Автор Тема: Любими Цитати  (Прочетена 121163 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #90 -: 2006-05-30, 13:06 »
Цитат на: SHEMETNA
Веднъж някакъв селянин почукал силно на вратата на един манастир. Когато вратарят отворил, той му подал прекрасен грозд.
- Отче, това е най-хубавият грозд от моето лозе. Дойдох да го подаря.
- Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумена, той ще се зарадва на подаръка.
- Но аз го донесох за теб!
- За мен? Но аз не заслужавам такъв красив дар на природата.
- Винаги когато съм чукал на тази врата, ти си ми отварял. Когато имах нужда от помощ, понеже реколтата ми беше съсипана от сушата, ти всеки ден ми даваше парче хляб и чаша вино. Искам този грозд да ти даде малко от любовта на слънцето, от красотата на дъжда и от Божието чудо.
Вратарят сложил грозда пред себе си и цяла сутрин му се възхищавал, защото той наистина бил красив. Поради това решил да занесе подаръка на игумена, който винаги го беше насърчавал с мъдри думи.
Игуменът се зарадвал на грозда, но се сетил, че един от монасите в манастира е болен, и си помислил: „Ще му занеса грозда. Кой знае, може пък това да внесе радост в живота му."
Гроздът обаче не останал дълго време в килията на болния монах, който на свой ред си рекъл: „Готвачът се грижи за мен, носи ми най-хубавото, което има за ядене. Сигурен съм, че много ще се зарадва на гроздето." И когато готвачът се появил на обяд, носейки храната на болния монах, той му подал грозда.
- За тебе е. Ти винаги си в контакт с продуктите, които природата ни дарява, и най-добре знаеш какво да направиш от това Божие творение.
Готвачът бил очарован от красивия грозд и го показал на помощника си. Гроздът бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от клисаря, който пазел даро-хранителницата и когото мнозина от монасите в манастира смятали за свят човек.
Клисарят на свой ред подарил грозда на най-младия послушник, за да му покаже Божията намеса и в най-дребните неща от Сътворението. Когато послушникът поел грозда в ръце, сърцето му се изпълнило с неземно блаженство, тъй като никога не бил виждал толкова красив грозд. Сетил се за деня, в който за пръв път дошъл в манастира, и за монаха, който му отворил вратата; именно този жест му позволил днес да е сред общност от хора, умеещи да ценят чудесата.
И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозда на вратаря.
- Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-голямата част от времето сам тук, гроздето ще те освежи.
Вратарят разбрал, че този дар наистина е бил предназначен за него, с наслада изял зрънцата му и заспал щастлив. По този начин кръгът бил затворен; кръгът от щастие и радост, който винаги се образува около човека, осъществил контакт с Енергията на любовта."

Паулу Коелю. "Захир"  

~Това много ми хареса,мила!

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #91 -: 2006-06-02, 12:22 »
Славеят и розата

Оскар Уайлд

   - Тя каза , че ще танцува с мен, ако и донеса червни рози - възкликна младият студент, но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
     Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листатаи се зачуди.
   - Нито една червна роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всички тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!
    - Ето най-после един истински влюбен - рече славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах , нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя отпечатък на челото му.
   - Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако и занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако и занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотени тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.  
   - Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, коетоаз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изомрудите и струа повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излага за продан на пазара. Тя не може дасе купи от търговците, нито да се отмери във везни срещу злато.
   - Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко , че краката и не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да и дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.
   - Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
   - Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърпореше подир слънчев лъч.
   - Защо ли наистина? - пошепна с мек тих глас една маргаритка на своята съседка.
   - Той плаче за червена роза - обади се славеят.
   - За червена роза ли? - извикаха те. - Колко смешно! - А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.
     Но славеят разбираше странната мъка на студента - той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.
     Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Като сянка мина през горичката и като сянка се понесе над градината.
     Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.
   - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
     Ала храстът поклати глава.
   - Моите рози са бели - отговори той, - бели като морска пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовни, може би той ще ти даде каквото искаш.
     Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.
   - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
     Ала храстът поклати глава.
  - Моите рози за жълти - отговори той, - жълти като косата на руслка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.
    Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.
  - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
    Ала храстът поклати глава.
   - Моите рози са червени – отговори той, - червени като краката на гълабите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.
   - Една червена роза е всичко, което искам! – извикал славеят. – Цамо една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?
   - Има начин - отговорил храстът, - но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.
   - Кажи ми го - рече славеят, - мене не ме е страх.
   - Ако искаш червена роза - каза храстът, - може дая създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!
   - Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - а животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната внейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъвти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?
     И той разпери кафявите си крила за полети се зарея във въздуха. Като сянка се понесе през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.
   - Бъди щастлив! - провикна се славеят. - Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от
 теб в замяна , е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща отот властта, при все че властта е могъща. Пламенноцветни са нейните крила и цвят на пламък има снагата и. Устните и са сладки като мед, а дъхът и е като дъх на тамян.
     Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казва славеят, защто знаеше само това, оето е писано в книгите.
     Ала дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.
   - Изпей ми една последна песен - пошушна той. - Много ще ми е самотно , когато ме напуснеш.
     Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребътно гърне.
     Когато той свърши песента си , студентът стана и извади от джоба бележник и оловен молив.
   - Има форма - каза си той, докато се връщаше през горичката, - това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтткан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвал за някой друг. Мисли само за музиката, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! - И той влезе в стаята си, легна на тесния одър, замисли се за любовта и след малко заспа.
     А когато луната изгря на небето , славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нош пя той  с гърди , опрени на шипа , и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ пя той и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в неговите гърди и кръвта на живота му изтичаше от него.
     Първо пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, като мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
    Но храстът извика на слаяея да се притисне по-силно към шипа.
   - Притисни се по-силно, малко слевейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова.
    Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката в душите на мъж и девойка.
     И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато челува устните на навестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова и сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.
     И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
   - Притисни се по-силно, молко славейче - извика грастът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова.
     Тогава славеят се притиисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го проница от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше наговата песен, защото той пееще за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.
     Ивеликолепната роза стана червена като изгревана източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.
     Но гласър на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
     Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря  в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен възудух. Ехото го отнесе към синкавите гънки на планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
   - Виж, виж! – извика храстът. – Розата е вече готова!
     Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

