Автор Тема: Познай цитата! :)  (Прочетена 30852 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« -: 2005-06-12, 20:41 »
Добре де, какво е това с тия елфи и орки щом не е Толкин? Ако е друго - значи е плагиатство!
Caralho Voador

Неактивен DeadMistress

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 306
    • Профил
    • http://www.myspace.com/dyingillusion
Познай цитата! :)
« Отговор #1 -: 2005-06-14, 21:53 »
Лелеее Асене !!! Къде ме набута бе човек ! Идея си нямам за какво става дума в тая тема ... Трябва да пусна цитат от к'во ? От Книга ли ? И вие ад познаете коя е тя ? Моля ти се ... Аз книги не съм чела от миналата година ...  :blush:
Around her neck burns the saviours cross .
The icon of sacrificial love ...
A strand of moonlight catches her throat
and lights the symbol of everlasting joy ...

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #2 -: 2005-06-15, 22:02 »
Не ми звучи познато.....

Неактивен tech_noir

  • администратор
  • зарибен/а
  • *******
  • Публикации: 7018
  • Пол: Мъж
  • интернет лумпен
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #3 -: 2005-06-15, 22:42 »
Джон Броснан - първата книга от трилогията за Небесните Господари, първа глава.

Готин киберлънк.
« Последна редакция: 2005-06-15, 22:42 от tech_noir »

Неактивен tech_noir

  • администратор
  • зарибен/а
  • *******
  • Публикации: 7018
  • Пол: Мъж
  • интернет лумпен
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #4 -: 2005-06-16, 08:35 »
... значи следващото ти е Mona Lisa Overdrive. И там са трилогия, нищо че почти няма връзка между книгите. Гибсън е създал киберпънка бе еееей...

"
- Законът ни е прост: за влизане е рубла, за излизане - две. Това означава, че да се влезе в организацията е трудно, но да се излезе -още по-трудно. Теоретично за всички членове на организацията е предвиден само един изход от нея - през комина. За някои този изход е почетен, за други - позорен, но за всички нас си остава само коминът. Единствено през него излизаме от организацията. Ей го там коминът... - Побелелият мъж ми кима към огромния прозорец, заемащ цялата стена. - Полюбувайте му се.

От височината на деветия етаж пред мен се открива гледката на огромния безкраен, празен аеродрум, който стига до хоризонта. А ако се погледне надолу, то право под краката е лабиринт от пясъчни пътечки между гъвкавите стени от храсти. Зеленината на градината и изгорялата трева на аеродрума са разделени от една несъкрушима бетонна стена с гъста паяжина от бодлива тел, закрепена върху бели ролкови изолатори.
"

Неактивен tech_noir

  • администратор
  • зарибен/а
  • *******
  • Публикации: 7018
  • Пол: Мъж
  • интернет лумпен
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #5 -: 2005-06-16, 14:21 »
дааммм...
 

май ти си на ход за въпросче
« Последна редакция: 2005-06-16, 14:22 от tech_noir »

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #6 -: 2005-06-17, 10:37 »
Хехе, ми това е една от най- любимите ми книжи, "Деветте принца на Амбър" на Роджър Зелазни, последният абзац
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #7 -: 2005-06-17, 14:31 »
Нека да постнем и малко от български автори    

" Танас наблюдаваше от чуката с бинокъла какво прави турската войска. Видя, че първо обградиха селото. Успокои се. но тоя пусти турчин, Папа Алил, който отиде с другите да ги предава в Гевгели, забеляза следите и веднага поведе едно отделение към Мадемот. Той бързаше напред, а след него юсбашията на кон. Още не ги бяха открили. Танас не можа да издържи. Извика силно на турски да го чуе Дельо:
- Удри да убиеш това куче!"
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #8 -: 2005-06-22, 01:35 »
"Литургия за Илинден" на Свобода Бъчварова. И филм има по тая книга, пък да не го знаете...
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #9 -: 2005-06-22, 09:43 »
Всъщност май пак аз съм наред...И летс гет бак ту дъ фентъзи стайли  :

" Не ти ли дадох дума, Обуздателю - отвърна Тарака, - че ще ти помогна в битката с боговете?

- Да, но аз имах предвид някоя изненадваща атака. А всеки един от четиримата е приел своя облик и се е въоръжил с Атрибут. Само да бяха решили и нямаше дори да се приземяват, а на мястото на планината Чанна, в самото сърце на Ратнагари, щеше да зее димящ кратер. Трябва да бягаме, а друг път ще се сражаваме с тях.

