Автор Тема: Поезия  (Прочетена 75790 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #30 -: 2005-08-27, 20:57 »
Цитат
Това съм го писала преди година и нещо...може да не е много добро,но идва от сърцето ми,писах го за момчето,което толкова много обичам!

    Моята приказка

Вечер е...
Звездите изгряват на небето.Едно момиче ги следеше
потънало във блянове за тебе беше.
Но ти бе за нея само мечта
красив и далечен като онази звезда.
Уплашено от мрака и студенината на света,
момичето заплака...само,копнеещо за топлината на звездата.
Очите и вперени във тебе бяха
устните и за твоите мечтаха.

Беше и студено...Щеше да умре.
Нямаше те до нея,да те обича ,искаше да спре.
Тя бе винаги сама
с едничък спътник-нейната съдба-обречена на гибел без любовта.

Минутите летяха,
звездите засияха,
сърцето и да бие спря,
а душата и замря 

Бе тихо...
Очите и отворени стояха.
Безжизнени,устремени към небесата.
Нямаше го вече пламъкът във тях,нямаше го,изчезнал бе във нощния мрак.

Момичето бе мъртво.
Убита бе от най-лошата убийца на земята,
тя бе безпощадна-самотата.
Тя бе изпила от нея и последната искрица радост
погуби я-обирайки я на самота и жалост.
Смъртта с протегнати ръце,
усмихна се зловещо над младото лице.
Тя бе победила младостта,
бе убила щастието,радостта.

НО мечтите и копнежите на младото момиче живи бяха.
Силни,здрави към звездите отлетяха!
Те се изправиха срещу съдбата.
Силата им,добротата убиха самотата.

Момичето мъртво върху тревата лежеше,
заобиколено от болка,безжизнено стоеше.
Тишината бе навсякъде...

И о,чудо!
Земята се пробуди.
Музиката тишината заглуши,
а живота смъртта прокуди.
Мракът бе сменен със светлина,озаряваща цялата гора.
Топлината загря студеното лице,
момичето се пробуди,размърда своите ръце.
То бе отново живо.
Бе станало чудо.
Нещо красиво я бе съживило.
Бе и дало силата,която самотата открадна,
бе и дало обичта,за която бе копняла.

Момичето усети топлина.
Отвори очи и видя...
че всичко,за което бе мечтала,бе до нея на земята..
"Какво?"-ще питаш ти-"Какви са нейните мечти?"

До нея беше паднала звезда,
най-красивата и чудна на света.
Името и по-истинско от всичко е.
Не беше вече на далечното небе.
Името ти бе "ЛЮБОВ"
Ти бе начало и повод за живота нов.
Толкова далеко беше досега!
Толкова желан,накрая на света.
Сега ти,паднала звезда,топлиш нейната душа.

Ти уби самотата
надви смъртта,
възцари свободата.

Научи ме,че близо са звездите,
че в реалност сбъдват се мечтите.
Ти ,със твойта топлина
върна ми загубеното-радостта.
За теб живе аз сега.
За теб ,моя приказке,сбъдната мечта!
Обичам те




Миличка тва е страхотно!!!!   

eто още нещо от мен

Задържах дъха си...
и болката в мен ще задържа...
Сърцето си разбито ще събера...
Ще се изпаравя...
Ще проходя,
ще намеря себе си..
не ме е страх от сенките...
НЕ съм загубена,
не още...
Стой далеч от мен...
Недей да ми напомняш,
че съществуваш...
отровата ти още тече във вените ми...
може пак да пробудиш онези чувства в мен...
Задържах дъха си,
ще задържа и гнева си...
ще намеря себе си...
Сред сенките,там съм аз...
Но стой далеч от мен...
Вземи любовта със себе си...
Няма да пролея повече сълзи...
Ще се изправя,вече няма да лазя...
Ще продължа напред сама...
Само стой далеч от мен...
Сега се влачиш ти...
Влачиш се в краката ми...
Но е късно,мили...
разбери...
Стой далеч от мен..
не събуждай чувствата в мен...
Отровата ще потече и в твоите вени...
Ще лазиш,няма да ходиш...
Ще крещиш без глас
така както аз...
ще се давиш в сълзи...
така като аз...
отиваш надълбоко...
потъваш в калта...
потъвай....
потъвай...
само стой далеч от мен...
защо го правя?
защо подавам ти ръка,
изваждам те от калта...
нима заслужаваш това?
живей,живей...
но без мен
забрави за мен...
и най-вече...
стой далеч от мен...
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:53 от tech_noir »

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #31 -: 2005-09-15, 23:26 »
Пясъчни пръсти


Пясъчни пръсти
Меки като кадифе
Твоята душа разкъсват,с аромата на кафе…
Тихи стъпки,шумни мислите препускат
Във унеса от вятъра се губят,вземат ме и ме изпускат
Но оставят сладки следи във моето сърце…

Впити в мен,твоите очи душата ми разкъсват
Разпиляват мислите ми,от реалността ме пак откъсват.
Понасят ме към безкрайни небеса,
Тичат с мен,с косите ми си те играят,в унеса на любовта.

