Тема: Баланс...

[MuTaKa]

Доста време се чудих къде точно да я пусна тая тема.. една от причините е, че от доста време не съм мислил и писал нещо такова, съответно съм си изгубил и... стила, формата.. (тряа да почна да чета некви книги, щото съм станал е*ати простака – опитвам се да кажа нещо, а не мога.. липсват ми думи!).. другата причина е, че конкретно нещо ме подтикна да пусна темата и се колебаех дали да е тук или в „любов”.. даже написах текста предварително на компютъра си! Както и да е.. в крайна сметка реших да поставя въпроса по-общо!

Става въпрос за баланса.. Не един и двама учени, философи и писатели са се изказали, че за да има добро, трябва да има и зло! За да съществува едно явление, една категория или даден тип отношения, то трябва да съществуват и техните противоположности, за да можем да ги дефинираме и усетим със сетивата си! Затова будистите казват, че няма зло и няма добро, а всичко е относително! Злото съществува, за да поддържа баланса и да можем да оценим доброто. Имаше и една индианска притча.. в нея се разказва, за това, как в душата на всеки човек живеят два вълка – един бял и един черен! Белият вълк е любовта, а черният – омразата. Те водят жестока борба за надмощие и накрая ще победи този, който ние решим да нахраним! Всички знаем, че както има хора, нахранили белия вълк, има и такива, решили по една или друга причина да нахранят черния.. Добре е, че съществуват и едните и другите. Защото ако ги нямаше едните, нямаше да има баланс и ние нямаше да съществуваме. Всяко нещо в природата се стреми към това равновесие. Всяка система, всеки вид, всеки индивид... се стреми съзнателно или не към поддържането на този баланс!

Когато един човек пораства, след това съзрява и най-накрая започва да остарява... в определени моменти си дава сметка за нещата, които е преживял, преживява или му предстои да преживее. Много неприятно е чувството, когато осъзнаеш, че не си преживял нещо, което е трябвало вече да преживееш или трябва да преживяваш в момента, а него го няма... а на тебе толкова много ти се иска да го преживееш, защото то е хубаво! Още по-неприятно е чувството на несигурност дали изобщо ще имаш възможност да го изживееш... нещо като... да гледаш как младостта ти си отива, докато все още си млад. И когато си вече зрял или остарял, няма да можеш да кажеш, че младостта ти е отлетяла като миг, без да я усетиш.. защото ти си гледал как тя си отива бавно и болезнено, изплъзва се между пръстите ти и никога вече няма да се върне... а ти не си могъл да вземеш от нея нещата, които толкова много си искал... и всичко това... е заради баланса!

Целия’ ш*бан космос се стреми към баланс.. казва се ентропия... добре е, че постоянно и навсякъде има процеси, които осигуряват потока на енергия, щото инъче един Бог знае какво щеше да стане.
Аз не ям месо от... вече повече от месец! Гедах на живо как хора колат прасе, гледах и един филм за „фабриките за пилета”.. ако искате ме наречете идиот, но аз вече не мога да сложа в устата си същество, което е било живо, яло е храна, пило е вода и е дишало въздух... Трябва ли заради баланса да има хора, които мразят животните, за да има такива, които обичат животните?

Искам да ви питам.. къде се намирате вие в цялата тая картинка? Искам да ви питам и друго.. не очаквам да ми отговорите, но все пак... това е, което ме вълнува мене.. според вас съществуват ли хора, чиято съдба е да са сами завинаги, за да се поддържа баланса? И колкото и да се борят за това да не са сами, колкото и силно да го искат с цялото си сърце, колкото и да са сигурни, че са намерили нещо уникално и съвсем скоро вече няма да са сами... накрая винаги да се случва нещо.. да се появява някаква причина, поради която те пак да си остават сами...
Нали уж колелото на съдбата се върти, защо така понякога... буксува на едно място толкова дълго време?

[Zago]

Митак, Митак, Митак... И идея нямам какво хапваш или пийваш, ама определено трябва да погледнеш срока му на годност.

Няма да се старая да анализирам и разсмивам Вселената, чоплейки фустите на полата й в издирване на тайната на законите й.

