Автор Тема: Поезия  (Прочетена 75791 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Поезия
« Отговор #60 -: 2006-02-20, 17:40 »
Цитат
Създадена

Замръзнах под грешките
самота,
Бяла смърт.. обичах те.
красота...
Играх с огъня
бях дете,
жена бях само за деня
мъртва съм, мразя те.
Родих греха и нищо,
потънах в нищета.
Уби чувствата ти лично,
отне ми я!
Да, загубих те,
загубих всичко,
търсех те,
видях как умираш,
никога не помисли
за мен.
Започна да се самобичуваш.
не реши нищо, къде си?
прокле ме.
изтръгнах сърцето си,
продадох го,
ти ослепя,
изплака очите си.
Това не ти стигна,
нападна ме,
и на ръце ме вдигна
разкъса ме!
Плътта ми е по сладка.
Яж!
Храни се от мен,
ако това ще те накара да живееш.
Болката я остави на мен,
ще се справя важното е ти да съумееш.
Аз вече отслабнах,
всяка нощ ти превръщаше се
в звяра,
който опознах и не се страхувах
от шума
на кръв шуртяща,
от тялото
то вече е студено,
празна съм, душата ми те пази,
сърцето ми го няма,
тялото те мрази.
Обичах те и сбогом.
Никога не ще забравя,
дарих те със живот, грях,вселена,
създай ме за да повторя грешките,
за които умрях, живях и бях родена.
[div align=\"right\"][snapback]30249[/snapback][/div]

много е хубаво  
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #61 -: 2006-02-28, 17:22 »
~Студено ми е...
Не защото навън е зима...
Не защото сняг земята е покрил...
Студено ми е...
Не защото съм навън...
Не защото снега вали врез
 мен....
Студено ми е...
Не защото духа вятъра студен...
Не защото е хладна нощта...
Студено ми е...
Защото в теб е зима...
Защото не бие за мен вече твоето сърце...
Студено ми е...
Защото любовта ти си отива...
Защото самотен ще е утрешния ден...
Студено ми е...
Защото теб те няма пак до мен...
Защото си далече и едва ли мислиш си за мен...
Студено ми е...
Защото ТИ самия си СТУДЕН....
И то към мен...

~Нещо старичко...
* * *

~Боли ме още,
Щом в очите ти погледна...
Боли ме още,
Защото знам,че не аз ще съм последна.
Боли ме още,
Щом към спомените се обърна...
Боли ме още,
Щом в поглед към теб извърна...

~Тва не знам от кога е X,x ... но явно не е довършено  
* * *

~Отново сняг вали...
Същото като в душата ми...
Белите снежинки докосват нежно всяка струна...
Докосват се до кожата ми и стават на капчици сълзи
Хубаво е,че вали...
Никой не вижда сълзите ми...
Хубаво е,че вали...
Студено е,харесва ми...
Студено като душата ми...
Замръзнала,станала парченце лед...
И станах аз ледена кралици на собствения си дворец...

~Още нещо старо O_O
* * *

~И един ден решаваш да се промениш...
Опитваш пак живота си да наредиш...
Крещиш без глас,викаш,душата ти умира.
Влачиш се вече,не летиш,сърцето ти загива.

И един ден решаваш да се промениш...
Света не бил достатъчно добър за теб...
И един ден просто искаш да отмъстиш...
Със света грешен ти да се разпоредиш...

И един ден решаваш да се промениш...
Света градил със години сам да разрушиш...
Крещиш,умираш,искаш втори шанс.
Влачиш се и молиш,вече не летиш,сърцето ти загива.

Всичко рано или късно си отива...

