Автор Тема: Самотата-моята съдба  (Прочетена 13602 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Самотата-моята съдба
« -: 2005-08-28, 18:03 »
Какво мислите,обречени ли сте на самота?Понякога чувствате ли се по-добре когато сте сами?
А случвало ли ви се е да сте с толкова много хора,а да се чувствате сам?
Или да сте сам,а да не сте самотен?
Споделяйте каквото имате по въпроса.
Харесва ли ви да сте сами или мразите самотата?А свикнахте ли с нея или засега не сте я опознали?
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #1 -: 2005-08-29, 01:49 »
Преди много ме беше страх от самотата,най-вече от това да остана без майка ми-този страх още го имам и се опитвам да го преборя и успявам горе-долу...Беше ме страх да не остана =детски работи,естествено= без гадже или пък да не успея да намеря човек,който да ме обича и подобни работи.В последствие,след като един период от живота ми,израстнах много...психически...установих,че вече не ме е страх от самота.Също,че ми е приятно да оставам сама,да се опознавам и да се наслаждавам на собствената си компания.Започнах да разбирам що за човек съм и че всъщност ми е много интересно да си правя компания.Разбрах колко ограничени са повечето хора около мен,колко сме различни и как просто много малко хора са ми интересни...просто разбирах, че живеем на различни нива,вибрации или както искате го наречете...така го чувствах.За това и често съм самотна,когато има много хора около мен- защото те не ме разбират,не ме приемат и ми бяха скучни,все едно и също...Когато съм сама се чувствам много по-добре отколкото когато съм с мн хора,които не са ми особено приятни.И друго, което мисля е че човек сам се обрича на самота.

Неактивен Александр

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1863
  • Пол: Мъж
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #2 -: 2005-08-29, 10:45 »
Аз нямам страх от самотата, напротив чувствувам се добре когато съм сам и никой не ми се пречка. От доста време живея сам и съм си добра така!
Идеи становятся силой, когда они овладевают массами!
Владимир Ильич Ленин (Ульянов)

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #3 -: 2005-08-29, 12:35 »
Самотата е неизбежна.
Самотата е болка и утеха.Самотата е нещо,което всички рано или късно опознаваме.Тя е неизбежна.
Аз съм се чувствала самотна не е един път.Някога съм имала нужда от някого до мен,просто да ме гушне и да усетя,че не съм сама.Друг път съм чувствала,че съм самотна в мислите си...Че никой не може да ме разбере.А дали не съм самотна защото аз така искам? :unsure: Не...не вярвам.Аз не обичам самотата,страх ме е от нея.Страх ме е да мисля,че може би тя не ми е просто позната,която идва от време на време,а е вечен наш спътник,невидим,но неизчезващ,пристигащ от време на време,за да напомни за съществуването си.
Не един път съм се чувствала самотна.Когато съм изпадала в моменти на мъка и виждам,че на никого не му пука толкова много за мен,колкото на мен за другите.Когато виждам,че съм сама в болката си и крещя,за да ме чуят,а другите не чуват и не чуват.
Самотна съм била и в убежденията си."Хей,слез на земята"ми казват.Е,аз съм на земята,как бих могла и да момент да забравя ,че съм тук,след като всекидневно случващи се събития ме карат да си спомням?
Самотата...тя е болка и щастие...Когато видиш,че си сам,когато я усетиш,когато прозрачните и ръце те забулят и те направят невидим,ти се чувстваш самотен...невидим за щастието и за другите,но и невидим за болката.
Не обичам самотата...Предпочитам да не я опознавам...Някои я харесват,свикнали са с нея.Просто я уважават,знаят,че не могат да я избегнат.Аз обаче предпочитам да сме само познати.Прекаленото ни сближаване би могло да ми навреди...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #4 -: 2005-08-30, 19:48 »
Случва ми се да съм заобиколена от хора, а да се чувствам сама, защото когато се опитвам да направя нещо добро, накрая ме изкарват тъпа или сдухана, че съм се опитала да помогна на някой...чувствам се сама, когато имам проблем и на родителите ми въобще не им се слуша за това или пък го изкарват на поредната пубертетска глупост :nfair: Чувствам се сама, когатонося смъкнати дрехи, защото са ми удобни и говоря на"братле" защото така съм си свикнала, а тъпите женки около мене почнат да ми разправят, че една жена трябва да е женствена :blah: Чувствам се сама и от други неща, но ще си ги премълча, защото пак ще ме изкарат тъпа или сдухана.... <_<

