Автор Тема: Медена висулка  (Прочетена 5640 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен Pakosnik

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
Медена висулка
« -: 2008-10-16, 21:04 »
Медена висулка
=============

Разноцветните листа бавно падаха на меката земя и се откъсваха от клоните на дърветата. Някои дори успяваха да се откъснат преди това, но други безгрижно се оставяха на тихото ухание на залеза, и се бутаха закачливо, намигайки с ушички. И ако някой по-любопитен им обърнеше повече внимание, и започнеше да ги наблюдава, навярно щеше да си помисли, че играта им прилича на танц между влюбени, и вероятно и сам щеше да усети, че започва да се влюбва, и в него възниква желание да скача, да пее, да танцува, и даже да прегърне целия свят.
Това си мислеше и младата сърничка, дошла наскоро в града на голямото щастие и благоденствие. Разхождаше се бавно по широкия нов път край огромните лъскави сгради, зяпаше интересните реклами наоколо, и си мислеше за разни приятни и хубави неща. Изведнъж чу пърхане на криле, и наистина - след малко забеляза, че зад ъгъла отдясно надникна един самолет, усмихна й се, и скочи пред нея. Каза й "Здрасти!", свали си слънчевите очила, и си избърса челото с крило, а вратата му се отвори, и от него слезе една важна медуза. Сърничката си свали емпетройката от ушите, за да го чува по-добре, но самолета бръкна в джоба си, извади два куфара, остави ги на медузата, и без да каже нищо, помаха с опашка и изхвърча весело нагоре.
- Ей, мацка, здрасти! Да имаш случайно някоя цигара? - провикна се медузата към сърничката.
- Зравей, но нямам, съжалявам! Не пуша. - отговори й сърничката. Замисли се, и усети, че всъщност я излъга. Но я излъга не за това, че няма цигари, и не пуши, а когато й каза, че съжалява за това. Всъщност, хич не съжаляваше, защото знаеше че пушачките винаги са по-грозни, а тя искаше да запази своята привлекателност за по-дълго. Но все пак, от учтивост всички гледаха да показват съчувствие, и затова и сърничката можеше да си позволи тази невинна лъжа.
- Е, нищо, дано поне в офиса някой да има цигари - прекъсна мислите й медузата, сочейки към магазин за мобилни телефони - Пристигам от далече, чак от другия край на града, и не съм пушила много време!
- Я, вече и медузите ли продават телефони - учуди се сърничката - До сега бях виждала само риби, жаби и кучета!
- Ех, още колко неща има да видиш и да научиш - засмя й се медузата, взе си багажа, кимна й с глава да довиждане, и тръгна към офиса си.
Сърничката я изпрати с поглед, и продължи разходката си. Стори й се, че огладнява, и започна отново да гледа по рекламите, за да разбере какво й се яде. Видя реклама на медени висулки, от която разбра, че цял живот е мечтала точно за тях, и се затича към магазина, за да си купи.


egoist

  • Гост
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #1 -: 2008-10-16, 23:18 »
Хихихи! Много интересно.  :) :P

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #2 -: 2008-10-22, 22:21 »
Яко. :)
Caralho Voador

Неактивен Zago

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1184
  • Пол: Мъж
  • Простак - чревоугодник
    • Профил
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #3 -: 2008-10-23, 20:00 »
Искам още!
Life is chaos, chaos is life.
Control is an illusion.
Only thing You can control are Your own intentions.
If You start with good intention, You have better chances ending up with good.

Неактивен witch_simona

  • neznam kade se namiram :D:D:D
  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 1
  • Пол: Жена
  • az o6te neznam vs nova sam
    • Профил
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #4 -: 2009-01-05, 17:42 »
ami tova ako e urok nqmame li doma6no?
CIM

Неактивен TheBloodthirstyBunny

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1182
  • Пол: Жена
  • In the middle of Nowhere
    • Профил
    • ???????
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #5 -: 2009-01-06, 15:28 »
Хаха ^^ Първоначално седя и чета и си викам " Какво подяволите, ама това е крайно безсмислено :D" Но псоле започна да ми става много интересно... Имаш адски гарбващ начин на изразяване ^^ Харесва ми!