- Спомяш ли си проклятието на Буда? - запита Тарака. - Помниш ли как ме научи да чувствам вина, Сидхартха?"
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #10 -: 2005-06-29, 18:59 »
Ми не знам, аре кажи!
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #11 -: 2005-06-30, 08:36 »
Цитат
"Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Габриел Кай...

Ебаси шита, тая съм я чел и не можах да я позная!!! Но в интерес на истината не ме изкефи особено....истинската история на Ал- Андалус е по- готина
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #12 -: 2005-07-07, 16:18 »
Абе познато ми е отнякъде, ама.... :huh:  :unsure:  :huh:  
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #13 -: 2005-07-13, 17:39 »
ДААААААААААААА!!!!! НЕЕЕЕ Е чЕСТНО ТОЗИ ЦИТАТ НЯМА НИщО ОБщО С ТОВА, ЗА КОЕТО ОСНОВНО СЕ РАЗПРАВЯ В КНИГАТА!!!!      

 :banned: Добре де; аз пиша:

" На същото събрание капитан Жаров докладва, че хората му успешно са неутрализирали опит за въоръжение. На зазоряване били открити двама американци, които били преодолели хлъзгавите открити стълби и стояли на главния портал, очевидно очаквайки нещо. Единият стоял точно пред вратата, а другият- на долното стъпало. Сякаш се били подредили в нещо като примитивна опашка. Жаров лично обезвредил и двамата, изразходвайки два куршума в черепите им и се разпоредил останките им да бъдат отнесени до най- близкия събирателен пункт, откъдето нищо чудно пак да постъпят при тях в качеството на образци."
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #14 -: 2005-07-14, 14:15 »
За войната м/у хората и гадните "бъгове"  А тоя абзац дето си го постнал, повече прилича на ...ами на хубав юношески роман от средата на 60-те, малко преди или след появата на "Спасителят в ръжта" да речем :huh: Наистина "Звездните рейнджъри" може да се приеме и като роман за израстването на личността и т.н. Мене на Хайнлайн повече ми харесва "Кукловодите".

Можеш ли да познаеш цитата ми?
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #15 -: 2005-07-20, 17:02 »
Ким Нюман - "Американски мъртъвци в московската морга"- по- яко е от "редника"  
Скивай сега:
"Тръгна надолу по коридора, като тропаше яростно с чехли върху сребристия под, трак-так-трак-так-трак-так-трак-так, без да го е грижа, че нарушава съня на прислугата, без и през ум да му минава, че това зловещо тракане в ранни зори събужда дванайсет изпълнени със страх и омраза сърца. Отвори със замах вратата към апартамента на своя психоаналитик, влезе вътре и веднага се изтегна на кушетката.
Карсън Брийн, доктор по медицина, еспер II степен, беше вече буден и го очакваше. Бидейки личен аналитик на Райх, сънят му беше като на дежурна сестра - поддържаше постоянна връзка с пациента си и се събуждаше, щом той имаше нужда от него. Онзи единствен вик се бе оказал достатъчен за Брийн. Сега седеше до кушетката в елегантен бродиран халат (службата му носеше двайсет хиляди кредита на година), напълно съсредоточен (работодателят му беше щедър, но взискателен).
- Слушам ви, мистър Райх.
- Отново Човекът без лице - изръмжа Райх.
- Кошмари?
- А бе, мръсен кожодер, надникни в главата ми и виж. Пардон. Извинявам се. Държа се като дете. Да, отново кошмари. Опитвах се да обера една банка. После се опитвах да хвана някакъв влак. След това някой пееше. Струва ми се, че бях аз. Опитвам се да представя картината колкото се може по-добре. Смятам, че нищо не съм пропуснал... - Последва дълга пауза. Накрая Райх смотолеви: - Ее? Нещо схвана ли?"

Мноо яка книжка
« Последна редакция: 2005-07-20, 17:04 от Don Dada »
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #16 -: 2005-07-22, 12:24 »
Ъ, това само от първия поглед, който му хвърлих, ми стана ясно какво е  "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни; чак пък толкова да  не мога да позная любимия си автор....
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #17 -: 2005-07-22, 15:23 »
"Смит беше особено мрачна личност, несравнено най-жестокият и най-злобният между надзирателите ни. Ние често разсъждавахме дали го тормози жена му, или има хронически запек.

Аз продължих да чукам с кокалчетата на ръката си и той дойде до решетката да ми се озъби.

