Автор Тема: Да слушаш или да говориш?  (Прочетена 2935 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен PasSioN

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 22
  • Пол: Жена
    • Профил
От скоро ми попада в ръчичките една книжка на Алън Пийз - Езикът на тялото. Скрития смисъл на думите. Доста е интерсна и някой ден ще взема цялата да я прочета :)
От и последните станици се сетих за една тема, която според мен винаги е била много актуална в общуването - кога да говориш и кога да изслушваш. Кое качество (ако мога така да го нарека) е по-ценно според вас? Защо? Лесно ли се постига баланс? Активно или пасивно слушане практикувате повече? ;)
Хората са егоистични по природа и много им харесва да говорят за себе си, само за себе си.. но не знам дали по този начин ефективна комуникация ще се получи. Лично аз познавам доста малко хора, с които може да се общува на ниво. Аз мисля, че съм доста добра слушателка и не знам дали това даже не ми пречи понякога, защото някой, който не може да слуша, може да се възползва... но пък и много добре разпознавам такива хора - просто като ми говорят, аз си блея на някъде :D Всъщност в много редки случаи се правя на заинтересована, попринцип ми е интересно да слушам, задавам въпроси и т.н... а не просто информацията да минава покрай мен без да и обръщам внимание.
Ставала съм свидетел, колко много хората имат има нужда да бъдат изслушани и евентуално разбрани. Как напълно непознати започват да с разказват битието, как бабите си споделят родословното дърво. Защо ли го правят?!
Have fun, my friend!

Неактивен xxx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1313
    • Профил
Отговор на: Да слушаш или да говориш?
« Отговор #1 -: 2008-12-09, 21:11 »
Отклонение:
По едно време ми попадна подобна пародия на наръчник за езика на тялото или нещо подобно. Пълен боклук, напразно пропиляно време в четене на съвети за това, че трябва да се използват носни кърпички и че трябва да стоя изправена! Пълен смях! Надявам се твойта да е по-полезна... :)


По темата:
Дълбоко вярвам, че светът се върти около мене, а останалите просто все още не съзнават тая истина. :P :P Интересувам се единствено от собствената си особа, вълнуват ме само личните ми душевни лутания и терзания. ;D ;D Нагласата ми е интровертна! И в тоя ред на мисли една мисъл на С. Зонтаг (т'ва е една критичка, философ и естет, американка до колкото си спомням... ) : "Обичам да бъда безмълвна. Ето как узнавам, че в света има и други неща освен мен."  напълно ми пасва като философия относно мълчанието! t.e.  Мълча, когато поискам!

По-голямата част от народа обожава да говори(да се хвали или да се оплаква)!(ми 2  :-[ :( )  всеки си мисли, че е специален и иска другите да знаят, как той е Най... .... най-щастлив, най-нещастен; най-оценен, най-недооценен и т.н. зат'та и говорят постоянно.
 А аз пред хора, които не ме познават си мълча. Главно слушам и си правя изводи...   Много често, ако съм заинтригувана, проявявам интерес и питам... Ако ми е досадно слушам с изстрадала, отегчена усмивка... Демонстрирам, че ми е тегаво всячески! И като ми писне прекъсвам оратора! ма рядко... Пред познати пак мълча, ако знам, че има какво да ми кажат! Нещо ново, което не зная. Иначе въобщр не си общувам с тях! Абе,  твърдя, че съм добър слушател :)

Иначе кат' съм в настроение не мо'еш ме спреш да ръся глупости! И не мо'еш две думи да кажеш... "типичната жена!  :(" - често въздиша един фр. Ми кво да направя?!

Неактивен Jade

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 33
  • Пол: Жена
  • November Rain
    • Профил
Отговор на: Да слушаш или да говориш?
« Отговор #2 -: 2008-12-09, 22:28 »
Маша, мисля, че философията ти е повече от прекрасна...човек трябва да е егоист в този живот и особено в нашата прекрасна българска действителност иначе ще го стъпчат психически и ще му се качат на главата.

Моя светлост в много отношения също е такава. Аз обаче имам зодиакално изкривяване. Заложено ми е просто в зодията да съм ужасно човече. Когато съм щастлива, защото съм постигнала нещо сама, задължително целият свят трябва да узнае това. Никой и нищо не може ей така да подмине факта, че аз нещо съм свършила както трябва. Също така, когато съм недоволна, тъжна или сдухана, умело заблуждавам врага, че нищо ми няма......амааааа не съвсем. Всички околни биват (както беше казал някой) категорично подканени да ми съчувстват....не да ме съжаляват, не обичам това...по принцип помощ не искам освен ако наистина не ми трябва, но не може да остане някой, който да не е разбрал, че нещо не ми е наред. В тази си светлина може да се каже, че обичам да ме слушат, смятам, че говоря добре, имам свидетел jolie, тя всеки ден е подложена на прекрасния ми глас и слвоизлиянията ми, които край нямат.

