Аз много рядко помня сънищата си. И ако ги запомня все некви откъслечени моменти дето не мога да ги навържа, за да се получи смислено нещо.
Но има два съня, които са най-страшните в живота ми и не знам как да ги тълкувам...
Единия го сънувах докато баща ми беше в болница. Явно много съм се уплашила за него тогава. Сънувах, че съм била в затвора и излизам вече на свобода, ама наще спят като се прибирам и не ги будя. И на сутринта говоря с майка ми и тя казва иди да видиш баща си, защото скоро ще си замине. И аз отивам и баща ми е луд... Ама клинично луд и беше много страшно, щото издаваше некви звуци и се въртеше и си биеше шамари с една моя играчка от бебешките ми години...
А другия страшен наскоро го сънувах ииии много искам някой, който да можее да ми го разтълкува!
Значи, ако има шуменци, ще ме разберат като кажа - бях с наще на алеи, ама те бяха много буренясали. И зад тях вместо блокове и къши имаше една стара крепост с много високи зидове и гора. И беше нощ и ние тръгнахме с наще по една пътечка между зидовете и гората. И от гората излезе един старец и тръгна с нас. И както вървяхме стигнахме до 16 котенца, подредени черно, бяло, черно бяло и т.н. И всички писукаха и мяукаха и некви невъобразими стряскащи звуци. И аз исках да ги погаля, но майка ми не ми даде, ама аз все пак хванах едно черно и то умря в ръцете ми. После погледнах едно бяло и очите му изтекоха. Дядото и той хвана едно и дядото умря, не котето. И баща ми каза "Бързо, да бягаме" и цяла нощ бягахме по пътеката. Много ме е страх като се сестя...