     А по пладне студентът отвори прозотеца и погледна навън.
   - Я, какъв чудесен късмет! – възкликна той. – Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. – И той се наведе и я откъсна. След това си сложи шапката и изтича към дома на професора с розата в ръка.
     Дъщерята на професора седеше на входа и нявиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката и.
   - Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза! – извика студентът. – Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
     Но момичето се навъси.
   - Стрхувам се, че няма да отива на оклята ми – отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъка, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.
   - Честна дума, много си неблагодарна! – каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.
   - Неблагодарна ли? – отвърна момичето. – Знаеш ли каво ще ти кажа? Ти пък си много груб; и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! – И то стана от стола и влезе вътре.
   - Колко глупаво нещо е любовта! – рече студентът, когато си тръгна. – Тя не е и наполовина така полезна, защото нищо не доказва , винаги разправя неща , които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен, значи всичко, ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.

     И той се върна в стаята си , издърпа голяма прашна книга и седна да чете.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #92 -: 2006-06-03, 20:51 »
:(       
« Последна редакция: 2008-01-05, 21:13 от Don Dada »
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен Lil' L

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1320
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #93 -: 2006-06-05, 11:04 »
Цитат на: MuTaKa
:(       
« Последна редакция: 2008-01-05, 21:13 от Don Dada »

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Любими Цитати
« Отговор #94 -: 2006-06-07, 19:08 »
Цитат на: MuTaKa
:(       

 
« Последна редакция: 2008-01-05, 21:13 от Don Dada »
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #95 -: 2006-07-03, 19:29 »
Цитат:
Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

(Неизвестен автор)
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен erdbeermund

  • шашма
  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1015
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #96 -: 2006-08-05, 00:52 »
[div align=\"center\"]"Любов е Закона, Любов според воля!"[/div]
[div align=\"right\"]-Алистър Кроули (Книгата на Закона)[/div]
« Последна редакция: 2006-08-05, 00:53 от erdbeermund »
Dancing with the devil in the pale moonlight...