Та:
1. В цялата картинка за баланса, Вселената и свинското се намирам на трапезата, балансиращ на два крака на стола, чакащ си свинската пържола и мислейки си "Вселената е такава, каквато сам си я направя." Това е разковничето, от моята камбанария.

2. Съдбата сам си я кове човек. Съдбата не предопределя нищо. Просто е удобна за обвинения... Е, вчера тази гад долна ме принуди най-долно и безотговорно да се кача на градски транспорт. Как? (Знам, че ще попитате.) Ами измъкна ми маркуча на хидравликата и цялото LHT ми изтече на асфалта.
Не разсъждавам така. Колкото и иска сърцето ти нещо, колкото и да искаш нещо (използвайки 2л. ед.ч, не визирам конкретно теб, Митак, просто така мисълта ми върви малко по-разплетено), докато не направиш първата стъпка в посока постигането му, няма да го получиш. Седейки си вкъщи, облян с летаргия и сивкава нега, на вратата едва ли би почукала спътницата ти в живота. Тук баланс няма.

Ким Филби казва така "Най-големия лукс е да си гнуслив". Това може би го казвам във връзка с отвращението ти към коледните традиции в кочината, а може би го казвам и метафорично. За сега не знам. Всеки сам да си разсъждава.

Колкото и да е изтъркано винаги е трудно да оцениш предимствата на нещо, докато не го изгубиш или замениш.

Ами в общи линии е това. Надявам се да ме разбирате правилно.

Мите, завърти си два шамара! Емо такова.

Edit (2124):

Мите, ти си ужасен! Бях решил днес и утре (специално си взех day off за целта) да не се напрягам да мисля. Не, че ми се отдава особено...

Ето ся. Напрягш ме в почвката си да мисля, ама няма да ме черпиш бира за това. Нали?!
И къде е баланса? Няма гооо.

И да се напъна още малко. Добро-зло въпрос на гледна точка. Ако за мен е наложително и абсолютно задължително да изисквам от колегите си да слушат и изпълняват това, което им кажа, то за тях съм лош. Да, ама на края, като се пусне инсталацията и всичко мине без ядове и всички са доволни, вече съм добър. Ето го баланса.
Ама нервите, дет' съм ги хвърлил в стремежа си да ги накарам да "играят по свирката ми" не се нито връщат, нито компенсират. 'де е ся баланса.

Хвърляш всики сили с цел да помогнеш някому. Ти си самото олицетворение на "доброто". Малко по-късно, по сли стечения на оная фръцла, Съдбата, ти се налага да поискаш помощ... Е, дано Фортуна е по-благосклонна към теб и де възнагради с баланс и някой ти е в помощ, макар че в повечето случаи това е изключително събитие.

Бил съм и добър и лош, в очите да смятани за близки хора. Разочарование?! Ах, къде без него. Ама за кратко. Не се гнуся да греша и да обкалям, също Диогена Скопски и да търся честни хора. Измамата, подлостта и разочарованието дебнат зад същите ъгли, зад които се крият добродетелта, честта и верността. Тук не става въпрос за баланс. Или поне аз не намирам логиката в баланса.

Както и да е. Аз си философствам, а Митето кърка някъде винце и мези броколи... Това не е честно! И аз искам! Няма баланс в тази Вселена...

Не търся смисълът на живота, наслаждавам му се.

[ZAZO]

според вас съществуват ли хора, чиято съдба е да са сами завинаги, за да се поддържа баланса?

Не.

За доброто и злото. Не съм особено религиозен, даже изобщо. Обче винаги са ми били интересни идеите прокарвавни от различните религии и степента на тяхната истиност. Всъщност вмомента не се опитвам да отрека че има баланс между злото и доброто, а да кажа, че не трябва да му се отдава толкова внимание. Ако живееш всеки ден с мисълта от коя страна на везната си днес, най-вероятно ще се изгубиш и отдалечиш от целите и мечтите си.