Сладко опиянение.Прозрачни докосвания тялото  обгръщат
В злато от лъчи се къпят,изчезват в тъмното и пак се връщат
За да оставят спомена от безкрайното море…
Вълни от обич,къпем се във блясък от звезди
Да плуваме не можем,но това не е проблем,щом любовта около нас искри.

Океан от цветя нас ни заобикаля,венец от целувки ни изгаря.
Незабравени обещания,изплуват някъде от океана…
Потънали,но истински,изплували от бездната,изплували до края.
С ръце от паяжина сянката прогонвам.
Тичам със вълните,до неземни светове се пак  домогвам…

Пясъчни пръсти…
Меки като кадифе.
В сърцето ми забиха се…и не ме оставят те…
Очите ми пълни със роса от обич
Ръцете ми плуват в море от целувки.
И с нас е на слънцето първия лъч.
За да стопли нашите милувки.
Да скрие радостния глъч…
Устни горящи,тъмата раздират
Бродят в душата ми,нови приказни светове да открият…
Безкрайно небе…Загубени спомени.
Пръсти като кадифе…живеят в моето сърце.
Вятърът да ги погуби не успя…
Само тихичко ги разпиля…
Пясъчни пръсти…загубени отдавна
В унеса на сладостта препускат
На вълшебната поляна.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен PooR^CReaTuRe

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 910
  • Пол: Жена
  • Your life is over and you're to blame
    • Профил
    • http://www.myspace.com/erm1ne2
Поезия
« Отговор #32 -: 2005-09-29, 00:33 »
Тази песен е посветенa на едно момиче . Скоро може да има и музика към нея.

Виждала ли си как просяка ,
изгубен в своята тъма , с надежда
търси път през нощта ?
Така се лутам и аз , осъдена на
вечен мрак и пустота.

А усещала ли си как Адът е
пред теб и Дявола иска да
прибере твоята душа?
Така и аз искам да протегна
длани към феята от Рая , от купнеж
по нея в съня .

Тя е ангелът в нощта с
мрачна красота. Обвива те в
адски огън , от който и пламък
не достига за малко светлина!

Неактивен PooR^CReaTuRe

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 910
  • Пол: Жена
  • Your life is over and you're to blame
    • Профил
    • http://www.myspace.com/erm1ne2
Поезия
« Отговор #33 -: 2005-11-08, 23:06 »
Стъпвам бавно по пода
Влиая ти когато ходя
Страха в теб напира
Наистина живота ти изтича

Ти се дърпаш , викаш
От мене да избягаш искаш
Но няма кой да те чуе
Няма кой трупа ти да открие

Удрям те по лицето
Засягам те в сърцето
Незнаеш какво правя
очудена ще те оставя

Падаш на земята
хващам те за косата
тегля те и те ритам
Порсто искам да убивам

Взимам ковашкиq чук
със жижота ти е до тук
Крещиш , от болка ревеш ,
Молиш се , като куче се влачиш

Мачкам ти главата
Кръвта ти се стича към краката
Няма по-красиво и свято
от безжизнено женско тяло

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #34 -: 2005-11-13, 19:11 »
Пламъка догаря...
твоето докосване - студено като лед...
очите ти - студ и хлад повяват...
Пламъка на страстта догаря...
Очите ми пълни със сълзи..
И тази любов отминава..
Утрото наближава и знам,че това е края...
Последна нощ... Последен танц на две тела...
Ръце протягам - до мен си,а толкова далече..
Пламъка на нашата любов догаря...
Превръща се в спомен любовта...
Твоето докосване - студено като лед...
Моите сълзи - невидими за теб в тъмнината...
Утрото настъпи...и края на нашата любов дойде...
Влака отминава с тежки колела...
и сърцето ти ми казва - това бе края на любовта...



