Автор Тема: Лично творчество  (Прочетена 86730 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #240 -: 2010-08-25, 18:12 »
Дада, много ми харесва.
Отдавна не съм пускала тук нещ свое, ето, от последните ми е:


Разстояния ( Ти сигурно не съществуваш)

Една дъга ли трябва да прескоча,
Желаното от дълго време да заслужа?
Залезът към теб отново сочи.
Щурците пеят.(Сигурно ги слушаш)

Целунах сянката ти във водата.
Превърна се във кръг. И се стопи.
Побягнах да те търся из гората...
Гръм отекна.(Сигурно си ти?)

Загубих  се сред  приказна градина.
Отрупана с безброй невиждани цветя.
Потърсих четирилистна детелина.
(Исках нещо ценно да ти подаря).

Намерих само незабравки.
Отидох си, накичена със тях.
Животът май е подигравка!
Да те намеря...не успях.
--

Разстоянията между нас са облаци...
Вали безспирно.Незабравки никнат...
Дъгите на небето ми напомнят знаци,
Че птиците винаги далеч отлитат...

Да ме обичаш толкова ли се страхуваш?
Или може би... не съществуваш!
6.08.2010

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #241 -: 2010-09-02, 00:27 »
Сърце от бодли

Високомерно гледаш ти, отгоре,
поклащайки лъстиво своите бедра,
лъчите бляскат във широките ти пори,
а що ли криеш в твоите недра?

Предаде го, но пукаше ли ти?
- О, не съвсем!
 - та ти си беше права,
и новият ти кавалер в сатен
на колене до теб в това те уверява.

Да, хубава си, външността ти заслепява,
но вътре в теб - Ерато просто занемява!
Изглежда твоят влюбен кавалер ще го боли,
защото то сърцето ти, покрито е с бодли!
Caralho Voador

Неактивен Snuffy

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 34
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #242 -: 2010-09-06, 20:50 »


Бях решил да търся мъдрост, със амбиция и дързост
Там из бабините книги, гниещи във дървен шкаф
Седнах аз на стара маса, уиски с бира – цяла каса
Пакет бадеми и кашу, също купичка ушаф
И към книгите зловещи бесния си взор облещих
Търсейки наука черна за магия лоша тук,
Търсех отговор незнаен, забранен, отречен, таен
И с бутилка във ръка, аз потъвах сляп и глух
Тъй унесен в тихо пиянство, запленен от черно тайнство
С бабини вещерски книги и суровото кашу
Аз не чух как гост е влязъл, тих, потаен и нахален
Не почука не попита, просто някак е дошъл
„Кой си ти?”, аз го попитах, „Продавач? Или пък скитник?”
Няма място в моя дом, върви си, ще си пия сам
Той погледна ме с насмешка, смъкна черната си дрешка
(Като се замислих после, беше роба – тва го знам)
„Ти не знаеш мойто име, роден съм аз преди години
Колкото не можеш ти за цял живот да изброиш
И аз имам тази власт, че докато мине час
Ти в безкраен съм самотен без причина да заспиш
Тъй че слушай мойте думи и недей прави зулуми
Че от мене ще научиш много грозни тайнства черни
Сипи ми една ракия, че те гледам как си пиеш
И даже аз, душица божа, та дощя ми се на мене
Дадох му аз чиста чаша, пийнах, да не се уплаша
Че гостът беше очевидно, някой не съвсем наред
Питах го дали ще иска ядки, бира и уиски
Той отвърна да му сложа една ракия с малко лед
После почна разни тайни, да разкрива – тъй незнайни
Аз потънах във словата, но си бях и вече пиян
Скоро аз задрямах пиянски, потънал в сънища шамански
Щом събудих се бе утро, а аз бях напълно сам
Хлопнах книгите старинни, и зарекох се – горим ги
Че от тях, не ща да казвам, как ме хваща махмурлук
И сънувам разни чудни сънища, съвсем безумни
Че в квартирата ми стара имало е някой друг

Хвърлих бабините книги и с проточените лиги
Аз наливах се безстрашно без да жаля никак дроба
И въобще не забелязах, че нощес е някой влязъл
И на стола е оставил връхната си черна роба

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #243 -: 2010-09-06, 22:25 »
Бати алкохолика, братче  ;D
Caralho Voador

Неактивен Snuffy

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 34
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #244 -: 2010-09-07, 01:10 »
Днес ми направиха забележка, че се пише ошав и умрях от смях... а ужким съм що-годе грамотна. Тъй или иначе не знам дори какво точно е това нещо.
Иначе като стана дума за алкохолизъм:
 
Аз съм малка мръсна чаша
Във голям и евтин бар
И тъга със мене влача
Тя е част от моя чар
От мен отпиват разни хора
Кой от кой по натъжен
Тихо с мене си говорят
Кой и как бил наранен
Аз ги алкохолизирам
Нося цялата им скръб
Историята им попивам
Във прозрачната си плът
Осъдена съм да изстрадам
С тях житейската тъга
Утехата си да предлагам
Чак до края на света
Работата ми е да влача
Вечно техния товар
Аз съм малка мръсна чаша
Във голям и евтин бар

