Тъй като винаги съм била ученолюбива, научих много неща.
Няма хора лоши по природа.
Човекът е най-великото същество във вселената, тъй като има уникалният шанс да се себесъздава.
Научих, че това какъв да бъдеш (от най-жалкото нищожество до полубог) зависи само и единствено от теб самият.
Научих също, че съм избързала с научаването на предния факт.
Научих, че човешките същества са купчина комплекси.
Научих милион и 1 начини за избиването на тези комплекси, някои от които толкова интересни, че си заслужава да се обсъдят отделно.
Научих, че ще ми бъде трудно, ако искам да бъда успешна в традиционния смисъл на думата.
Научих, че никога не съм искала последното.
Научих, че съвсем спокойно мога да имам средностатистически живот с всички екстри като кола, къща и пари за почивка.
Научих, че съм странна.
И че това ми харесва.
Научих, че интересните и забележителни хора на този свят са малко.
Научих и че вече съм открила някои от тях.
Научих, че една от целите ми в живота ще е да открия колкото може повече такива хора.
Научих колко е важно да обичаш себе си.
И колко е важо да обичаш другите.
И че комплексите в нормални граници са нещо нормално, но откровената комплексарщина пречи.
И колко е по-различен животът без нея.
Научих, че не си заслужава да играеш ролята на отритнатия романтически герой.
Научих, че всички хора на този свят играят роли и носят маски.
И че без тези роли животът не би имал смисъл.
Научих, че звуча като идиот и почти е престанало да ми пука от това.
Научих, че всичко, което съм научила, са глупости и фантасмагирии, защото абсолютното познание не съществува.