~Това съм го писала и променяла сигурно към 100 пъти... и пак не ми харесва деа маа му...
* * *

~Как можа в очите да ме гледаш
И лъжи една след друга да изричаш...
А най-голямата бе че ме обичаш...
Как можа,как можа да ме измамиш...
Обещанията ти били са напразни...
От ласки нежни и думи празни
Уморих се да бягам,
уморих се от безкрайния си бяг...
Как можа,как можа в очите да ме гледаш
И да лъжеш колко ме обичаш...
Как можа сърцето ми с нож да разделяш
С празните ти думи и глупави лъжи...
Нима за тебе нищо аз не бях?
Как така времето с теб си проиграх...
Как можа в сърцето ми лъжливи думи да наливаш...
И ден по-късно ти да си отиваш....
Отиваш ти към безкрайния си бяг...
Бягаш далеч,като обикновен глупак...
Нима не видя искрената обич,
Нима не видя,че само за теб сърцето си отворих...
Бягаш далеч от любовта ми...
Като първия глупак,избягал от страх...

~Още нешу старичко... :huh:
* * *  

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #62 -: 2006-03-01, 23:30 »
~Не питай защо в очите ми сълзи блестят...
Не питай защо те искам пак до мен...
Не питай защо в сърцето ми си само ти...
Просто замълчи,чуй го как тупти...

Защо в дните изминали поглеждам пак...
И мисля си дали и утре като днес ще е пълен мрак.
В душата си усещам сякаш ножове я дерат...
Със сълзи на очите моля се скоро те да спрат...

И в спомени далечни пак отвяна....
Кога ли хората ще ме видят пак засмяна
Усмивката лицето ми отдавна не краси,
Остана само самотата,плътта ми да грози...

Едни и същи дни живота ми въртят.
Седя отчаяна пак на кръстопът...
Едни и същи хора лъжливи думи пак редят...
Едни и същи хора...кога ли те ще спрат...

* * *

     

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #63 -: 2006-03-02, 01:13 »
На театър


Там на сцената въртяща,

потънали в безброй гримаси,

там е публика правостояща -

актьорите са в плен на мрака.


В агония преплитат се съдбите.

Броени са минyтите трагични.

С ирония отлитат и душите -

жертви крехки, слаби и безлични.


Играем на театър вечен.

Билетите са наше настроение

в живот на чyвствата обречен,

платен с цената на безкрайно напрежение.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Поезия
« Отговор #64 -: 2006-03-02, 09:24 »
Тва последното си го бива. Звучи смислено, и римата е ритмична и гладка, даже събуди некви чувства в мене, в смисъл- кефи ме, макар че по принцип не обичам да чета поезия. Еваларката   !
« Последна редакция: 2006-03-02, 09:29 от Don Dada »
Caralho Voador

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #65 -: 2006-03-17, 15:21 »
Куршуми

Димът се носИ като сянка,
над осеяния свод от мъртъвци.
издигаЩИ се към оназ землянка,
наречена покой за страдащи души.

Небето раздират го куршуми,
Звезди от болката се гърчат.
Войник изплаква тежки думи.
с писък спомени се връщат.

Измъчена ридае и Луната.
Призраци времето си дирят.
съхне кръв по земята.
Куршуми съдбата жилят ли, жилят.

Вечност пъпли по телата,
и тихо героите зове,
предава им на Бог словата.
преди да станат те самите Богове.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Поезия
« Отговор #66 -: 2006-03-17, 15:35 »
Добре е станало, макар че последната строфа е с реминисценции чак в античната епоха   Адски ме кефи (нали съм историк)  
Caralho Voador

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #67 -: 2006-03-22, 22:55 »
Детска игра

Ти ли ми прошепна,че звездите парят
и после за да се предпазиш
всичките ги изгаси?
Ти ли викаше във мрака
и молеше през сълзи
някой от болката да те спаси?

Гласът ти тих успях да доловя
когато Луната затънала във мисли пак стоеше
но нито една жива звезда не успях да уловя
и гледах те безпомощно в очите,докато животът в теб се топеше...

Накрая изчезна
 и със себе си открадна ти луната
остави ме сама във тази бездна
без да мога да си върна светлината...

