Автор Тема: Лично творчество  (Прочетена 86696 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

rock_ur_body

  • Гост
Лично творчество
« Отговор #30 -: 2006-05-01, 16:37 »
metalchо, вярно е че има нещо такова но на мен повече ми напомня на стила на Паоло Куелю  

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #31 -: 2006-05-01, 19:31 »
Да,има нещо общо с това произведение,но не ми беше точно такъв замисъла.Онзи ден Васито беше много тъжна,наговори ми ги едни...каза,че няма вече желание за нищо,че много и е мъчно...почувствах се странно.Реших да напиша разказа за това,което поражда мъката....Как като страдаме доста,после някак си автоматично си слагаме стена,която ни пречи да се разкрием пред другите,болката някак ни променя...а някои изобщо губят вярата в любовта...Това също е лошо!Исках да кажа,че болката си струва,че без нея няма и щастие
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #32 -: 2006-05-02, 19:27 »
Цитат на: SHEMETNA
Да,има нещо общо с това произведение,но не ми беше точно такъв замисъла.Онзи ден Васито беше много тъжна,наговори ми ги едни...каза,че няма вече желание за нищо,че много и е мъчно...почувствах се странно.Реших да напиша разказа за това,което поражда мъката....Как като страдаме доста,после някак си автоматично си слагаме стена,която ни пречи да се разкрием пред другите,болката някак
 ни променя...а някои изобщо губят вярата в любовта...Това също е лошо!Исках да кажа,че болката си струва,че без нея няма и щастие
~Мда,а два часа най-мн след като прочетох разказа моята любов се осъзна     и ме изби на истиречен смях      

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Лично творчество
« Отговор #33 -: 2006-05-10, 16:12 »
SHEMETNA Последното което си написала тук е наистина много хубаво
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #34 -: 2006-05-10, 19:35 »
Цитат на: KpaTyHkA
SHEMETNA Последното което си написала тук е наистина много хубаво
Радвам се,че ти е харесало,Кратунке
   
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Lucifer

  • Гост
Лично творчество
« Отговор #35 -: 2006-05-15, 18:47 »
С едни пичове сме се хванали да правим рап...ето демото на тва което сме сътворили до сега...в тази песен имам най-голям принос  и текста също е мой така че мисля че мога да го вкарам в личното творчество. Качеството е малко кофти защото вокалите са записвани в домашни условия със слушалки...нещо нямаме кинти за микрофон  

Enjoy !

[attachmentid=1928]

rock_ur_body

  • Гост
Лично творчество
« Отговор #36 -: 2006-05-15, 18:52 »
super  

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #37 -: 2006-05-17, 01:27 »
Моето пътуване през пустинята
Есе