- Казах ти да я спреш тая работа! – изръмжа той.

- Съжалявам – отвърнах любезно аз – но имам нещо като предчувствие, че ще продължа да чукам. И ...ъ-ъ-ъ...моля да ме извините за интимния въпрос... какво ще направите?

- Аз ще... – започна той гневно и с това, че не можа да довърши забележката си, доказа, че думите му не са за изказване.

- Да? – подканих го аз – Какво точно, моля?

- Ще извикам тук директора – рече той със запъване.

- Моля ви се поканете го. Крайно очарователен господин, дума да не става. Блестящ пример за облагородяващите влияния, които се промъкват в нашите затвори. Доведете го при мене веднага! Искам да му се оплача от вас.

- От мен ли?

- Да, точно така, от вас – продължих аз – Вие настоявате по груб, селяшки начин да прекъснете разговора ми с другите гости на това общежитие.

И директорът Атъртън дойде. Вратата се отключи и той се втурна в килията. Но – о! – аз бях толкова недосегаем! Той беше направил най-лошото, което можеше да направи. Той нямаше власт над мен.

- Ще ти прекъсна храната! – закани се той.

- Както обичате – отговорих – Свикнал съм на това. Не съм ял десет дни и, знаете ли, да се мъчиш да започнеш да ядеш отново е ужасно нещо.

- А, ти ме заплашваш, така ли? Гладна стачка, а?

- Извинете – казах аз и гласът ми беше кадифен от учтивост – Това предложение излезе от вас, не от мен. Помъчете се поне понякога да бъдете логичен. Надявам се да ми повярвате, че нелогичността ви е далеч по-болезнена за мен, отколкото всичките ви изтезания.

- Ще спреш ли да водиш разговори с чукане? – попита той.

- Не, моля да ме извините, че ви ядосвам, но нещо толкова силно ме принуждава, да разговарям с чукане, че....

- Още две думи и ще те сложа пак в усмирителна риза! – прекъсна ме той.

- Моля ви се. За тази риза душа давам! Аз съм роден за усмирителна риза! Аз пълнея в ризата! Погледнете тая ръка – аз вдигнах ръка и му показах мускул, тъй смален, че когато го свалих, той изглеждаше като връв – Истински ковашки мускул, нали, господин директоре? Хвърлете око към изпъчените ми гърди. Венчаните борци да си пазят лаврите! Я коремът ми... знаете ли, човече, аз така дебелея, че моят случай ще се превърне в скандал с това прехвърляне в затворите. Внимавайте, господин директоре, че данъкоплатците може да ви подгонят!

- Ще спреш ли тия приказки с чукането? – изрева той.

- Не, благодаря ви за любезните грижи. След зряло размишление реших да продължа да говоря с чукане.

Той ме загледа за миг онемял и след това в пълно безсилие се обърна да си върви.

- Един въпрос, моля ви се.

- Какво има? – рече той през рамото си.

- Какво ще направите сега?

С проявената в този момент ярост за мен и до днес остава необяснимо чудо как не е умрял до сега от апоплексия."

Аре познавайте! Още една от най- любимите ми книжки!
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #18 -: 2005-07-31, 22:20 »
"Далечно царство" ? Много интересен пост, ама не мисля, че съм го чел...Да не би пък да е нещо на Андре Нортън ..."Да живее крал Кор" например?
« Последна редакция: 2005-08-04, 23:25 от Don Dada »
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #19 -: 2005-08-18, 20:24 »
Между другото- книжката е СТРАХОТНА- скоро няма да се откъсна от нея  
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #20 -: 2005-08-18, 22:34 »
Много офтопик, ама току що довърших първата част (сцената, където Артър убива Оуейн)  - зверско е книжлето, бате, добре, че ми го препоръча
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #21 -: 2005-08-19, 15:26 »
Напомня ми по стил на Рей Бредбъри...или Едгар Алан По :huh: ?
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #22 -: 2005-08-23, 08:08 »
Абе на готика ми мяза малко, 'ма... :huh: Дали не е и българин? Агоп Мелконян?
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #23 -: 2005-08-28, 16:24 »
Ето цитат от една моя супер любима книжка, познавайте:

"- Това е твой дълг към отечеството - повтаряше за пети или може би шести път корабът. - Вече не можеш да се оттеглиш. Нима нямаш чувство за чест? Пък и генерал Суперястреб жив ще те одере, ако не се подчиниш.

