Автор Тема: Поезия  (Прочетена 80392 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #270 -: 2007-08-28, 15:39 »
~Сладко-горчиво

Върни ми слънцето.С аромант на дете.
Върни го.Нека весело косите да сплете.
Или ще оставиш спомените да станат на вино?
Да пия от него,без да спирам..Сладко-горчиво.

Пияна съм вече.И малко почва да горчи.
Но не от виното,а от очите пълни с мечти.
Решавам напред да продължа.Залитам.
Нечисто съзнание..Падам,а сякаш политам.

Върни ми слънцето.С аромат на лято.
Птица нека съм,но сама..без ято.
Не усещаш ли аромата на вино?
Или всичко си забравил..Сладко-горчиво...









Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #271 -: 2007-09-09, 21:19 »
~Неоценено Лято

Лятото ми се изплъзва..
Като пясък през пръсти.
Лицето със залеза замръква..
И очите,със сълзи тъй гъсти.

Изплъзнаха се дните..
Като отрова от сърцето.
Посърнаха ни душите.
Нищо не остана от небето.

Изплъзна се присъствие-пясък.
За миг с него заминаха часовете.
И никой не чу ни вик,ни крясък..
Само спомени от бреговете..
 



Неактивен Dead_Inside

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 693
  • Пол: Мъж
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #272 -: 2007-09-12, 01:23 »
~Неоценено Лято

Лятото ми се изплъзва..
Като пясък през пръсти.
Лицето със залеза замръква..
И очите,със сълзи тъй гъсти.

Изплъзнаха се дните..
Като отрова от сърцето.
Посърнаха ни душите.
Нищо не остана от небето.

Изплъзна се присъствие-пясък.
За миг с него заминаха часовете.
И никой не чу ни вик,ни крясък..
Само спомени от бреговете..
 



Най-активната в тая тема и най-добрата, естествено!!

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #273 -: 2007-09-13, 11:25 »
Спасение

Вървя по улицата пуста,
а е тъмно и боли.
Виждам как на църквата, на кръста,
увити има хиляди змии.

Призраци през мен минават,
спомени за миналите дни.
За миг сама не ме оставят,
ръце протягат, молет ми се "Спри!".

Замръзвам, а в пламъци изгарям.
Увивам се в прозрачната си дреха.
Потръпвам, срещу песъчинките очи притварям,
но пак ги виждам - всички що се клеха.

Тишината се раздира от смеха ти,
в дробовете въздух не достига.
Падам и се гърча - още колко пъти?!
Мъката до тук не ти ли стига?

Позволи ми дъх да си поема.
От сърцето ми частичка не запазвай!
Не искам с теб да го деля. Ще взема
всичко мое и ще тръгна. Не отказвай!

И без туй душата ми открадна.
Без да питаш и превърна я в пустиня.
Пепел. На колене не ще ти падна.
Ще бродя там, докато следите твои не отмина.

Не е най-доброто, на което съм способна, ама е плод на импулс :) надявам се да успее да ви докосне :)
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #274 -: 2007-09-21, 10:46 »
~Ще се видим там където,
за последно слънцето умира.
Ръка към него ще протегна,
сълзите му да събера.

Не се плаша от сянката,
тя страховете ми прибира.
Не ме е страх от пламъка,
ако трябва - нека изгоря.

Земята под мене се разлага,
сякаш от хилядите му сълзи.
И крила разтварям в тоя миг,
за последно с теб да полетя.

Остани със мен до края,
нека по-малко да ни горчи.
Слънцето загина.И две сърца.
Готова съм..да изгоря.






Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #275 -: 2007-10-07, 23:20 »
Под закъснелите листа...


Търкулнаха се посивели дните,
изсъхнали под рояк от листа.
И някъде измежду мечтите
се скатахме върху пръстта…

С кал и прах обсипаха ни двама,
а закъснелите листа сърцата ни покриха...
Стана и тревичката на слама,
а мъглите душите ни изпиха.

