Автор Тема: Любими Цитати  (Прочетена 121163 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.    

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #30 -: 2005-08-02, 15:53 »
Цитат
Цитат
Е тва е жестоко, не знам кой не би се трогнал от тва(Освен Александр може би ) 
Грешно предположение - такова нещо никога не би могло да ме трогне! Всъщност са много малко нещата на този свят дето могат да ме трогнат!
искаш да кажеш вярно предположение... тя иска да каже че ти няма да се трогнеш...
« Последна редакция: 2008-03-29, 14:38 от tech_noir »
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен Александр

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1863
  • Пол: Мъж
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #31 -: 2005-08-02, 16:04 »
А, вярно, не правилно го бях прочел - извинявам се!
Идеи становятся силой, когда они овладевают массами!
Владимир Ильич Ленин (Ульянов)

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #32 -: 2005-08-02, 16:55 »
... за която способност малко или много завиждам...
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #33 -: 2005-08-02, 18:16 »
Само силата на дърветата да плуват

Само силата на дърветата да плуват
помага на птиците да запазят дълбочината на своя полет
да си припомнят шума на прилива
във въздуха птиците говорят
те казват: обед
те казват: възрастта на дървесните корони
уханията на треви изцяло ни покриват
дълги дълги прохладни ръце преминават през сърцата
плаваме сред ветрове
покоят се превръща в норма
и не можем да видим най-първия ден
в самото начало, има само любов


това е малко странно,но много ми хареса,удивително е
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #34 -: 2005-09-12, 18:21 »
Лека нощ


Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!


Автор: ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #35 -: 2005-09-12, 19:34 »
СОНЕТ

Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози-пищни и богати,
не алени са нейните страни.
Ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя

и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.
 

Автор: ШЕКСПИР

*********************************

ПРОЩАЛНО  
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън, на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.

Автор: НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #36 -: 2005-09-12, 19:51 »
"-Исках да я прегърна, да изпия всичките й сълзи .Да изям болката, да я издигна над облаците и цялото небе да се отрази в смеещите се очи...вместо това я прегърнах сухо и я отведох при хората."


АНЕЛИ МАН

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #37 -: 2005-09-12, 20:01 »
Имам само теб

Щом си тъжен ти и мен и мен боли ме,
всяка нощ на съм повтарям твойто име,
две сърца в едно пулсират сякаш лудо,
не е ли чудо, не е ли чудо?

Имам само теб, звездичке моя,
ти си сълзата и покоя,
колко смях ми носиш,
обич колко,
ти моя радост, моя болка.

Всеки, всеки миг за цял живот остава,
като спомен скъп, кръвта вода не става,
плаха и добра бошуваща и строга,
без теб немога, без немога

Имам само теб, звездичке моя,
ти си сълзата и покоя,
колко смях ми носиш,
обич колко,
ти моя радост, моя болка.

***

Отиваш си

Мълчиш смотен разбирам вече,
сега сме с теб последна вечер,
гори една тревога, една тревога,

Мълчиш смотен, аз вече зная,
това е знак, това е края,
но да те спра - не мога

Отиваш си как да те върна?
Знам пусто е без тебе тук,
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.

Мълчиш и ти, кажи че още,
живеят в теб онези нощи,
онези нежни думи, нежни думи...

Онези дни почти безкрайни,
онези наши малки тайни,
остават помежду ни, помежду ни...

Отиваш си как да те върна?
Знам пусто е без тебе тук,
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.


  Деси и Тони Стораро    
« Последна редакция: 2005-09-12, 20:02 от MuTaKa »
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #38 -: 2005-09-13, 16:25 »
Бели нарциси
На П.
 

