Ох,тая тема ме заинтригува и ето че седнах и аз да си блъскам главата.
Първото нещо, което ми направи впечатление е долният десен ъгъл. Погледнато отдалече това нещо там (не знам какво е) е като отрязано парче, все едно сцената от картината, всички къщи и пр. се намират върху някакъв къс земя. А и следите от шейните създават впечатлението, че обикалят в кръг (шейните,де) и това още повече създава илюзията, че извън този пейзаж няма нищо.
Точно преди сцената на картината е било тихо, а ако бяхме в картината, щяхме да чуваме тропот на копита, плъзгащи се шейни, деца и пр.
Във втората картина, тази с морето, се забелязва, че вълните са по-големи от тези на оригинала. И ако си представя какво бих чувала и в нея...Пак щеше да е ужасно шумно.
Та това ме кара да се замисля дали лудият не е имал фобия от....шум.... Ако съм на прав път, може би пейзажа от зимната картина го е нарисувал така... откъснат, защото се е чувствал като затворен в някакво ограничено пространство, където понякога е много шумно и непоносимо за него и откъдето няма как да избяга....Нещо такова.
И втората картина пак навежа на същото - необятно море; ограничено пространство (мачтата), което е още по-тясно заради присъствието и на други хора, и много шум (вълните, а и другите корабокрушенци, които сигурно викат и пр.)
Извод: Ще кажете: "Това са прерисувани картини, не той е избирал темите", обаче помислете - избрал е да прерисува точно такива картини, които малко навяват точно на подобни мисли и освен това ги е преувеличил, така че да навяват много на такива мисли
Ох, абе не знам, много философски подходих към проблема...
