Автор Тема: Поезия  (Прочетена 75873 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« -: 2005-06-12, 12:14 »
понякога съм като книга
четеш и се увличаш
друг път като извор
пиеш и все жаден си оставаш
а мога да съм огън
във който бавно да изгаряш

 :blush: няма заглавие писах го преди време просто така спонтанно

Боги мисля си нещо ...темата е само за стихове ...защо не я направиш лично творчество ...аз мисля че ще е по добре и ако другите харесват идеята  
« Последна редакция: 2007-03-25, 22:50 от D?ja vu ? »

Неактивен t_eli

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Поезия
« Отговор #1 -: 2005-06-12, 13:11 »
EJla go MeH

Вода потънала под лед
Усмивка скрита зад тъга
Роза обвита във бодли
душа разкрита от лъжи!
Гаснех,
по - мъничко умирах всеки ден
и всеки спомен ме гореше
макар, че беше болка отлетяла,
и всеки миг, и всяка трепет
пазя аз във бащини ми двори...
Съдба, орисана от Бога,
да бродя, обсипана в сълзи,
да търся, тебе във съня си,
да крия, чувствата си святи
и викове да чувам зад гърба си !
Ти ще разбереш, но късно ще бъде
Ти ще усетиш, чувствата, които бавно ме убиват!
Болката ще замъгли деня ти!
Мрака ще се изсипе на ноща ти!
Върви ........... ела до мен!


 
tova go napisah minalata sedmica
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:52 от tech_noir »
Ne za vrajda, za obi4 sum rodena!

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #2 -: 2005-06-12, 14:42 »
харесва ми

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #3 -: 2005-06-14, 21:02 »
super qko e  

Неактивен Cuddles

  • модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1245
  • Пол: Жена
  • Trying to touch the sky
    • Профил
Поезия
« Отговор #4 -: 2005-06-16, 20:59 »
Евалата хора, невероятни са сичките! Аз па оше нищо не съм си съчинила!  

Боги , да знаеш , че и на мен ми хареса, не го казвам ей така, просто наистина се е получило добре.. Аз примерно не мога нищичко да измисля такова  само глупости ми се въртят из главата.. То пък не мога сичко да правя
"Life is too precious to worry about stupid Shit ..!"

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #5 -: 2005-06-16, 22:57 »
няма да те моля

няма да те моля за щастие
няма да те моля за любов
така боли
мълчанието убива
по добре ме довърши за да не боли
безразличието
жесток си
каза ми обичам те искам те
имаше ме
дадох ти всичко и си отиде
по добре ме довърши за да не боли
кажи ми само как да залича сиянието
виждам очите ти
усещам ръцете ти
усните
боли
по добре ме довърши за да не боли....

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #6 -: 2005-06-16, 23:12 »
Цитат
ние сме били много даровити 


 :blush:  :blush: мерси ... не са много добри но нямам претенции за писател просто това е било в мен и съм го написала...


ТИ

ти си като сълза в очите ми
чиста и нежна
оставяш парещи следи
ти си като вятъра в косите ми
галиш ме с горещите си усни
ти си като облачето
обвиваш ме в прегрътката си топла
ти си като слънцето
изгараш ме с ръцете си горещи
и щом се появиш аз засиявам
а сърцето ми тупти тупти
усещане за теб във мен гори
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:52 от tech_noir »

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #7 -: 2005-06-16, 23:29 »
чуден свят

мила моя не тъжи
усмихни се погледни
чуден свят около теб стои
може би в мечтите си
свят различен искаш ти
мила моя не тъжи
усмихни се ти
може да е малко трудно
но недей унива
силна ти бъди
усмихни се не тъжи
тоз ключа е към света
мила дума нежен поглед
със една усмивка победи
всички мъки и неволи забрави

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #8 -: 2005-06-17, 18:46 »
Горчив Дъжд

Отново сама вървя.
Дъждът вали.
Докога ще е така?
Ще се промени, нали?

