Автор Тема: Любими Цитати  (Прочетена 121162 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #60 -: 2006-03-09, 14:02 »
Преди не обичах шумните места и големите компании. Компанията предпочитах да е приятна, а мястото - стилно и уютно. Не харесвах високите скорости и екстремните спортове. Смятах че ако знаеш къде отваш скоростта е без значение. За хората, които "знаят какво искат и как да го постигнат" мислех, че това или изобщо не е така или просто се целят твърде ниско.
Преди харесвах истинските, стойностнинеща и се стремях към тях. Търсех ги, преследвах ги. Бях истински романтик. Знаеш ли колко различен се оказа целия свят? Нямаш идея! И знаеш ли какво направих аз - Адаптирах се. За да оцелееш се налага. Сега съм как да кажа.. това, което преди наричах "безотговорно леке". Гледам да се забавлявам. Не си слагам на сърцето нищо и никой. Приятели почти не ми останаха. Страшно първичен и развратен е инъче сериозно изглеждащия свят. Хората са спрели да използват разума си. Вместо да ползват, това което ги различава от животните, те се "пускат по течението".
Отказах се да търся нещата, които преди ми се струваха ценни. Просто защото се чувствам като алхимик, който търси нещо несъществуващо. Накрая реших вместо да се тормозя с въпроси от сорта на "защо всичко това е така" просто да се позабавлявам и аз

Инъче обичам мляко с какао с много, много захар
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

egoist

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #61 -: 2006-03-26, 14:36 »
Цитат на: MuTaKa
Преди не обичах шумните места и големите компании...
...Накрая реших вместо да се тормозя с въпроси от сорта на "защо всичко това е така" просто да се позабавлявам и аз

Инъче обичам мляко с какао с много, много захар
Т'ва чий цитат е, Митак?
« Последна редакция: 2006-03-26, 14:37 от egoist »

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #62 -: 2006-03-31, 23:01 »
"Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето: "Друг целувал ли те е вече?". И цветето не пита: "Задиряла ли си друго цвете?"

Хайнрих Хайне

***
Ела до мен...


Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Ела! Като магия! Като тайна!

Ела, като безсмъртие ела!

Като звезда, умряла в изнемога

от сблъсъка на срещната звезда!

Ела! Изпепели ме в своя огън!

Сама стани на пепел! Но следа

подире ни в небето да остане!

И с нашта светлина тя да блести!

На нашто място да остане рана.

Но с друга светлина след нас огряна,

вселената ще ни обезсмърти.
                     
                                 Дамян Дамянов
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Cradle_Of_Fear

  • потребител/ка
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #63 -: 2006-04-01, 15:51 »
*Of All The Things I've Lost, I Miss My Mind The Most
*I Know I'm Sick As Dahmer Did, But This Is What I Do...Ahh, Ahh, Aah I'll Let You Sleep When I Am...Through (Cradle Of Filth - Lord Abortion)
*Lock Me In A Coffin Enchained, Then Burn Me With The Fire Of The Corpses Of A Thousand Angels
*I'm So Ugly...But That's Ok Because So Are You! (Nirvana - Lithium)
...And Death Won't Tear Us Apart...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #64 -: 2006-04-02, 23:06 »
•Цвета на житото•


   
МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Антоан дьо Сент Егзюпери

 

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #65 -: 2006-04-05, 00:32 »
Малкият принц отново погледна към небето. На това място, където трябваше да се намира неговата невидима звезда, понеже беше толкова малка.. сега тя се виждаше как грее с ослепителна студена светлина. Малкият принц беше разтревожен, да не би вулкана на малката планета да е изригнал и да е залял неговата роза с лавата си, а може би овцата е бутнала капака и е изяла розата...Малкият принц закри с ръка лицето си и зарида. Какво беше направил той – беше оставил цветето си само да се оправя с бодлите си, а те бяха толкова крехки. То беше толкова беззащитно и глупаво, че можеше да загине под сянката нанякои боабаб, или пък да стане първи министър на краля от астероид № 325 или пък почитател на суетния от астероид № 326 или пък 501 622 732 рата звезда в тефтера на бизнесмена от астероид 327. А може пък някои друг малък принц да го е намерил в негово отсъствие, да го е помислил за свое и да го е откъснал. То беше толкова беззащитно, любопитно и глупаво цвете, че може да го е помислило за своя приятел които ще го отнесе при 100 000 други цветя и няма да му се налага повече да чака само на своята пуста планета.