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #245 -: 2010-09-07, 07:35 »
Колко тъжна чаша  :(
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #246 -: 2010-12-15, 00:24 »
Withdrawing alone
I was desperate
Tied to my sad thoughts
Humiliated
Of the common ignorance, feeling
Used by everyone
There was reason...
You...
Once
Upon a time everyting was the
Image of
Joy
Us meant something more than them
Sometimes the happiness was so much
That I didn't believe it
Why it doesn't happen
Again
Now nothing is left, only
Tears
This cant'be worse
Once seems to mean never
Does it?
Ice and cold is
Everything
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #247 -: 2010-12-15, 23:19 »
Не-Аз

Не бях, не съм, не бих,
от себе си се скрих,
отчаян за пореден път,
че няма да ме разберат.

Вицът горчи като смъртта, отровен,
смехът е по-зловещ от труп зловонен,
добронамереният съвет е по-жесток от подигравка,
а любовта лъжлива е и скапана, и жалка.

Decade is null...



« Последна редакция: 2010-12-15, 23:24 от Don Dada »
Caralho Voador

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #248 -: 2010-12-16, 18:39 »
H8


Мразен, по-долу от боклук и смазан,
по-зле от негър в скинхед стейт,
живот като чаршаф в л***а омазан,
нелесно е да имаш толко нисък рейт ;)


Отритнат, непотърсен, безполезен,
умри 1000 пъти по-добре, парцал!
Сам като куче - съдба чудесна
дано те сгази някой самосвал ;)
Caralho Voador

Неактивен dark_queen

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 6
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #249 -: 2011-01-02, 14:05 »
На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг,
но поне последна мисъл ще пробудя.

 Осъзнавах края, откакто се родих.
Исках той да дойде със безмълвен вик.
Вярата ми беше само във това,
че животът ми изгаря бързо като свещта.
Казвах на сърцето - там, под моите гърди:
времето ще дойде, да спреш да биеш ти.

 Очите си затварях за истински неща,
не исках да повярвам, да видя същността.
Сърцето ми догаря за мъртвата душа,
болката изчезва със последната сълза.
Мразя, плача, страдам и опустошена съм сега,
но не ще го признае гордата душа.
We not seems how we feel inside

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #250 -: 2011-01-02, 19:10 »
Доста добро като за "dark_queen" ;)
Caralho Voador

Sunshine

  • Гост
Re: Лично творчество
« Отговор #251 -: 2011-09-29, 18:54 »
Видях форума в интернет. Винаги ми се е искало да покажа на някого нещата, които пиша, но никога не съм имала смелост! Във форума има наистина добри текстове! Адмирация към всички, които пишат! :)


Мечтая

Мечтая - нима е лошо да се надявам така,
нима е грешка да искам друга съдба
да се стремя към трудно усъществими неща
и да не спирам да вярвам, че ще постигна това,
от което моето съществуване се нуждае
и сърцето ми истински силно желае.
Нима е грешно, че искам бъдеще прекрасно
и не ме интересува за никой - нека ви е ясно
вашето мнение и нападки безкрайни
в мен няма да останат трайни.
Скрийте се в своите грозни, черни черупки
и следвайте сляпо чуждите стъпки,
а аз, за разлика от вас, по моят път въря,
и в никакъв случай няма да спра,
може да е трудно, по корем да се влача,
но няма заради вашите слухове да плача.
Щом ви е по-добре да се криете зад клюки
и да не се вслушвате във всички умни поуки
живейте си своя безцелен живот,
а аз ще тръгна под големия небосвод.
Някой ден ще стигна моята крайна цел
и знам, че не всеки от вас е смел,
не колкото аз - така безкористно да мечтая
за онова мое лично пърченце от рая
и знам, че някой ден, може дори след години
ще се върна тук, в познатите градски руини,
ще целуна земята, на вас ще благодаря,
защото ако не бяхте толкова злобни и груби сега
нямаше да имам тази цел, тези мечти
които, занйте, ще постигна, живота ми да коства дори!


ivana

  • Гост
Re: Лично творчество
« Отговор #252 -: 2011-12-13, 17:36 »
Molja vi pomognete mi.trjabva mii spesno s-cinenie na tema sedja do prozoreca i si mectaja.

Неактивен Otkachenaa

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #253 -: 2012-06-05, 19:03 »
,,Вече не те обичам!Чуваш ли,не ме гледай повече!Не те обичам!,, - казваше тя с разгневен поглед.Той не я послуша,просто я обви в прегръдките си и каза:
-Не ми пука,аз винаги ще те обичам,дори и да не те интересувам!
Тя..Тя го погледна така нежно,не като преди.Мислеше си,че винаги ще останат заедно.


Знам,че е късо.Кажете си просто мнението ......
 