Надежда има в мен,
но тя изчезва
със всеки изминал ден.
Дъждът уроци ми нарежда...
Дали ще останат в мен?

Капките по устните се стичат.
Напомнят ми за теб сега.
Капките за първи път горчат...
Но не е от дъжда...

Ще те забравя ли?
Ще те намразя ли?
Не вярвам..
Но, дали?

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #9 -: 2005-06-17, 23:51 »
Вървя по коридора тъмен
лишен от топлина
и някак си в душата ми е пусто
защото няма  и искрица светлина...  

Поглеждам аз към газовата лампа
някога дарявала светлина
сега стои самотна в коридора
потънала във прах и пустота....

Но нося си със мен една кибритена кутия
и моля се със пламъка от клечката
 малко светлина да открия.

Опитвам се аз да я запаля
да стопли поне за миг ръцете вледени
но стъдът в сърцето ти пламъчето задушил е
и от студ оставам вцепенена....

Напразно надявала съм се да те намеря...
Коридорът безкрайно тъмен е сега
и ако искаш ти да оцелея
ела ,за да ми дадеш търсеното-любовта!!
« Последна редакция: 2005-06-17, 23:53 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #10 -: 2005-06-18, 00:34 »
ммммм страхотни са  

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Поезия
« Отговор #11 -: 2005-06-18, 00:41 »
Цитат
ммммм страхотни са 
а трябва ли всички стихотворения да са на любовна тематика?
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:52 от tech_noir »
Caralho Voador

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #12 -: 2005-06-18, 00:53 »
Не,не е нужно! Това е Лично,не любовно творчество

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #13 -: 2005-06-18, 16:44 »
Цитат
Горчив Дъжд

Отново сама вървя.
Дъждът вали.
Докога ще е така?
Ще се промени, нали?

Надежда има в мен,
но тя изчезва
със всеки изминал ден.
Дъждът уроци ми нарежда...
Дали ще останат в мен?

Капките по устните се стичат.
Напомнят ми за теб сега.
Капките за първи път горчат...
Но не е от дъжда...

Ще те забравя ли?
Ще те намразя ли?
Не вярвам..
Но, дали?

това много ми хареса   
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:53 от tech_noir »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Поезия
« Отговор #14 -: 2005-06-18, 17:37 »
Ти си моя, обичам те,
но ти си толкова далеч,
от мен и все едно с картеч,
пронизва мъката моето сърце!
 
Така ми липсваш, всеки ден
аз страдам- още съм във плен
на спомени, живея в миналото,
затварям очите си
и виждам твоето лице, усещам топлия ти дъх,
заравям ръце в косата ти
и целувам пълните ти устни.

Но това са просто илюзии,
халюцинации на мозък,
болен от любов.
Животът е суров,
сега сме разделени,
но дори на хиляди километри,
ти пак си моето скъпо коте
и винаги ще бъдеш такава!


сигурно е много зле стихотворението, но пък е истинско...
Caralho Voador

Diva Orxideia

  • Гост
Поезия
« Отговор #15 -: 2005-06-18, 19:21 »
стихотворението е истинско което значи хубаво

?????

  • Гост
Поезия
« Отговор #16 -: 2005-06-21, 10:23 »
Цитат
няма да те моля

няма да те моля за щастие
няма да те моля за любов
така боли
мълчанието убива
по добре ме довърши за да не боли
безразличието
жесток си
каза ми обичам те искам те
имаше ме
дадох ти всичко и си отиде
по добре ме довърши за да не боли
кажи ми само как да залича сиянието
виждам очите ти
усещам ръцете ти
усните
боли
по добре ме довърши за да не боли....


тва е мноо яко .. стра6но много ми хареса ..
п.п и аз 6те измисля някои дем  поне 6те се опитам
« Последна редакция: 2008-04-10, 13:53 от tech_noir »

?????