            За миг изгря усмивка на лицето на малкия принц. Той си спомни как цветето закриваше лицето си , когато той го окопаваше, и как се цупеше и оплакваше, когато го поливаше, но пак го обхвана тъга.

-         Хубавите цветя – овцете ги ядат. – Рече си малкият принц и го обхвана страх. Страх го беше да се върне на своята малка планета, защото не знаеше какво ще завари там. Беше го обхванал най-големия от всички страхове – страха от неизвестността. Той не знаеше, какво се е случило там, но не искаше и да си го помисли дори. Може би беше страхлив, може би беше глупав, може би беше виновен, но малкия принц не смееше и да си го помисли дори.

HAPPYEND

 

Аз, който витаех по звездите,

На земята върнах се сега.

И гледам как разбиват се мечтите.

И нямам сили вече да летq
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен ZAZO

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1242
  • Пол: Мъж
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #66 -: 2006-04-05, 01:16 »
Защо ли си мисля, че трябва да взема да я прочета тая книжка ...
Това, че се пъчиш, не значи, че са ти големи циците!!!

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #67 -: 2006-04-06, 17:51 »
В тази тема пусках части от "Малкият принц",няма как сега и края да не покажа....

***


При кладенца имаше развалини от стара каменна стена. Когато на другата вечер се върнах след работа, видях отдалеч моя малък принц седнал горе с провесени крака. И го чух да казва:
- Не си ли спомняш? Не е точно тук!
Сигурно друг глас му отговори, защото той възрази:
- Да! Да! Денят е същият, но мястото не е...
Продължих да вървя към стената. Не виждах и не чувах никого. Но малкият принц отново се обади:
- ... Разбира се. Ще видиш къде започват следите ми в пясъка. Трябва само да ме чакаш там. Ще дойда тази нощ.
Бях на двайсет метра от стената и все така не виждах нищо.
След кратко мълчание малкият принц продължи:
- Хубава отрова ли имаш? Сигурна ли си, че няма да се мъча дълго?
Спрях със свито сърце, но все още не разбирах.



- Сега си върви - каза той - ... искам да сляза!
Тогава и аз погледнах към подножието на стената и подскочих! Към малкият принц се бе проточила една от онези жълти змии, които убиват човек за трийсет секунди. Бръкнах в джоба за револвера си и хукнах, но от шума змията се плъзна под пясъка като замиращо ручейче и с лек метален звук спокойно се мушна между два камъка.
Стигнах до стената точно навреме, за да поема в ръцете си моя мъничък принц, блед като сняг.
- Това пък какво е! Сега разговаряш със змиите!
Развих златното шалче, което винаги носеше. Намокрих слепоочията му и му дадох вода. Не смеех да питам нищо. Той ме погледна сериозно и обви ръце около врата ми. Усещах, че сърцето му бие като сърце на простреляна умираща птичка. Каза ми:
- Радвам се, че си открил повредата в машината. Ще можеш да се върнеш вкъщи...
- Откъде знаеш?
Тъкмо щях да му кажа, че въпреки всичко съм се справил!
Той не ми отговори, а добави:
- И аз днес се връщам вкъщи...
После, тъжно:
- Много по-далече е... много по-трудно...
Чувствах ясно, че става нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и въпреки това ми се струваше, че пропада в някаква бездна и нямам сили да го задържа...
Погледът му бе сериозен, зареян в далечината:
- Имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника...
И се усмихна с тъга.
Чаках дълго. Усещах, че той се стопля постепенно:
- Мъничък мой, теб те беше страх...
Разбира се, че го беше страх! Но се засмя тихо:
- Довечера ще ме е страх много повече...
Отново ме смрази усещането за нещо непоправимо. И
 разбрах, че не мога да понеса мисълта никога вече да не чуя този смях. За мен той бе като извор в пустинята.
- Мъничък мой, искам пак да те чувам как се смееш...
Но той ми каза:
- Тази нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, където паднах миналата година...
- Мъничък мой, нали е само лош сън тази история със змията и със срещата, и със звездата...
Но той не отговори. Каза ми:
- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят...
И пак се засмя. После стана сериозен:
- Тази нощ... знаеш ли... не идвай.
- Няма да те оставя.
- Ще изглеждам, като че ли ме боли... ще изглеждам, като че ли умирам. Така е. Не идвай да гледаш, няма смисъл.
- Няма да те оставя.
Но той беше загрижен.
- Казвам ти го... също и заради змията. Да не те ухапе... Змиите са опасни. Могат да ухапят за удоволствие...
- Няма да те оставя.
Ала нещо го успокои:
- Наистина, те имат отрова само за едно ухапване...