Заклещена стоях сред останките от твоите деяния
а слънцето превърна се във прах от изгубени ухания...

Тъй близо,тъй далече е желанието да гориш
и накрая осъзнаш,че самичък си оставаш
защото не можеш мъртвите звезди в сърцето топло да свалиш!

Тогава луната също е безсилна
да възвърне собствената си искра
един човек може и съвършенното да убие
ей така,просто на игра!
 
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Asgen

  • Гост
Поезия
« Отговор #68 -: 2006-03-24, 10:33 »
 

Пеперудено изкушение

Аз съм душата на пеперудата.
Трептя в съня ти всяка нощ лудо.
Пъдиш ме сутрин като кошмарно минало.
Желаеш ме, страдаш. Аз съм твоето чудо.

Толкова съм нежна, че в теб се разтварям.
Полудяваш - да смачкаш искаш крилцата ми.
Прашец пеперуден плува в кафето ти.
Аз съм твоята дрога и те изгарям...

Като температура висока грипна съм,
ти изпаднал в делириум бълнуваш ме.
Нищо не знаеш...Така безразсъдна съм,
и дива, че отново и пак бленуваш ме.

Плувам по реките на кръвта ти чиста
в лодката на твоите желания.
Жасминов цвят , портокалова истина-
отдаден си изцяло на мечтания.

Не ми се съпротивлявай - късно е.
Не разбра ли - от мен си обсебен вече.
Аз съм душата на пеперудата.
Искаш ме...С мен отиде твърде далече.
 

Asgen

  • Гост
Поезия
« Отговор #69 -: 2006-03-24, 11:50 »
Недей бе, баби...

Крета бабичка...
Сива коса...
По лицето и време орало...
Тъжен поглед...
И...спряла кола
на Енерго-то.
Двама - млади,
охранени...
Режат кабели.
Важни са.
Сила...
И още как!
Кой ти слуша там -
някакво старо?!
Нека плаче...
Хак и!
Да плаща...
Ама ха...
Кът' ни плащаш, на-
тока ти спират...

Недей бе, баби...
Нямам много пари.
Тази пенсия
за нищо не стига...
Тяло сгърчено,
патерицата даже тежи...
но не слушат я-
бързи са,
силни.
Недей бе, сине,
майка нямаш ли ти?
На какво ще си сготвя чорбица?
Плаче бабата жално,
но момчето мълчи.
Той е Служителят,
защо да му е милно?

Празни кукли,
без чувства,
без лица,
без души...
колко лесно
надвиват се баби.
А в махлата наблизо
музиката гърми.
Греят лампи и денем-
индийски филм.
Там не плащат
и даже с години.

"Малцинство " са
разбираш ли...
Я,  иди ги хвани!
То ще ревне Европата цяла.
Геноциде булгарише...
Но се питам дали
те са циганите
или сме ...ние?!

 

mis korn

  • Гост
Поезия
« Отговор #70 -: 2006-03-26, 16:57 »
Ами имам малко над 100 стихотворения, ноне съм преценила още дали да си сервирам душата, но ще отделя някое и друго за по-нататък...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #71 -: 2006-03-30, 12:51 »
~@mis korn ще се радвам да видя нещо твое тук

~Паднали ангели в краката ми...
Гласове на мъртви чувства в главата ми...
Паднали ангели в краката ми...
Кой ли е счупил крилата им?

Паднал ангел в краката ти...
Защо откъсна крилата ми...
Паднал ангел в краката ти...
Чуваш ли гласа ми в главата си?

Защо откъсна крилата ми?
Защо разкъса сърцето ми?
Защо стъпка мечтите ми?
Защо продаде душата ми...

Паднал ангел съм в краката ти...
А преди те закрилях с крилата ми...
Паднал ангел съм в краката ти...
А преди отричах самата себе си...