Подивя гората! Разпиля
всички закъснели листа. Зашумяха!
А любовта се пробуди.Видя
две души затрупани бяха…

Търкулнаха се посивели дните.
Изсъхна рояк от пъстроцветни листа.
Закъснели тичаха мечтите...
и се гавриха с мъртви сърца.

« Последна редакция: 2007-10-07, 23:22 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен ~HapucyBaHa..

  • pucyBai..Me!
  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 25
  • Пол: Жена
  • Walou
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #276 -: 2007-10-12, 14:32 »
Сахара

Изгубена в пустинна тишина,
аз плача-а капките студени капят.
Подмамна идва смъртта сам сама
и надеждно на вратата моя драпа.

Изгубена в мечти за мен и тебе,
не чувам тропота на вечността.
Свита на пода безбрежен
изпивам поредната глътка вода.

Когато сняг в Сахара завали,
тогава,знам,ще ме обикнеш ти!
Когато слънцето снега повали
ще бъдем завинаги двама до зори!

Но ти не идваш,за да си отидеш.
И те няма,за да плача аз.
Колкото повече смехът ми убиваш,
затварям прозореца и е мраз.

Обичам те и гледам твойте снимки,
а ти страдаш ли за мене?Надали.
Но надеждата за усмивки
не убивай...върви!
Не искам да поглеждам към миналото..
то е само плаващи пясъци,от които се чуват безмилостни крясъци!
Там има изгорени мостове,много сълзи..
тъга и една любов на ръба!Искам само да продължа..
Какво знчи това,животът ми е объркан?

Неактивен DeVilKisS

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 555
  • Пол: Жена
  • Fight Of Your Life!
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #277 -: 2007-10-20, 15:46 »
                Обичам те прекалено.
                    Обичам те отчаяно.
                   Повече от позволеното.
                   Но пак не се разкайвам

                     Ще те обичам винаги.
                    Ще те обичам въпреки.
                  На оня свят-сред живите.
                 На оня свят-сред мъртвите.

                   Ще те оплача приживе,
                   а после във отвъдното
                  ще чакам да възкръстне
                   мечтата ми несбъдната.

                  Че ще се срещнем някога,
                     съм повече от сигурна.
                  След куп недели-в сляпата
                     не ще да се разминем.

                    Но колко още ще грешим
                 и колко чувства ще отричаме,
                        за да се преродим
                      и пак да се обичаме?

'Cause all these things we do it don't matter when I'm coming home to you.I reach toward the sky I've said my goodbyes.My heard'salways with YOU now.

Неактивен dilL

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 2
  • Пол: Жена
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #278 -: 2007-10-21, 21:57 »
Зловеща нощ

Реки от кръв, изгубени съдби,
зловеща нощ, бродещи души.
Тих вятър и приглушени светлини,
разбити сърца, недовършени мечти.
Очите се затварят
пред неземна красота,
мислите ни подлудяват
за живот и след смъртта.
За хора без отражение,
за дървени колове и сребърни кръстове.
За мистериозното видение,
за извънземни с много крака и пръстове.
Глухи сенки скитат в тъмнината,
загубили спомен за топлината
оставили някъде недовършени делата.
Луната, вълците и безсънните нощи,
хората, от които останали са само мощи.
Някой винаги ще търсят покой,
ще бъдат до теб зад гърба твой.



И от спомени боли

Пиша твоето име с кръв по стената,
но всичко се размива, щом падне сълзата.
Искам да си спомня всички онези неща,
които ми каза, когато се отрекох от любовта.
Но си спомням само как правеше щастливи моите дни,
само онзи блясък в твоите очи.
тази болка не измъчва, тази болка убива
да стоя и гледам как всичко бавно се срива,
с тебе всичко друго си отива,
а ти си мислиш, че аз го искам, че съм щастлива.
Липсваш ми! Знаеш ли?
А може би аз не знам,
може би ти си бил сам.
Обичах те! Знаеш ли?
Тогава нямаше представа какво съм аз за теб...