 ...Някой ме излъга, че мирише на изгреви, а слънцето още спеше...Защо ми беше да се будя?Спомням си-три думи, тишина и две целувки за украса...три думи, тишина и...
Защо ми беше да се будя... щом на лицето ми не диша твоята усмивка...Крадях я, докато вечер ме целуваше...Беше сладка усмивка и устните ти бяха сладки.Вярваш ли, че мога да живея само с тази сладост?Вярваш ли, че мога да имам целия свят, стига да имам теб или още мислиш, че ти си константа, а другите променливи, че животът е твърде релативен, за да съществува понятие като любов?
 Колко е снежно-бял светът!Красиво ли е?Въобще има ли накой, който да се усмихва на тази красота, който да вижда съвършенството в танца на снежинките, музиката в полета на птиците, поезията в голите дървета...някой чува ли песента на живота?
  Кой ме излъга, че мирише на изгреви?Слънцето спи, спи...Дали не трябва да го събудя, както преди?...Но този път то не е в моето легло, не мога да го целуна и да разроша лъчите му...Няма ли кой да го събуди?
 Студено е...Не чувам никаква песен.За пръв път в живота ми е толкова тихо...Дори сърцето си не чувам.Дали не си го взел, докато крадях усмивката ти?Ако е така, не си улучил на добро сърце...Моето е  повредено.В завода, където са го правили са забравили да го обвият с ледена покривка и да го полират с недостъпност, за да блести по- силно...Направено е от някакъв крехък материал, които лесно се чупи...Освен това често плаче, а щом те види получава аритмия...Така че ако си го взел, едва ли ще ти послужи.
 Тъмно е..Миришело на изгреви!Не виждате ли, че слънцето спи...Защо се събудих...
...чакай, огледалото ми шепне... Оглеждам се..Аз съм различна, цветна...Всички твои цветове са в мен.
Синьото се стича по нощницата ми и се смесва с жълтото по коленете ми...зелени петна...Червеното се е размило по устните ми...Някаква бяла боя влиза в очите ми и става красиво...Ушите ми са оранжеви...сега чувам песента на живота...
 Някой събуди слънцето...най-после...Ти си бил!Какво като си далече, нали те има да будиш утрото!
 Поглеждам през прозореца...
В снеговете
бели нарциси...
обичам те...

Автор: ENIGMA

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #39 -: 2005-09-13, 16:35 »
.. много е хубаво... ма май почвам да си изграждам резистентност, щото не ми действа така, както ми действаха преди тия на Силвето.. това е добре  
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #40 -: 2005-09-13, 16:39 »
Цитат
.. много е хубаво... ма май почвам да си изграждам резистентност, щото не ми действа така, както ми действаха преди тия на Силвето.. това е добре 
за Светлето става въпрос
« Последна редакция: 2008-03-29, 14:39 от tech_noir »
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен MuTaKa

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1251
  • Пол: Мъж
  • Natural born... WINNER!!!
    • Профил
    • phys.uni-sofia.bg
Любими Цитати
« Отговор #41 -: 2005-09-13, 16:44 »
Светла ли си..    
се си мислех че си Силвия.. на мене си ми и приличаш на Силвия
« Последна редакция: 2005-09-13, 16:46 от MuTaKa »
1917 година - Първата световна война. Над 300 000 англичани, французи и сърби атакуват българските позиции на фронта край Дойран. На най-тежкия участък се сражава Девета пехотна плевенска дивизия на ген Владимир Вазов. В решителния момент българите се вдигат в атака на нож... 
... и побеждават.

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #42 -: 2005-09-17, 15:59 »
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

***********************************

Най-хубавият ден


Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата. [br
 /]Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #43 -: 2005-10-26, 21:22 »
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

Ето моята тайна .Тя е много проста :
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери
ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #44 -: 2005-10-26, 22:57 »
Силата на Разбитото Сърце

Бавно дните ми отминават, далеч от всичко което съм обичал
но аз знам, че ще удържа моята гордост
споменът за теб е вътре в моето сърце
има място, далеч отвъд звездите
където всичките ми царства, лежат в твоите ръце
където всичките ми мечти и желания ще се сбъднат
и ето там, аз те питам отново, ще останеш ли с мен завинаги

Силата на Разбитото сърце и смелостта на вечността.
в името на любовта аз ще се боря за всичко което съм загубил и няма да се предам
със силата на разбитото сърце, няма да се откажа докато не успея

Всеки момент прекаран далеч от теб
споменът за последно сбогом
след като денят се превърне в нощ
и погледна към луната която сияе за теб и мен
изглежда със своята усмивка тя ми казва
че ние сме родени един за друг

Толкова много разбити мечти
това е цената, която трябва да платим за жестокостта си
но аз вярвам, че ще се справим
защото нашата любов никога няма да угасне

Силата на Разбитото сърце и смелостта на вечността.
в името на любовта аз ще се боря за всичко което съм загубил и няма да се предам
със силата на разбитото сърце, няма да се откажа докато не успея
Ще се боря за всичко което съм загубил....