Студено слънце огрява моята душа...
Студено слънце смразява бавно в мен кръвта...
Студен вятър скърши моите крила...
Студен вятър отвя и теб,и любовта...

***

~Малки капчици стъкло...
Вали навън като из ведро...
Малки капчици сълзи...
Боли отвътре,боли...

Малки капчици любов...
Попиват се в земята...
Малки капчици тъга...
Губят се в тишината...

Малки капчици омраза...
Попиват се в душата...
Малки капчици мечти...
Губят се в тревата...

 

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #72 -: 2006-03-30, 12:55 »
kefi me ....no ima drugi raboti koito si pisala koito poveche mi haresvat ))

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #73 -: 2006-03-30, 13:06 »
~Знам,знам... и сама виждам,че определено тия двете не са от най-добрите ми ...    

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #74 -: 2006-04-03, 22:00 »
? На Татко?


Кой би някога предположил
че бурята е само полъх тих
когато някой свиден до теб ограда
предпазваща от бедствия е сложил?

И кой от теб по-добре
може хаоса в съвършенство да обърне
разочарованията от под студен да обере
за да може радостта нечия да върне?

И как успяваш надеждата в душата ми да върнеш
когато падам и ожулвам си сърцето
и всичките ми рани,невидими ,но истински да превържеш
за да направиш щастливо на момичето малко лицето?

И пак ще трябва да те притеснявам
с моите детски постъпки,
но,знам,че за теб единствена завинаги оставам
от първите си стъпки...

Ще те карам да плачеш хиляди пъти
от радост,от тъга
душата ти любима ще трепти
за вечно малката ти дъщеря...

Не бих могла ,дори живота  си да дам
да върна всичко,що дал си ми по моя път
но не бих могла,дори душата си на дявола да продам
защото в този всят студен,ти си моя топъл,свиден кът.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #75 -: 2006-04-04, 00:45 »
i believe i can fly
i believe i can tuch the sky
i think about it every night and day
spread my wings and fly away
i believe i can soar
i see me running through that open door
i believe i can fly, i believe i can fly, i believe i can fly


Ах, само как копнея да летя..!
Да чувствам вятъра във небесата...
Ах, искам аз горещо да летя!
Свободно да се рея над полята.

Ах, чувствам се свободен да летя,
щастливо да се вслушвам в тишината
и именно сред тази тишина
ме гали шумолене на листата.

Какво ли всъщност значи да летя?
Дали телесно да витая всред зората
или свободно духом да творя,
мечтите ми да пълнят празнотата.

Безкористно изричам "Ще летя"-
най- ценното да можеш в светлината
без никакви физически неща
да бъдеш чист и светъл във душата.
« Последна редакция: 2006-04-04, 10:23 от NoFeaRInc »
Signature.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #76 -: 2006-04-04, 10:19 »
[!--quoteo--][div class=\'quotetop\']ЦИТАТ[/div][div class=\'quotemain\'][!--quotec--]

Безкористно изричам "Ще летя"
най- ценното да можеш в светлината
без никакви физически неща
да бъдеш чист и светъл във душата. [/quote]

Много добре звучи това,надявам,се повечеко от нас да успеят да полетят поне за миг,въпреки тежестите,които са ни поставени на плещите  
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #77 -: 2006-04-04, 10:40 »
Мерси, подражавал съм като стил на писане на любимците ми Вапцаров и Смирненски  
Signature.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #78 -: 2006-04-08, 14:25 »
Горещ дъжд


Опарих се,когато протегнах си ръката
просто исках  да те сграбча силно,в тебе да се вкопча
но без да искам изтръгнала съм си душата
и не съм в състояние от огнената ти прегръдка аз да се изкопча.
Дъжд студен, гори във огън тих
някъде,закрит от облаците гъсти
уж с дъха си искрите бледи задуших
но всъщност запалила съм с лед огнените пръсти...