« Последна редакция: 2007-10-21, 22:15 от dilL »

Неактивен dilL

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 2
  • Пол: Жена
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #279 -: 2007-10-30, 12:24 »
Ето моите стихотворения посветени на танца :P :-*

Там, където има само ритъм

Без въздух, но с неугасващо желание
пак погледите привличаш.
На езика на тялото отправяш послание,
казващо "не искай да спираш!"
Сега и тук, само ритамът и ти,
пулсиращ в теб от всеки мускул до сърцето.
Енергията и чувсвото ще ни взриви,
докрай ще правиш всичко, което
води до движение и преплитащи се светлини.
Страст без край,
стъпка след стъпка, усмивка след усмивка
Пренасящи те в нещо съвършено като рай,
в същността на твоята обвивка.
Там, където има само ритъм и такт
танцуваш, танцуваш, танцуваш
и чувстваш тази радост пак и пак,
с тялото си емоции рисуваш.
Губя се в на всеки трепет красотата,
в продълженията на извивките.
Гъвкавост в мисълта, гъвкавост в телата
и винаги излъчването и усмивките.
Любов без край, в магията на танца,
безспирно мечтай, обичай таланта!


Танцьорът е създаден за да се раздава

Една идея, която осмисля целият живот,
идея за, която си на всичко готов.
Безкрайни жертви в името на всяко движение,
вечно влюбени в танца
и даже след всяко лишение
никога няма да спрем
всяка стъпка ни носи удовлетворение.
Ритъмът ни подлудява!
Всяка репетиция си заслужава,
защото сцената ни призовава.
Танцьорът е създаден, за да се раздава.
Когато не издържат краката
и мислите на всички са уединени,
потта се стича по телата,
а всеки мускул в движение опитва да се съвземе,
ние пак живеем за това
танцът над всичко
над почивката, развлечението и любовта.
Щом желанието е силно, нищо друго не е от значение!

LOVE DANCE FOREVER


Една разбита мечта

Може много време да не спираш,
да станеш съвършен.
Ако за момент блокираш,
всичко може да се срине един ден.
Може да паднеш, може да боли,
за един такт всичко може да се провали.
Може да се страхуваш,
да не знаеш как да продължиш.
Трябва да вярваш, че вечно ще танцуваш,
само трябва да се държиш.
Всичко може да започне отначало
върху старата станка, зад голямо огледало.
Нещата няма да бъдат както преди,
ще чувстваш все по-силно болката по старите дни.
Не трябва да става така,
на един танцьор не трябва да се случва това.
Сега теб те води едно желание,
посветил си се на една любов.
Във всяка стъпка влагаш двойно старание,
отново и отново си на всичко готов.
Много хора няма да те разберат:
ти не спираше да танцуваш,
после започна от нулата.
Сега в съзнанието си рисуваш
онези неща, които правеше преди,
чувстваш все по-силно болката по старите дни.
Пак искаш да достигнеш онези върхове,
да усетиш стотици погледи, втренчени в теб.
С търпение и труд, с любов и мъчение
и това ще стане някой ден.
Но теб още те боли -
виждам го в твоя поглед, твоите очи.
Мен също ме боли
да гледам как разбиват се такива мечти.
Танцът е животът ти, движението - това си ти
и без значение колко тежко минават тези дни,
ти вярваш в себе си, вярваш в танца завинаги



Taнцът - моят живот
Танцьт е всичко
моят живот
никога не съм спирала
и винаги съм знаела, че ще продължавам.
Никой и нищо
нама да спре тази любов
винаги съм я чувствала
и никога не искам да преставам.
Танцувам по стъпките на съдбата
винаги съм мечтала за това,
под светлината танцувам на луната,
не искам и не мога да спра.
Чувствам ритъма в сърцето си
как кравта по вените ми прелива,
изписвам го по лицето си
как танцът ме кара да се чувствам жива.
Танцът е всичко
най-красивата болка,
най-щастливите моменти
и най-високите мечти.
Прекланям се пред изкуството!