Неактивен Pakosnik

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #6 -: 2009-05-01, 17:04 »
TE QUIERO MUCHO COMO LA TRUCHA AL TRUCHO
(Обичам те толкова много, тъй както тручата* тручото)
Приказка за деца от 0 до 99 години
--------------------------------------------------------
* trucha – (исп.) пъстърва


- Тате, ще ми разкажеш ли приказка?
- Разбира се, синко; искаш ли тази за чайката Лола и рибата Томас?
- Не, тази ми я разказа онзи ден; искам някоя нова, която не си ми разказвал никога, но да е за морето, като винаги, за да…
- Да, за да може в края на приказката вълните да те залюлеят и да те приспят, и да плаваш през сънищата… Приказките за морето са за това, Карлос; на мен ми ги разказваше моят баща, и ти ще ги разказваш на твоя син.
- Твоят баща разказваше ли ти толкова, колкото ти на мен?
- Не, миличък, знаеш, че дядо беше рибар, качваше се на “Маргарита”, големия риболовен кораб от Ферол, и прекарваше седмици в откритото море, за това ме научи да си измислям приключения, за да не съм нито тъжен, нито разтревожен, докато го няма. Но когато се върнеше, имаше хиляди истории, които е взел от рибите, които е спасявал.
- От рибите, които е спасявал?
- Да, понякога в мрежата е попадала някоя риба с очи, по-тъжни от очите на всички останали, но силна, упорита и твърдоглава, бореща се, за да излезе от мрежата, пляскайки с опашка, докато остане без дъх, и твоят дядо, виждайки я, че е смела и не се предава на съдбата си, й казвал: “Ще те пусна, ако ми разкажеш някоя история за моя син”, и за това е знаел толкова много. Разказвал ли съм ти за тручата Пепа и тручото Антонио?
- Не, тази не си ми я разказвал! Труча и тручо, така ли се казва, “тручо”?
- В приказките на твоя дядо – да, за да се различават мъжът и жената, както в тази за делфина Бернардо и делфинката Бегония, спомняш ли си? В приказките всичко е истина, магията го позволява, а морето е толкова голямо, и неговите дълбини толкова необятни, че никога не се свършват историите, въпреки, че понякога си мислим, че са се свършили рибите.
- Свършват се рибите? Ааах, вече знам, разбира се, защото ловим прекалено много риба, ядем много и ставаме дебели.
- Не за това, а защото не уважаваме морето, замърсяваме го, и рибите измират от тъга и от мърсотия, задушават се от боклуците и отпадъците, които изхвърляме.
- Но моите приятели и аз ще спасим морето, тате; вече съм ти го казвал много пъти, за да не се притесняваш, ще бъдем бийолози – изобретатели.
- Биолози…
- Това казах, и ще построим огромна цедка, за да съберем боклука; ще излизаме с всички платноходки от Рия, за да чистим морето, всяка седмица, с огромната цедка, и Фернандо, водолазът, ще следи да се събират само боклуците, а не рибите. Дали ще успеем навреме; ще ме дочака ли морето, без да загине, докато порасна?
- Да се надяваме, че ще те дочака, защото всеки път, когато излизаме да плаваме с “Есперанса”, нашата платноходка, ти му казваш да те изчака, да потърпи, защото новото поколение ще се грижи за него така, както заслужава. Но помни, че за това трябва да учиш много, най-доброто оръжие винаги са думите и културата.
- С думи може ли да се изчисти морето?
- Не, но с подходящите думи може да се убедят хората да го направят, но ако не учиш достатъчно и ги убеждаваш, няма да постигнеш нищо.
- Не те разбирам, ще ми разкажеш ли приказката за костурите?
- Тручите?
- Това исках да кажа.
- Добре, легни си, и ще ти я разкажа. Ще седна тук, до теб. Да изгасим лампата от тавана и да оставим да свети само тази на масичката.

Така мога да видя как святкат очите му, когато променям тона си, използвам описания, правейки фигури с ръцете си и мимики с лицето си; виждам неговото личице оживено от приключенията и мога да отгатвам кога се отегчава, кога ми вярва, а когато поглъща всичко с интерес, усещам, че преминавам в света на фантастичното.
Лицето на сина ми в полумрака, правейки ме велик и всемогъщ, е най-хубавото и прекрасно нещо в този свят, следващото най-хубаво нещо е една горда платноходка в Рия, или може би една платноходка, оставяща следа в морето.