беее знам,че е сладникаво ама така ми дойде...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #35 -: 2005-11-20, 17:54 »
~До вчера беше до мен,а днес не си...
И моля те обясни,къде беше грешката ни?
До вчера бях в прегръдките ти,
а сега боли в гърдите ми и кърви...
Не мога усмивката на лицето си отново да сложа...
и тъгата иска нея да наложа....

Тръгваш си и убиваш моите мечти...
Тръгваш си,не се обръщай,повече ще ме боли...
Целувка прощална не искам...
Само ще ме кара да плача пак за теб...
Спомените хиляди вземи ги с теб...
Аз не мога вече...не мога,не искам,не...

Нежно докосваше моите коси...
Триеше нежно сълзите ми...
Прегръщаше ме и изведнъж спираше да ме боли...
А сега къде си ти?И защо ме нарани?

Сълзите ми не ще те върнат...
Нито болката ми ще спрат...
Дъжда ще продължава да вали...
Слънцето ще грее и всичко ще блести...
Недей убива всяка част от мене ти...
Забрави ме,забрави... и тихо затвори вратата и си отиди...




ударете ме с нещо... моля... -.-

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Поезия
« Отговор #36 -: 2005-11-24, 17:38 »
Спомен

Едно сърце умира
Една душа се дави
Едно дете се спира
И опитва да забрави

Ала споменът се връща
И болката Улавя
За последно я прегръща
И после я остава

Всеки поглед е надежда
Всяка дума е живот
Ала тя не го поглежда
Мъртва на ледения под

Една сълза
Безмълвно се отронва
Една мечта
Завинаги отронва

***************************************************************


Никога не ще забравя
Очите твои как блестят
Щом погледът ти срещне моя
Нежни думи устните шептят
Обичай ме това те моля
Желая те сякаш за последен път
Едничка искам да съм твоя
Леко да усетя твойта плът
А когато сънуваш в покоя
Ничии страшни думи не ще ме спрат
И не ще опитам да се тровя
Единствено в страстта душите ще горят

***************************************************************
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #37 -: 2005-12-21, 14:46 »
Комична е трагедията
----
Идилия семейна
се вие в лирики безброй...
Макар и ненадейно
ще репликирам бурния покой,
ала с едно съмнение:
Лиричността
дали пък не е отражение
на вечността
във наш'те отношения?
Проблемите се сипят
като проза,
ден след ден радостите ни отлитат.
Там където търсим ний отмора,
там комичнотo с трагедията се оплита.
Ела Софокъл и ни виж.
Що за чyдо е това?
Трилогията вечна ли
реди безчетни стъпала?
Проблемът не е там.
Дали в калта лекуваш стави
или решил си сам
в калта да се оставиш.
Домът на всеки
не строят ни Омир, даже не Кавафис.
Домът е между двете преки:
Това, което искаш, и това, което ще забравиш.
Живеем уж различно,
а всеки е еднакъв май,
стреми се от другите комично,
да има славен край.
А славим ние тези,
които правят ни добро,
на които възпяваме живота,
изпълнен с трудности, трагедии и зло.
В стремежа си да бъдем
по - добри
забравяме че сме еднакви,
целият свят, та дори и ти.
Но няма по-страшно
от безнадеждния слепец,
който слави всички,
за да бъде големец.
От него и дяволът куршyм си лее,
че не знае по - голям идиот,
и той не би могъл да проумее,
макар роден е кат' греховен плод.
Трагична е вечната шега,
смееш ли се прекалено,
започва да боли,
и забравяш вече, че всичко е игра...
на коварната шега.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #38 -: 2005-12-31, 11:40 »
Изгубена

Не ми протягай ръката си студена
когато паднала в калта,безжизнена стоq
не се нуждаq аз от ду6ата ти,от любов ли6ена
6том вси4ко,което q изпълва е празнина

Недей да гледа6 в моите о4и угаснали
пламъкът е въглен ве4е
дори да търси6 спомените в бурени обрасли
времето ми с теб изте4е.

Уморих се оби4 аз да търсq
там където безразли4ие живее
време е,от мъката да се оттърсq
и всеки по своq път да поеме

Недей да ме изгарq6,не отново
със 4увствата ми ти спри да си играе6,за да запо4на аз наново.
Трепти ду6ата ми и спокойствие не мога да откриq
в сенките на самотата аз живеq и от теб не мога да се скриq.

Не ми протqгай ръката си студена
когато слqпа с избодено сърце,загубена се скитам
не би могъл да живее6 пак във моqта вселена
когато дали сам жива о6те,сама се питам...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #39 -: 2005-12-31, 11:54 »
Не обичам да се излагам, ама 'айде, сега съм в добро предновогодишно настроение...