                    Вечно влюбена в танца!

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #280 -: 2007-11-25, 22:05 »
Задушенo

Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.

А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от неговата красота.
~*~

Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете.
А тревата хищна, остаряла
около кокиче ново се оплете…
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Vicky

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 226
  • Пол: Жена
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #281 -: 2007-12-01, 17:47 »
Съдбата на една марионетка

Докарват поредния загинал войник.
Погребват го с почест,замлъкват за миг.
После всичко утихва,всички забравят,
само близките на загиналия в сълзи се давят.
`Не отивай, моля те, спри!
По друг начин ще намерим пари!`
молеше го през плач неговата любима.
`Да,вярно и други начини има,
но на този свят всичко е една политика`-
така й отвръщаше твърдо войникът.

Той беше сигурен,че отива `за бройка`-
да се отчете с присъствие,да му платят за това.
Но не спираше да плаче горката девойка
и задавяйки се,редеше безсилни слова:
`Зная,че има и друг начин,
ще го намерим и ще бъдем добре!
Това не е непосилна задача,
но може ли нещо въобще да те спре?
А ако нещо лошо вземе,че стане,
тази болка не ще изтърпя.
Ще загина аз от душевната рана,
ала знай,че не ще ти простя!`

Момичето все тъй безпомощно плачеше,
а войникът сигурно и забързано крачеше.
Той спря,обърна се и я погледна,
от гърлото му се откъсна въздишка поредна.
Взря се загрижено в нейните очи
и тихчко й каза:`Мила,не плачи!
Ще видиш,при теб ще се върна.`
После силно за миг я прегърна.

След туй замина,напусна наш`та страна,
отиде да участва в една измислена война.
Война,която не е наша,а напълно чужда.
Война,от която друга държава има нужда.
И от всички войници,и от всички мъже,
убиха единствено него-едно бедно момче.

Нашето правителство изказа съболезнования
и отново подхвана редовните си деяния.
А на войника любимата остана сама,
поболя се от мъка,едвам издържа,
но не можеше точно сега да се предаде,
защото в нея растеше малко дете.

Но що да види-усмихнат,президентът
се ръкостискаше с американския глава.
Тя разбра,че във момента
вторият благодари за жертвата от нашата страна.
И нашият държавник,щастлив от тази чест,
изказа пълната готовност,
че както вчера,тъй и днес,
той ще прояви свойта сериозност,
пращайки войници в знак на наш`та дружба.
Щели сме да помогнем винаги,когато има нужда.

И момичето разбра,че нейният любим
бил е просто пешка,бил е уязвим-
една марионетка в държавните ръце,
без на никой да му пука,че имал е и той сърце.
Тогава тя си спомни онези думи на войника
и разбра:всичко във света е политика!

`За живота, Вселената и всичко останало`

Толкова тихо...красиво...
Природата пръска живот.
Душата с небето се слива
и с всяко цвете,тревичка и плод.

Наоколо-тишина и покой-
само земя,дървета и вятър.
Лъчите ми шепнат:`Постой,
почини си от онзи театър`.

А той,театърът хорски,
сега ми се струва адски далеч.
Мога да го усетя в дебрите горски
единствено по зверската сеч.

Там,някъде долу,градът
ме дебне,предвкусващ наслада.
И ако може да ме изтръгне от тоз райски кът,
за него би било най-голяма награда.

Аз зная,че скоро ще ме погълне изцяло,
така,както всеки път прави,
защото той,от човешка злоба издялан,
не ще ме щастлива остави.

А същите тези злоба и страх
пречат на онез същества,уж разумни,
да оценят какво има всеки от тях,
вместо да вдигат бунтове шумни.

И се питам,народе:Докога,недоволен,
ще се оплакваш от всичко и със замах ще рушиш?!
Защо крещиш когато си гладен и болен,
а щом си щастлив,егоистично мълчиш?!