- Тате, ще ми я разкажеш ли, или какво? Не си ли я спомняш?
- Да, извинявай, мислех. Чувал ли си ме понякога да казвам на майка ти “Обичам те толкова много, тъй както тручата тручото”?
- Да, и на мен също си ми го казвал, и баба и дядо също ми го казват.
- Ами, тогава ще ти разкажа от къде идва тази фраза. Слушай ме и с ушите си, и със сърцето си.

“Беше преди повече от петдесет години, в един от случаите, когато дядо трябваше да излезе да лови риба, минаваха дни и нямаше какво да ядем, но не се решаваха да вдигнат котва, защото морето беше бурно. И дядо ти, тъжен и разтревожен, реши да излезе с още двама рибари, в една лодчица с гребла, без да се отдалечават много, с една малка мрежа, и всеки от тях с по една въдица. Аз също им помагах заедно с моите приятели да търсим в градината зад къщата червейчета и гъсенички, за да ги закачат на въдиците; напълнихме добре една кофичка.”
- Горките гъсенички, тате, бяха ли като моите копринени гъсенички? И после превръщаха ли се в пеперуди в коремите на рибите, които са ги изяли? За това ли има летящи риби?
- Може би, синко, но не бяха копринени гъсенички, въпреки че историята за летящата риба ще я разкажем някой друг ден. (Какво невероятно въображение! Доволни сме, когато децата ни приличат на нас.)
- Има ли приказка за летяща риба, тате?
- Да, винаги има истории за всички и за всичко живо, което населява или е населявало земята, но щях да ти разказвам за тручата, и ако ме прекъсваш, ще останем както винаги цял час; започвам да мисля, че го правиш нарочно.
- Ами, разкажи ми за тручата, и след това за летящата риба.
- Добре, Карлос, ти решаваш: да ти разкажа една, или нито една?
- Добреее, разкажи ми една.
Продължавам. “…дядо излязъл с двама приятели и хвърлили мрежата, за да могат да съберат каквото могат, докато карат с греблата. Морето било много бурно, и били решили да се вържат за лодката заради тази опасност, и внимавали да не се отдалечават много. На две мили от брега, взели кофичката с червейчетата, и започнали да ги закачат, всеки на своята въдица, хвърляйки стръвта със сила в морето. По онова време пръчките за риболов не са имали макара, както твоята, нито са били толкова хубави. Били са от клони от маслиново дърво, гъвкави и здрави, пригодени за работа; когато някоя риба се е закачала, дърпали нишката на ръка, предпазвайки ръцете с ръкавици. Вече знаеш колко реже тази нишка, не може да се скъса (или най-малкото така са мислели те по онова време).
Уговорката им била, това, което хванат с мрежата, да го разделят, но това, което хванат с въдицата да е за този, който го е уловил. Във всеки случай, независимо дали са хванали всички по нещо или не, решават с мнозинство кога да се върнат. Когато морето е сърдито, винаги трябва да си доволен, ако хванеш нещо, никога не трябва да се чака докато се успокои; и ако мислиш, че е време да се връщаш, хващай посока към дома.
След около час неговите приятели били наловили риба, и решили, че е време да се връщат, поради тежестта на мрежата (изглеждало, че има достатъчно), а пък и за да избягнат скъсването й от тежестта. Обаче в мрежата винаги попадат малки рибки, и делейки ги на три, биха били още по-малко. Дядо ги помолил за още половин час, и понеже морето давало изгледи, че скоро няма да се успокои, те още повече вникнали в положението му и се съгласили.

През това време, под лодката минавали Пепа и Антонио, две тручи…
- Труча и тручо, тате, не две тручи.
- Правилно, синко, тручо и труча.
Продължавам “….. Пепа и Антонио, докато плували, забелязали да се движи въдицата с червейчето, мислейки, че е някоя малка змийорка.
Тручото отплувал бързо натам, неусещащ наближаващата опасност, за да я изяде и да даде половината на Пепа; винаги правели така – това, което намирали, го разделяли, откакто били решили да живеят заедно между подводните скали.
Антонио захапал въдицата и останал там, закачен за устата.
Пепа, виждайки го да се извива, усетила, че нещо не е наред, и доплувала към него. “Това са хора, ловят риба” – казал Антонио – “това е краят, махай се от тук, плувай бързо, чуваш ли!”
Тя не се помръднала, не го послушала, това не й се било случвало и не знаела какво да направи, искала да му помогне, но не знаела как. Двамата се гледали, казвайки си сбогом с най-тъжните очи, които можеш да си представиш.