Това го бях записвал преди 2-3 години... ето и текста:

Каква по-страхотна история от скапания ми живот;
Не се държа като човек, а се чувствам кат' робот
Няма време за почивка, учене на поразия
пропусни 1 урок и те разцепват на пихтия
За к'во въобще живеем в тази шибана държава?
Всеки другия граби,болка и по-лесно не става
По улиците вадят патлаци и стрелят на месо
Каква причина имат;защо, по дяволите, защо
Как може да се стреляме в 12 на обяд
Боксове и ножове дори и в чалга клуб Биад
Ченгетата ни подминават, пълни са и ТЕ с трева
а какво със нас ли става?Наркомани, не деца
Прибирам се в 10 вечерта, чака ме бандит пред входа
3 пъти е по-голям, да го набия аз не мога;
спира тъпата патрулка, отваря джама и ни гледа
той ми зима кинтите, усмихва и се и търчи да бега
какво е да си ушев във нашата страна?
Да имаш пари да гледаш сеир на днешните деца
И какво... кога ли ще станем най-накрая хора?
Когато най-накрая се преселим в Нова Бора
Там поне е тъй студено, че патлака ще замръзне
няма начин тупаник да вкараш шото се подхлъзваш
Там цари мир спокойствие не се избиват тези хора
като ковчег на Ной това ще бъде нашата опора
какво друго ни остава- корабчето и сме там;
ако по път не ни пресрещне поредния хулиган...
Но няма значение- съдбата за момента определя всичко
или чичковци със тлъсти вратлета и милиони парички
Ако му кажеш не пробождат те със 9 милиметров
ако пък да,използват те ,тогаз сатърът е готов
въобще ние всички сме пионки в наща нация
не знам как се осмеляваме да се наричаме демокрация
но нямаме избор- ний сме такива;
всички шубета- смелчаците: малцина;
докато не се съберем да направим революция
ще продължава тази власт на наш'та конституция

А до тогава няма какво да си говорим; само това остава
да пиша в този форум до изнемога, докато се забравя
Със болките на милиони хора се товаря;
но не преставам никога аз да губя вяра.....

Хора, осъзнайте се, съберете се в едното цяло
не като счупените съчки, като снопче бяло
искрено и чисто, в този черен тъп живот
и може би цялата планета зависи от един прост залог
Печелим или губим: ние си решаваме
ако го спечелим- хора ще останеме
искам вашата усмивка да видя в този час
искам, поне за малко да помислите за вас