Обичам и да слушам, смятам, че съм добър слушател, хората искат съветите ми (по-скоро, защото рядко отказвам да ги дам, тъй като не бих пропуснала шанс да се покажа колко съм велика и как ще оправя проблемите на света). Когато ми е интересно и човекът ме вълнува слушам много внимателно. Ако ли не, го показвам по доста очевиден начин, трябва да си кьорав да не видиш.

Обичам и да говоря когато ме питат и най-вече когато не ме питат. Независимо дали знам за какво става дума в разговора, в който съм се намесила.....така като го пиша звучи ужасно, но се получават доста завабвни ситуации...понякога.

Така или иначе смятам, че не е възможно човек да е едновременно много добър слушател и да може да говори добре. Когато слушаме, имаме време да премислим това, което чуваме и да си направим изводи. Това според мен значи, че добрият слушателят е много логичен и внимателен човек. Когато говорим обаче, ние много често импровизираме (съдя по себе си и по мои близки, които ги бива да мелят). Трябва да реагираш на секундата, което значи, че нямаш време да мислиш много и освен ако не си го мислил предварително и не си се подготвил няма как да говориш смислено и да се изкажеш що годе компетентно по какъвто и да било въпрос.  За мен по-добре е човек да може да слуша, защото това си е общо взето подготовка за говоренето. Едното нещо е следствие от другото. Не ги възприемам като отделни умения.

Неактивен scienza

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 13
  • Пол: Жена
    • Профил
Re:Да слушаш или да говориш?
« Отговор #3 -: 2010-05-21, 18:27 »
Аз обожавам да слушам. Приятно ми е, когато усещам, че някой ми има доверие, за да ми сподели личните си неща. А ако съм слушател на празни приказки просто игнор и си мисля за нещо свое и само кимам и допълвам с да и не, ако ми се настоява да взема отношение...
Не обичам да говоря. Изморява ме това, че трябва да мисля за нещата по хронологичния ред, по който са се случли, за да мога да разкажа нещо и да има смисъл от първото до псоледното изречение и да няма после въпроси от сорта на "ама не схванах кога/защо/кой/как" А и да говоря за себе си не ми е много удобно. Щом е нещо лично защо трябва да го знае още някой ( а в псоледствие мнозина... )?
I love my mum, my dad and my dildo

nicol

  • Гост
Re: Да слушаш или да говориш?
« Отговор #4 -: 2010-11-14, 20:50 »
Ставала съм свидетел, колко много хората имат има нужда да бъдат изслушани и евентуално разбрани. Как напълно непознати започват да с разказват битието, как бабите си споделят родословното дърво. Защо ли го правят?!


Ами защото няма на кого да споделят.

И по темата:
Значи има два типа хора (нали според темата ги разделям).
-Първите са слушатели, не говорят много, но си правят анализи за хората по това което им споделят. Те са логични мислители. И все пак помнете, че трябва да внимавате с мълчаливите хора. Нали знаете "Тихата вода е най - дълбока". И съм напълно несъгласна с това, че този който мълчи няма какво да каже. Този човек просто има какво да скрие!
-Вторите са ораторите - спонтанни са и винаги импровизират (изключение в официални среди). Та ще ги познаете по това, че все говорят и говорят...  Дървени философи :)

Света се нуждае от двата типа хора, за това ги има и двата! И всеки е такъв (слушател или оратор), какъвто му се отдава да бъде.

Неактивен PooR^CReaTuRe

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 910
  • Пол: Жена
  • Your life is over and you're to blame
    • Профил
    • http://www.myspace.com/erm1ne2
Re: Да слушаш или да говориш?
« Отговор #5 -: 2011-01-19, 03:01 »
Принципно се старая да слушам, защото:
1. избягвам възможност да се изложа, позволявайки на идиотските ми словоизлияния да се сипят без да правят връзка с мозъка
2. разбираш много повече за събеседника си
3. винаги можеш да се разсееш и никой да не забележи
Когато говоря, говоря пред хора, които знаят какво да очакват :)

Неактивен different

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 71
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Да слушаш или да говориш?
« Отговор #6 -: 2011-11-02, 20:34 »
Не обичам да говоря, вероятно, защото не ми се отдава много.Предпочитам да слушам.