През ноща не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
- А, ти си тук...
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
- Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно...
Аз мълчах.
- Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
- Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно...
Аз мълчах.
Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:
- Знаеш ли, ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясъл чекрък... Всички звезди ще ми дават вода...
Аз мълчах.
- Ще бъде толкова забавно! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извора...
Сега и той млъкна, защото плачеше....

- Тук е. Остави ме да направя сам една крачка...
И седна, защото го беше страх.


После добави:
- Знаеш ли... моето цвете... отговорен съм за него! А то е толкова слабо! И е толкова наивно. Има четири нищо и никакви бодли, за да го защитават от целия свят...
Седнах, защото не можех вече да стоя на крака. Той каза:
- Е... Това е...
Поколеба се още малко, после стана. Направи една крачка. Аз не можех да мръдна.

Само една жълта мълния до глезена му и нищо повече. За миг остана неподвижен. Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.


*****
  И ето, оттогава минаха цели шест години... Никога не съм разказвал тази случка. Другарите, които ме намериха, много се зарадваха, че ме виждат жив. Аз бях тъжен, но им казах: "От умората е..."
     Вече малко съм се утешил. Всъщност... не съвсем. Но знам, че той се е върнал на своята планета, защото на разсъмване не намерих тялото му. То не беше толкова тежко... И нощем обичам да слушам звездите. Като петстотин милиона звънчета...
     Но ето че става нещо непредвидено. На намордника, който нарисувах на малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той няма как да го сложи на овцата. И се питам: "Какво ли е станало на неговата планета? Може овцата да е изяла цветето..."
     След малко си казвам: "Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъкления похлупак и не изпуска от око своята овца..." Тогава съм щастлив. И всички звезди тихо се смеят.
     После си казвам: "Понякога човек е разсеян и това стига! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък през нощта овцата е излязла безшумно..." Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!...
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

rock_ur_body

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #68 -: 2006-04-07, 00:54 »
от Алхимикът на Паоло Коелю:
Цитат
Най-сетне се появи една девойка, която не беше облечена в черно. Носеше стомна на рамо и беше със забулена глава, но лицето й беше открито. Момчето се приближи, за да я попита за Алхимика.
И сякаш времето спря, а Всемирната душа се появи пред него с цялата си сила. Когато видя черните й очи, колебаещи се между усмивката и мълчанието, разбра най-важната и най-мъдрата част от Езика, на който говореше светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат. Тя се наричаше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня, но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два чифта очи се срещнеха, както се срещнаха тези два чифта очи до един кладенец. Накрая устните избраха усмивката и това бе поличба. Поличбата, която, без да знае, момчето бе чакало през целия си живот и която бе търсило в овцете, в книгите, в кристалните съдове и в мълчанието на пустинята.
Това беше най-чистият Световен език, без никакви обяснения, защото Вселената не се нуждае от обяснения, за да продължи пътя си в безкрайното пространство. В този момент момчето разбра единствено, че е застанало пред жената на своя живот и че тя сигурно го знае, без да са нужни никакви думи. Беше убедено в това повече, отколкото във всичко останало на света, дори и родителите му винаги да бяха казвали, че трябва първо да ухажваш едно момиче, да се сгодиш, да го опознаеш и да имаш пари, преди да се ожениш. Но който твърди това, никога не е достигнал до универсалния език, защото потопиш ли се в него, не е трудно да разбереш, че в света винаги има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл. „Мактуб", каза си момчето.
Англичанинът стана от мястото, където седеше, и го разтърси.
- Хайде, попитай я!
Момчето се доближи до девойката, която отново се усмихна. Усмихна се и то.
- Как се казваш? - попита я.
- Фатима - рече момичето, свеждайки очи.
- Това име се среща и там, откъдето идвам.
- Това е името на дъщерята на Пророка - каза Фатима. - Нашите воини са го пренесли в твоята страна.
Девойката бе тъй нежна, а говореше за воини с такава гордост! Ала англичанинът до него продължаваше да настоява и момчето я попита за човека, който лекува всички болести.
- Той познава тайните на света. Разговаря с джиновете на пустинята - каза тя.
Джинове наричаха добрите и злите духове. И девойката посочи с ръка на юг към мястото, където живееше този странен човек.
После напълни стомната и си тръгна. Англичанинът пък тръгна да търси Алхимика. А момчето още дълго остана седнало до кладенеца. Разбра, че някога източният вятър е оставил на лицето му парфюма на тази девойка, че я обича още преди да знае, че съществува, и любовта му към нея ще му помогне да открие всички съкровища на света.
« Последна редакция: 2008-01-05, 21:15 от Don Dada »

