Тема: Ревността !

[Fate]

Аз също в началото на нашата връзка бях много ревнива, но с течение на времето осъзнах, че за да ме обича повече, му трябва свободата да го прави по начина , по който го умее най-добре....... И сега (16 г. по-късно) си имаме пълно доверие, не можем един без друг, и не се ревнуваме.... вече...., защото няма смисъл. Ревността убива любовта и доверието в една връзка.

[DeVilKisS]

Аз ревнувам моя приятел дори от най-малкото , но се опитвам да не го показвам ,защото той много мрази да го ревнуват.Малко ми е трудно всеки път му проверявам телефонните му разговори, и винаги последния номер, който е набирал е моят?!

WTF?!
Момиче, я се стегни! Не ти ли е гадно да си причиняваш това?! Да няма да се жениш за него? На първо време спри да му ровиш в телефона... и ще ти стане по-добре след време!

Ох, просто го изпитах!Провериха ми sms-те?И проблем ми правиха ,че една моя приятелка ми е писала , че ме обича.

Аз съвсем се обърках! кой е ревнивият във вашата връзка - ти или гаджето? И кой на кого се ровел в телефона?

Не аз бях ревнивата и след като се раделихме  се хванах с друг за малко и той беше ревнивият.С една дума ми се върна.

[ina1984]

Здравейте на всички!
Искам да споделя нещо за ревността от личния си опит.С едно момче съм от близо 5 години.Никога не съм му изневерявала,нито съм му давала повод да си мисли че съм. той ме ревнува до болка.Или ме гледали(все едно че съм най-голямата красавица ) или защо говоря с някой от мъжки пол(дори и колега).Задушава ме и въпреки това няма да го оставя,защото реших сама за себе си,че мога да живея с този му недостатък и да "прежаля" донякъде свободата си.Той има много други добри качества,който не си струва да "загубя".Ето и едно клише:"ДА ОБИЧАШ ЕДИН ЧОВЕК ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ МУ!"

[Katalina]

Ревнива съм в безопасни дози. Ако обаче ми се даде сериозен повод не е истина какво се случва в главата ми.

 В общи линии опитвам да се превъзпитам, обаче не е лесно.

[TheBloodthirstyBunny]

Здравейте на всички!
Искам да споделя нещо за ревността от личния си опит.С едно момче съм от близо 5 години.Никога не съм му изневерявала,нито съм му давала повод да си мисли че съм. той ме ревнува до болка.Или ме гледали(все едно че съм най-голямата красавица ) или защо говоря с някой от мъжки пол(дори и колега).Задушава ме и въпреки това няма да го оставя,защото реших сама за себе си,че мога да живея с този му недостатък и да "прежаля" донякъде свободата си.Той има много други добри качества,който не си струва да "загубя".Ето и едно клише:"ДА ОБИЧАШ ЕДИН ЧОВЕК ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ МУ!"

Е не знам как си изтраялла 5 години със задушаваща ревност...
 Аз като се усетя, че ревнувам ми идва да си пръсна мозъка, защото не мога да се понасям и да си държа ревността за себе си, а избухвам... И се получват невероятно големи спорове и нерви. Изобщо е много тегаво...

[egoist]

Здравейте на всички!
Искам да споделя нещо за ревността от личния си опит.С едно момче съм от близо 5 години.Никога не съм му изневерявала,нито съм му давала повод да си мисли че съм. той ме ревнува до болка.Или ме гледали(все едно че съм най-голямата красавица ) или защо говоря с някой от мъжки пол(дори и колега).Задушава ме и въпреки това няма да го оставя,защото реших сама за себе си,че мога да живея с този му недостатък и да "прежаля" донякъде свободата си.Той има много други добри качества,който не си струва да "загубя".Ето и едно клише:"ДА ОБИЧАШ ЕДИН ЧОВЕК ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ МУ!"