Неактивен Voodoo_girl

  • Not Your Bitch
  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 150
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #97 -: 2006-08-14, 03:29 »
Love is like war. Easy to start. Hard to end. Impossible to forget.
 
~~~~~~~~~~~~~~
 
Able to forgive, unable to forget.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #98 -: 2006-08-20, 13:39 »
Цитат
Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;

но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата.

Цитат
За радост и за скръб две страсти в мене,
два образа ме следват всеки миг.
Бял ангел - момък с къдри позлатени
и сатана - жена със мургав лик.
И с цел да ме низвергне вдън земята,
а него да превърне в сатана,
въвежда във съблазън добротата
със хубостта си смуглата жена.
Но той дали е вече в неин плен?
Допускам, но не знам до тоя час.
Дружат един със друг - странят от мен
и: "в ада й е той", боя се аз.

Но туй със положителност ще знам,
когато го низвергне тя оттам.

 Шекспир, Сонети
« Последна редакция: 2007-10-18, 19:26 от Don Dada »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Любими Цитати
« Отговор #99 -: 2006-11-03, 15:49 »
Много ми хареса това... нека всички форумки се чувстват поздравени с него

Защо плачат жените?


Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?„ Защото съм жена?", отговорила му тя„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш" По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"„
Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?”
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижиза семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност  да  обича децата си въпреки каквото и да е и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.  
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейнотрешение да бъде до него непоколебимо. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #100 -: 2006-11-03, 23:32 »
Последното е страхотно  
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен ionicle

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 174
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #101 -: 2007-01-23, 02:33 »
всеки от вас е чел книга, в коиато определени пасаи са го карали да настръхва, да са го докосвали така сиакаш са писани за неговата съшност... Изциало за него... Две от лубимите ми книги са То на Кинг и Малкиа Принц на Екзюпери


Петата планета бе много особена. Беше най-малка от всичките. На нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия. Малкият принц не успя да си обясни за какво служат един уличен фенер и един фенерджия някъде в небето, на планета, където нямаше нито къщи, нито население. Все пак си каза:
"Може би този човек наистина е смешен. Но е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава нова звезда или цвете. Угаси ли фенера си, приспива цветето или звездата. Това занимание е много красиво. То наистина е полезно, защото е красиво".

колко простичко... То е полезно защото е красиво...


- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни...



no comment...


и финала на То


Когато се спуска залез, трябва да си отидеш час по-скоро, мисли той в този сън. Това трябва да сториш. И ако си позволиш една последна мисъл, може би ще се запиташ за призраците... призраците на седем деца, които стоят сред водата по залез слънце, стоят в кръг, стоят ръка за ръка и лицата им са млади, разбира се, млади, но силни... във всеки случай достатъчно силни, за да създадат бъдещите мъже, може би даже достатъчно силни, за да разберат, че бъдещите мъже трябва задължително да пресъздадат някогашните деца, ако искат да разберат нашата простосмъртна участ. Кръгът се затваря, колелото се търкулва и друго няма на този свят.

Не е нужно да се озърташ, за да видиш тези деца; част от тебе ще ги вижда навеки, ще живее сред тях навеки, ще ги обича навеки. Не е задължително те да са най-доброто в тебе, ала някога са били хранилище на всичко, в което си могъл да се превърнеш.

Деца, обичам ви. Толкова много ви обичам.



Затова подкарвай колата, подкарвай бързо докато чезнат последните слънчеви лъчи, карай по-надалече от Дери, от спомена... но не и от копнежа. Това ще остане - скъпоценната камея на всичко, което сме били, всичко, което сме вярвали в детството, всичко, което е блестяло в нашите очи, когато сме били изгубени и вятърът е нашепвал в нощта.

Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се.

Останалото е мрак.
« Последна редакция: 2007-01-23, 21:14 от Nina »
A wordless thing a thingless word...
Lightborn malformation......

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #102 -: 2007-02-11, 11:52 »
Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната пак ще е луна
и пак ще е небе, небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина,
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал!
При мене, който не е спрял
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб, не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш

Пеньо Пенев
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #103 -: 2007-03-05, 23:04 »
~"... не е в природата ми да събирам търпеливо отломки, да ги лепя и да убеждавам себе си, че белезите от счупеното не личат... Счупеното си е счупено... и аз предпочитам да запазя спомена за унищожената красота, отколкото до края на дните си да се примирявам с пукнатини..."

Неактивен Tumbleweed

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 643
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • http://www.vatican.com
Любими Цитати
« Отговор #104 -: 2007-03-07, 00:52 »
Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
Искам пак 100 слънца от душата изгрели да стоплят теб, макар залязващи в мен! Не искам спомени, жълти и неми, пропити от лудост, че пак не бил съм близо до теб!

Неактивен M?????????

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #105 -: 2007-03-17, 16:00 »
Да обичаш е също като песен да пееш , но няма песен без край ...              
ОмаГьосВам с ПоГлеД ...              

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Любими Цитати
« Отговор #106 -: 2007-03-22, 19:43 »