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Любими Цитати
« Отговор #69 -: 2006-04-17, 14:55 »
"Първото правило на магьосника" от Тери Гудкайнд

    Движейки се опипом в бялата мъгла на магията, почти изпаднал в транс, Ричард бутна вратата към покоите на Дена, задържа белотата около себе си, задържа младостта и мъката от нея. Тихата стая беше осветена от една лампа, поставена на масата край леглото, която меко и треперливо осветяваше ароматния въздух. Дена седеше на леглото чисто гола. Седеше с кръстосани
 крака, сресала разпуснатата си коса. Агиел беше вързан за златна каишка около врата й и висеше между гърдите й. Ръцете й лежаха отпуснати в скута й. Гледаше го с големи, изпълнени с копнеж очи.
-Дошъл си да ме убиеш, любов моя? - прошепна тя.
Той кимна бавно.
- Да, Господарке.
Тя леко се усмихна.
- За първи път мт наричаш само "Господарке". Винаги досега си ми казвал "Господарке Дена". Това означава ли нещо?
- Да означава всичко, дугарко моя. Означава, че ти прощавам всичко.
-Приготвих се.
-Защо си гола?
Светлината на лампата се отразяваше във влажнитв й очи.
- Защото всичко, което имам, принадлежи на Морещицата. Искам да умра, както съм се родила. Дена. Нищо повече.
-Разбирам - прошепна той. - Откъде разбра, че идвам, за да те убия?
- Когато Господарят Рал ме избра да отида да те намеря, каза, че не може да ми заповяда да го направя, освен ако не реша доброволно. Каза, че пророчествата говорят за идването на Търсач, който ще е първият овладял магията на меча: бялата магия. Че той ще успее да превърне в бяло острието на меча си. Каза, че ако се окаже, че ти си този, за който говорят пророчествата, това означава, че ще умра от твоята ръка, ако вземеш такова решение. Помолих да бъда изпратена, да стана твоята Морещица. Някои от нещата, които извърших с теб, не съм правила на никой друг, направих го с надеждата, че това ще се окажеш ти и ще ме убиеш. Когато направи онова с Принцесата, изпитах известни съмнения. Когато днес уби двамата стражи, вече бях сигурна. Не би трябвало да можеш да го направиш. В същото време аз те държах в ръцете си с магията на меча.
    По детски красивото й лице беше бяло.
- Толкова съжалявам, Дена- прошепна той.
- Ще сънувам кошмари през целия си живот отсега нататък.
Тя се усмихна по-широко.
- Радвам се. - Тя очевидно изпитваше истинска гордст. - Обичаш тази жена, Калан, нали?
    Той смръщи чело.
- Откъде знаеш?
- Понякога, когато причинявам достатъчно болка на мъжете и те не знаят какво говорят, започват да крещят имената на майките си, на съпругите си. Ти крещеше името на жена, наречена Калан. Ще я избереш за своя другарка?
- Не мога- каза той, опитвайки се да преглътне буцата в гърлото си. - Тя е изповедник. Силата й ще ме унищожи.
- Съжалявам. Това причинява ли ти болка?
Той бавно кимна.
- Повече от всяка болка, която ти ми причини.
- Добре - тъжно усмихна се Дена. - Радвам се, че онази, която обичаш, е в състояние да ти причини повече болка, отколкото аз ти причиних.
     Ричард знаеше, че в изкривеното й съзнание това е нещо като утеха за него. Ричард знаеше, че понякога Дена му причиняваше болка, за да му покаже обичта си към него. В нейните очи, щом другата жена му причиняваше повече болка, значи тя го обича.
     По лицето ми се изтърколи сълза. Какво бяха направили с това бедно дете?
- Онази болка е по-различна. Нямаш равна на себе си в онова, което направи.
     По бузата и се изтърколи сълза от гордост.
- Благодаря ти, любов моя - Въздъхна тя. Тя свали Агиел от врата си и му го подаде с надежда.