  • Гост
Поезия
« Отговор #17 -: 2005-06-25, 19:42 »
напротив , много е готино !!! ама много .. мене лично много ми хареса

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #18 -: 2005-06-27, 09:51 »
 Брао бе! Всичките са ноо добри!  :blink: Да си мислил да станеш писател?

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #19 -: 2005-06-27, 19:06 »
За ТЕБ!
За теб жертвах усмивката своя
Само за да бъда аз твоя
За любовта ти аз се моля
За обичта ти аз се боря!

Да те задържа до мен
Но не във плен
Нека бъде твойта воля
За обичта ти аз се боря!

Да ме обичаш искам аз
Да бъдем ти и аз
Направи избора свой
Но се моля "Бъди само мой!"

Не желая да те задържам
Като птица в клетка не издържам
Поробена от твойта същност
За мен си ти всичко...

Бъди до мен!
Всеки ден след ден!
За теб аз живея!
За теб аз копнея!
« Последна редакция: 2005-06-27, 19:08 от Julia »

Неактивен Metalcho

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2015
  • Пол: Мъж
  • ??????? ?????????
    • Профил
    • Hyundai Coupe Club
Поезия
« Отговор #20 -: 2005-07-03, 18:10 »
Очите ми са пълни със сълзи...
Борбата в мен убийствено боли!
Извън контрола ми бе тази мисъл:
Че няма ли те- всичко губи смисъл.
Аз само исках да сме заедно и...
Молих се и ден, и нощ... Безкрайно!

Това, че никога не ще сме двама
Е като болката от смъртна рана.

И знам, дори след всичко казано
Вината ми не ще е безнаказана...
Чувствам любовта как бързо сме убили...
Е... СБОГОМ! Вече нямам сили!

?????

  • Гост
Поезия
« Отговор #21 -: 2005-07-03, 19:00 »
    Металчо .. страхотно е ... много ми харесва  

Абеее как ги измисляте бе хорааа... аз едно немога да напиша .. тц тц ... много ви завиждам , да знаете                      

Неактивен Julia

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 406
  • Пол: Жена
    • Профил
Поезия
« Отговор #22 -: 2005-07-05, 01:24 »
Шеметна,наистина ми взимаш ума,понякога.Толкова еднакво чувство...точно същото нещо,и аз съм писала подобни разкази,които изгорих обаче....  Както и да е.

М,ето това го написах
 скоро.Не е стихотворение,а просто събрани мисли и чувства.

За сегашната ми и вечна любов...име е,но препочитам да го запазя за себе си. 02.07.2005
Мразя те,когато не си до мен,а обичам те,когато си тук.*
Мразя те,когато те обичам,защото знам,че отново ще си заминеш от мен.*
Обичам те,когато си далеч,защото знам,че ще се върнеш пак тук...до мен.*
В безкраен кръг въртят се двете чувства вътре в мен,но дали ще те мразя*
на момента е без значение,защото ще те обичам вечно....*
Колкото и невъзможно да звучи,давам ти думата си за това!*
Тежко звучи,да,като окова...или като невинна лъжа на младо момиче...*
Но много добре знаеш,че аз съм различна...*
И непоносимо желание до теб да бъда имам аз.*
Да те обичам и чувствам в този час...да те обичам,докато не изгоря.*
Дори така да говоря не е възможно да те мразя...*
Обичам те,обичам всеки момент, който прекарваш до мен.*
Дори и от думите ти понякога да ме боли.*
Ти ме караш да трептя,да пърхам като пеперуда с ангелски крила.*
Това че те няма ме убива и всяка мисъл в мен загива.*
Деня цвета си губи и променя,от весел става мрачен...когато теб те няма.*
Ти питаш ме,сега е момента да ти кажа,каквото се чудиш:*
Затова е тъжен моят глас,защото .... защото не съм до тебе аз*
Да те забравя няма да успея...Желая те до мен...Всеки ден....ден след ден...*
Искам да те радвам както ти правиш за мен...*

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #23 -: 2005-07-05, 10:50 »
Цитат
Шеметна,наистина ми взимаш ума,понякога.Толкова еднакво чувство...точно същото нещо,и аз съм писала подобни разкази,които изгорих обаче....  Както и да е.
Радвам се,че  намираме общи неща.Щеше да е хубаво ако можехме да се запознаем.Сигурна съм,че щяхме да станем добри приятелки
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен irritable

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 27
    • Профил
Поезия
« Отговор #24 -: 2005-07-09, 01:19 »
АЗ И ТИ
                     
Вече доста време мина ,но ме боли още мила ...
Живота си лети ,но неможахме да се видим аз и ти...  