- Виж, тук имаш право - съгласи се Бернхард, представил си генерал Суперястреб и неговите изискани методи за мъчение, които можеха да използуват срещу него. Тази приятна игра на въображението доста го поободри.

- Но аз съм тук долу - продължи Бернхард, - а той - там горе, и това променя всичко. Няма да изляза.

- Ти си страхливец - каза презрително корабът.

- И предател - добави Робобрата от ъгъла на кабината. Стоеше, отпуснал паякообразното си тяло със шестте метални крака, протегнати на всички посоки. Беше най-съвършеният страхопъзльо, създаван някога от човека, и също тъй съвършен предател, когато се налагаше, ала относно поведението на другите си имаше съвсем установени възгледи. Което естествено правеше от него съвършен придружител на всеки войник.

- Имате право - съгласи се Бернхард. - Аз съм жалък страхливец и предател. Освен това съм жив, което все пак не може да се каже за оня малоумник - героя, дето изследва спътника. Истински герой. От него е останало толкова, че и в лъжица не можеш го събра.

- Той е мъртъв, но душата му продължава своя марш - обади се Робобрата под акомпанимента на могъщ войнишки хор, изпълняващ гръмлив марш.

- Лошо ми става от вас - озъби им се Бернхард и злобно се изсмя.

Корабът не успя да измисли някоя унищожителна реплика в отговор и си замълча. Робобрата махна с ръка на всичко.

- Прекалено стар съм за тая работа - оплакваше се Бернхард. - Ако на тоя свят имаше някаква справедливост, сега щях да си седя горе и да гледам как някой млад, патриотично настроен идиот рискува тук живота си. Но стар войник като мен би трябвало да му се спестят самоубийствените задачи.

- Ти си на четиридесет и три години - припомни му корабът.

- Приятно е да чуеш някоя и друга ободрителна дума - мрачно въздъхна Бернхард. - Надявам се да стана на четиридесет и четири, макар шансовете да не са кой знае колко големи."
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #24 -: 2005-09-03, 02:54 »
О, това е лесно, "Гладиаторите на Есмералда" на Робърт Шекли (чак сега го видях). Много любима книжка, чел съм я поне 4 пъти
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #25 -: 2005-09-03, 03:15 »
Уфф, "Гладиаторите" се развива в същия свят, ама и това съм го чел...Не беше "Цивилизация на статуса", нали? По- скоро "Корпорация Безсмъртие"...
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #26 -: 2005-09-03, 03:26 »
Това е абсолютна класика (поне за мен де  ):

"Полека-лека тя се размиваше и придобиваше синьо-зелени краски. Вятърът се усили и ги понесе успоредно на брега, но бяха толкова далеч от него, че джунглата изглеждаше като мъничък зелен лист.

Подканен от останалите, един от рибарите се приближи смирено до Ятмур и Грен, сгушили се под листата.

- Велики пастири - поклони се той ниско. - Бихте ли ме изслушали, ако въобще ми разрешите да говоря.

- Няма да ти сторим нищо, дебеланко. Закъсали сме го точно толкова, колкото и вие. Как не го разбирате? Искахме да ви помогнем и сигурно ще го направим, само отново да стигнем до сухия свят. Но моля те, събери мислите си, за да разбера онова, което искаш да ми кажеш.

Човекът отново се поклони. Останалите рибари също наведоха глави.

- Велики пастири, наблюдаваме ви от доста време. И ние, умните хора на тумбачестите дървета, преценихме какво представлявате. Разбрахме, че ще ни убиете веднага щом свършите играта на прегръщане с момичето под листата. Ние съвсем не сме глупаци, а тези, които не са глупаци, не се радват, че ще бъдат убити. Те искат да ядат, преди да умрат. Затова ви умоляваме да ни дадете нещо за ядене. Сега вече нямаме дърво, което да се погрижи за нас...

- Та ние самите няма какво да ядем - прекъсна го нетърпеливо Грен. - И ние сме хора като вас и също трябва да се погрижим за себе си.

- Уви, не смеем дори да се надяваме, че ще споделите храната си с нас, защото тя е свещена и вие искате да умрем от глад. Достатъчно сте умни, за да скриете парчетата скокливец, които винаги носите със себе си. Ние, велики пастирю, ще сме щастливи да умрем от глад, ако с това ще ви зарадваме дотолкова, че да запеете щастливата си песен и да изиграете още една игра на прегръщане.

