Водата сама по себе си верно не е проводник правили сме го на лабораторно даже. Стига да е дестилирана, разбира се. Ако добавиш разтворим електролит като лъжичка сол, прах или бучка пръст вече нещата се променят драстично.
Име един психологически момент с учителите (по принцип). Те са учители - учат другите. Веднъж получили официална квалификация, самите те рядко се дообразоват или осъвременяват собствените си знания. Движат се по някакви релсички (определени от други, а и нямат право да се отклоняват много) и това е. Обикновено в учителските ВУЗ-ове / колежи се влиза с тройка заради ниското заплащане и перспективи, та учители стават или идеалисти и ентусиасти или в по-масовия случай хора дето, просто няма какво друго да правят или не са достатъчно добри за нещо друго.
Мен промяната ме свари в трети клас. Много си обичахме началната учителка. Може да се кажи че тя изгради доста от възпитанието ни. Пеене на патриотични песни преди всеки час, строяване, връзки, маршове, колко трябва да обичаме родината и Съветския Съюз (родината всъщност се явява негово недорасло отроче, което получава много любов, ама трябва да се отблагодари със същото), оттренирахме всички противоатомни убежища в района, слагахме противогази, учехме как се слага бебе в оловна капсула, мразехме "другите" изверги дето при първа възможност искаха да превърнат красивата родина в стъкло и горещ прах. Абе, нормалната идилия. Да де ама един ден "другарко" стана мръсна дума. Горката женица беше пред пенсия, на всичкото отгоре близка роднина на един от комунистическите поети. Бяха ни отгледали с горното като единствено възможно и правилно, просто нямаше начин да се изправи и да каже на третокласници "абе заебете, сменяме посоката". Наблюдавахме я как просто рухна. Светът и изчезна. Пак си остана онази весела и жизнена жена, но просото не беше същото, нито мотивацията и.
В този момент на пречупване тогавашните учители просто абдикираха от възпитателните си функции, морала им не позволяваше такава драстична промяна, а никога не ги бяха учили че релсичките могат и да завиват. Просто игнорираха тази част, а никой не се опита да им помогне. Имаше един период на безтегловност и свободно падане. Носеха се огнестрелни оръжия в час (спрейовете, газовите пистолети и ножовете си бяха нещо съвсем нормално, просто малко имаха пари за повече или топки за да го откраднат). Съученичките се шибаха с първата мутра с ланец, застанала в училищния двор. Имаше мелета зад учиилище, побои и изнудвания които учителите се правеха че не забелязват и гледаха да не минават от там. В съседното училище ученик изнасили съученичка в час по физкултура в салона пред всички - учителя му направил забележка (!), при което ученика го набил, извадил пистолет и го заплашил да не вземе да измрънка (последствия разбира се нямаше). Повечето предпочитаха да пуснат и да си траят ако им опрат нож в гърлото в съблекалнята, поне да не стават за срам или да не ги пребият за десерт.
Сега гледам лека по лека нещата се нормализират, не е чак толкова зле май. Или поне не масово, а хората обръщат внимание .
Не съм решил нито една задача по математика или физика от 7-и клас насам (айде, убийте ме), при все че даже за известно време бях във физическа паралелка в ПМГ-то. Просото не ми беше интересно, а и май не се намери кой да пробва даже да ни обясни защо това би било добре за нас и да ни мотивира. "Има го по график, задължително е". Ами хубаво, ама ние специално видяхме как правилата и нормите се обръщат с главата на долу. Виждахме чудесно как учените не могат да си платят тока, а полуграмотни дебили обират всичките пари, момичета, коли и т.н. Не искахме да сме като тях, ама мамка му, на никого не му пукаше за нас достатъчно да ни каже "абе това развива логиката и начина ви на мислене, ще станете по-умни после и по-лесно ще се справяте с житейските предвидени и непредвидени ситуации, включително с набавянето на коли, пари и мацки".
Най-уважавахме учителите по английски в гимназията. Все ни се падаха някакви прохождащи дребни бизнесмени, дето си преподаваха така за кеф - "можете да не влизате в час, не пиша отсъствия, ама ако ще влизате, не го правете 10 минути преди края с баничка и цигара. Честно казано няма да се задържа тук повече от година. Не ми пука за заплатката, за шефове или какво ще стане с вас после. За утре за домашно първа глава от Под Игото на английски. Сега да видим как сте се справили с 3-а на Guys & Dolls". Това беше най-мотивиращото нещо, което изобщо чухме.
Засега не се сещам нещо, научено през всичките тези 12 години (можех да чета и пиша преди да тръгна на училище), освен езиците, да ми е свършило пряко работа някога.
Почнах да уча две висши едновременно (и двете редовни, ама в различни градове - цирк).
В държавния - старата песен на нов глас. Същата атмосфера, същото отношение.
Срещу подпис в кабинета на преподавателя си купуваш последната версия на учебника и помагалото написано то него - тазгодишно издание за по 50 лева за всеки предмет (на вестникарска хартия, после разбрах че реално производството им струва левче двете а материала е дословно копие на учебник от 70-те). Това ти гарантира при някои от преподавателите шанс за равностойно явяване на изпит (т.е. да те изпитват честно). При други - шанс да ти поискат 200 лева (тогава това минаваше за добра заплата), за да го вземеш от 2-ри, 3-и път - първия масово късат за сплашване. Никакво значение дали си отварял изобщо прословутия учебник. И всичко съвестно да си учех (с по-голям успех сам в къщи в интерес на истината, ама никакъв шанс - при две пропуснати лекции или упражнения не те допускат до изпит - трябва да ти запомнят физиономията) щях да получа знания, които са били адекватни мноого, много отдавна. И ако искам да съм нещо различно от посредствен държавен служител или чиновник, да уча всичко от начало, плюейки на загубените си години.
В НБУ изпитите обикновено са някакви реални задачи от реалния живот (често посмекчавани, ама това е друга тема). Ако можеш да се справиш с тях - чудесно. Ако не - ходиш на лекции и разбираш как да се справиш. Или си учиш от други източници - важното е накрая да знаеш достатъчно, за да можеш. Ако си сбъркал в преценката, не се справиш и не си ходил на лекции - ти губиш пари и време. Това избрах.
Мисля че интелигентността е сравнително константна (т.е. предишното поколение не е по-тъпо или по-умно). Знанията ни трябват за да впрегнем тази енергия/интелигентност в нещо. Като двигател в кола. Не съм сигурен че големия обем непременно е добро нещо. Двигател на Порше сам по себе си е безполезен, ама и сложен в автобус, няма да развие истинския си потенциал.
Ученето на на изус и декламирането на уроци и факти, които не си мотивиран да те интересуват с цел възпроизвежането им после, възпитава корупция, демотивира и убива всякаква креативност (с наказанията при раните опити за проявяване). Определени части от съзнанията ни закърняват и калцират така.
Азиатците имат традиции в това. Опитайте се да се сетите за азиатско концептуално изобетение за последните... хмм 300 години. Просто подобряване с много труд на неща, вече измислени от други. Не че не се с правят, ама и ние не сме чак толкова работливи и упорити че да сме им конкуренция. Наизсустяването е самоубийствено. Поставянето на реални проблеми и процеса на търсене на решение за тях - полезно.
Автор
Тема: Промяната на ценностната система (Прочетена 4183 пъти)