Знам че винаги ще сме заедно аз и ти ,
защото ти си в мен ,в саърцето ми ...
В съня ми щом се появиш ти ,
искам да не се сабудя разбери ...
Образът ти е жив в моята душа
и ми дава много топлина...
Спомените са живи,но липсваш ти ,
за да се сбъднат моите мечти.
ще бъда силна както ти ,
но отсъствието ти винаги ще ме боли
Колко мигове заедно аз и ти …
Помниш ли?Боли ме, боли
Обичам те,обичам те помни
винаги ще сме заедно аз и ти

ще  се срешнем след години пак аз и ти
някъде къето се збъдват всичките мечти ..

Докато сарцето ми тупти
ще си жива в мен ,в душата ми
Това означава да сме заедно аз и ти

Появявай се в сяня ми ти ,
давай ми сила живота да продължи.
Обичам те,обичам те помни
за винаги заедно аз и ти !
Ти живееш в сарцето ми в душата ми .........................
I’d give my all to have just one more night with you
I’d risk my life to feel your body next to mine cause
I can’t go on living in the memory of our song
I’d give my all for your love tonight...........

?????

  • Гост
Поезия
« Отговор #25 -: 2005-07-09, 01:25 »
Много ми хареса  ... и много яко рима има  браво !  

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #26 -: 2005-07-16, 14:00 »
Викът на сърцето

Вик отчаян,оттекъл във нощта
Вик тревожен,на човек ,изгубен в пустощта.
Вик на болка,вик на гняв.
Вик на мъка и на страх.
Вик от мъка породен
Вик от жизненост лишен.
Някой бе щастлив досега
Но бе ограбена нечия съдба….
Някой вярата в доброто си загуби
И в мрак от сенки се пробуди.
В свят ,изпълнен с мъка и ридание
В свят суров,на болка и страдание…
Вик,роден от болка …във сърцето
Вик,сигнализиращ мъката на битието.
Вик,напомнящ тежката ни участ
Вик на изпълнен с ридание и унес.
Вик,загубен във вечността.
Вик,оттекъл,оставяйки капки кръв на брега…
Вик на щастие изгубено във бездната на самотата
Вик на жив мъртвец,останал сам самичък на земята…
Мъка,изпълваща нечие сърце
Мъка,засенчила красивото лице…
Болка е голяма любовта
Но по-сладка болка няма на света….
Знаеш,че сърцето те боли…
Но харесваш болезнените стрели…
Вик отчаян във нощта…
Вик на някой,загубил любовта.
Вик,отекващ всеки ден…
Вик безкраен,вик студен…
Обичаш ли очаквай този вик да чуеш
Обичаш ли,очаквай със сълзи да се събудиш…
Най-красивото нещо на света
Най-болезнена е любовта…
Вик,оттекъл във нощта…
Вик на самотник,загубил любовта.
Вик,който ме погубва всеки ден
Вик,във моето сърце роден…
« Последна редакция: 2005-07-16, 14:01 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #27 -: 2005-08-01, 21:14 »
Красива бе тя...
Положена нежно в ковчега на своята съдба...
Красива бе тя...
По лицето й има изписана тъга...
Умирала е нейната душа....
Умирала е тя... и сложила е край на любовта...
Красива бе тя...
Сред толкова много бижута и цветя....
но от тава дали бе щастлива нейната душа?
Красиво,ангелско лице....
Скръстила нежно ледено студени ръце....
Не е могла да понесе болката....
Красива,млада и добра....,
но вече ледено студена е тя в прахта


 :ninja:  :ninja:  :ninja:

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Поезия
« Отговор #28 -: 2005-08-01, 21:17 »
Бях за тебе аз играчка...
там чакаща в ъгала, невзрачна...
и бях за тебе като кукла...
ето защо никога не ме почувства...

