Заглавие:Безсмъртие, Участ! О вечност...
Автор:Аз (Ева)
написано: ей ся преди малко специално по темата
Дори веднъж няма да изпитам удоволствие да бъда на ръба...
или да благодаря на Бога за утрешния, светъл ден...
нямаше да се събличам гола и да пея под дъжда...
да правя любов,сякаш е последна, в нежния сатен.
О вечност,нещастие! О враг!
А, ти миг, си тъй нещастен,празен.
никога неще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран,тъй мразен.
Времето за мен е спряло,
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно,остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.
Повярвайте, живот,свят,вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй,сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих помислила да се родя!
Еми квото съм написала, като стих тва ми е мнението по въпроса, надявам се да го оцените, ако не като нещо изчерпателно, то нещо изразено от душата...