- Ще носиш ли това, за да си спомняш за мен? Ако го носиш около врата си няма да ти причинява болка, а щом го закачиш на веригата ще те боли само, ако го хванеш с ръка.
     Ричард пое лицето й в бялата светлина.
- Това би било чест за мен, любов моя.
     Той се наведе, оставяйки я да закачи Агиел около врата му, позволи й да го целуне по бузата.
- Как ще го направиш?- попита тя.
     Той знаеше какво означава въпросът й. Преглътна буцата в гърлото си. Ръката му бавно се повдигна към дръжката на меча.
      Бавно, той извади меча на истината. Той не иззвъня, както бе правил винаги досега.
Изсъска. Нажежено до бяло изсъскване.
      Ричард не погледна, но знеше, знаеше, че острието е бяло. Впи поглед във влажните й очи. Силата се надигна в него. Беше напълно спокоен. Целият гняв, целата омраза, цялата злоба си бяха отишли. Там, където някога беше чувствал всичко това, сега изпитваше единствено любов към това дете, този съд, в който някога бяха наливали само болка, това вместилище на жестокост, тази невинна, измъчена душа, обучена да прави онова, което ненавижда най- много от всичко на света: да причинява болка на другите. Съчувствието му го накара да изпита болка от мъката по нея; От любовта към нея.
- Дена - прошепна той. - Можеш просто да ме пуснеш да си вървя. Моля те. Пусни ме да си вървя. Не ме карай да го правя.
Тя вдигна брадичката си.
- Ако се опиташ да си тръгнеш, ще те спра с болката на магията и ще те накарам да съжаляваш, че си ми създал неприятности. Аз съм Морещица. Аз съм твоя господарка. не мога да бъда нищо повече от това, което съм. Ти не можеш да бъдеш нищо по-малко, любов моя.
       Той кимна тъжно и насочи острието на меча между гърдите й, погледът му беше замъглен от сълзите в очите му и от бялата завеса наоколо.
       Дена внимателно хвана острието и го мръдна на няколко инча встрани.
- Сърцето ми е тук , любов моя.
       С насочен срещу нея меч той се наведе и нежно обгърна с лявата си ръка крехките й рамене. Докато я целуваше по бузата, силата беше изцяло под неговия контрол.
- Ричард - прошепна тя, - никога преди не съм имала другар като теб. Радвам се, че няма да имам друг след теб. Ти си много рядко срещан човек. Ти си единственият, откакто съм избрана, който е проявил загриженост, че и аз изпитвам болка, който е направил нещо, за да я облекчи. Благодаря ти за последната ни нощ, за това, че ми показа какво е.
        От очите му капеха сълзи. Той я притисна до себе си.
- Прости ми, моя любов.
        Тя се усмихна.
- Всичко. Благодаря ти, че ме нарече "моя любов". Хубаво е да го чуеш, изречено наистина, преди да посрещнеш смъртта. Извърти меча, за да си сигурен, че всичко е свършило. И, Ричард, моля те, вземи последния ми дъх! Както съм те учила! Искам последният ми дъх да остане в теб.
       Замаян, той доближи устните си до нейните, целуна я и дори не усети кога задвижи дясната си ръка. Не усети никаква съпротива, мечът мина през нея сякаш през дух. Усети как ръката му извива меча и пое последния й дъх.
       Нежно я сложи на леглото, легна до нея и зарева неистово, без да спира да гали пребледнялото й лице.
       Как само му се щеше да не го беше правил.
« Последна редакция: 2008-01-05, 21:15 от Don Dada »
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #70 -: 2006-04-18, 17:09 »
Много ми хареса това последното
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #71 -: 2006-04-19, 22:50 »
~ Тази част от разказа мн ме грабна...