По това време на лодката, дядо ти, забелязвайки дърпанията, помолил приятелите си за помощ, и започнал да събира нишката.
Пепа, виждайки, че Антонио го дърпат към повръхността, го последвала. “Не ме следвай, махай се, махай се” – й викал той. И точно преди последното дърпане, тя се стрелнала, настигнала го и се хванала за опашката му. “Какво правиш?” – викал й той – “Пусни се, махай се!”. Но както и в толкова много други случаи, тя не го послушала.

Дядо усетил, че нещо изведнъж натежало повече, и както били вързани за лодката, нито могъл да се изправи на крака, нито да помръдне… но продължавал да дърпа.
Антонио показал главата си, закачена на въдицата, а отзад на опашката му, хваната за него, видели и Пепа… и на двамата започнал да не им стига кислорода.
“Колко странно” – помислил си дядо, но пък колко добре – две парчета, и то големи. Но направил грешката да ги погледне в очите, и видял такава тъга, каквато не бил виждал никога преди – в нейните, за това, че го губи, и в неговите, за това, че тя не се спасява, но все пак трябвало да ги занесе в къщи – такъв е кръговратът на живота. Той никога не би убил животно, освен ако не е, за да се храни, а най-малко би докоснал тях, но жребият вече е бил хвърлен.

Точно преди последното издърпване, от толкова тежест, рибарската пръчка се счупила на две, оставяйки Пепа и Антонио да паднат в морето, отново в къщи! Пепа облизала раните и внимателно успели да махнат въдицата, която била пронизала устата му.
“Защо го направи? Толкова си непредпазлива, никога не ме слушаш!” – скарал й се Антонио – “Можеха да ни хванат и двамата!”
“Защото те обичам много” – казала Пепа на Антонио – “а трябва да се борим за това, което обичаме, до последния си дъх!”
Антонио не могъл да каже нищо, и въпреки случилото се, се почувствал една щастлива риба. Плували още по-близо един до друг, както никога до сега, сред подводните скали.

Горе на повръхността, тримата рибари също решили да се връщат в къщи. Не ти казах, че дядо се зарадвал, че е загубил две толкова добри парчета риба, и се връщал с празни ръце, но не чувствал мъка, усещал спокойствие, чувствал, че всичко се е наредило както трябва; усещал, че може да постигне повече с обич и солидарност; в края на краищата дядо ти беше човек на морето.
При пристигането си на брега видяли колко много риба има в мрежата; освен обикновените риби, медузи и някой и друг калмар, се била хванала и една много голяма риба /mero/, и приятелите на дядо ти били съгласни, че тя се пада на него, били добри приятели, и знаели, че и той на тяхно място би направил същото; били хора на морето.
Дядо ти, смеейки се, им казал: “Приятели, обичам ви така, както тручата тручото!”
И така, приказката свърши!

- Хареса ли ти?
- Да, мнооого!
- Разбираш ли сега, че когато ти казвам “обичам те така, както тручата тручото”, означава, че бих направил за теб каквото и да е!
- Да, като например да ми разкажеш друга приказка? За летящата риба, която яла пеперуди? Добре, де, копринени гъсеници, но после те излезли от обвивките в корема…
- Да, да, добър опит, Карлос, но не прекалявай, за днес вече стига толкова; лека нощ, дай ми целувка, защото отивам да загася осветелнието, за да те залюлеят бавно вълните, когато заспиваш, и докато плаваш през сънищата.
- Лека нощ, тате!

След миг…
- Тате!!! Ела!!!
- Какво има сега? Вода, плюшена играчка? Време е за сън!
- Тате, обичам те така, както тручата тручото! (Една голяма усмивка на задоволство изгрява на неговото малко личице)

И въпречки, че е толкова голям, бащата се почувства малък пред величието на своето създание, своя син.




---------------------------------
Превел от испански: Pakosnik



Неактивен Zago

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1184
  • Пол: Мъж
  • Простак - чревоугодник
    • Профил
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #7 -: 2009-05-02, 10:25 »
Евала пакостниче! Денят ми започна с настроение! Искам още! ;)
Life is chaos, chaos is life.
Control is an illusion.
Only thing You can control are Your own intentions.
If You start with good intention, You have better chances ending up with good.

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Отговор на: Медена висулка
« Отговор #8 -: 2009-05-06, 12:35 »
Много хубава пликашка.... ишкам ощееее :)
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...