Все още в кошмарните ми сънища се явява онази бурна нощ. По - често ми се присънва момиченцето, както  се усмихва и протяга ръчички, за да го взема в прегръдките си. И да ме целуне. Но вече съм стар и скоро ще дойде време, когато няма да сънувам.
 Може би някога ще ви се наложи да пътувате през Южен Мейн. Природата е красива. Може би ще спрете в бара на Туки. Новите собственици не са променили името му. Съветвам ви да си изпиете чашата и да продължите право на север. В никакъв случай не се отбивайте по пътя за Джерусалемс Лот.
 Особено след смръчване.
 Там ви дебне едно момиченце. Мисля, че все още очаква да бъде целуната за лека нощ.


Стивън Кинг "По Едно за из Път"
Inside all of us there si hope...

egoist

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #107 -: 2007-03-26, 11:15 »
Цитат на: MuTaKa
"А аз, беднякът,
имащ само своите мечти,
Разстилям мечтите си,
пред твоите крака...
И стъпвай нежно,
защото встъпваш в моя блян..."

... или нещо такова беше.. на някакъв американски автор... аз го чух във филма "Equilibrium"
Това много ми харесва!   Даже ми беше и подпис преди много време...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #108 -: 2007-04-04, 14:48 »
[/b]За куража
—   Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
—   Да, така е.
—   Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд", се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
—   Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:
—   Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.
—   Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.
 
   


източник - "Пилешка супа за душата"
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #109 -: 2007-04-19, 16:13 »
Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от "дъжда" и "снега", с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиечна култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена "тяло", с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома. - Ричард Бах



На изток притъмняваше, облаците сякаш бяха бременни с нощта. - Том Холанд


Вятърът полюшва завесите, сякаш изтъкани от лунна светлина. Часовниците тиктакат. Бездънната нощ е плувнала в стъклата и превзела спалнята. - Рей Бредбъри
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен erdbeermund

  • шашма
  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1015
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #110 -: 2007-04-19, 16:16 »
"Единствената разлика между каприза и "вечната любов" е тази, че капризът трае малко по-дълго" - Шекспир
Dancing with the devil in the pale moonlight...

Неактивен Zago

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1184
  • Пол: Мъж
  • Простак - чревоугодник
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #111 -: 2007-04-20, 18:56 »
"Вселената е изградена от три неща: енергия, материя и лични интереси" - Жи'Кар, цитат от сериала "Вавилон 5".
« Последна редакция: 2007-04-21, 09:39 от Knight of Outremer »
Life is chaos, chaos is life.
Control is an illusion.
Only thing You can control are Your own intentions.
If You start with good intention, You have better chances ending up with good.

Неактивен RIoT

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 566
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #112 -: 2007-05-01, 00:20 »
"мактуб-ако аз съм част от твойта легенда,един ден ти ще се върнеш"-Паулу Коелю Алхимикът
Listen its like poker you can play your best
But you got to know when to fold your cards and take a rest
And know when to hold your cards and hold your breath
And hope that nobody else is stacking the deck because
I dont need to tell you that life isnt fair.

Неактивен tedito

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 51
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #113 -: 2007-06-08, 20:41 »
"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"

Не е ли невероятно?! Да не повярваш, че Кинг може да напише нещо подобно  
Never trust anyone sober. ;D

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #114 -: 2007-06-08, 21:34 »
Чудесно е  
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен RIoT

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 566
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #115 -: 2007-06-10, 22:49 »
малко гадничко но все пак изпълнено с смисал

"По добре ужасен край от колкото ужас без край"-Адолф Хитлер
Listen its like poker you can play your best
But you got to know when to fold your cards and take a rest
And know when to hold your cards and hold your breath
And hope that nobody else is stacking the deck because
I dont need to tell you that life isnt fair.

Неактивен wild-girl

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 727
  • Пол: Жена
  • Her Infernal Majesty
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #116 -: 2007-06-16, 13:53 »
"Не е по силите ни да върнем вчерашния ден, но можем да спечелим или загубим утрешния!"
Линдън Джонсън


"Живей така, че никога да не те е срам, в случай че онова, което правиш или говориш, бъде огласено някъде по света, дори огласеното да не отговаря на истината."
Ричард Бах "Илюзии"


"Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено."
Оскар Уайлд
Неподходящия мъж е като булченска рокля- знаеш, че не е твоята , но това не ти пречи да я пробваш...

Неактивен AlenBlade

  • Baby Freak
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • http://
Любими Цитати
« Отговор #117 -: 2007-06-16, 18:21 »
"A kiss upon the hand of someone you truly love is more beautiful, and more valuable than any diamond or gem could ever be."

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #118 -: 2007-06-17, 09:17 »
Цитат на: OutOfSpace
малко гадничко но все пак изпълнено с смисал

"По добре ужасен край от колкото ужас без край"-Адолф Хитлер
Хм, като се сещам за контекста, в който е казано, не мисля, че е чак толкова изпълнено със смисъл...
Caralho Voador

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Любими Цитати
« Отговор #119 -: 2007-06-22, 13:25 »
- Книгите са като хората - казваше той, - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.

Елин Пелин "Под Манастирската Лоза", Отец Сисой
Inside all of us there si hope...