Относно съдбата. Не вярвам, че има материя, различна от тази изграждаща мозъка ми, която да контролира моята съдба. Но пък има една идея, която Вики ми прокарва. Аз лично не я споделям, но пък е интересна. Тя гласи "Всичко се връща". Ако нещо лошо се случва на теб, то е, защото скоро или отдавна ти си направил нещо такова, ако не си бил пък ти са били твоите роднини назад в поколенията, които по един или друг начин не са успели да изкупят греховете си...

Има и друго нещо. Винаги когато съм искал нещо аз съм го получавал. И не, нямам предвид че съм разглезено дете, на което мама му купува всичко. Имам такава теория. Когато желаеш нещо (даден предмет или човек, или квото и да е) ти се доближаваш подсъзнателно до него. Един вид подсъзнанието ти търси пътеки и начини за постигане на целта, без да има някъкви явни признаци и усилия. И когато попадне на правилния път вече пред теб се появява образът на мечтания предмет или на човека, с когото искаш да прекараш живота си. Тогава вече трябва да положиш усилие да получиш това нещо и да се грижиш за него.

Бях максимум на 10, когато присъствах на прасешко жертвопринушение по случай вкуса на прясно свинско на скара... Да направими впечатление, но не толкова че мръвката да не ми е вкусна 45 мин по късно. Попринцип се възмущавам от ненужно насилие над животните, но все пак ние сме хищници, и месото е доста основен дял от нашата прехрана.

[MuTaKa]

... Съдбата сам си я кове човек. Съдбата не предопределя нищо. Просто е удобна за обвинения...

Е... тва е прекалено! Вярно е, че ако искаш да ти се случи нещо и извършваш действия, за да ти се случи, вероятността да ти се случи е по-голяма, отколкото ако не извършваш действия! (предполага се, че действията са в правилна посока)
Я си изкови съдба на син на щастливо женени милионери, които дават за тебе мило и драго, а за да им се отплатиш - ти показваш воля и желание да се развиваш и усъвършенстваш! Айде изкови я, че ми е любопитно как ше стане...

... Колкото и иска сърцето ти нещо, колкото и да искаш нещо (...), докато не направиш първата стъпка в посока постигането му, няма да го получиш.

Тези думи, между другото, са силно взаимствани именно от "The Secret".. или от някъде другаде, във филма това беше дадено като цитат, доколкото си спомням..

Мите, завърти си два шамара! Емо такова.

Не бе, аз не съм се заврел в нас да мрънкам и да хуля за това, че живота е несправедлив... аз си разсъждавам, не съм в депресия!
Напоследък гледам да се адаптирам.. това е най-естественото действие в природата! Жирафите не можели да достигат високите дървета и хоп - вратът им се удължава! Организмите еволюират адаптирайки се, приспособявайки се към променящата се среда!

Ето ся. Напрягш ме в почвката си да мисля, ама няма да ме черпиш бира за това. Нали?!

Кой е казал?!?

... (имам една приятелка, която винаги поставя себе си на последно място. Нямам обяснение за това поведение. Може би търси всеобщо одобрение, може да изпитва нужда да се грижи за някого... Казах й да не натрапва обичта си. Тя ми се обиди... )

Да не би да е телец? Алтруист! (виж алтернативния хороскоп на Zago)

Това, от което имаме нужда хората, е не толкова помощ, колкото подкрепа!

Абсолютно!!!

както е с вълните - има си предаватели които ги излъчват с определена честота и приемници, които приемат вълни с точно тая  честота... (мене тия неща не са ми много ясни и може тва да звучи наивно смешно в ушите на някой по-информиран от мене в областта на физиката)...
те приемниците могат да бъдат настроени допълнително(здрав ритник понякога върши перфектна работа), а и вълните, излъчвани от предавателя могат да бъдат променени!

Доста близо си!

съвсем случайно

Хм..!

съдбата е един от многото фактори, които влияят на живота...

! ! !

Това е така.. но е важен и много трудно пренебрежим фактор... дава ни граници.. интервал, посока, в които можем да градим живота си!

[ZAZO]

... Съдбата сам си я кове човек. Съдбата не предопределя нищо. Просто е удобна за обвинения...