И гледах те в лицето ледено-горещо
когато струйки  вода вряла капеха по стъпалата ми
и няма бях,не можех аз да кажа нещо
защото леденият огън прекъсна сетивата ми...

Дъхът във въздуха замръкна
там намери нови хоризонти,обсипани с море
а камината замръзна и изхвръкна
там,където някой би могъл дори във тъмното да я съзре...

А ние двамата все така стоим,
безмълвни,един до друг главите си допрели,
но вече няма защо от дъджа да се боим,
защото всички капки вече са умрели...

В камината намерих малки стъкълца,
в тях видях отражание на обич свята
и разпръснах ги върху всички малки стебълца,
за да може светът да си върне топлината....

И още си седим със теб,безмълвни,
вгледани във далечината
а горещият дъжд,по лица студени пак вали
а огънят,изгасна във душата...

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

rock_ur_body

  • Гост
Поезия
« Отговор #79 -: 2006-04-08, 14:56 »
това последното е невероятно  

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #80 -: 2006-04-08, 15:40 »
Радвам се,че ти хареса...написах го много набързо,просто спонтанно беше,тея дни ми е едно такова настроението...това е едно от любимите ми,които съм написала
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #81 -: 2006-04-10, 00:39 »
 Залез


Като залез просто си изчезваш
оставяйки милиони загубени лъчи...
някъде из пространството се запиляваш
а след теб остават две разплакани очи...

Сълзи солени,смесени с въздишки черни
вселена нова образуват,
погледи замъглени,духове вечерни
на ангели се пак преструват...

И тича залезът,сякаш се страхува
да не скоча аз на неговите златно-слънчеви крила
и мъгла от спомени около него образува
за да скрие чудните си багрила...

И бягам аз,за спомените,закачени по перата му се хващам
в миг политам,после падам,но накрая цялата се схващам...
Изпускам залеза и мечтите,в шепата събрани,
очите си затварям силно,сълзите да не ми октраднат
Но в миг тъмата показва всичките ми рани,
а чувствата ми мъртви,на парчета малки се разпадат...

Мъгла самотна яви се в свят на мъка,
от обич счупена направен,
а радостния глас заглъхна
някъде потъна в мрака...
 
Мечти протягам към залезите минали
толова красиви и далечни
а ти отлиташ и чувствата изстинали
пеят на душата песни пламенно-сърдечни.

В миг отказвам да разбера
че повече от тук няма ти да минеш бавно пак
и макар,че други залези някога ще съзра
твоите прегръдки пламенни изгарят стъкления  похлупак...

Но ти си тръгна...
изгревът не може да ме стопли
в зима лятото превърна
в бъдещето виждам само тъжни вопли...

Залезът препусна в нечий друг свят,
а моя днес е пак разбит на прах...
и други ще се радват на неговия чуден цвят
а мен от болката на залезите винаги ще ме е страх...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #82 -: 2006-04-10, 19:06 »
~Още вчера ти казах,че е страхотно бебе   Браво  


Подари ми цветята от лилавото небе...,
А в черно го превърна после...
Увяхнаха цветята,открадна ми душата...
Чувствата ми стъпка на земята...
Заболя ме,но теб не те интересуваше това...
Подари ми хиляди неща,чудеса от думи скрепени...
Как силно вярвах,че подари ми и любовта...
А всъщност всичко оказа се една игра...
Игра на чувства,между две сърца ...
Мислех,че за мен нов ден изгря...
Но просто поредна глупава надежда бе това...
Видях уж лъч светлина,а този лъч изпепели моята душа....
Как да продължа да се надявам...
Когато постоянно тихо плача...
Как да продължа да се надявам...
Когато изостави ме във здрача...
Но въпреки това знам,че ден ще дойде някога....
И не трябва да губя надеждата в това...
Не трябва да помрачавам своята съдба...
Продължавай да се усмихваш,точно така...
Все едно не твоето сърце бе разбито сякаш на шега...
Продължавай да се смееш,подигравай се сега...
Че човека на който подари ти любовта...
Се оказа,че е бил поредната лъжа...
Продължавай да се смееш,да,точно така...
Нека го боли,че не е успял привидно да те помрачи...
Продължавай да танцуваш,вярвай в това...
Продължавай да пееш,сякаш си сама...
Не допускай хората да се смеят на теб и глупостта,
Да подариш сърцето си на някой без душа....
Смей се,смей се... нека го боли от това...
Всеки малък смях,смразява врага...
Не го обичай вече,той те изигра...
Не го мрази обаче,все пак му бе подарила любовта...
Смей се,смей се заради това....,
Че надежда ще се намери и за твоята душа!!!
Продължи напред,обичай друг...
Но внимавай,пак да не се окажеш поредната жена...
 