Не,ти не вярваш,ти не разбираш,
не знаеш колко красив е светът.
Ти просто се раждаш и после умираш,
без да си видял тоз райски кът.

Трябва да почувстваш величието,
да се слееш с Живота,Смъртта и Отвъд.
И ще усетиш и ти безразличието
при мисълта,че долу останалите отново крещят.

Тук сякаш нищо няма значение.
Съществата,които претендират за разум,
не знаят колко са далеч от прозрение,
но смисъл не виждам да им показвам.

Тук разум не ти трябва.
Тишината казва ти всичко.
Цялото знание тук се прокрадва-
във всяка безмълвна и мирна тревичка.

А когато от този кът се откъсна;
когато се изнижа безшумно;
ще сляза отново в съществувание мръсно;
ще стана пак същество,уж разумно.

Няма те...
Няма те и аз съм сянка,
а знаеш ли как се слива сянка с тъмнината?
Вече съм портрет без рамка,
а такъв знаеш ли как се придържа към стената?
Сякаш аз съм образ гол и бос,
уморен от хорско състрадание.
Чувствам се като въпрос,
насред Вселена от незнание.

Няма те и съм прашинка,
а знаеш ли как тя потъва в света от мърсотия?
Вече съм на цяло половинка.
Знаеш ли колко невъзможно е смисъл да открия?
Сякаш съм дъждовна капка,
падаща безумно към сблъсък със Смъртта.
Чувствам се като секунда кратка,
незабелязано сляла се със Вечността.

Няма те...а аз съм жива...
Не,това е невъзможно!
Вече зная,отговор откривам,
не,не е толкоз сложно. Събуждам се в сълзи обляна,
дълбоко дъх поемам,плахо се оглеждам...
а ти над мен застанал,
със загрижен поглед будиш заспалата надежда.

Пясък

Пясъкът изтича бавно
със хладно постоянство.
Времето измерва равно
сред нямото пространство.

Пясъкът изтича бавно,
рони прашинка след прашинка
и пространството поглъща жадно
всяка малка песъчинка.

Пясъкът изтича бавно.
Тъй обикновен е,но и вечен.
Сипе се тъй леко,хладно.
Така красив е,но и...нечовечен.

Как добре се чувства той,
пренебрегнал на живота скоростта,
потънал в своя блед покой,
без да се интересува от света.

Как добре се чувства той,
без на никого проблеми да създава.
Без отклонение,завой,
тече във линийка права.

Как добре се чувства той,
не усеща никаква тревога.
Трупа своя тънък слой
с една закономерност строга.

Исках и аз да бъда пясък.
Уморих се от човешката омраза.
Да сияя под Слънцето със блясък
и на никого в живота да не вляза.

Исках и аз да бъда пясък.
Да мисля единствено за мен.
Без чувства и без глас за крясък
да пресичам въздуха студен.

Исках и аз да бъда пясък.
Но човек съм и това е!
Живея бясно с гръм и трясък.
А пясъкът за какво ли си мечтае?


Айде стига толкоз, че вече ше ме изгоните заради глупостите ми.
After all, what's the point?
Cаuse levitation is possible,
if you're a fly; achieved and gone
Theres time for this and so much more.
It's typical - create a world
A special place of my design
To never cope or never care just use the key.

P.S.:
(\__/) Зайо
(='.'=) FOR THE
('')_('') WIN !!

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #282 -: 2007-12-03, 06:56 »
Защо часовникът захвърли?
Времето беше пред нас…
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.

Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват…
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.

Изпрати миналите дни-
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами-
късно е да искам човечност.

Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича
Загубихме вечност със спора,
Кой първи спря да обича…


Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #283 -: 2007-12-15, 12:28 »
~Погуби ли се една любов,
ангел губи си крилата.
А аз скочих.. и полетях.
За секунда.

Миг на щастие..
И разбих се в земята.
Крилата станаха на прах..
за секунди.