Е... тва е прекалено! Вярно е, че ако искаш да ти се случи нещо и извършваш действия, за да ти се случи, вероятността да ти се случи е по-голяма, отколкото ако не извършваш действия! (предполага се, че действията са в правилна посока)
Я си изкови съдба на син на щастливо женени милионери, които дават за тебе мило и драго, а за да им се отплатиш - ти показваш воля и желание да се развиваш и усъвършенстваш! Айде изкови я, че ми е любопитно как ше стане...

Добре, примера не става.. ако беше "син на щастливо женени милионери ...." Въобще нямаше да те интересува темата за съдбата, вероятно нямаше да си толкова интелигентен, дори нямаше да имаш амбиции за усъвършенстване.. демек нямаше да си ти, демек щеше да е нечия друга съдба.
И като цяло съдбата не е ли това което предстои да ти се случи, а не това което ти се е случило?

[Zago]

В тиквичката ми е една бозааа в последно време, та никак не ми е ясно дали ще успея правилно да пресъздам мислите и чувствата, които събуди в скромното ми и тъй прелестно същество, полемиката относно "целунатите от Съдбата".

Та по моему, а аз държа да се съгласявате безпрекословно (и да ме черпите с бира по повода), причините за успех или провал в дадена ситуация, да обобщим сега всичко, е един наниз, тотална плетеница, от събития, предпоставки, варианти и решения взети в момента на събитието или мнооого преди това.

Казваш, биронечерпецо, "Я си изкови съдба на син на щастливо женени милионери, които дават за тебе мило и драго, а за да им се отплатиш - ти показваш воля и желание да се развиваш и усъвършенстваш! Айде изкови я, че ми е любопитно как ше стане..." - ми старая се! Пестя от бири... Ама никой неще да черпи...

За да съм син на щастливо женени милионери по условие родителите ми трябва да са такива. Е, да, ама не. Тейко ми реши да се изявява като честен войник на Родината и в момента, в който има (а е с ударение) възможност да започне да трупа милионите реши да продължи да е честен войник...
До тук предпоставките тати ми да стане милионер са на лице, както и решенията, взети от самия него и не късаещи директно мен, но рефлектиращи върху битието ми като син на немилионер.

Мите, не приемай поста ми като ирония или нещастни опити да се заяждам с личността ти. Просто явно бозата (виж по-горе) започва вторична ферментация...

Та, ще се съгласиш с мен (щеш, не щеш ще се съгласиш, иозбор нямаш), съествуват разни теории за вероятности, събития статистики за тях и прочие. Неща, започнали и свършили години назад имат сила да рефлектират върху неща, случващи се в момента и по никакъв начин не свързани с миналите събития.

Ето един пример: Характера на двама пъзльовци промени съдбата на цяла Европа. Пъзльовците са Даладие и Чембърлейн, действието е Мюнхен 1938... А Хитлер се е мислил за любимец на Фортуна.
Нима Съдбата имено е помогнала на фюрера или слабите характери на опонентите му.

В този ред на мисли една камара примери съм в състояние да дам. Апропо, като привърженик на теориите на Айнщайн, има ли нещо писано или казано от него самия за Съдбата?

И по въпроса с бирите... Писна ми от боза. 

[TheBloodthirstyBunny]

Ако даденият  човек е обречен да бъде сам завинаги, това не нарушава ли вътрешния му баланс?
 Не смятам, че цялата идея идва от баланса - Нещастен си, защото друг трябва да бъде щастлив? Не! Не и с моите разбирания. Но е факт, че се случва де... ( с шепа хора, но се случва) И мен ме  е страх, че ще се случи нещо подобно. Като си по- мъничък си твърде уверен, че като станеш какичка/какич на 20 години ще се появи някой прекрасник/ца и ще се вземете... а после следва завършека на всяка хубава приказка
 С времето обаче се стига и до момента, в който прекрасника не идва, а ти си твърде недоверчив, наранен, объркан... или просто незнаеш как да си получиш заслуженото. Следващият вариант е  - Прекрасника е толкова илюзиран, толкова твърдо изграден в представите ти, че не съществува... Ти търсиш едни, конкретни недостатъци - в човека срещу теб са коренно различни. Ок... научаваш се да ги търпиш и дори, може би, да ги обичаш... Но рано или късно идилията се превръща в гадна реалност и до там... Аз лично никога до сега не съм виждала любовта да е пареща и страстна до края ( Но това е друга тема де) Не съм наблюдавала подобно явление, поради ред обясними причини ( Навици, глупости... задължения, различия)  Сто на сто има нещо вечно?