 Проплаках и се гмурнах в този океан на живота,където вълните бяха толкова високи и опасни...Отначало ми поставиха пояс,предпазваха ме от удавяне.Държаха ме за ръката,помагаха ми да стоя на повърхността.Беше наистина много забавно!Само аз и слънцето!В миг затворих очи да се отпусна пред огнените целувки на лъчите,когато усетих,че започвам да потъвам!Огледах се безпомощно за пояса си.Беше се спукал!Тогава се протегнах към майка ми-тя беше толкова далече,не можех да достигна до нея.А вълните бяха толкова силни и безпощадни...Подхвърляха ме напред-назад като малка пионка,с последни сили успях да се добера до брега...Е,май ще трябва да се науча да плувам,
иначе съм загубена...
 Обичам когато си затворя очите и мечтая за нещо.Обичам когато то се сбъдне и сякаш хиляди звезди изгряват на моето небе.Толкова са ярки в тези моменти,че успяват да заличат дори дълбоките черни дупки,които дъждовете създават.Когато съм щастлив,аз сякаш тичам бос върху жаравата,поставена на земята,а дори не изпитвам болка-напротив,чувствам се така,все едно всеки момент ще полетя,свободен и чист.Тогава обаче някой се появява,за да убие щастието,за да ме опари...И светът никога не може да бъде същия.Моето пътуване в този живот е изпълнено с мечти и провали,със смях и сълзи,с обич и ненавист,с болка и трепет.То не би могло да бъде леко,защото винаги ще има препядствия,през които ще трябва да премина.Но успея ли,то тогава ще стана по-силен и ще достигна на желаното място-целите си.
 Често пъти се разочаровам от хората,от събитията,от себе си дори...Забравили сме какво е да обичаш,какво е да си отзивчив,толерантен.Прекарваме голяма част от времето си,бездействайки.Не осъзнаваме колко ценен е живота,не осъзнаваме колко ценни са хората в него,колко кратко е времето,което ни е отделено,за да бъдем с тях.Не си правим труда да се насладим на тези мигове докато накрая не осъзнаем,че те са минало,минало,което никога няма да върнем,образи,които няма да докоснем никога повече...Тогава всичко е безсмислено.Пропиляли сме шанса си.Ето защо,всеки от нас
трябва да осъзнае,че животът е едно голямо богатство,което трябва да пазим с всички усилия.Животът е като пустиня-обсипан с хиляди мигове и копнежи.Като песъчинките хората си приличат,но всяка една блести по различен начин под слънцето...В миг стъпваме уверено в тази пустиня,без да се затрудняваме от жаждата или жегата,всико,което виждаме,е слънцето и неговата изящна красота.И това ни стига.По-късно обаче,губим силите си и се строполяваме долу.ам,където топлите лъчи не могат вече да ни сгреят,там,където мечтите не са вече толкова близки,там,където надеждата бавно изчезва...Тогава пустинята ни изглежда необятна и недрожелюбна,молим се да намерим изхода от нея,преди да сме изгубили жаждата си за живот,преди да сме загубили себе си.Често пъти не успяваме да си пробием път през пясъчните кули,друг път затъваме в преспи от
разочарования,трети път не се отказваме и се изкачваме по стълбата,спусната от слънцето...Тогава биваме спасени!С широко
 отворени очи,засмяни и уверени в себе си,ние продължаваме своето пътешествие,своя път.Други от нас предпочитат да прекарат живота си в пустинята.Там се чувстват по-щастливи,по-истински.Едни,казват,че са се срещнали с Малкия принц,казват,че той най-накрая се е върнал при своята мила роза,че е щастлив и не се притеснява вече от овцата...
Казват,че е махнал стъкления похлупак от красивото цвете,че сега то е свободно и доволно.Вече може да диша свободно и пустинята е негов втори дом,свикнало е с нея.Цветето обичало да хвърля с цветчетата си,клонки по своите устни...Защо ли?Било му неприятно,но от това щяло да стане по-силно,не било добре да бъдето толкова чувствително в тези условия,които пустинята предлага.Незнам каква е истината,аз знам само,че няма да позволя на пясъка да нахлуе в сърцето ми.Ще прекарам целия си живот,пътешествайки,опознавайки нови и нови места,ще разглеждам слънцето от различен ъгъл.Понякога ще ослепявам и няма да се радвам на лъчите му,тогава ще бъда принуден да се взирам в мъгла,но по-късно сиятните ще се върне,щастието отново ще възцари в моя живот.
 Казват,че трябвало да си луд,за да вярваш,че пустинята има изход,казват,че тук очилата с розови стъкла не помагали.Аз пък знам,че хората се лъжат.Аз сам ще премина през този път,ще се насладя на красивите и тъжни мигове,които ме очакват,ще падам и ще ставам,ще продължавам напред,дори когато слънцето не грее...Само така мога да открия своя оазис...
« Последна редакция: 2006-05-17, 01:34 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Lucifer

  • Гост
Лично творчество
« Отговор #38 -: 2006-05-17, 07:01 »
Цитат на: rock_ur_body
super  

10x  

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #39 -: 2006-05-19, 14:19 »
Кое по-то4но,мила?За тва да се пробвам да издам стихосбирка след време ли?
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Лично творчество
« Отговор #40 -: 2006-05-19, 16:27 »
Цитат на: Lucifer
С едни пичове сме се хванали да правим рап...ето демото на тва което сме сътворили до сега...в тази песен имам най-голям принос  и текста също е мой така че мисля че мога да го вкарам в личното творчество. Качеството е малко кофти защото вокалите са записвани в домашни условия със слушалки...нещо нямаме кинти за микрофон  

Enjoy !