Това беше от мен, запомнете мойта дума;
Не мислете че всичко зависи от точната сума
То зависи напълно и изцяло от теб
Бъди щастлив пичага и пълноценен човек.
Мир! \/
NFi

~~~~~~~~~~~~~~
Имам и записи на клавира и с бас... Но като имаме време да запишем нещо в репетиционна, може и да ви го пратя
Signature.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #40 -: 2006-01-12, 22:37 »

         Сезони

Недей да търсиш с поглед паднали листа
вятърът отвеял ги е надалече
и даже да си усещала на цветовете им сладостта
не би могла до тяхното очарование да се докоснеш вече

Сезоните се сменят,ден след ден умираме със тях
но чувствата ни наранени пак и пак живеят
за да оставят от любовта не пламъка,а прах...

Зима във душите ни сърцето ни е пак сковала
вледени света ни,с чувствата ни винаги си е играла...
Загубихме си топлината мила,
която бяхме скътали за черни дни,
че дните черни много бяха
и изхабихме силите дори.

Надяваме се сезоните да се сменят отново
но да не умре нещо пак във нас
че животът си да почнем пак наново
не бихме имали и този шанс....

Листата търся с поглед замъглен
някъде отвеяни са пак в безкрая
и моля се да свършо най-накрая този пуст сезон студен
за да се докосна до листата си,загубени във Рая...

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #41 -: 2006-01-12, 22:48 »
~Поглед хладен..
Бавна крачка...
Чувство жадно...
Търсиш плячка...

Стъпваш в мрака...
Всяваш страх...
Самотата си
прикриваш там...

Стъпки бавни..
Силно ехо...
Потъваш отново в мрака
И изчакаш сам...

Кървави следи
По ръцете ти...
По лицето ти...
По устните ти...

Твоята кръв в моята...
Ледените устни в моите...
Болезнена прегръдка...
Отдавна чакана целувка...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #42 -: 2006-01-12, 23:13 »
По-бързи от вятъра,по-ярки от слънцето,по-весели от децата,ние с теб препускаме ...из чудесата.
Най-красивата звезда си избрахме,властвахме над всичко краcиBо,завладяхме небесата.
Времето с лекота  надбягваме,крадем от вечността.
Потъваме във преспи от магия,смъртта убихме,живее само младостта.

Невъзможно нещо няма за нас сега
защото топлина усещам в себе си и стискам здраво твоята ръка.
Когато уморя се аз от тичането ни безкрайно
ти с целувка сладка  ме даряваш пак и сякаш цвете нежно в мен живее,със сили ме дарява,пее ми приказки във тишината,ти си това цвете мое,мило и омайно.

Когато магията изчезва
и светът наш се сгромоляса на парчета
ние пак нов дом ще си изградим
върху звездите ще живеем,на луната топла ний ще спим.
Душата сама не би могла да остава
когато две сърца се търсят и обичат.
И даже да потънем във забрава
светът наш ще продължава да живее и други две влюбени души във него един на друг ще се вричат

« Последна редакция: 2006-01-12, 23:14 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #43 -: 2006-01-12, 23:16 »
~Вечно жива ще е моята душа...
Щастлива ще тичам по брега...
Дори да загине утре любовта...
Ще дойде пак на сребърни крила...
Дори днес да си отидеш
Няма да тъжа....
Моето сърце е създадено за мен и любовта...
Вечно слънце грее в моите очи...
Вече няма мрак,няма повече сълзи...
Няма да проклинам повече ноща,
Че далече от мен те е отвела тя...
Дори утре аз отново да съм сама....
Няма да умра,просто жива е в мене любовта...
Сърцето бие лудо,трепетно очаква радостта...
Утре ще съм с друг,няма да съм пак сама...
Не вярвам повече във твоите очи...
Не искам да мисля,какъв си бил преди..

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #44 -: 2006-01-12, 23:38 »
Снег се сипе на парцали-демек вАли. 'Ем е пухкав, 'ем е мек-демек вАли снег.
   

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #45 -: 2006-01-12, 23:45 »
Тва го е писало некво момче на майка ми преди мноооого време, знам че темата е за лично творчество, ама ме кефи  

На Х
Обичам твоята усмивка,
обичам твоя поглед мил.
На тялото ти в нежната извивка
животът ми се е стаил.
Гърдите ти, тъй нежни, бели
събуждат чувства пламенни във мен.
И тези чувства океани цели
развихрят във гръдта ми ден след ден.
Краката ти желая в тоя час
и цялата от мен си тъй желана.
О, утоли ти мойта буйна страст
о, още тук, о, още на дивана  
Въздишките ти във любовния екстаз
и твойта плът-тъй топла и тъй мека,
и твоя поглед-нежен в тоя час
аз искам да запомня чак до века!
   Да поясня, нищо не е имало между тях, за едната ебавка е било

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #46 -: 2006-01-12, 23:54 »
Не убивай любовта