 

[wild-girl]

В „цялата тази картинка” всеки от нас се намира, където сам се постави. Всичко което е и не е, всичко което ни заобикаля, целия ни живот е такъв какъвто ние си го направим. Според мен ние сами проектираме себе си – целите мечтите си, ценностите, вярванията. Всеки еидн момент от нашия живот е момент на избор.
„Според вас съществуват ли хора, чиято съдба е да са сами завинаги, за да се поддържа баланса?” – съдбата не е нещо което ти е наложено, съдбата е нещо което сам човекът може да определя и управлява. В краина сметка ако си изправен сам самичък/чка на едно кръстовище и не знаеш накъде да тръгнеш, но трябва да поемеш на някъде ти сам ще си го избереш и не защото „така ти било писано” а защото така си решил.

Аз не бих могла да приема, че има хора на които им е писано да са сами. Може би има хора които не могат да повярват достатъчно в себе си, който не са се научили даполучават това което искат (определено смятам че няма нещо което човек да не може дапостигне с определено доза желание, е и не с чакане единствено, но желанието е неизменна част от всичко).
По-горе Зазо е споменал за теорията която гласи, че "Всичко се връща".Преди време започнах да чета една доста интересна книжка на С.Н.Лазарев – „Диагностика на Кармата” 1 и 2, не можах да я прочета цялата, но там бяха заложени доста интересни идеи именно за баланса и вечното рановесие, което цари в света. Как по един или друг начин живота се нарежда така, че няма нещо което да остане безнаказано.

 „колкото и силно да го искат с цялото си сърце” ако искаш едно нещо толкова много и приемеш че то ще се случи на всяка цена, то ще се. В доста книги е прокрадната и точно тази идея, че когато искаш нещо да ти се случи първо трябва да повярваш в него. Нещо като в различните религии – хората вярват безпрекословно в нещо което не са видяли, но нали това е вярата. Или вярваш, или не вярваш и ти трябват доказателств, за да се убедиш – око да види ръка да пипне.(а доказателствата трудно би могъл да намериш).

Личната самонагласа и това което човек задава като команди на подсъзнанието си също не бива да остават на заден план. „Повечето хора не осъзнават какво силно оръжие притежават, а именно своето подсъзнание” – ако успееш да си в хармония със себе си то би могло да работи за теб, но почти винаги хората натрапват на себе си песимистични мисли и убеждения и после се вайкат и се чудят „Защо ми се случват всички тези гадости?”. Много хора сутрин ставайки се гледат в огледалото и си казват – „колко съм дебел, колко съм грозен, днес ще е ужасен ден, ще си остана сам завинаги” и прочие. Всичко това се случва защото сами си го напрапваме в главата. Ами като завали дъжд, защо хората обясняват лошото си настроение със лошото време?И защо когато вали трябва да е лошо? Защото това е една всеобща нагласа – навън е кофти и на мен ми е криво.
„накрая винаги да се случва нещо..”, защото  никой не иска да повярва, че може да е щастлив без да е нещастен. Защото хората са с убеждение, че като са щастливи задължетелно трябва да им се излее кофа с лайна в/у главата, а именно заради тези убеждения се случва така, защото когато едно нещо ти е натрапено в главата и е натъпкано някъде навъъътре навътре, подсъзнанието ти, което не може да разграничи условно наречените добро и зло за човека, просто действа по зададениете му „команди”.

„Нали уж колелото на съдбата се върти, защо така понякога... буксува на едно място толкова дълго време?” То се върти непрекъснато а боксува, защото човек сам е решил да тъпче на едно място и да не може да се освободи от собствените си песимистични мисли и убежения 

[ethereala]

Какво казва един философ за съдбата "Формулата ми за човешкото величие е amor fati /обичай съдбата си/: не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността."Ницше.