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #5 -: 2005-08-30, 20:02 »
Мразя самотата! Страх ме само при мисълтс, че бих останала сама. Разбира се говорим сама за голям период от време. Свикнала съм да съм заобиколена от близки и приятели, не мога да си представя какво ще бъде без тях. Те са всичко! Понякога обичам да си лежа, да си мисля, да слушам музика - да съм самичка, но не за дълго. Случва ми се часове да седя сама , да мечтая и т.н. Но дни наред сама, изолирана от всички - не бих го преживяла.. :unsure:

Не ми се е случвало да се чувствам самотна май  :huh: Все някой ще намеря , с когото да поговоря, когото да ме разбере, за което съм благодарна на приятелите и близките ми..  
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Неактивен PooR^CReaTuRe

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 910
  • Пол: Жена
  • Your life is over and you're to blame
    • Профил
    • http://www.myspace.com/erm1ne2
Самотата-моята съдба
« Отговор #6 -: 2005-09-03, 04:15 »
Всъщност и аз като Александр обичам да съм сама . Единствената компания която си позволявам е музиката . Даже когато наще ме изгониха и като отидох на къщата си прекарах страхотно , защото дядо ми ходеше на работа а баба ми нон стоп си поддържаше градината и животните . Аз се затворих в моята стая и излизах от там само да ям и да ходя до тоалетната . Тогава успях да размисля за много неща и зарязах всичко гадно някъде в миналото  Когато съм сама се чувствам сигурна , успявам да изляза от реалния свят и да прекрача в моя където съм само аз и музиката , където мога да пиша и да се отпусна. Това просто ми харесва

rock_ur_body

  • Гост
Самотата-моята съдба
« Отговор #7 -: 2005-09-03, 04:39 »
Цитат
вече не ме е страх от самота.Също,че ми е приятно да оставам сама,да се опознавам и да се наслаждавам на собствената си компания.Започнах да разбирам що за човек съм и че всъщност ми е много интересно да си правя компания.Разбрах колко ограничени са повечето хора около мен,колко сме различни и как просто много малко хора са ми интересни...просто разбирах, че живеем на различни нива,вибрации или както искате го наречете...така го чувствах.За това и често съм самотна,когато има много хора около мен- защото те не ме разбират,не ме приемат и ми бяха скучни,все едно и също...Когато съм сама се чувствам много по-добре отколкото когато съм с мн хора,които не са ми особено приятни.И друго, което мисля е че човек сам се обрича на самота.
[div align=\"right\"][snapback]11297[/snapback][/div]

сякаш аз съм го писала!  

egoist

  • Гост
Самотата-моята съдба
« Отговор #8 -: 2005-09-09, 19:12 »
Обичам да съм сама ,но не и да съм самотна...

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Самотата-моята съдба
« Отговор #9 -: 2005-10-24, 19:21 »
Определено ми се е случвала да съм с много хора и пак да се чувствам самотна... да чувствам, че съм сама и около мен няма никой...
Понякога се чувствам по- добре, когато съм сама... има моменти, в които искам да си остана самичка... не се чувствам самотна, когато съм с хората, които обичам и на, които наистина вярвам и разчитам...
Inside all of us there si hope...