Какво би станало ако пламъчето изгася
и заровя свещта на нашата любов завинаги в земята?
Какво би станало ако цветя на гроба и импровизиран
 донеса
и с лице безизразно захвърля долу аз цветята?
Какво си мислиш,мога ли да убия любовта,която в сърцето ми живее
и това не значи ли своя собствен край да сложа ,а любовта ти жална ,в самота да тлее?

Ти знаеш ли що е самотата и чувствал ли си нейната прегръдка вледеняваща
НЕ...недей да лъжеш,че тя ти е съдбата,ти никога не си усещал любовта изгаряща.
Защо тогава ми говориш за любов,какво е тази дума ти понятие си нямаш
Не би могъл да знаеш за живота суров,който причиняваш....
Раните,които ми нанесе,не биха могли да заздравеят
и съцето ми пред смъртта отното плаче
а очите ми студени в тъмата на загубеното пак се реят
търсят загубеното пламъсче...

Когато мъртва обич ти ми носиш
да я съживя отново аз се желая
но с думи не би могъл сърцето и да стоплиш
и безпомощна на земята пак и пак ридая....

Загубеното можем да намерим
само ако сърцата ни го търсят
инак в самота ще си живеем
и цветята на гроба пак ще трябва да се носят...


Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #47 -: 2006-01-13, 15:00 »
~Думите забиваш като стрели в сърцето ми...
Опитвам се да сдържа сълзите и боли...
Думите любовни ти забрави и ме изостави...
Надежда всякаква погубих,новото си аз пробудих...
Някъде вътре в мен имаше нещо добро и мило...
Но сега прах и пепел него е покрило...
Черна сянка,вдъхваща омраза....
Черна сянка,неизбежната зараза...
Проклятие небесно,ти пробуди се в мене лесно...
Никаква любов голяма,всичко било е глупава измама...
Мечтите ми превърна в пепел,
От мен веднъж си се отрекъл!
Път обратен няма....


Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #48 -: 2006-01-13, 17:02 »
Hell, последното много ми хареса, браво

Което ми напомня, че скоро ще ни трябва готичка вокал  
Signature.

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #49 -: 2006-01-15, 03:35 »
~Колко ми липсват отминалите дни...
Колко страдам по загубените мечти...
Колко липсваш ми и ти...
Толкова мъка,толкова сълзи и това всичкото направи го ти...

Нямало да има между нас лъжи,нямало да има и сълзи...
Милион обещания подари ми ти,а после нарани...
Колко липсват ми отминалите дни...
Дни прекарани в градене на мечти...
Колко липсваш ми и ти...
Колко щастие имаше между нас,спомняш си,нали?
Колко любов и горчиви дни,спомняш си ги,нали?

Капеха първи есенни листа,намерих любовта...
След това зимата дойде и замръзна твоето сърце...
Нямаше ги вече нашите мечти,нямаше те и теб,нали?!

Напрежение между нас стои,тихо слушай ме сега,не говори...
Любовта си исках цялата да ти дам,
Да не чувстваш никога това да си сам...
Подарих ти своите мечти,подарих ти себе си дори...

Колко ми липсват отминалите дни...
Сега тъна в спомени,а навън снегът вали...
Колко липсваш ми и ти...
Колко липсват ми твоите очи...

Но пред теб на колене не падам...
Сърцето си никога аз не предавам...
Вземи всичките сълзи,заключи и изгори...
Ако огъня огасне,виждаш ли колко много са били?
Някой дал ли е за теб толкова сълзи,толкова любов,мечти...
Пропилени са били изминалите дни...
Пропиляна обич,изгубена между заблуди и лъжи...
Ела,протегни и отвори ръце...поеми мъртвото ми сърце...
Избери си някое море,захвърли го там...
Но без мен,знай,че завинаги оставаш САМ!!!



Това са то... безсънните нощи...

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #50 -: 2006-01-15, 12:38 »
Тва последното ме просълзи просто пишеш нереално добре, кой ти е музата?

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #51 -: 2006-01-15, 15:04 »
Цитат
Тва последното ме просълзи просто пишеш нереално добре, кой ти е музата?
[div align=\"right\"][snapback]27016[/snapback][/div]
~Съжалявам,че си се просълзила миличка  :unsure:   но се радвам,че ти харесва....
Ами кой ми е музата... сегашния(вече май бившия нз) приятел и от преди време си имам още едно любовно разочарование... то си се натрупва... тряя да го изливам някъде,защото ще се побъркам иначе..  

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #52 -: 2006-01-22, 01:26 »
~Демоните бавно разкъсват ми душата…
Бавно,но сигурно умирам аз самата…
Лудостта поканата си не почака…
И дойде още преди да е паднал
 мрака…
Ръцете ми издрани,целите са в рани…
Лицето ми е изгорено,
но какво от това като и то е наранено…
Демонът разкъсва ми душата…
Здрача дори ти не дочака….
Слънцето блестеше,но и кървав дъжд валеше…
Съзнанието ми крещеше
