдалечават. И ако на всеки мога да кажа как се издъних на изпита по математика, то на никого не бих споделила какво точно ме накара да стоя будна до 7 сутринта, въртяща се в леглото, зяпайки тавана. преди да почна да пиша този пост си мислех, че съм голяма алтруистка, щото се старая да помагам на всичките си приятели с каквото мога и с каквото не мога, но като се  позамисля и те правят много компромиси. Примерно си направих едно експериментче точно преди 2 минути звъннах на един приятел ей така, да го видя дали ще вдигне в 02:22, знаейки, че той спи, щото се бяхме чували днес малко след 12 (аз не вдигам никога, когато спя, дори да се събудя и да видя кой ме търси ). Аз звъннах, той вдигна и си поговорихме за голямата депресия в САЩ. А спеше. Т.Е МОГА ДА РАЗЧИТАМ НА ТОЗИ ЧОВЕК макар и за такива глупости.
тва по повод приятелите

Аххххх любовта....... - е тук не знам. На никого не съм се откривала дотолкова... Едва ли бих разчитала на някого повече отколкото разчитам на Сашо примерно(Сашо е тва милото същество, което ми вдига в 02.22, въпреки, че знае, че ще го занимавам с некви щуротии).  разчитам на гаджето си да ме закара до вкъщи, да ми даде носна кърпичка, когато плача(принципно не го правя) или да ме гушне, когато ми е студено(колко романтично). Но  тези неща ги изисквам и от приятелите си, и от роднините.
тва по повод любовта...

Аз разчитам главно на себе си. прибирам си се сама, кърпичките си ги взимам сама, за душевните ми терзания занимавам само вас  ;D ;D ;D( всъщност само себе си. във форума просто се лигавя). Не очаквам хората да изберат мен преди себе си. За това и рядко се разочаровам.

Това е сега... Когато стана стара, грозна и безпарична, нещата можеби ще са други. Може би ще бъда изоставена, предадена и т.н.  Може би тогава Сашо няма да си вдигне телефона, може би родителите ми ще ги няма...
« Последна редакция: 2008-01-30, 02:50 от ???? »

Неактивен Александр

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1863
  • Пол: Мъж
    • Профил
[Аз преди си мислех "Всеки човек има своя правилна гледна точка и от неговата гледна точка, той е добър и е прав" и се опитвах да погледна през очите на другите. Така например, начинът на живот с пиене, купони и "многоженство", разбира се, винаги се е струвал невероятно неприемлив на хората, които по цял ден стоят вкъщи, четат книги и се опитват да разберат какво има след Смъртта.

Странно наистина... а не може ли човек да съчетава в себе си и двата типа? В смисъл и книги да чете и разгулен и праздничен живот да води? Старото социалистическо мото - за всестранно развитата личност?
Идеи становятся силой, когда они овладевают массами!
Владимир Ильич Ленин (Ульянов)

Неактивен Александр

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1863
  • Пол: Мъж
    • Профил

   Дади:"Една майка може да изгледа много деца, но едно дете не може да изгледа една майка."
Тва по повод родовите връзки...

Позволете ми да не се съглася с вас! Всичко това е въпрос на възпитание, така че дадената баба сама си е виновна - неправилно е възпитала децата си и сега жъне плодовете на своето възпитание! Мойте родители са ме отгледали добре, не са ме лишавали от нищо, но, смятам, че са ме ввъзпитали правилно, защото в момента поддържам висок жизнен стандарт на майка си (която е на 63 години), на баща си (който е на 73 години), на сестра си (която е на 23, но я мързи да работи и да учи - нейна си работа) и помагам на цял куп лели, вуйчовци, братовчеди и братовчетки.
Идеи становятся силой, когда они овладевают массами!
Владимир Ильич Ленин (Ульянов)