Неактивен Vrashkov

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 694
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #10 -: 2005-10-24, 19:46 »
Аз лично се чувствам самотен постоянно. Не защото съм сам - не оставам сам почти никога. Но въпреки това така се чувствам.
Май съм свикнал така, но май ми харесва на всичкото отгоре

Неактивен ivi6te

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 334
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #11 -: 2005-10-24, 22:00 »
Аз понякога предпочитам да съм сама,но не и самотна,а ми се е случвало доста пъти и е ужасно.
Много е гадно да знаеш,че няма никой на този свят,който да те разбира,независимо,че си заобиколен от приятели...но до някаква степен е нормално хората да не се разбират помежду си,защото чувствата на всеки са строго индивидуални и никой не би могъл да се постави 100 процентово на мястото на другите....и мисля,че на всеки се е случвало да се почувства самотен поне за малко

Неактивен FreeDom_Girl

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 72
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #12 -: 2006-07-12, 00:48 »
Да се "обречеш" на нещо,като че ли е прекалено силно.Ако си самотен,то е е защото си орисан,това се случва като си внушип нещо.Мислиш си "Ах,колко ми е зле.Колко съм нещастен!" и накрая наистина си нещастен.Вървиш по улиците-срещаш хора...но ПОЗНАВАШ ли ги???
Когато самотата е срещу теб-разчупи леда,замисли се...какво ще стане ако не мислиш толкова отрицателно...може би ще стане по-добре,а?
***
Понякога,аз,обградена от хора,не успявам да намеря себе си.Търсеики своята истинска съшност аз потъвам във мисли...Сама.Огледалото е приятел.Там виждам себе си,там съм аз и целия ми свят,там мога да видя истинските неща и да се открия...Стаята около мен е мрачна,оглеждам се и не виждам никого...О,Господи,защо съм така сама????В съседната стая има толкова много хора,но...защо те са толкова далече от мен?Защо не виждам техните лица?Нима те не съществуват,нима са само сън?Навън,птици пеят,чувам ги и се потапям в сладко мечтание за по-добър живот.Живот,който е съставен само от красота и нежност.Съществува ли питам се аз?Насочвам секъм вратата и дърпам бавно бравата....Ето,ги!!!!Сноп светлина ме облива!Най-после,най-после ВИЖДАМ ЛИЦАТА ИМ!!!! Толкова са красиви,толкова различни и уникални,вдъхновяващи и прекрасни.Усмихвам се и влизам във светлата стая ,всичко е невероятно.......Защо и ти не намериш тази стая?????
Не е важно колко пъти ще паднеш,важното е след всяко падане да намериш сили-да станеш и да продължиш.

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Самотата-моята съдба
« Отговор #13 -: 2006-12-09, 15:52 »
Понякога имам нужда да съм сама, имам нужда да помисля, да съм на саме със себе си, да направя ретроспекция на някои събития в живота ми, на някои мои действия и бездействия, имам нужда от, колкото и странно да звучи от разговор със себе си(нямам предвид,че си говоря сама, просто намирам отговорите ня накои въпроси в себе си ).

Но определено не обичам да се чувствам самотна, доста е... неприятно. Ужасно е, да си сред хора и да не намираш близост с никой от тях, да усещаш колко повърхностни са отношенията ви - да имаш нужда да споделиш, но просто да чувстваш,че няма с кого. Това е да си сам в тълпата - уж си с вчички, а всъщност си толкова самотен, че искаш да се скриеш някъде, да има причина да се чуватваш така, да не се чувстваш като отхвърлен и безполезен, да не си невидим. Да не усещаш лицемерието, празнотата... Когато се почувствам по тоя начин все едно отивам в ада и тогава поне за мен единственото спасение е или да потъна в съзнанието си, в себе си, да се отдалеча умишлено от света и да размишлявам или просто да потъна в нечий друг свят - в някоя книга.
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #14 -: 2006-12-16, 13:36 »
Цитат на: egoist
Обичам да съм сама ,но не и да съм самотна...

~Същото е и при мен.

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Самотата-моята съдба
« Отговор #15 -: 2006-12-17, 13:00 »
And I don't feel alone when there is no one out there!
Inside all of us there si hope...