``Кога ще свърши вече?!``
Теб те няма,само демона остана…
Очите зачервени,от сълзи са уморени…
Демонът в душата остри зъби и нокти впива…
Капки кръв потичат,
думите ми ненаглас изказани изричат…
Бавно,бавно си отивам аз самата…
Късчета лед чупят ми се от сърцето…
Бавно отплават и потъват във морето…
Демонът убива мен самата…
щом докосне се веднъж до душата…


     

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #53 -: 2006-01-31, 14:52 »
Котел

Първи Акт

 Сцена I

Ври в котела страшна твар,
Ромско потекло е- ах  пожар!
Боб, тиня и две тестета карти,
Май заформя се баш парти!
В близък кът там до полето,
Бой яде на циганка детето!
Тук продажби,
Нейде кражби,
Циганското общество...
Не е гламаво и то!


Описание на дома
Стая вместо къща
Покрив от картон,
Тук се дванайсет души връщат
Вечер в бащиния дом!


Влиза Гана  циганката гледачка

Гана:                    Въх изедници пернати,
                             Ми вии гарвани хвъркати
                             Днес отново ку  няма  яйца,
                             Ша си легнът гладни моити дица!!

Дърт Циганин: Ах ти! Кранто  проклетъ,
                           Туряй мръвката у котлетъ,
                           Да не хвана пак коланя,
                           И на шийта да ти го дяня!

Гана:                   Ти! Пияница! Глупендер!
                            Днес ни чака пиршество,
                            Заклах кокошка и туй то!
                            Ша си имам важиен гост,
                            Кандидат за  там кък са вика-дипутатски пост!




                                                 Стъмни се- Земя посинее.
                                                   Гладни зверовете реват!
                                              Изгреят звездици- нимфа запее.
                                               Дървета царски корони  плетат.


Бъдещият Депутат Сатан върши СЛАВНИ ДЕЛА!                    
                                           
                                           
Сатан:   Днес е отпуск, а утре ден почивен,
               Вдруги ден е празник, а на четвърто пасивен,
               Петък ден за отмора на мойте ръчички,
               Събота, неделя призната почивка за всички!
               Няма що и таз седмица ще се товаря,
                Не знам дори как ще се справя!
                Задължения и делови срещи?
                Хмм… При тоз график няма да са чести!

Зия половинката на Сатан влиза в спалнята и докато се съблича.....

Малка „ sonnet” a la Зия
Тя е като сълза солена,
Като кокошка неосведомена,
Косата и сутрин като перушина,
А вечер вехне като кантарион в градина!
Очите и големи кат на орлица,
Сърдита –весела; прилича на грозна хищна птица.
Гърдите и като
 два сърдити хълма,
А тялото и покрито е със вълна.
Кожата и грапава като пижама
А устата и от главата по голяма.
Цялата покрита е с лунички,
Чак дрънчат като запеят птички.
На обед съска като змия,
Ако не и се поднесе специалната храна.
И въпреки това тя за Сатан е свята,
Най-прекрасната съпруга на земята.




Зия:         О съпруже, мой могъщи
                 Не стойте тъй във къщи
                 Идете бързо на гледачка,
                 Да ви разкрие пътя към истинската плячка.

Сатан:     Вие сте винаги към мене откровенна,
                 И както всякога добре осведомена,
                 Подозирам, че имате някой в предвид,
                 Някой с опит… екстрасенски индивид?

Зия:           Циганката Гана,
                  Живее отвъд царската поляна.
                  Взима ефтино на час,  
                  И казва всичко –ей така от раз!

Сатан: Циганите ще ги интегрирам,
             Чрез тях ще просперирам,
             Ще ми раждат хиляди дечица,
             Евтина работна ръчица.
            Хляб и мръвки като кучета ще дъвчат,
            И аз богат и те гладни вкъщи се не връщат.

Зия:     Ах гений, гений! О велик сте, мили,
            Ще ви помагам с всички сили.

Сатан: Тръгвам, към циганката Гана,
             Там отвъд царската поляна,
             Ще открия своята съдба,
             А ако ме излъже главата и ще отсека.
              Ще продам тяхната земя,
              И ще купя кола на моята жена.
              Ако ли пък истината каже,
              И всичко после се докаже,
              Богатства невиждани ще има-
              Тя и цяла циганска дружина.

(Автор ева пияното чаве)
               
следва продължение ---- ако ви харесва де...