Аз съм пустиня.
Ти си дъжд.
Не си отивай..,
когато душата се подпали.

Не си тръгвай,
когато нищо не остане..
от мен и от ..
времето - секунда.

Събуди ли се ..
вятъра..
Пустинята притихва..
..скача и полита..

Погуби ли се една любов,
за миг нищо не остава в сърцата.
Погуби ли се една любов..
аз оставам онзи спомен .. в земята.

Неактивен Ashikov

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 23
  • Пол: Мъж
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #284 -: 2007-12-19, 22:58 »
Самота

Тихо е,
Няма те до мен
сам съм аз,
сам съм аз.
Пусто е в мойта душа,
празен и пуст е света,
Дълго те чаках в този час
а сега...
Тъжно е,
Но ще дойдеш ти
пак при мен,
пак при мен.
Често сънувам те аз,
покрило е сърцето ми мраз.
Но след нощ, ден след ден,
а сега...
Виждам те,
как се връщаш ти
някой ден,
пак при мен.
Празни са твойте очи,
пълни с лични сълзи,
но защо ли ти мълчиш
а сега...
Тихо е
няма те до мен
сам съм пак
пак съм сам.
Сън ли е всичко това?
аз незнам, а сега...


Не се предавай

Гледай напред, върви не спирай.
Своята цел винаги откривай.
Не позволявай мечтата в теб да умира,
знай че само с нея любов се открива.

Назад не поглеждай не спирай,
своята цел винаги откривай.
Така ще постигнеш своите мечти,
с твоята цел напред ще вървиш.

Ти никога не се отказвай, напред върви.
Някой ден знай, че ще ти провърви.
Не чакай на готово всичко,
а с борба и много сили мечтите си в реалност превърни.

Това съм го писал когато съм бил в 9-ти клас.

Неактивен ??????

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #285 -: 2008-01-08, 15:48 »
Събирам те...в откъснати минути


Събирам те...
в откъснати минути,
лепя стрелки и
чакам да се върнеш,
часовете спят...
измамно будни,
сънуват теб -
преди да тръгнеш.



Изпратих те...
до другата врата,
а не до тази,
през която влезе,
намерих се...
в прощална тишина,
издраскана от теб -
със белези.



Забравям те...
изпих сълзите си,
горчат от сол -
без тебе непривикнала
и сухи дири чистя
под очите си,
с душа от викане -
пресипнала.

Неактивен ??????

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Отговор на: Лично творчество
« Отговор #286 -: 2008-01-08, 15:59 »
Багажът не тежи,както душата



Мечтите ми се
смеят от несбъдване.
През сЪлзи.
И са странно полудели.
Къде съм аз?
Че време е за тръгване.
Навсякъде...
От толкова раздели!
Не ме изпращай!
Стигнах до вратата.
В сбогуване затънах.
До колЕне.
Багажът не тежи,
както душата.
И друга съм била...
Но преди мене.
Защото те обичам,
но различно...
Накъсах дните ни.
На разделеност.
Запълних се със теб.
До безсебичност.
И не живея вече-
в предопределеност.

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #287 -: 2008-01-25, 10:40 »
Елишка - стихът е невероятен!

Едно и едно мое нещичко, посветено на едно много скъпо за мен човече. Обичам те!


Без теб не мога

Да дишам – не! Без теб не мога!
И да виждам, да усещам и да спя.
Да обичам – не! Без теб не мога!
Без сърце някой може ли това?

Без очите ти сияйни не , не мога!
И без усмивката огряваща света.
Без гласа ти меден не, не мога!
И боли като събудя се сама.

Като дете от тебе имам нужда.
Като нежен цвят от слънчеви лъчи.
И моля нека болката е чужда.
Нека ревността завинаги мълчи.