`Четири след полунощ` Част 1 - Ланголиерите

***
- Какво знаем?
- Знаем какво се случва с днес,когато днес стане вчера,какво се случва в настоящето,когато то стане бъдеще.То чака - мъртво,празно и изоставено.Чака тях.Чака пазителите на времето от вечността,които  винаги тичат отзад,изчистват остатъците по най-ефективния възможен начин... - като ги изяждат.
***
 
 


« Последна редакция: 2006-04-19, 22:51 от Fr0m_h3LL »

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #72 -: 2006-04-19, 23:31 »
Цитат на: KpaTyHkA
"Първото правило на магьосника" от Тери Гудкайнд[/b]

            От очите му капеха сълзи. Той я притисна до себе си.
- Прости ми, моя любов.
        Тя се усмихна.
- Всичко. Благодаря ти, че ме нарече "моя любов". Хубаво е да го чуеш, изречено наистина, преди да посрещнеш смъртта. Извърти меча, за да си сигурен, че всичко е свършило. И, Ричард, моля те, вземи последния ми дъх! Както съм те учила! Искам последният ми дъх да остане в теб.
       Замаян, той доближи устните си до нейните, целуна я и дори не усети кога задвижи дясната си ръка. Не усети никаква съпротива, мечът мина през нея сякаш през дух. Усети как ръката му извива меча и пое последния й дъх.
       Нежно я сложи на леглото, легна до нея и зарева неистово, без да спира да гали пребледнялото й лице.
       Как само му се щеше да не го беше правил.

     

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #73 -: 2006-04-25, 21:28 »
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

Дамян Дамянов
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен SkASk8CkbpT

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 113
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #74 -: 2006-04-25, 22:41 »
Ето нещо невероятно смислено, което преди няколко месеца ни караха да учим:

Диалога между литературните герой (Смислово си беше така)

- Бла, бла, бла, бърбор, ненамсикфо
- Ами Тартюф?
- Уаблапаблабла бла бър дрънтапляс
- Ами Тартюф?
- Пърпор шубидидаби 2 чадъра без дръжки в пералнята
- Ами Тартюф?
И нататъка 2 минути някъде...

Мнооуважаваната госпожа пита "Какво ви се видя забавно в този откъс?"
Отговарям "Ами Тартюф ще да е..."

Муахахаха тъпо ми е, не мога да спра да кашлям грозни жълти флуиди, но за сметка на това спамя  
Ska-Jazz-Funk all the way!

Неактивен Juréx

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 2060
  • Пол: Мъж
  • Terminal Case
    • Профил
    • http://myspace.com/stsbg
Любими Цитати
« Отговор #75 -: 2006-04-25, 23:03 »
-Nick, the current situation is a major conflict of interests!
-Conflict of interests? Conflict? Of interests? Huh...No - interest in conflict!    

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Любими Цитати
« Отговор #76 -: 2006-05-01, 02:28 »
Когато те ударят, викаш ли?
Не! Свивам се във тялото си тихо.
Когато с пръсти опитни те обругаят?
Тогава стена в срама си мълчаливо.
Когато ме заплюят и изгарят
със думи грозни от обида,
тогава стискам устни диво и
моля се на Бога да не видят, как
лесно впиват се стрелите им отровни
в тялото ми - натежала есен, а не
покълва даже капчица от злобата им...
Но пътят ми не става от това по - лесен...
Когато ме обичат, не успявам
сърцето си за миг и да отпусна...
Навярно от страха да не забравя,
как след това боли и колко ми е пусто.
Защото трудно е отново да обичаш,
когато кално някой минал е през него
и в чувства ново да повярваш,
и да сричаш на азбука любовна
буквите големи...
Когато съм сама - изчезвам нямо,
в пространството безкрайно се разтварям.
Когато съм сама, ме няма. Защото няма
със кого и да изгарям...

 До болка ми е познато това
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #77 -: 2006-05-02, 00:39 »
"За злобния светът е злобен и вижда той във всекиго подобен"
                                                                      Шекспир (май...)
« Последна редакция: 2006-05-02, 00:49 от Don Dada »
Caralho Voador

rock_ur_body

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #78 -: 2006-05-02, 01:07 »
Цитат на: Don Dada
"За злобния светът е злобен и вижда той във всекиго подобен"
                                                                      Шекспир (май...)

за пръв път го чувам това, но автоматично ми става един от любимите!
ето два от любимите ми:

Never argue with an idiot... he will take you down to his level and will beat you with experience
или на Български съм чувала нещо подобно.... "никога не спорете с идиоти, хората може и да не забележат разликата"

Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #79 -: 2006-05-02, 10:11 »
Цитат на: rock_ur_body
Never argue with an idiot... he will take you down to his level and will beat you with experience
или на Български съм чувала нещо подобно.... "никога не спорете с идиоти, хората може и да не забележат разликата"
Яко риспект на тая мисъл  
Caralho Voador