[attachmentid=1928]

Ама с ръка на сърцето мога да кажа , че не спирам да я слушам тая песничка.. много ми хареса  
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Лично творчество
« Отговор #41 -: 2006-05-20, 23:35 »
Айде черпа ви един запис от репетиция от миналия месец

[изтрит от администратор - прекалено голям файл]

Неактивен common_sense

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 30
    • Профил
    • http://
Лично творчество
« Отговор #42 -: 2006-05-25, 02:16 »
http://www.hulite.net/modules.php?name=New...id=46684#415604  

това е от мен. ама да не решите, че мразя България или нещо такова.

впрочем бих се радвала, ако си кажете мнението или ако гласувате в сайта.

ПС: бааааааа, то било само за стихотворения и проза - извинявам се...
« Последна редакция: 2006-05-25, 02:27 от common_sense »
[img]http://bgphoto.net/photos/5910/o632916082439218750.jpg\" border=\"0\" alt=\"\" /]

Неактивен ZAZO

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1242
  • Пол: Мъж
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #43 -: 2006-05-25, 02:39 »
Цитат на: common_sense
http://www.hulite.net/modules.php?name=New...id=46684#415604  

това е от мен. ама да не решите, че мразя България или нещо такова.

впрочем бих се радвала, ако си кажете мнението или ако гласувате в сайта.

ПС: бааааааа, то било само за стихотворения и проза - извинявам се...
Абе евала!!! Хубаво си го написала....   интересно е и разведрява атмосферата, че тука с тея двете госпожици човек може да изпадне в перманентна депресия  
Това, че се пъчиш, не значи, че са ти големи циците!!!

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Лично творчество
« Отговор #44 -: 2006-06-10, 14:25 »
Това е част от един мой опит да пиша нещо като книга

Обичах да се разхождам в градината, там беше толкова спокойно- има няколко
 розови храста. Толкова са красиви, когато цъфват на пролет, такива нежни цветове. Веднъж докато се разхождах и оглеждах цветята(бях решила да освежа стаята си с букет) видях едно съвършено творение на природата. Розовите храсти в оранжерията( отидох там защото тогава беше вече късно лято) тъкмо се бяха разпукали и измежду всички пъпки една деликатно разтворила белите си цветове прикова погледа ми. Тя  сякаш ме викаше, беше родена за да умре в моите ръце. Приближих се и с градинската ножица я отрязах. Поех я в ръката си и сякаш усетих агонията й, животът си отиваше от нея, напускаше я, казваше и последно сбогом, а тя беше все още толкова красива. За момент се почувствах виновна, че отнемам такава красота от земята. Захласната в образа й се убодох на един от тръните й- и най- удивителните неща си имат лоши страни. Помислих си, че сега вече съм достойна за нея, че няма защо да съжалявам че съм й отнела живота, защото тя също ме нарани макар и в последния си дъх. Преди да успея да пъхна пръста в устата си една капчица кръв падна върху нежните листенца и изведнъж невинното бяло се превърна в алено червено. Двете неща толкова съвършено се допълваха, че в миг забравих всичко, не усещах болката от убождането, нито полъха на вятъра- сякаш времето спря, преклонило глава пред естествената красота на земното, загиващото... Има ли по чисто и естествено нещо от смъртта, та тя е единственото сигурно нещо на този свят, в нея не можеш да се съмняваш? Тя е неизбежен край, а може би и начало, дори просто прелюдия към нещо ново, може би по-хубаво от живота...
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

rock_ur_body

  • Гост
Лично творчество
« Отговор #45 -: 2006-06-10, 18:26 »
Цитат на: KpaTyHkA
Това е част от един мой опит да пиша нещо като книга
много ми хареса  

Неактивен Punkass

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
  • Do I Care?
    • Профил
    • www.sick-lullaby.blogspot.com
Лично творчество
« Отговор #46 -: 2006-07-28, 14:12 »
Ше се престраша да пусна една измислица,макар че много не ме бива в тези неща.От 3 години я пазя на един прашен лист зад шкафа.