Оригинал Luis Fonsi - The Power of the broken heart
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Любими Цитати
« Отговор #45 -: 2005-10-27, 19:30 »
Песен за Берен и Лутиен

След лес разлистен дъб голям
зелени клони бе привел
и трепкаха със чуден плам
звезди под свода на леса.
Танцуваше Тинувиел,
звучеше скрита флейта там,
лъчи от звездният предел
искряха в нейната коса.

Но ето, че дойде Берен
пребродил планини безброй,
и тръгна сам и натъжен
по омагьосани места.
През клоните надникна той
и забеляза изумен
от златни цветове порой,
обсипал дивна красота.

Умората изчезна в миг,
но само лунният светлик
по дланите му заблестя.
Със танц сред гъстите гори
Тинувиел избяга в миг
и да се вслушва до зори
самотен го остави тя.

Той неведнъж дочу така
как тя пристъпва в утринта
на арфа чуваше звука
в потайни горски пещери.
Дойде мъглива есента
и под невидима ръка
с въздишка падаха листа
сред заскрежените гори.

В ноща той бродеше безспир,
вървеше часове наред.
блестяха в хладния всемир
безбройни ледени игли.
А тя танцуваше отпред
сред стихналата горска шир
и край краката и? навред
искряха сребърни мъгли.

Напролет тя се върна пак
и песен светла затрептя,
събуди топлият южняк,
дъжда и ручея звънлив.
Той зърна слънчеви цветя
край нея да разцъфват пак
и имаше една мечта-
да почне с нея танц красив.

Побягна тя, но проехтя:
Тинувиел! Тинувиел!
За миг се спря в гората тя
и трепна нейното сърце.
Чар силата и? бе отнел
и тъй се сбъдна участта
на нежната Тинувиел,
блестяща в силните ръце.

В очите и? Берен се взря
и в сенчестата и? коса
небесните звезди съзря
да трепкат в призрачно хоро.
И сред искрящата роса
елфическата дъщеря
обви го в своята коса,
в прегръдките си от сребро.

Но тежък път от участ зла
на тях им беше отреден
през планини и през мъгла,
през крепости и черен мрак.
Ала след гибел и след плен
ги сбраха слънчеви поля
и с песен, в неизвестен ден,
изчезнаха в гората пак.

********

Прощална песен

Прощавай, светъл небосклон,
под теб живя във своя дом
и тичаше като сърна
под слънчев блясък и луна
тя, Лутиен Тинувиел,
най-нежна в земния предел.
Дори светът да е умрял
дори разбит да рухне цял
в първичния бездънен мрак
за туй го бих възвърнал пак -
земя, море, зора и ден
и че е зърнал Лутиен.

****************

Мистър Аткинсън се събуди.
Мистър Аткинсън тази сутрин не чу часовника.Събуди се по - рано.Събуди го една непривична тишина.Тишината на спрялото му сърце.
Стана и отиде до банята. От огледалото го погледнаха две безизразни очи мъртви от хиляда години.За пръв път усети сърцето си. Усети го по различната,-по ниска температура. Залитна от внезапен световъртеж придружен с повик на повръщане. Едва успя да изтича до тоалетната. Повръщаше парчета от сърцето които се разкъсваха в гърлото му. Олекна му! Водата с устрем отми безличната желирана маса. Изжабурка си устата с кутийка бира за да замени силното нагарчане със по леко. Отиде да избръсне нетрепващото лице. Чакаше го нов ден. Този мистър Аткинсън не познаваше вчерашният мистър Аткинсън. Една снимка на непозната за него жена стоеше на масата до кутийката бира. Той не познаваше тази жена. В самотният му дом бе толкова разхвърляно, че една снимка в повече не го правеше по разхвърлян. Вторник е, следобят ще дойде чистачката, ще подреди, изчисти, и снимката вероятно щеше да потъне в прашния килер в който той не ровеше. Погледна лошо Слънцето, за което не знаеше защо идва всяка сутрин. Не знаеше и защо е всичко това с изгревите, със сърцата, със снимките, със часовника. Не знаеше защо е всичко, но имаше равнодушието да дочака това което имаше на края. Докато стягаше възела на вратовръзката усети как няколко вече ледени сълзи се спускат между сухожилията, вените, артериите - надолу към петата на десния крак, сълзи явно изплакани навътре от този мистър Аткинсън който той не познаваше. Може би някой ден ще повърне и тях, но сега това му бе безразлично.
 
Мистър Аткинсън погледна часовника си.
« Последна редакция: 2007-09-06, 00:28 от Sensimilla »
Inside all of us there si hope...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #46 -: 2005-10-28, 18:50 »
Просто да се замислиш

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".