Все теб във мислите прегръщам.
Навсякъде си в моите мечти.
Плахостта ти в обич аз превръщам.
Отдай се на любовните вълни.
« Последна редакция: 2008-01-25, 10:41 от KpaTyHkA »
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #288 -: 2008-01-25, 14:21 »
Събирам те...в откъснати минути


Събирам те...
в откъснати минути,
лепя стрелки и
чакам да се върнеш,
часовете спят...
измамно будни,
сънуват теб -
преди да тръгнеш.


~Много ми хареса :)

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #289 -: 2008-02-01, 16:20 »
Ела

Жадувам нежно да ме галиш.
С устни жадно да ме палиш.
С дъх дъхът ти да отнема
Всичко свято да ти взема.

Любовта ти в миг да ме обгърне.
Всичко в мен да преобърне.
От страст за допир да се моля.
В сласт по теб да нямам воля.

Ела, пожелай ме във покоя.
Не разбра ли – искам да съм твоя!
Не питай – просто ме вземи.
Обичам те, при мене остани!
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #290 -: 2008-02-03, 22:13 »
Край

Измръзвам от огън,
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога-
май станах палач.

Наметнах забрани
изричам закани,
без капчица страх.

От простор лишена,
гърча се задушена
под небета лабиринт...
Безпътна пак си оставам....

Сковани замахват
със смърт премахват
всяка искра от сълза...

И няма веч скърби
душата загърби
всичкия плач.
идва...палач.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #291 -: 2008-02-04, 16:09 »
Все така ще те обичам

Без да питам искаш ли ме още.
Без в мен да има капчица лъжа.
Без да търся чужда ласка нощем.
Без да моля за твоите слова.

Ще те потърся на лятото във зноя.
Ще те открия на зимата в студа.
Ще запозная аз света ти с моя.
Ще ти покажа блажена тишина.

Неусетно ще докоснеш рая.
Ще напуснеш свойта самота.
Ще се молиш да не дойде края.
Ще откриеш в мене красота.

И все така ще те обичам.
Все твойто име ще мълвя.
И все в любов ще ти се вричам.
Все до тебе ще вървя.
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #292 -: 2008-02-05, 18:16 »
Прочитай всяка страница от мен


Без страх оковите свали ми.
Прости ме с мойта самота.
И видях неща незрими.
И чух звукът на тишина.

Светът отвътре ми показа
в нова, по-светла светлина.
Прегърна ме и думичка не каза.
Стопли ме със свойта топлина.

Обичам те - не искам да го крия.
Без тебе съществувам, не живея.
Омая ме прекрасната магия.
Без теб не ще горя - ще тлея.

Изпивай ме със поглед жаден.
Прочитай всяка страница от мен.
Докосвай ме, мигът е краден.
Но ти си все за мен роден.

Обичай ме – това те моля.
Обличай ме в целувки и въздишки.
Обичай ме и аз съм твоя.
Оплетена в любовните ти нишки
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен wild-girl

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 727
  • Пол: Жена
  • Her Infernal Majesty
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #293 -: 2008-02-05, 21:55 »
ЛЕЛЕЕЕ ИВЕЕЕ.... СТРАХОТНООО ЕЕЕЕ... ПРОСТООО ВЕЛИКОО.... НАИСТИНА СТРАШНО МНОГО МИ ХАРЕСА ТОВА ПОСЛЕДНОТО .... ПРОСТО Е ВЕЛИКО!!! :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-*
Неподходящия мъж е като булченска рокля- знаеш, че не е твоята , но това не ти пречи да я пробваш...

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Поезия
« Отговор #294 -: 2008-02-06, 14:55 »
Благодаря ти, Вики  :-*

Ето още едничко  :)


Цветенце съм в твоите ръце


Цветенце съм в твоите ръце.
Цветенце, но с биещо сърце.
Огрей ме, Слънчице, за да поникна.
Огрей ме и ще те обикна.

В саксийка с нежност засади ме.
Със сълзи от обич напои ме.
Със сладки устни листенцата гали ми
И ще разцъфна в теб, любими!