Съдбата сам си я кове човек. Съдбата не предопределя нищо. Просто е удобна за обвинения...

Разбира се, че не може да виним за всичко съдбата, но нима няма неща, който са предопределени на човек?   

[

Я си изкови съдба на син на щастливо женени милионери, които дават за тебе мило и драго, а за да им се отплатиш - ти показваш воля и желание да се развиваш и усъвършенстваш! Айде изкови я, че ми е любопитно как ше стане...

Човек се ражда на определено място, в определен момент, в определена социална среда и до известна степен с определен характер и с още кой знае още колко други определени и независещи от него неща. А в зависимост от всички тези дадености човек реагира в различните случаи по различен начин, така, както той прецени за добре. Което ще рече, че има съдба, но тя не ти е начертала строго определен път на живота, а те е пуснала по път с много кръстовища, и на всяко едно от тях ти трябва да решиш накъде ще поемеш.
Относно баланса

Става въпрос за баланса.. Не един и двама учени, философи и писатели са се изказали, че за да има добро, трябва да има и зло! За да съществува едно явление, една категория или даден тип отношения, то трябва да съществуват и техните противоположности, за да можем да ги дефинираме и усетим със сетивата си!

Това го намирам за напълно логично. Как човек би могъл иначе да разбере кога е щастлив, например, когато никога не е бил нещастен?

според вас съществуват ли хора, чиято съдба е да са сами завинаги, за да се поддържа баланса?

Е това обаче не мога да го разбера. Какво по точно ще се балансира когато един човек е сам завинаги? Това вече си зависи само и единствено от теб. Човешките взаимоотношения са толкова сложно нещо,а с годините имам чувството, че са ставали и ще стават все по-сложни.

„колкото и силно да го искат с цялото си сърце” ако искаш едно нещо толкова много и приемеш че то ще се случи на всяка цена, то ще се. В доста книги е прокрадната и точно тази идея, че когато искаш нещо да ти се случи първо трябва да повярваш в него.

Напълно съм съгласна с казаното от Вики.

[BURN]

Въпросът за баланса е поставен от много отдавна, да кажем и от Даоистите (за тези, на които нищо не им говори - онова комерсиализирано кръгче, половината бяло, половината черно, символизиращо ин и ян... най-известният им символ) И точно защото няма как да има добро без зло, повечето подобни УЧЕНИЯ (религия по-скоро ще го нарече някой, за да го обремени) смятат морала, ценностите и т.н.т. за безсмислени...

Относно белия и черния вълк... с един приятел обсъждахме православното християнство и (естествено предположения, има много "логични" доказателства против светостта на Иисус и  т.н.) по-скоро след този разговор съм склонен да вярвам, че това, което той е разпространявал като учение, е именно с цел: запазване на баланса. Както някой отбеляза "всичко се връща", всяко действие поражда някаква ответна реакция. Т.е. материята влияе на материята (всичко е материя, едва ли има нужда да доизяснявам...) Та, идеята ми е, че "добрите действия и мисли" към другите може би пораждат такива обратно и ако всички действат така, всичко би било хармонично и балансирано.
Гореспоменатото, сега осъзнах, е причина за мнението ми, че анархията е най-добрата форма на съществуване - каквото направиш, ще ти се върне, докато всички осъзнаят, че е в техен интерес да действат не само според себе си...

А, за яденето на месо, което спомена автора. Аз лично ям, но като цяло поне гледам да редувам всичко и да спазвам някакви естествени комбинации (дааа, разделно хранене, както му се вика). По-скоро бих казал нормално, а не безразборно, но това на повечето, смятам, ще им се стори прекалено и не смятам да се обосновавам по правотата му, който е заинтересуван - има си наука за това нещо (правилното и естествено комбиниране на храни), нарича се трофология...

А, относно моето място в т.нар. "свят" ще го видим в бъдеще. Съдбата ще каже... (което ме подсеща, че откакто се храня така имам повече ДежаВю-та и няк'ви странни съвпадения на мисли със събития покрай мен...)