                                                Скитница

Отново е нощ.Вървя по улицата сама.Падат едри капки.Лицето ми е мокро,капките се стичат като сълзи по бузите ми.Ами ако наистина са сълзи?Не,не плача,вече нямам сили...Очите ми са сухи,толкова сухи,че даже и сълзите не могат да ги пропият.Вървя и гледам към земята.Нямам сили да вдигна глава.Не мога да позная обувките си - изцапани са с грозна кал.Усещам,че съм мокра,имам чувството,че се давя.Сега,с цялото си същество искам този дъжд да ме залее с всичката си сила и да ме заличи от тази нечиста земя.Вървя напосоки,не зная накъде,обикалям безцелно улиците на града.Всичко е толкова чисто и красиво,блестят светлини,насякъде нещо шуми.А аз не чувам и не виждам нищо.В сърцето ми е настъпила само нощ...Къде си ти сега?Защо не си до мен в този момент?Но защо ли питам,след като знам отговора.Ти си с друга,нея галиш,нея целуваш,нея,само нея...Не те е грижа за мен,какво правя,как се чувствам.Но няма значение.Ние никога няма да се видим пак.Може би някоя случайна нощ ще ме видиш да се скитам без цел по улиците на града.Не се опитвай да ме заговориш,няма нищо да ти кажа.Само ще те гледам със сърце,в което вечно ще вали.И ще боли...
« Последна редакция: 2006-07-28, 14:12 от Punkass »

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #47 -: 2006-07-28, 22:29 »
 тъжно..... станала ли е някаква шитня или го написа без повод, просто ти дойде музата...?

Неактивен Punkass

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
  • Do I Care?
    • Профил
    • www.sick-lullaby.blogspot.com
Лично творчество
« Отговор #48 -: 2006-07-29, 12:15 »
Цитат на: l1zard
тъжно..... станала ли е някаква шитня или го написа без повод, просто ти дойде музата...?
Тфа е от много отдавна.3 години сигурно вече.Ми не,не са ми изневерявали,просто ми дойде музата  

Неактивен Eva

  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 450
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #49 -: 2006-08-11, 16:53 »
Ира



Залеза облегна уморено глава на високата планинска гръд. Сякаш всичко се готвеше за сън. Денят се превърна в малки светулки, които потеглиха към пещерата в подножието на хълма.

Мъглите започнаха да се надигат от гробовете си и напуснаха земята. Като змии запъплиха по нощния свод.

Звездите разкъсаха жарта на гаснещото слънце и бързо затрептяха. Сякаш предвещаваха появата на лунния караул, който тепърва ще бди над планетата  Земя. Хладният вятър стъпваше бос по листата за да им покаже, че е време да си кажат сбогом с дърветата. Тишина...

Ира стоеше на ръба на една  скала и се наслаждаваше на гаснещия ден. Дългата й руса коса милваше природата докато вятърът игриво я разпиляваше. Дълбоките и сини очи отразяваха хоризонта и сякаш пречупваха сълзливо действителността.

-Вече всичко свърши, вече нищо няма смисъл... - каза тя, сълзите се стекоха по бледото й лице и потънаха в босите й кални нозе...

Внезапно се чу силен шум на пращящи сухи клони и свлачище от камъни и пръст, разстърси малка част от долинката. А тишината ... и тя загуби единствената си приятелка...

                                                             *******

Бяха изминали едва няколко месеца от заминаването му. И именно тези последни няколко дена бяха решаващи за Ира. Спомените явно бяха обзели душата, разума и сърцето й, сякаш сама се мъчеше в агонията си.