Неактивен Simone

  • The_black_rose
  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 570
  • Пол: Жена
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #16 -: 2006-12-17, 14:59 »
Аз съм с egoist и Gothikka!Не ме е страх да съм сама,даже определено предпочитам да съм сама от това да съм с много хора,и имам нужда да прекарам някакв време с мислите си и чувствата си.Предпочитам да гледам някой сериозен филм или да слушам музика без компания.Но наистина ме е страх от тожа да съм сама сред хората,чувствала съм се така и нямам никакво желание да се случва отново.
.....quod me nutrit me destruit.....

Неактивен KillboXIII

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #17 -: 2006-12-17, 15:10 »
Да гледаш филм сам (на кино) си е престъпление.

Неактивен Tumbleweed

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 643
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • http://www.vatican.com
Самотата-моята съдба
« Отговор #18 -: 2006-12-17, 22:00 »
Самотата е следствие или на неразбраност, или на необразованост.
....т.е. или никой не те разбира, или си достатъчно некомпетентен да "влезеш в темата", която пък може и да е доста незаинтригуваща......и ако се чувстваш сам с гаджето си -> Трябва ти ново такова. Ако пак се чувстваш така ти тряа пещера. От тебе ше излее мнооо добър отшелник.
« Последна редакция: 2006-12-17, 22:47 от Eye-of-every-storm »
Искам пак 100 слънца от душата изгрели да стоплят теб, макар залязващи в мен! Не искам спомени, жълти и неми, пропити от лудост, че пак не бил съм близо до теб!

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #19 -: 2006-12-18, 19:14 »
Напоследък се чувствам сама... ужасно е    
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Неактивен Tumbleweed

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 643
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • http://www.vatican.com
Самотата-моята съдба
« Отговор #20 -: 2006-12-18, 22:48 »
И що да е ужасно? Това е най-блажения момент! Човек изгражда своята идентичност или чрез следване на иреални идоли, или чрез самоопознаване. Е кво му е лошото да си сам?
Искам пак 100 слънца от душата изгрели да стоплят теб, макар залязващи в мен! Не искам спомени, жълти и неми, пропити от лудост, че пак не бил съм близо до теб!

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #21 -: 2006-12-18, 23:12 »
Цитат на: Eye-of-every-storm
И що да е ужасно? Това е най-блажения момент! Човек изгражда своята идентичност или чрез следване на иреални идоли, или чрез самоопознаване. Е кво му е лошото да си сам?

По принцип нямам нищо против да съм сама - даже го предпочитам в дадени моменти, да мога да седя и да си мисля, да си почивам....
Но да се чувстваш самотен е съвсем друго нещо... да чувстваш, че на никой не му пука за теб, да чувстваш, че няма към кой да се обърнеш, да поговориш... да чувстваш как няма измъкване от скапаната ситуацият...

ПП: Е аз така го описах все едно съм в е*ати гадната депресия    Не се чувствам чак толкова кофти... но съм близко до тези чувства...  
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Неактивен Tumbleweed

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 643
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • http://www.vatican.com
Самотата-моята съдба
« Отговор #22 -: 2006-12-18, 23:17 »
Цитат на: Cuddles
Напоследък се чувствам сама... ужасно е    
Тук говориш за сам, не за самотен, та правилно съм реагирал. Саа..Сигурно си въобразяваш, че си самотна. Имаш ли ясна причина що се чувстваш така? Често хората се самозалъгват ужасно много, волно или не.
Искам пак 100 слънца от душата изгрели да стоплят теб, макар залязващи в мен! Не искам спомени, жълти и неми, пропити от лудост, че пак не бил съм близо до теб!

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #23 -: 2006-12-19, 00:21 »
Добре де, не съм се изразила мн правилно....под чувствам сама имах предвид самотна, блах, звучи ужасно..