Ще дойде ден, ще плачеш за мен..
Ще плачеш за мен с кървави сълзи...
И живота си ще искаш да прекъснеш ти...
Ще дойде ден, ще дойде ден...

Ще дойде ден, ще плачеш на гроба ми...
Ще дойде ден, да, ще дойде...
Ще се чудиш защо реших да те напусна...
Телом, духом, далеч от теб...

Бях за теб там една играчка..
Без чувства, без душа...
Лъха спомен за закачkа..
Но някак студена, сковаваща е тя...

Ще дойде ден, ще плачеш за мен...
За теб вече няма да съм играчка...
Ще съм безчувствена, ледено студена...
Ще дойде ден ще плачеш и ти за мен...

Ще мине днес деня, ще мине и нощта...
Но и до днес се чувствам аз сама...
Ще плачеш, че си ме загубил...
Ще плачеш с кървави сълзи...

Не се страхувам от утре...
Ще го посрещтна пак сама...
Страхувай се ти, защото
един ден ще разбереш какво е самота...

Бях дете уплашено от света
скрило лицето си в ръце...
Изгубила надежда...
вървях там където любовта ме отвежда...

Стигнах до теб, повярвах ти...
Станах аз играчката ти...
Плаках, страдах, исках да съм с теб...
...бавно...малко по малко умирах...
убиваше ме ти - с игрите си...

Ще дойде ден...Ще умираш в самота..
Ще се питаш "къде ли е тя?"
Но мен няма да ме има,
както ме няма и сега...

***

И тъжно бе да гледаш как умира душата на едно дете...
Тъжно бе да разбиеш неговото сърце....
Тъжно е гледаш как моли то на колене...моли се за тебе...
Тъжно е обещания да даваш, а после да не изпълняваш...




****




когато ти си тръгна...
падна звезда....
падна сълза...
когато ти си тръгна...
счупи на две моята душа...
разби моята мечта....
когато ти си тръгна...
умирах аз сама...
плачех в самота..
когато ти си тръгна...
не намирах смисъл...
аз да продължа...
когато ти си тръгна
и загърби нашата игра...
в мен усети се спомен..за лъжа..
когато ти си отиде...
от мен...
нямах нощ и нямах ден..
когато ти си тръгна
и когато се върна...
и за прошка ме молеше...
когато ти се връщаше при мен..
и ме гледаше сломен..
тогава болката ми..
беше несравнима...
когато ти си отиваш и се връщаш..
усещам душата си на кръстопът..
и когато аз трябва да правя избор...
крия се в себе си...
вместо да се преборя,
да продължа и
да те забравя....
ти се връщаш всеки път..
и ме караш да плача...
защото знам, че след
като си се върнал...
все някога пак... ще си тръгнеш...
но тогава аз знам,
че болката няма да е
толкоз силна...
и болезнена...
и пареща...
аз просто знам,
че мога и без теб...
но обичам теб и искам теб...
когато ти си тръгваш
всеки път и ме караш да плача...
и душата ми угасва всеки път...
сърцето ми стои свито...
чакащо, копнеещо, страдащо...
то е живо, макар и на парчета...
то те обича и всяко парче...
иска пак да си с мене...
но някога все ще трябва
аз да те преодолея...
желая те повече от всичко друго на света...
но не мога да съм с тебе
дори и да греша...
не мога, защото знам, че
няма да издържа...
и ще те обичам докрая...
а не трябва...
защото ти... пак...
ще си тръгнеш...
и пак... ще се върнеш
ще върнеш надеждите...
ще върнеш мечтите...