- Ще ги избия тези тъпаци! - яростно избухна Грен и освободи Ятмур от прегръдките си. - Гъбо, кажи какво да ги правим? Ти ни въвлече в тази беля. Помогни ни да се измъкнем.

- Накарай ги да хвърлят мрежата във водата и да уловят малко риба - обади се гъбата.

- Добре! - скочи на крака Грен, помагайки и на Ятмур да се изправи, и започна да дава нареждания.

Тъжни, несръчни и раболепни, рибарите надиплиха мрежата край борда и я хвърлиха във водата, която гъмжеше от живот. Миг по-късно нещо едро се закачи и очевидно се закатери по мрежата нагоре.

Лодката се наклони силно. Ужасени, рибарите се развикаха. Няколко дълги щипки се заловиха за борда точно пред самия Грен. Без много да му мисли, той ги сряза с ножа.

Изведнъж срещу него се изправи гигантски рак. Когато зърна изпъкналите му очи, момчето отново замахна с ножа.

Морското чудовище безмълвно се отпусна и падна обратно във водата. Рибарите хленчеха от ужас. Изплашен не по-малко от тях, Грен усети и страха на гъбата. Обърна се и ритайки ги, се разкрещя:

- Ставайте, тъпи дебелаци! Лежите си и чакате да умрете! Само че аз не съм съгласен. Ставайте и приберете мрежата, преди някое друго чудовище да е пролазило при нас. Размърдайте се! Измъкнете проклетата мрежа!

- Велики пастирю, ако искаш да ни хвърлиш в бездните на мокрия свят, няма да чуеш от нас нито дума! Ти си велик, въпреки че доведе зверовете от мокрия свят, затова имай милост...

- Милост ли? Живи ще ви насека, ако не приберете веднага мрежата. Бързо! - крещеше Грен.

В мрежата се бяха оплели най-различни създания и подскачаха на дъното на лодката между краката на рибарите.

- Чудесно! - възкликна Ятмур и сграбчи ръката на момчето. - Толкова съм гладна. Сега вече зная,че ще оцелеем! Скоро ще настъпи и краят на това досадно пътуване по вода."
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #27 -: 2005-09-03, 22:22 »
Намирисва ми на Уилям Гибсън май...
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #28 -: 2005-09-04, 17:58 »
"Мона Лиза Овърдрайв" ?
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Познай цитата! :)
« Отговор #29 -: 2005-09-09, 18:13 »
Ето един интересен момент от много любима за мен книжка:

"Нужно ми бе известно време, за да разбера какво става. Мислех, че след обредите на Ищар във Вавилон нищо не може да ме изненада или потресе. Оказа се, че не е така. Под коприненото покривало старата царица трябваше да сложи в себе си члена на мъртвия жребец.

Ритуалният диалог беше тайнствен и неприличен. Започна със смразяващия вик на старата царица:

- О, майко, майко, майко! Никой не ме иска. Бедното конче спи. Никой не ме иска, мен, това прелестно малко създание, облечено от глава до пети в одежди от листа и кора на пампилово дърво.

Върховният жрец извика:

- Ще възбудя създателя! И ти трябва да го възбудиш!

Старата царица продължаваше да говори на мъртвия жребец:

- Хайде, пусни семето си дълбоко в тази, която е разтворила утробата си за теб. О, символ на мъжествеността, задвижи органа, който е за жената създател на живота, който влиза в нея бързо в тъмнината, като таен любовник.

Последва дълго гърчене под покривалото. После старата царица отново извика:

- О, майко, майко, майко! Никой не ме иска! Това бе последвано от неприлични движения, разменени настрани между върховния жрец и една жена.

- Бедното малко пиленце е толкова възбудено и гладно. - Той посочи слабините й. - Виж как иска да го нахранят.

- Там се вие той, голям колкото езика ти. - Жената посочи половия орган на жреца. - Замълчи, жрецо!

През цялото време старата царица не преставаше да вие:

- О, майко, майко, майко! Никой не ме иска!

Върховният жрец и другите жени на царя си разменяха някакви неприлични изрази. Самият цар не промълви нито дума. Накрая каквото трябваше да се върши, се извърши. Вероятно старата царица по някакъв начин бе успяла да вкара члена на жребеца във влагалището си. Покривалото бе вдигнато. Царските жени в един глас изпяха химн за летящия небесен кон. Донесоха им легени и те измиха лицата и ръцете си според ритуала, като пееха химн за водата. След това заклаха всички животни и птици и запалиха
 огньове."
Caralho Voador