Не мога да кажа точно самотна, прекалено крайно ми звучи.... Просто явно някаква депресия ме е налегнала и да - може би си въобразявам и самонавивам, че съм "самотна". Просто някак си така се чувствам... чувствам , че най-близките ми хора вече не са ми толкова близки, че се отдалечваме...
Хъх, де да знам и аз... Надявам се скоро да се измъкна от тая емоционална дупка  
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Неактивен Tumbleweed

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 643
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • http://www.vatican.com
Самотата-моята съдба
« Отговор #24 -: 2006-12-19, 00:27 »
Хахах. Де да зная. Чак ме заби с тоя пост. Може да опиташ да излееш всичко в/у тях и да им кажеш, че са тъпи. Току виж ти обърнат внимание.
Искам пак 100 слънца от душата изгрели да стоплят теб, макар залязващи в мен! Не искам спомени, жълти и неми, пропити от лудост, че пак не бил съм близо до теб!

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Самотата-моята съдба
« Отговор #25 -: 2006-12-19, 09:37 »
Цитат на: Cuddles
Добре де, не съм се изразила мн правилно....под чувствам сама имах предвид самотна, блах, звучи ужасно..

Не мога да кажа точно самотна, прекалено крайно ми звучи.... Просто явно някаква депресия ме е налегнала и да - може би си въобразявам и самонавивам, че съм "самотна". Просто някак си така се чувствам... чувствам , че най-близките ми хора вече не са ми толкова близки, че се отдалечваме...
Хъх, де да знам и аз... Надявам се скоро да се измъкна от тая емоционална дупка  

Споко наборе нема се пуашиш - и на мене ми е некво такова в момента ама с времето се оправят нещата

Неактивен kric

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 116
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kricc
Самотата-моята съдба
« Отговор #26 -: 2006-12-19, 09:53 »
Цитат на: Cuddles
Добре де, не съм се изразила мн правилно....под чувствам сама имах предвид самотна, блах, звучи ужасно..

Не мога да кажа точно самотна, прекалено крайно ми звучи.... Просто явно някаква депресия ме е налегнала и да - може би си въобразявам и самонавивам, че съм "самотна". Просто някак си така се чувствам... чувствам , че най-близките ми хора вече не са ми толкова близки, че се отдалечваме...
Хъх, де да знам и аз... Надявам се скоро да се измъкна от тая емоционална дупка  


Напоследък и аз се чувствам така, и все стават някакви малки неща които ме карат още повече да се чувствам така, дори и сега...  
"Недей ми разказва за безоблачни дни,
недей ми обещавай лазури и слънче.
Аз си имам сивото на мъглата и дъжда,
аз съм собственик на лошото време."
                                    Богомил Райнов

Неактивен Kallan

  • Konoha
  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 930
  • Пол: Жена
  • Clare
    • Профил
Самотата-моята съдба
« Отговор #27 -: 2006-12-25, 05:50 »
Понякога ми е приятно да съм сама ...но попринцип не обичам ... а да съм самотна съм свикнала ... особено зимата(звучи странно знам) но тогава ме обзема една празнота ... изпадам в нещо като летаргия ...
Само в тишината има слово,
Само в мрака - светлина,
Само в смъртта-живот!


Sad but True..

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Самотата-моята съдба
« Отговор #28 -: 2006-12-25, 19:18 »
Около тия скапани празници дето са в момента изпадам в нечовешка депресия... Всяка година си обещавам че следващата няма да съм сам... сега пак съм сам.. сигурно винаги ше съм си сам...

Пак си пускам брада...
Сичко коледно ме дразни... сега ше запала елхата в нас!
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

egoist

  • Гост
Самотата-моята съдба
« Отговор #29 -: 2006-12-25, 23:31 »
Митак, около мен често има много хора, но това не значи, че не се чувствам самотна.
Зимата винаги ми е действала депресиращо.Особено тази... зима.

Но знам, че стават ... чудеса.  

П.П.Не пали елхата, моля те!!!