***

сълзата пада... стича се по лицето ми...
очите ми родиха толкова сълзи...
в тишината слушах твоя глас...
в тишината тиха аз крещях...
гласа ми се изгуби... ехо....
просто звук... кристален блясък...
толкова е тъмно...
опитвам се да те видя,
но теб те няма...
аз опитвам...
студено ми е... сковавам се ...
от студ и лед в душата и сърцето...
толкова ли не изпитваше това към мен...
превърна ме във ледена принцеса...
затворена в дворец от разкош,
прекрасни стени.....
прекрасни...
но така подтискащи и така ограничени..
просто четири....
в клетка съм....
опитвам се да избягам...
но няма прозорец... няма врата...
само аз и тишината...
само ние двете...
говорим си ...
не искаме да пречим на болката и тъгата
да навлизат все повече в душата ми...
« Последна редакция: 2005-08-01, 21:33 от FANatic »

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Поезия
« Отговор #29 -: 2005-08-27, 05:00 »
Това съм го писала преди година и нещо...може да не е много добро,но идва от сърцето ми,писах го за момчето,което толкова много обичам!

   Моята приказка

Вечер е...
Звездите изгряват на небето.Едно момиче ги следеше
потънало във блянове за тебе беше.
Но ти бе за нея само мечта
красив и далечен като онази звезда.
Уплашено от мрака и студенината на света,
момичето заплака...само,копнеещо за топлината на звездата.
Очите и вперени във тебе бяха
устните и за твоите мечтаха.

Беше и студено...Щеше да умре.
Нямаше те до нея,да те обича ,искаше да спре.
Тя бе винаги сама
с едничък спътник-нейната съдба-обречена на гибел без любовта.

Минутите летяха,
звездите засияха,
сърцето и да бие спря,
а душата и замря  

Бе тихо...
Очите и отворени стояха.
Безжизнени,устремени към небесата.
Нямаше го вече пламъкът във тях,нямаше го,изчезнал бе във нощния мрак.

Момичето бе мъртво.
Убита бе от най-лошата убийца на земята,
тя бе безпощадна-самотата.
Тя бе изпила от нея и последната искрица радост
погуби я-обирайки я на самота и жалост.
Смъртта с протегнати ръце,
усмихна се зловещо над младото лице.
Тя бе победила младостта,
бе убила щастието,радостта.

НО мечтите и копнежите на младото момиче живи бяха.
Силни,здрави към звездите отлетяха!
Те се изправиха срещу съдбата.
Силата им,добротата убиха самотата.

Момичето мъртво върху тревата лежеше,
заобиколено от болка,безжизнено стоеше.
Тишината бе навсякъде...

И о,чудо!
Земята се пробуди.
Музиката тишината заглуши,
а живота смъртта прокуди.
Мракът бе сменен със светлина,озаряваща цялата гора.
Топлината загря студеното лице,
момичето се пробуди,размърда своите ръце.
То бе отново живо.
Бе станало чудо.
Нещо красиво я бе съживило.
Бе и дало силата,която самотата открадна,
бе и дало обичта,за която бе копняла.

Момичето усети топлина.
Отвори очи и видя...
че всичко,за което бе мечтала,бе до нея
 на земята..
"Какво?"-ще питаш ти-"Какви са нейните мечти?"

До нея беше паднала звезда,
най-красивата и чудна на света.
Името и по-истинско от всичко е.
Не беше вече на далечното небе.
Името ти бе "ЛЮБОВ"
Ти бе начало и повод за живота нов.
Толкова далеко беше досега!
Толкова желан,накрая на света.
Сега ти,паднала звезда,топлиш нейната душа.

Ти уби самотата
надви смъртта,
възцари свободата.

Научи ме,че близо са звездите,
че в реалност сбъдват се мечтите.
Ти ,със твойта топлина
върна ми загубеното-радостта.
За теб живе аз сега.
За теб ,моя приказке,сбъдната мечта!
Обичам те
« Последна редакция: 2005-08-27, 05:02 от SHEMETNA »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)