Като хванеш рак от нерви ми се обади да ти се посмея на глупостта.

[Metalcho]

Като хванеш рак от нерви ми се обади да ти се посмея на глупостта.

Баси.. тва беше грубо Хората хващат рак от къде по-големи глупости, примерно от пушене, хем знаят, че рискът е голям, 'ма аз не им се смея
Иначе аз кретенизирах от ревност, сега съм станал някакъв дебил, ревнувам само в изключителни ситуации Само със сериозни причини. Иначе заради пустата ревност разбих много добра връзка, така че съм много против показването на ревнистта, всеки да си ревнува колкото си иска, ама да си го държи за него, да не натоварва човека отсреща, може да му пуска малко само понякога, колкото да го кара да се чувства добре (щото в определена степен да си ревнуван е много приятно)

[TheBloodthirstyBunny]

ЛЕЛЕЕЕЕЕЕ колко ревнива съм станала... Не знам, не мога да се контролирам вече, а дои не ми се дава повод... Просто като някоя започне да се навърта и ми идва да й хвана хубавата главица и ... Абе на страшно голяма злоба ме избива... В огромни количества и просто ми се късат нервите...
 С Коко се смеем на това, ама на мен понякоаг хич не ми е смешно... Даже ми влияе на сънищата , а в последствие и на настроението....

[DeVilKisS]

и една моя приятелка е така тя сънува , че приятелят й спи с някоя ,когато тя му звъни.

[Don Dada]

и една моя приятелка е така тя сънува , че приятелят й спи с някоя ,когато тя му звъни.

[KpaTyHkA]

Аз пък напоследък не изпитвам грам ревност... ама наистина нищичко не ме жегва... не знам какво трябва да стане, за да го изревнувам - толкова съм погълната от себе си и това кандидатстване, че хаха доверието ми в мойто момченце всякаш нарастна и се превърна в неограничено. Направо си мисля,че никоя не би могла да ме измести малко като даденост го възприемам, което определено не е на хубаво, но предполагам,че ще го мина бързо бързо тоя етап

[xxx]

Болезнено ревнива съм!
страшно, ужасно...
без разумно обяснение, без причина, без повод...

усещам, че е грешно, но не мога да го контролирам...

и после знам, че ако някога ми се даде повод... това ще е краят - шумен, показен, драматичен...  И с тоя човек няма да мога да имам нищо повече... ше ме е гнус от него

'бахти разсъжденията, значи...

[mhm]

Ревност - чуство,което всеки човек носи в себе си /въпреки, че някои го огричат и прикриват/. Ревността не идва от ниско самочуствие, несигурност,недоверие и тн. Просто според мен,когато обичаш мн някои, за теб той е най-най-най и си мислиш, че всеки бе го пожелал. Аз лично преди около година почнах да изпитвам това чуство, а чесно казано не го искам. Не разпитвам приятеля си, когато не сме заедно той сам ми звани и ми казва с кой е каде е , и въпреки че искам вс  да знам му казвам - спри де, забавлявай се, утре щте се видим /после естествено ми става гадно и любопитно/.
Ако си наистина влюбен на 100% ревнуваш

[TheBloodthirstyBunny]

Болезнено ревнива съм!
страшно, ужасно...
без разумно обяснение, без причина, без повод...

усещам, че е грешно, но не мога да го контролирам...

и после знам, че ако някога ми се даде повод... това ще е краят - шумен, показен, драматичен...  И с тоя човек няма да мога да имам нищо повече... ше ме е гнус от него

'бахти разсъжденията, значи...

Same here.

[xxx]

...

Same here.