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #83 -: 2006-04-10, 19:11 »
Мила,много е яко...харесва ми,с теб май само тъжни неща пишем...защо ли??
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #84 -: 2006-04-10, 19:18 »
~Ние си знаем защо {}{}{}{} Love you {}{}{}{}

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #85 -: 2006-04-13, 23:37 »
~В сърцето ми сякаш има прекалено много тъга...
В душата ми сякаш не остана и лъч светлина...
Защо си тръгна,знаеше,че ще ме заболи...
Защо си тръгна,остави сърцето ми да кърви...
Защо остави да капят хиляди сълзи...
Защо си тръгна и загърби сякаш любовта...
Защо си тръгна....
И Сякаш за мен и моята любов надежда вече няма...
И сякаш в мен има дупка от огромна рана....
И сякаш всичко вече ми е безразлично...
И сякаш капе кръв от очите ми...
Как да го направя по-различно? ...
Фалшивата усмивка криеше сълзите ми...,
А истинската как без теб да върна ми кажи....
Душата ми е птица,тя иска да отлети...
Сърцето ми е в клетка,моля те... освободи...
Падам,влача се,но продължавам да се надявам...
А как,как да продължавам....сама да се ранявам...
Прекрасно беше,но свърши вече,нали....
Как да спра да плача,как да спра да плача....
Тъжно е,тъжно е вътре в мен самата...
Тъжно е,тъжно е в душата ми...
Сякаш милион парченца лед чупят се във теб...
Сякаш милион сълзи изплакала съм и замръзнали са те у теб...
Как да стопля пак сърцето ти...
Как може да спре да ме боли...
Как назад да те накарам да се обърнеш...
Да видиш мъката ми и да ме прегърнеш...
Както преди...
Как да приема,че всичко свърши вече...
Как да приема,че времето ни за любов изтече....
Навън слънцето грее,а сняг вътре в мен вали...
Навън света е пак щастлив,а аз се питам как да огася пожара...
Как,как,как мога да убия болката вътре в мен...
Как,как,как мога да убия любовта вътре в мен...
Как,ако не мога да ги убия...то поне вътре в теб да съживя...
Как да спра да те обичам,когато още искам да съм с теб...
Как да спра да се надявам,когато още тръпна всеки път обърнеш ли погледа си към мен...
Как да спра,как да спра да тичам след теб,а всъщност да залъгвам себе си...
Как да спра,как... когато копнея със всеки ден все повече за теб...
Колко пъти вътрешно аз се раних... заради теб...
Колко пъти вътрешно крещях...заради теб...
Колко пъти се измъчвах...заради теб...
И до кога ще продължи това...
До кога ще страда моята душа?До кога,до кога?
Защо си тръгна,защо не чу ти моя глас...
Вече май късно е за нас... късно е...
Боли...
Сякаш хиляди ножове в мен заби,когато обърна гръб и тръгна си...
Сякаш хиляди пожари в мен изпели,щом реши,че друга искаш вече ти...
А преди за миг сякаш хиляди слънца изгряваха в очите ти...щом зърнеше ме ти...
А преди за миг сякаш хиляди звезди светеха в очите ми...,а най-голямата...моята звезда беше ти...
Прекрасно щеше да е ако можеше сега да спре да ме боли...
Прекрасно щеше да е ако искаше да се върнеш пак при мене ти....
Прекрасно щеше да е ако искаше пак да видиш моите очи...
Защо си тръгна...Защо си тръгна... Защо,защо...
 


