Митак, Митак, Митак... И идея нямам какво хапваш или пийваш, ама определено трябва да погледнеш срока му на годност.

Няма да се старая да анализирам и разсмивам Вселената, чоплейки фустите на полата й в издирване на тайната на законите й.
Та:
1. В цялата картинка за баланса, Вселената и свинското се намирам на трапезата, балансиращ на два крака на стола, чакащ си свинската пържола и мислейки си "Вселената е такава, каквато сам си я направя." Това е разковничето, от моята камбанария.
2. Съдбата сам си я кове човек. Съдбата не предопределя нищо. Просто е удобна за обвинения... Е, вчера тази гад долна ме принуди най-долно и безотговорно да се кача на градски транспорт. Как? (Знам, че ще попитате.) Ами измъкна ми маркуча на хидравликата и цялото LHT ми изтече на асфалта.
Не разсъждавам така. Колкото и иска сърцето ти нещо, колкото и да искаш нещо (използвайки 2л. ед.ч, не визирам конкретно теб, Митак, просто така мисълта ми върви малко по-разплетено), докато не направиш първата стъпка в посока постигането му, няма да го получиш. Седейки си вкъщи, облян с летаргия и сивкава нега, на вратата едва ли би почукала спътницата ти в живота. Тук баланс няма.
Ким Филби казва така "Най-големия лукс е да си гнуслив". Това може би го казвам във връзка с отвращението ти към коледните традиции в кочината, а може би го казвам и метафорично. За сега не знам. Всеки сам да си разсъждава.
Колкото и да е изтъркано винаги е трудно да оцениш предимствата на нещо, докато не го изгубиш или замениш.
Ами в общи линии е това. Надявам се да ме разбирате правилно.
Мите, завърти си два шамара! Емо такова.

Edit (2124):
Мите, ти си ужасен! Бях решил днес и утре (специално си взех day off за целта) да не се напрягам да мисля. Не, че ми се отдава особено...
Ето ся. Напрягш ме в почвката си да мисля, ама няма да ме черпиш бира за това. Нали?!
И къде е баланса? Няма гооо.
И да се напъна още малко. Добро-зло въпрос на гледна точка. Ако за мен е наложително и абсолютно задължително да изисквам от колегите си да слушат и изпълняват това, което им кажа, то за тях съм лош. Да, ама на края, като се пусне инсталацията и всичко мине без ядове и всички са доволни, вече съм добър. Ето го баланса.
Ама нервите, дет' съм ги хвърлил в стремежа си да ги накарам да "играят по свирката ми" не се нито връщат, нито компенсират. 'де е ся баланса.
Хвърляш всики сили с цел да помогнеш някому. Ти си самото олицетворение на "доброто". Малко по-късно, по сли стечения на оная фръцла, Съдбата, ти се налага да поискаш помощ... Е, дано Фортуна е по-благосклонна към теб и де възнагради с баланс и някой ти е в помощ, макар че в повечето случаи това е изключително събитие.
Бил съм и добър и лош, в очите да смятани за близки хора. Разочарование?! Ах, къде без него. Ама за кратко. Не се гнуся да греша и да обкалям, също Диогена Скопски и да търся честни хора. Измамата, подлостта и разочарованието дебнат зад същите ъгли, зад които се крият добродетелта, честта и верността. Тук не става въпрос за баланс. Или поне аз не намирам логиката в баланса.
Както и да е. Аз си философствам, а Митето кърка някъде винце и мези броколи... Това не е честно! И аз искам! Няма баланс в тази Вселена...
Не търся смисълът на живота, наслаждавам му се.