Той беше някъде далеч, без дори да подозира за  нейните чувства. Беше до нея за цели 10 години. Съзнаваше, че тя бе променила съзнанието му, живота му, но не желаеше да приеме факта, че всъшност я обича. Дните прекарани с нея се връщаха отново и отново в съзнанието му всяка нощ. Често мислеше за усмивката й, за лицето й, озаряващо всяка сутрин градината,  изпреварвайки лъчите на слънцето.

След тези мисли той бързо целуваше своята нова любима, сякаш чувствата му бяха толкова слаби към нея, че се страхуваше да не угасне всичко и трябваше непрестанно да се уверява чрез целувки. Та тази жена е перфектният начин да забрави Ира, въпреки цели 3 месеца неуспешни опити, той все още не бе загубил надежда.

Когато за пръв път видя Ира тя беше едва на шест. Тичаше в двора на имението на родителите си и гонеше пеперуди. Целта й не беше да ги улови, а да ги хване,когато се изморят и паднат.

-Така поне няма да паднат на земята.- казваше тя с усмивка.

Той беше  на десет и наблюдаваше странните занимания на своята съседка  отдалеч. Още тогава, тя бе грабнала вниманието му, и той държеше да се запознае с нея. След много колебания, той се престраши. Последваха безброй игри.

                                                         ************

Чувствали ли сте се някога сякаш летите през времето? Вярвали ли сте, че всичко е вечно, при вида на едно красиво лице, озарено от усмивка. Невинност, чувственост и лудост преливащи в диви страстни изживявания. Миговете, в който и най-незначителни поличби по житейския ви път са ви карали да се слеете с природата и да станете част от вселенската хармония завинаги?  Така се чувстваше Ира, докато растеше и се привързваше все повече и повече към своя приятел.

В един миг. Той просто изчезна. Не бе способен да си каже сбогом с нея. Сякаш, ако беше видял още веднъж лицето й щеше да размисли и да остане. Страхуваше се.
Страхуваше се от собствените си чувства и собствената си радост и душевно удоволетворение. Трудностите за него бяха по-сигурния път, и по-грешния. Онзи ден в който той замина, Ира не можеше да диша, нещо я бе подтиснало, сърцето й бе празно. Природата тъгуваше с нея. Навън валеше проливен дъжд. Сякаш всичката ярост на облаците се изливаше върху жестокостта на едно погрешно решение.

- Нещо не е наред! - изкрещя Ира и побягна към имението на приятеля си.

Само преди едно денонощие  той бе до нея. Беше й казал, че винаги ще бъде до нея. Бяха се усамотили до стария дънер близо до хълма. Там бяха прекарали нощта заедно. Телата им бяха станали едно цяло и най-сетне светът бе усетил единство.

                                                **************

Може би за него това не означаваше нищо. Обстоятелствата бяха такива. Живота просто продължава, сякаш празнотата се запълва с лъжи. А лъжите са мираж от илюзии, изкривяващи реалността до такава степен, че ние сами вярваме на тях повече отколкото на сърцето си. Ира обаче не беше от този тип хора. За нея всичко бе просто. Когато обичаш се отдаваш изцяло на любовта  и правиш компромиси дори със себе си.

Боса и мокра от дъжда, тя стоеше на прага на неговото имение. Не след дълго разбра зловещата истина. Никой не знаеше кога ще се върне и дали изобщо ще се върне. Това й стигаше. От онзи ден нататък тя не продума нито една дума на никого. Душата й споделяше мъката само с тишината. Единствено залезите я караха да се усмихне. Всеки ден в продължение на месеци стоеше на ръба на хълма и съзерцаваше как слънцето потъва в хоризонта Докато един ден ...

 - Вече всичко свърши,вече нищо няма смисъл... - каза тя, сълзите се стекоха по бледото й лице и потънаха в босите й кални нозе...

Внезапно се чу силен шум на пращящи сухи клони и свлачище от камъни и пръст, разстърси малка част от долинката. А тишината ... и тя загуби единствената си приятелка...