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #80 -: 2006-05-16, 14:41 »
Едно момиче попитало едно момче дали е хубава и той и казал ... "не"
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги... и той казал "не"
Tогава тя го попитала дали ако си тръгне той би плакал, а той казал "не"
Това и било достатъчно. Когато си тръгвала сълзите се стичали по лицето и. Момчето я хванало за ръка и казало:
Tи не си хубава ти си красива. Аз не искам да бъда с теб завинаги, аз имам нужда да бъда с теб завинаги...
И няма да плача ако ти си тръгнеш... Аз ще умра!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен KpaTyHkA

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Пол: Жена
  • Firebird/Phoenix
    • Профил
    • http://www.myspace.com/kpatyhka
Любими Цитати
« Отговор #81 -: 2006-05-18, 16:25 »
Среща

Мене ми е странно - Ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
Няма да се върнат сбъднати мечти.  

Пейо Яворов
       
« Последна редакция: 2006-05-18, 16:26 от KpaTyHkA »
Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #82 -: 2006-05-23, 14:57 »
~"Въпреки мен и теб и целия този свят, разпадащ се пред очите ни, аз те обичам. Защото си приличаме. Лоши, и двамата. Себични и проницателни. Но пък способни да виждаме нещата ясно и да ги наричаме с истинските им имена. (Рет Бътлър - "Отнесени от вихъра")

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #83 -: 2006-05-23, 16:26 »
Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.
Тейар дьо Шарден
***

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.
Мартин Лутър Кинг -младши
***

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме
 , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !
Алън Коен
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен blackhearted

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1093
  • Пол: Жена
  • Blood Junkie
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #84 -: 2006-05-26, 18:07 »
~Майната ти обич моя, ти не си добре
като мен жена ще срещнеш, само че не знам къде
Толкова много те обичах, но ти не ме разбра
ден и нощ след тебе тичах, но ти ме изигра
Ти ще дойдеш обич моя, но не сега
а когато зад завоя видиш ми гърба
Майната ти обич моя, всичко бе до тук
Писна ми да бъда твоя, вече ще ме има друг!

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

~Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.
Дейв Тайсън Джентри

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

~Който търси приятел без недостатък, ще остане сам.
Каракалпакска поговорка

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

~Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е винаги брат.
Франклин

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

~Мъжете нямаше да лъжат толкова, ако жените не питаха толкова много.

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

~Истинската любов никога не протича гладко.
Шекспир. "Сън в лятна нощ"

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
 

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #85 -: 2006-05-28, 11:28 »
Веднъж някакъв селянин почукал силно на вратата на един манастир. Когато вратарят отворил, той му подал прекрасен грозд.
- Отче, това е най-хубавият грозд от моето лозе. Дойдох да го подаря.
- Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумена, той ще се зарадва на подаръка.
- Но аз го донесох за теб!
- За мен? Но аз не заслужавам такъв красив дар на природата.
- Винаги когато съм чукал на тази врата, ти си ми отварял. Когато имах нужда от помощ, понеже реколтата ми беше съсипана от сушата, ти всеки ден ми даваше парче хляб и чаша вино. Искам този грозд да ти даде малко от любовта на слънцето, от красотата на дъжда и от Божието чудо.
Вратарят сложил грозда пред себе си и цяла сутрин му се възхищавал, защото той наистина бил красив. Поради това решил да занесе подаръка на игумена, който винаги го беше насърчавал с мъдри думи.
Игуменът се зарадвал на грозда, но се сетил, че един от монасите в манастира е болен, и си помислил: „Ще му занеса грозда. Кой знае, може пък това да внесе радост в живота му."
Гроздът обаче не останал дълго време в килията на болния монах, който на свой ред си рекъл: „Готвачът се грижи за мен, носи ми най-хубавото, което има за ядене. Сигурен съм, че много ще се зарадва на гроздето." И когато готвачът се появил на обяд, носейки храната на болния монах, той му подал грозда.
- За тебе е. Ти винаги си в контакт с продуктите, които природата ни дарява, и най-добре знаеш какво да направиш от това Божие творение.
Готвачът бил очарован от красивия грозд и го показал на помощника си. Гроздът бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от клисаря, който пазел даро-хранителницата и когото мнозина от монасите в манастира смятали за свят човек.
Клисарят на свой ред подарил грозда на най-младия послушник, за да му покаже Божията намеса и в най-дребните неща от Сътворението. Когато послушникът поел грозда в ръце, сърцето му се изпълнило с неземно блаженство, тъй като никога не бил виждал толкова красив грозд. Сетил се за деня, в който за пръв път дошъл в манастира, и за монаха, който му отворил вратата; именно този жест му позволил днес да е сред общност от хора, умеещи да ценят чудесата.
И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозда на вратаря.
- Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-голямата част от времето сам тук, гроздето ще те освежи.
Вратарят разбрал, че този дар наистина е бил предназначен за него, с наслада изял зрънцата му и заспал щастлив. По този начин кръгът бил затворен; кръгът от щастие и радост, който винаги се образува около човека, осъществил контакт с Енергията на любовта."