PriSoNeR

  • Гост
Тест за психика
« Отговор #254 -: 2012-09-09, 06:48 »
Не очаквам да се хареса, нито да се разбере от масата. Като любител на този жанр(ужаси), реших да напиша нещо и да го споделя. Въпреки че съм любопитен какви ще бъдат коментарите, не очаквам и такива да има.

   Мрак. Тишина. Усещам миризмата от гниещи отпадъци, смрадта на разлагащи се, хванати в капани мишки. Усещам тежест в дробовете си... Уникално. Възбуждащо. Подлудяващо.
   Чувам звук. Стенание. Сякаш някой е завързан. Сякаш някой бива изтезаван. Спомням си. Всичко се нарежда. Аз съм в подземието. С жалките същества – хора. Идеалните обекти, нужни за разкрепостяване на садистичното ми въображение.
   Ето, със старата газова лампа, осветявам тясната, миризлива стая. Пред очите се открива гледка на трима – бъдещи мъченици. О.... да.... те ще умрат. Всеки умира. Но те са ми гости! Немога да ги оставя просто да умрат. Не! Тези са специални. Те ще умират бавно, мъчително. Ще искат да умрат... ще се молят … докато дишат.
   Бавно се приближавам към центърът на стаята. Там, на маса, лежи завързан мъж. Средна възраст. Пригоден с нужната издръжливост. Но уви... не физическа издръжливост ще му е нужна... Какво настъпвам? Глупак! Прикована с метални вериги, лежи жена. Лежи там, за да усети топлината. Топлината от изтичащата от умиращите тела кръв. Гъста, тъмна, червена кръв.
   Събудил се е! Време е! Поглеждам бавно към масата. Вързан здраво с каиши. Завързани очи. Не може да мърда – не – той ще изпитва дълбоко всяка изтезаваща болка.
   Спомняш ли си миризмата на изгоряла плът? Противна отначало, но незабравима... Ток? Твърде бързо. Горелка? Много пушек. Шкурка … о, шкурка. С парче в ръка, се навеждам към него. “- Искаш ли да умреш? - Не,не. Моля те, пусни ме. Не съм направил нищо, моля те...”. Жалък е. Мръсен е. Трябва да го изчистя. Започвам да трия. Първо гърдите. Трия. Трия. Нагоре, надолу Трия. Трия. Трия. Кожата се протрива... а миризмата? Няма я. Прекалено бавно. По-бързо и по-бързо. Крещи. Моли се да спра. Не! Ето, мирише. О, да. О, да, да, да, да... Кръв. Малки капки. Не спирам. Натискам. Трия и трия, и трия... Изморен съм. Ридания изпълват стаята. Ужас обзема съзнанието му. Отивам до шкафа. Взимам старите конски клещи. Връщам се до краката. Да... Хващам големият пръст. Бавно стискам клещите. Гърчи се, блика кръв. Не! Какво правя? Спирам. Чудя се. Не! Имам по-добра идея... Хващам най-малкият пръст... не... нокътят... даа... даа..нокътят. Стискам здраво. Хванат е. Дърпам -  бавно, постепенно. Трудно е. Не мърда. Той вика, ридае. Но аз не спирам. Дърпам и дърпам. Ето! Мърда. Изтръгвам нокътят от основата му бавно – искам да усеща болката. Искам болката да живее в съзнанието му. Даааа. Дааа.... малкото пръстче вече е само...
   - Искаш ли да умреш? -Защо ми причиняваш това? С какво съм виновен. Пусни ме. На никого няма да кажа... Не, не, нееее... Много говорене. Хората говорят толкова много... Не - не им е нужно да говорят.
   Отварям най-долният шкаф. Има нож – голям и кървав... но твърде остър. Трион? Идеално. Изкарвам ръждясал, стар трион. Надвесвам се над него. Искам да ме гледа. Махам превръзката от очите му. Посягам да отворя устата му, но той се съпротивлява. Разгневен, взимам малкият чук от масата и … удрям. Един точен удър. Един липсващ зъб. Удрям отново … и отново … и отново. Задъхан съм... навсякъде има кръв. Той все още говори, крещи, моли се. О... да … трионът. Сега мога да продължа. Без усилие бъркам в устата му и издърпвам езикът навън. Започвам да режа. Бавно... напред-назад, напред-назад, напред-назад, напред - … готово. Още мърда в ръката ми. Няма думи. Няма молби. Само ридание. Само стенание. Болка в цялото съзнание. Не мърда... но диша.
   - Искаш ли да умреш? Няма отговор. Дави се в собствената си кръв. - Искаш ли да умреш? Кимване за съгласие. Време е за смърт!
   

Неактивен plamena_ivanova

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #255 -: 2012-11-09, 16:58 »
Много хубаво стихове, поздравления.

Неактивен ivanmaglov

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: Лично творчество
« Отговор #256 -: 2012-12-29, 15:21 »
„БЕТОН” ООД
Eдна история за края на света .Написана от мен - Иван Мъглов.
Цъкнете върху  линка   и прочетете историята.