Преодолях  ревността, като преодолях Него! Разяждаше ме, пречеше ми повече на мене, не можех да почувствам напълно щастието. Чувствах се озлобена и ...виновна

а сега...сега съм Освободена!  сякаш съм се отървала от тежък емоционален товар... и определено съм по-щастлива!
дори съм склонна да поделям

[Don Dada]

Евала, Миме

[murrr]

Аз по принцип съм открит и свободен човек.    Оковите на ревността трудно ме хващат освен ако наистина на държа на човека    Също така типа връзка решава гаджето ми- ако иска да сме сериозни,тогава леко ме хваща ревността с времето,но си запазвам границите и залагам повече на доверие,пък...каквото става  Животът е хубав дори когато има гадни моменти в него,те са просто част от него,но не са цялостната представа за него.

[xxx]

мда...
ревнива съм... болезнено ревнива.
за хората и  вещите, които си обичам! И не е толкова до неувереност или липса на сигурност, или ниско самочувствие... Просто мразя друг да ми пипа нещата... Мда...  - нещата. Твърде голяма съм егоистка. и със твърде силно собственическо чувство...
Но това чувство го изпитвам само към определени хора...
Не съм се променила от октомври...  Обектът на чувствата се промени

[goldbolm]

Не ревнувай, защото почнеш ли да ревнуваш, ще почнеш да я следиш, ако я следиш ще я хванеш на калъп и после трябва да се развеждаш. Така че живей с живота спокохно без ревности.

[inetbiznes]

Тя е нещо нормално, само трябва да е в нормални граници.

[ivanpetrov1987]

Всеки човек изпитва ревност. Това е нещо нормално. Всичко трябва да е в определени граници. Ако твърде много ревнуваш един човек в един момент може да избяга...Но според мен ревността е и знак на любов, както и на притеснение да не изгубиш човека, когото обичаш.

[erdbeermund]

Аз съм се разревнувала на нов глас. От всички тия рапърски истории циркулираше една картинка във фейсбук - единственото, което ме кефи от тия кила-мила, пишовци и мишовци - оня ми ти грозилник сниман и отдолу нещо от типа на "тя беше най-хубавото момиче, как да повярвам, че е само мое". Та и аз така. Нали мойто гардже си е най-най-хубаво и как да повярвам, че няма някакви чакали наоколо Пък и мене хич да не ме ревнува би ми станало гадно. Лицето ми е твърде красиво, не може да засллужава доверие Доверието си е доверие - не смятам, че ще си каже "Е*и й майката на тая, аз ше си разходя к*ра", ама все пак ме жегва, че някой може да ми поиска precious-a Хем от една страна приятно - ги го искаш, ма той е мой - хем от друга - 'ма аз не го притежавам, той сам си избира. И така Не е толкова лошо да има малко ревност в здравословни количества. Понякога действа много ободряващо и ти напомня, че ако не цениш достатъчно един човек, то веднага ще се намери друг, който го прави

[xxx]

Ревността ми идва далеч от цененето на любимия.
а колкото до личен опит - приятелят ми твърди, че го ревнувам, но аз  го приземявам в реалността..  Искам цялото внимание върху  себе си - това не е ревност, това е егоцентризъм
:lol:

[ZAZO]

Ако обичаш някой - ревнуваш, ако си егоист/центрик и искаш гаджето си само за себе си - пак ревнуваш, ако си куче и виждаш, че стопанинът ти гали друго куче - ревнуваш. Според мен винаги има ревност. Тя е по-голяма, когато знаеш, че половинката ти е способна на глупости в по-ирационални ситуации и съответно по-малка, когато е човек на място. Може би няма ревност само когато не ти пука достатъчно за другия.

[tshirtlandnet]

Ревността е неизбежно състояние, в което попада всеки "привързан" към някого човек. Да, привързан, а не влюбен. Ревността не е израз на любов, а чувство за собственост. Не знам има ли начин да се преодолее това раздиращо чувство, може би ако човекът до теб не ти дава поводи...

[Мартин]

Ревността си е загуба на време, защото не може постоянно да затормозяваш съзнанието си с това Къде е, С кого е и производните му. Ако реши да ти изневери ще го направи! Безсмислено е