 

Аз винаги си спомням тези думи
Те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.
Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.
Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.
Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели,
с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.


Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш..
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Guest_MuTaKa_*

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #47 -: 2005-11-03, 17:38 »
Очите ми ме молеха да спра да гледам...
очите ми твърдяха, че съм луд...
луд,... за да ги карам да се взират... и да те търсят там...
там където.. одавна не си... и няма да те има...
очите ми ми казваха, ..че са те виждали и друг път,
...че те познават много преди мен...
и знаят как бързо се променяш... и изчезваш...
няма смисъл... няма смисъл на сила да ги карам да търсят...
в теб това, което нямаш.. и което щях да видя...
не ги послушах... и ги държах отворени!
когато ги затворих... беше късно,
... защото бях те пуснал вътре в себе си,
и всичките ми думи и желания...
бяха приели формата... на твоите движения!!!
   Сега, докато те изтръгвам от сърцето си... си мисля..
не е смешно това,.. че докато гледах с отворени очи...
не забелязвах нищо... и трябваше да ги затворя, за да видя...
очите ми ме молеха да спра да гледам, очите ми твърдяха че съм луд,
за да ги карам да се взират и да те търсят там,.. където одавна не си...
и няма да те има...

. . .  И   Т Р Я Б В А Ш Е   Д А   Г И   З А Т В О Р Я ,   З А   Д А   В И Д Я  ! ! !

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #48 -: 2005-11-03, 18:59 »
на Митака последния цитат супер мн. ме кефи  
Тая песен я Пее Слави.Обожавам да я слушам  


Ще те стопя от ласки пепеливи...
попаднал си във дяволски водовъртеж:
на огън, жар и страсти диви
пресъхват океани от копнеж!...

За грях недей да ми говориш!...
Ти, Луцифер, кога облече расо?!...
За огън с мен недей да спориш,
защото двамата сте ми подвластни...

Танцуваме, завърташ ме като вихрушка,
но твоята глава се завъртя...
Гълчиш ме строго - аз съм непослушна,
но лумва в танц и пепелта!...

Не си играй с очите ми искрящи...
запалват всеки дързък зов,
Нажежено до червено и кипящо -
сърцето ми е факел от любов!...

И ето - в танцът бурята започва...
Едва ли можеш да ме издържиш!
Дъждът от пламъците ми се вкопчва
по всичките ти клетки - виж!...

Разтапяш се... ръждаема стомана!
Фалшив си - колко много пролича!...
От тебе капка жива няма да оставя...
Ах, да танцуваш с мене как посмя?!

автор-DEVIL_IN_HEAVEN

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

MaxStorm

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #49 -: 2005-11-08, 22:56 »
"We are the greatest fans of the greatest team in the world......
....................Manchester United"

Вини Джоунс из "euro trip"
         

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Любими Цитати
« Отговор #50 -: 2005-11-08, 22:59 »
I'm forever blowing bubbles,
Pretty bubbles in the air,
They fly so high,
Nearly reach the sky,
Then like my dreams
They fade and die.
Fortune's always hiding,
I've looked everywhere,
I'm forever blowing bubbles,
Pretty bubbles in the air.
UNITED
Малко West Ham United ма надявам се няма да се сърдиш...
Inside all of us there si hope...

Неактивен CRYSTAL`EYES

  • зарибен/а
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 464
  • Пол: Жена
  • ????????????
    • Профил
    • http://myspace.com/erin_everly
Любими Цитати
« Отговор #51 -: 2005-12-02, 17:30 »
  "ПО ДЯВОЛИТЕ,НЕ Е ВАЖНО КОЕ Е ДОБРО И ЗЛО,А КОЕ Е ПРАВИЛНО И НЕПРАВИЛНО"
  "НОРМАЛНИТЕ ХОРА НЕ СТАВАТ ЧЕНГЕТА"

всичко е от книгите на Тери Пратчет,има и още но сега в момента не се сещам  
Dr. Cameron: Men should grow up.
Dr. Gregory House: Yeah. And dogs should stop licking their "workplace-acceptable" euphemism for testicles. It's not gonna happen