Паулу Коелю. "Захир"  
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #86 -: 2006-05-29, 23:06 »
"Преди много, много време, тъкмо когато Бог бил сътворил света и първите хора се случило това, което ще разкажа...
Все още имало много малко хора и те умеели да общуват със своя баща. Говорили си сякаш са приятели, както си говорим аз и ти сега. Те знаели, че той толкова много ги обича, че би направил абсолютно всичко за тях. И ден след ден така си живеели хората и се множали и винаги и за всяко нещо се обръщали към Бог, както всяко малко дете се обръща към баща си. "Господи, погледни ме колко ми е трудно! Моля те, помогни ми!", "Боже, главата ми се е запалила с тия земни проблеми, намеси се, моля те!"... и така ден след ден, след него следващ ден минавал, хората си се множали, а Бог бил един. Постепенно той започнал да изнемогва, защото хората били толкова много и с толкова различни проблеми, че на самия него му пламнала главата... Тогава той си помислил: "Абе аз що не взема да се скрия на Луната..? там е далече, пък и ще мога да си почина докато стигнат до луната хората.." После обаче си помислил... "да.. ама един ден ще дойдат... и ще се още повече и с още повече проблеми... я да избягам аз на Марс!". В началото - добре. Застягал си Бог куфарите, за да си ходи на Марс.. Когато обаче се замислил: "Абе... то тия са големи досадници... и там ше стигнат да ми ревът..". И започнал да се чуди Бог накъде да избяга. Тогава покрай него минал Луцифер - синът на зората. Те двамата вече се били разделили, но поддържали някакви отношения. Та попитал Луцифер Бога: "Какво си се замислил? Ти нали всичко знаеш..!".. когато Бог му казал каква е работата Луцифер се усмихнал и го извикал по-близо до себе си. Казал му така: "Абе... ние с тебе не сме големи приятели.. ама аз сега ше ти помогна!" Навел се и му прошепнал на ухото: "Скрии се ВЪТРЕ в човека!!! Така той никога няма да те открие!""


Един приятел
« Последна редакция: 2006-05-29, 23:07 от MuTaKa »
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #87 -: 2006-05-30, 01:15 »
Цитат на: MuTaKa
"Преди много, много време, тъкмо когато Бог бил сътворил света и първите хора се случило това, което ще разкажа...


Страхотно е     Наистина много е смислено,много добре измислено  
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Voodoo_girl

  • Not Your Bitch
  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 150
  • Пол: Жена
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #88 -: 2006-05-30, 10:03 »
Закон на Мърфи: "Усмихвайте се ... утре ще е по зле!"      

"Life and death, energy and peace, if i stop today it was still worth it.
Even the terrible mistakes, that I have made and would have unmade if I could.
The pains that have burned me and scarred my soul, it was worth it for having been allowed to walk where I've walked.
Which was to hell on earth, heaven on earth, back again, into, under, far in between, through it, in it and above..."
Gia Marie Carangi (1960-1986)


Аз често вглеждах се в очите ти дълбоки,
приличащи на две бездънни езера.
Откривах в тях истини за мен жестоки,
ти не ме обичаше,но не исках да го разбера.
До мен седеше,а чувствах те далечен,
изгубил се във своя свят самотен и студен.
Аз знаех,че никога не ще те имам вече
и едва ли имала сам те наистина до мен.
Ти копнееше за устните и топлите и ласки,
ти копнееше за нейните ръце.
А ние с теб играехме театър с маски-
ти господарят,а аз слугинята с разбитото сърце.

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #89 -: 2006-05-30, 12:51 »
"А аз, беднякът,
имащ само своите мечти,
Разстилям мечтите си,
пред твоите крака...
И стъпвай нежно,
защото встъпваш в моя блян..."

... или нещо такова беше.. на някакъв американски автор... аз го чух във филма "Equilibrium"
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.