Само цветчетата недей откъсва.
Направиш ли го ще изсъхна.
Без грижа всичко залинява.
Само пепел в саксийката остава
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен krisimarian

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #295 -: 2008-02-09, 20:05 »
                                                                      Прегърни ме

                                                       Прегърни ме-
                                                       искам в теб да се изгубя.
                                                       Прегърни ме-
                                                       както никой друг.
                                                       Прегърни ме
                                                       и без грам заблуда
                                                       знай че аз те чакам
                                                       днес и тук.
                                                       Прегърни ме-
                                                       както само ти умееш.
                                                       Прегърни ме
                                                       днес и тук.
                                                       Прегърни ме
                                                       и ще онемееш
                                                       щом се изгубя в тебе
                                                       както в ниkой друг.
« Последна редакция: 2008-02-11, 23:08 от krisimarian »

Неактивен krisimarian

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #296 -: 2008-02-09, 20:22 »
                                                          Умора

                                    Как искам като птица да летя,
                                    свободна да се рея из простора.
                                    На облак бял да кацна,да поспра,
                                    за малко да отдъхна от умора.

                                    Ала душата ми в земята е вкопана
                                    заключена с вериги златни.
                                    От ядове и грижи е раздрана,
                                    оплетена във мрежите стокатни.       

                                    Прегърбена кръста си влачи,
                                    а да помогне няма кой.
                                    Кърви душата ми и плаче,
                                    че няма нито миг покой.

                                    Уморена е душата ми отдавна-
                                    изстинала към радости и веселби.
                                    Стреми се тялото в земята хладна
                                    и там ще легне скоро може би.

                                    Тогаз душата ми ще полети,
                                    свободна ще се рее из простора,
                                    на облак бял ще кацне,ще поспи-
                                    за малко да отдъхне от умора.
                                                 
                         

                                                 

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #297 -: 2008-02-13, 21:20 »
Птици

Бяло гълъбче сгушено
върху дърво вековно...
Песен любовна слуша-
шепот любовен.

Момчето гали със цвете
нежното моминско рамо,
а очите му втренчени двете
любимата виждат само!

Песен-целувка. Гълъб се смее.
А двойката потъва в океан светлина!
Дори Господ от възхита немее:
"Брей,имало в света топлина!"

***
Минават години.Бягат сезони.
Откъснати незабравки загиват.
В душите забити пирони...
Змии спомени пият.

Гарванът грачи.
Няма дърво.Има пън!
Господ плаче...
Не топло, ледено е вън!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен xxx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1313
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #298 -: 2008-02-29, 20:26 »
Мойте мисли си играят.
Хвърчат си в небитието, обградени от здрава мембрана.
А как ми се иска мембраните да бяха прозрачни,
че да видя какво правят чуждите мисли.
Еех мечти...
Аз май се отплеснах...

Ама ми е някакво тягостно тука...
Скучно ми е... Скучен си ми
А когато се влюбих в теб не беше така...
всъщност, когато се влюбих в мечтите ти...
Беше едва вчера, когато те чух за пръв път
 да говориш...
и твойте думи ми замаяха главата.
Те бяха нови, възвишени, нечути дотогава.

Но "Audio, video, disco" За една нощ те разшифровах
и днес  не си ми интересен... Не важиш
Всичко се променя, а твоите идеи са си същите -
плоско-скучни, скучно-ограничени и неограничено плоски...
Айде, цункай ме по бузката и отлитай
при следващата романтичка, която ще се влюби в идеите ти...

А аз ще седя тука и ще чакам някакви летящи оригинални мисли,
които ще запленят съзнанието ми.
 Поне за една нощ...

Неактивен wild-girl

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 727
  • Пол: Жена
  • Her Infernal Majesty
    • Профил
Отговор на: Поезия
« Отговор #299 -: 2008-02-29, 22:52 »
Хахахааа... харесва ми определено... много е яко Маша ... браво ...
Неподходящия мъж е като булченска рокля- знаеш, че не е твоята , но това не ти пречи да я пробваш...