Ира лежеше на земята сърцето й бавно спря да тупти. С  нея загина й малкото бебе, създадено от една нощ на пълно единство, любов и доза илюзии.
« Последна редакция: 2006-08-11, 16:55 от Eva »
JOIN US! :) 'CAUSE WE ARE THE BEST !

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Лично творчество
« Отговор #50 -: 2006-09-13, 01:43 »
Teкста на едно наше парче, мое дело... 

Цитат
"Скейт Пънк Нация"


Уретан, дърво, метал - hardcore комбинация!
Живот от ден за ден! Сплотеност! Скейт-пънк нация!
Множество ни мразят! Пукат се от яд,
Но няма да спечелят - т'ва е нашият град!

пр: Няма смисъл дори да се опитваш!
    Няма! Повярвай! Ние няма да спрем!
    Ще цепим докато не остареем!
    Дори и тогава няма да се предадем!
    Не разбираш за какво ти говоря -
    Ти никога няма да почувстваш това както аз
    И може би ти се струва странно,
    Че сме тук и не ни е шубе да го кажем на глас!

Гонят ни, крещят ни, обаче не ни пука!
Дори и след години все още ще сме тука!
Не можеш да ни спреш! Набий си го в главата!
Скейт пънк Скърт с китара и дъска в ръката!

пр: Няма смисъл дори да се опитваш!
    Няма! Повярвай! Ние няма да спрем!
    Ще цепим докато не остареем!
    Дори и тогава няма да се предадем!
    Не разбираш за какво ти говоря -
    Ти никога няма да почувстваш това както аз
    И може би ти се струва странно,
    Че сме тук и не ни е шубе да го кажем на глас!
    Tук сме! Не ни е шубе! (х4)
« Последна редакция: 2010-08-28, 10:37 от tech_noir »

Неактивен Eva

  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 450
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #51 -: 2006-09-13, 01:47 »
hahahaha iskam i s aranjiment tva!
AHAHAHA SUPER EEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE!!!!!!!!!!!!
JOIN US! :) 'CAUSE WE ARE THE BEST !

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Лично творчество
« Отговор #52 -: 2006-09-13, 14:56 »
Aранжимента - в подписа ми има линк...

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #53 -: 2006-09-13, 15:59 »
А кво тряа да значи "уретан" ? Нещо свързано с урина...  ?
Caralho Voador

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Лично творчество
« Отговор #54 -: 2006-09-13, 16:06 »
Mи..ъъ..не шефе от тва се праат колелата на секви видове скейтове, кънки и прочие...

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #55 -: 2006-09-14, 08:46 »
Цитат на: gfw_cyclone
Mи..ъъ..не шефе от тва се праат колелата на секви видове скейтове, кънки и прочие...
А така ли било...много съм тъп, 'начи    
Caralho Voador

Неактивен ????????????

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 53
  • Пол: Жена
  • ???????,?? ?? ????????...
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #56 -: 2006-09-25, 20:42 »
Е, моите творби къде са? Бяха си тука онзи ден....

Модерирано - Пиши на кирилица!
« Последна редакция: 2006-09-26, 18:34 от SHEMETNA »
Кръв по острието има
Любовта в душата й погина
Погледа й от омраза замъглен е
Вече чувства няма
Вместо сърце-празна яма
Очите й са две парченца лед
Погледа й празен
Тялото й в рани
Дрехите раздрани
Няма ли кой да я спре?
Сърце да й даде...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #57 -: 2006-09-26, 18:35 »
Червенокоске, сигурно са се изгубили като данни, защото онзи ден форумът беше хакнат и тех каза, че има загуби.
Между другото, ако постваш няколко стихове един след друг, ги пусни в един твой пост, не в няколко отделни...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #58 -: 2006-11-21, 19:31 »
~Има за какво да се надуваш определено... Много е хубаво,харесва ми    

Неактивен Mars

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 857
  • Пол: Жена
  • exLYCERIA ex.time_for_blood
    • Профил
Лично творчество
« Отговор #59 -: 2006-11-22, 23:20 »
     Почитанията ми към Ева