само 40 страници е още )))))))))))))))

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #54 -: 2006-02-01, 22:14 »
Ева, кърти здраво, давай продължение, че ми стана интересно      

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #55 -: 2006-02-15, 22:28 »
~Ангелски крила над мене разтваряш
ала дяволска душа вътре в теб гори
С хиляди думи сърцето ми изгаряш,
но знам, че всички те са лъжи.

Сама в мрака оставам пак...
Но душата си не ще продам...
Утрото с надежда дочаквам...
И знам,че вече не си там...

Мрака крие хиляди неща,
Впива нокти в моята душа...
Мрака крие тайната ти от света...
Мрака те убива,но ти не го разбра...

В мрака смело пристъпвам...
Сълзи в очите ми се раждат...
Леко,тихо аз потръпвам...
Демоните дяволска стена изграждат...

Лабиринт от спомени и лъжи...
Лабиринт от кървави сълзи....
Лабиринт от нещастие и мъка...
Лабиринт от тъжен смях...

Мрак,мрак няма светлина...
Дяволска стена дели ме от света....
Мрак,мрак няма топлина...
Дяволска стена убива в мене любовта...

Ангелски крила разтвори някой друг...
Но този път не бяха скроени от лъжа...
Ангелски крила,вече не усещах студ...
Издигна ме сред тишина и увяхнали цветя...

Ангелът,ангелът от моята мечта...
Разби той дяволската стена...
Ангелът пробуди в мене отново любовта...
Прогони мрака със крила и откри път за светлина....



~П.П. - Направих малка промяна в първия стих ...
« Последна редакция: 2006-02-16, 11:26 от Fr0m_h3LL »

Неактивен ethereala

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 551
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #56 -: 2006-02-15, 22:45 »
Васи, страшно е, много ми харесва
Голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск.

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #57 -: 2006-02-17, 11:43 »
Вече не знам какво да кажа...велики са

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Поезия
« Отговор #58 -: 2006-02-17, 19:55 »
Дайте предложения за корекция, че е писано много набързо, а записът нещо куца... Трябва му малко качествена обработка.

Късно вечер...
Размишлявайки над живота...
Чувствах самотата...

Едно самотно сърце търси сродна душа
Да бъде заедно с нея в нощта
По пътя на живота заедно да вървят
И тяхната любов да утъпква този път

Има ли по- мощна сила днес от любовта
По тъжно от самота, нелепа нищета
В труден миг към приятел той да се обърне
И близкия човек със страст да прегърне

Пламъкът на обичта в очите му гори
Съзнанието му е изпълнено с мечти
За любовта той живота си би дал
Загърбвайки горчивата печал


ТЪРСЕЙКИ ЛЮБОВТаааа...
БРОДЕЙКИ ВЪВ НОЩТА... (2х)

Момчето иска желаната жена
Където вижда лицето на любовта
Не иска той за винаги да бъде сам
Иска да бъде с нея точно там

Къде е надеждата в момчешките очи
Дълбоко в тях са изплували сълзи
Тича безнадеждно по каменния бряг
Да търси обичта в забуления мрак

Вятърът бушува над морските вълни
Зад всичките препятствия любимата стои
Във огън и лед се хвърля той заради нея
Непобедими чувства бушуват – сърцата им лудеят...
А АЗ НЕ СПИРАМ ТАЗИ ПЕСЕН ДА ПЕЯЯЯ

И тяхната любов да утъпква този път...

ТЪРСЕЙКИ ЛЮБОВТАААА
БРОДЕЙКИ ВЪВ НОЩТААА
ТЪРСЕЙКИ ЛЮБОВТААА
ЕТО Я ЛЮБОВТААА
РАЗВЯВА СВОЯТА КОСААА
ВИЖДАМ АЗ ЛЮБОВТААА
ЕТО Я ЛЮБОВТАААА
ТЪРСЕЙКИ ЛЮБОВТААА
БРОДЕЙКИ ВЪВ НОЩТААА...


Ето и бета запис
« Последна редакция: 2006-02-17, 21:25 от NoFeaRInc »
Signature.

Eva

  • Гост
Поезия
« Отговор #59 -: 2006-02-18, 15:31 »
Създадена

Замръзнах под грешките
самота,
Бяла смърт.. обичах те.
красота...
Играх с огъня
бях дете,
жена бях само за деня
мъртва съм, мразя те.
Родих греха и нищо,
потънах в нищета.
Уби чувствата ти лично,
отне ми я!
Да, загубих те,
загубих всичко,
търсех те,
видях как умираш,
никога не помисли
за мен.
Започна да се самобичуваш.
не реши нищо, къде си?
прокле ме.
изтръгнах сърцето си,
продадох го,
ти ослепя,
изплака очите си.
Това не ти стигна,
нападна ме,
и на ръце ме вдигна
разкъса ме!
Плътта ми е по сладка.
Яж!
Храни се от мен,
ако това ще те накара да живееш.
Болката я остави на мен,
ще се справя важното е ти да съумееш.
Аз вече отслабнах,
всяка нощ ти превръщаше се
в звяра,
който опознах и не се страхувах
от шума
на кръв шуртяща,
от тялото
то вече е студено,
празна съм, душата ми те пази,
сърцето ми го няма,
тялото те мрази.
Обичах те и сбогом.
Никога не ще забравя,
дарих те със живот, грях,вселена,
създай ме за да повторя грешките,
за които умрях, живях и бях родена.
« Последна редакция: 2006-02-18, 16:57 от Eva »