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #52 -: 2006-01-03, 00:24 »
През една зимна нощ един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора да се разходи. В това време насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците момъкът се успокоил и се готвил да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон по долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цел изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като теб, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но ето, че вълци ме погнаха, и бързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала "до виждане!" Момъкът и отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представлява живота, момъкът - ума на човека, а мечката - неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
***
Един летен ден млад момък отишъл в гората да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първият момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал че мечката сочела към него с лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата и бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повеля някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървели половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за тази услуга.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови на помощ ума си да извади тръна от раната му. След това от благодарност то ще ти покаже, къде живеят пчелите за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т.е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкият ум. Това, което умът научава за хиляда години разумното сърце го научава за един ден. Това което разумното сърце е научило отдавана, ума едва сега го учи. Някой мислят че ума върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Неактивен NoFeaRInc

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1108
  • Пол: Мъж
  • ?????????? ??????
    • Профил
    • http://mario.youaremighty.com/
Любими Цитати
« Отговор #53 -: 2006-01-06, 18:44 »
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

 
Signature.

Неактивен Don Dada

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 4483
  • Пол: Мъж
  • the shaman
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #54 -: 2006-01-27, 10:22 »
" - Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.

- С какво се храни? - изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.

- С приятелство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с приятелството."
Caralho Voador

Неактивен Stardust

  • FREAK
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1094
  • Пол: Жена
  • I believe in fairies... I do, I do...
    • Профил
    • http://www.myspace.com/unlock_your_imagination
Любими Цитати
« Отговор #55 -: 2006-01-27, 16:24 »
"-По кой път да поема?-попита Алиса.
-Зависи къде искаш да стигнеш...-каза Усмихващия се котарак.
-О, това няма значение-отговори Алиса.
-Тогава няма значение и кой път ще поемеш.-усмихна се
загадъчно котаракът. "

ей това мноого ме кефи
Inside all of us there si hope...

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #56 -: 2006-02-02, 23:56 »
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам
 те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

Diva Orxideia

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #57 -: 2006-02-03, 15:27 »
*Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи.

*Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

*Човек не е само добър или само лош,зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш...   
Монтен

*Мнозина разбират какво им говорят, но малцина разбират защо им го казват.

*Аз просто искам да те докосвам, когато сънуваш, да те целувам, когато се събуждаш и да правим любов през цялото останало време, а то да е вечноста!

*В живота стават неща, които не можеш да спреш, но това не е причина да се изолираш от света. И доброто, и лошото идват с цел.

*Понякога израз на любов е да общуваш с някого, с когото нямаш нищо общо и все пак си очарован от неговото присъствие.

*"Който мълчи, когато е трябвало и е можел да говори, изглежда е съгласен."

Неактивен SHEMETNA

  • глобален модератор
  • зарибен/а
  • ****
  • Публикации: 1611
    • Профил
Любими Цитати
« Отговор #58 -: 2006-03-06, 20:54 »
И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.



Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

 
Халил Джубран ,, Пророкът “
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края
(Георги Константинов)

egoist

  • Гост
Любими Цитати
« Отговор #59 -: 2006-03-08, 00:47 »
Снощи преди да заспя слушах класическа музика - шедьоври със забележително съчетение между радост и ... тъгa.

Напомниха ми колко самотно се чувствам тук ... понякога.

Не, че няма хора около мен ...

Понякога се опитвам да се "насладя" на самотата - изпълва ме с ... тъгa и спокойствие.

Шумните места, май вече не са за мен. Забелязвам, че дори и сред тълпа от хора мога да се чувствам ... сам.

На никого не се сърдя, че понякога не успява да ме разбере, Аз също понякога не разбирам хората ... Понякога и Аз самия не се ... разбирам.

Но това само ... понякога.

Освен това, нали самотата е състояние на духа, а не ... порок !?

Но Ти тези неща ги знаеш по-добре от мен.

Понякога имам чувството, че Аз всъщност не пиша на Теб. Пиша на ... себе си.

Нещо като “дневник на един ... луд”.

Ти за какво мечтаеш ?

Сега се сещам, че като дете мечтаех да си купя китара - истинска ... Направена в древноста от неизвестен майстор ...

Исках да бъде с характер, но ... нежна и чувствена.

Знам, че знаеш - всеки инструмент има ... душа.

Малко крехко парченце дърво с ... душа.

Без нея звук - няма.

Сигурно от там идва израза ... "без душа" ?!

Понякога се чудя, защо ли те занимавам ?

Едва ли те интересува ...

Иначе Аз не съм чак толкова сложен ...

Просто съм объркан и много ... изморен.

Прегръщам Те!
Д.
« Последна редакция: 2006-03-09, 14:03 от egoist »