 
« Последна редакция: 2006-04-15, 01:18 от Fr0m_h3LL »

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #86 -: 2006-04-15, 08:22 »
Като видях темата на Орхидеята за любовта, сетих се за едно стихче, което съм писал в 8-ми клас. Намерих го и мисля да го пусна в чист вариант, без редакции:


Любовта за мен не съществува, липсва тя в моя свят;
не целувка, ами псува, пак поредният дивак;
неразбирателство и липса на хармония царуват:
гърчове, в агония, хората мизеруват,
вместо да живеят във нормално общество
всички са социално слаби- на всеки му е все едно;
целият народ ламти за пари и друго не признава
вече няма приятелство, за любов пък какво остава...
Как ще породиш любов в този шибан леден блок
сърцето де се е скрило, че не може да го стопли и Бог
Омраза се таи в сърцето на всички във страната
алчността личи си във очите, вижда се в сърцата....

Колко болка, колко болка крие нещастната любов,
едни щастливи са, обичат се- други плачат съкрушени.
Надяват се любимият да чуе техния тъжен зов,
но отговор се недочува, самотниците са сломени...
Какво да правят- чувства не се учат, а само усещат
и никой не може свободно на тях да заповядва
и този, който чувствата пропуснали, за него не се сещат
остава с единствена надежда- той да вярва.
Какво води света напред, ако не любовта- какво ли друго?
Какво иска мъжът- да знае че има жена до него
да не го остави, да живее с него и вечно да го люби
и светът за него просветлява като къщичка от Лего.
Подреден живот, мир, любов, свобода в живота негов
повече какво да иска нашият човек?
Други тънат във мизерия, самота; животът - тегав
на тези хора пък животът никак не е лек.

И ето, май изглежда, че и аз съм от тези 2-ри хора,
които не могат да издържат и да намерят те опора
на какво да се крепят? На любовта или пък мира?
Нито едното в техния живот не се намира.
Какво им остава? Една пионка в скучния живот
нищо повече от буфер, сякаш загубили облог
и сега търпят своето тежко наказание
без любов да живеят, със самотата уповани.
Кога ще намерят те ключа към любовта?
Може би когато изтече от тях кръвта.
....
и единственото място, където ще срещнат свойта половинка,
е когато за тях на Земята дойде края...
Като птичката със птичка и мушичка със калинка
Любовта за тях ще съществува единствено
 във Рая.

Господи, моля те помогни на грешника и му покажи любовта!
Подай му ръка и го спаси от гибелта
Нека човек намери любов на проклетата Земя,
ДА Я УСЕТИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ ПРЕДИ СМЪРТТА!
АМИН!
Signature.

rock_ur_body

  • Гост
Поезия
« Отговор #87 -: 2006-04-15, 12:38 »
NoFear това е много хубаво... да не говорим, че си бил само 8ми клас като си го писал

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #88 -: 2006-04-15, 17:24 »
Цитат на: rock_ur_body
NoFear това е много хубаво... да не говорим, че си бил само 8ми клас като си го писал
Мерси, май беше резултат от любовно разочарование или нещо такова, но за всяко нещо си трябва муза все пак ; )) Май имам още 1-2 подобни из Интернет, но нямам мотивация да ги потърся сега.
Signature.

Неактивен ethereala

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 551
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #89 -: 2006-04-17, 20:18 »
Fr0m_h3LL пишеш невероятно    наистина много са тъжни, но и много хубави
Голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск.