Любими Цитати

[erdbeermund]

Стават и грешки! - казал таралежът и слязъл от телената четка...

-Неизвестен

[*cinderella*]

За теб ще се завръщам

Аз привикнах с мисълта, че няма да те имам.
Привикнах и няма нещо, дето да тежи.
И спяща съм в прегръдките ти, дори незрима.
Отнесена от вихър, който вече не горчи.

Аз привикнах с мисълта за загубата.
Не съм нелепа и сломена.
Не съм вече жалката и пагубната.
Истината видях в очите ти засмени.

Аз видях и онази сляпа, твоя нежност,
с която пръстите си в косата ми зариваш.
Усетих пулса ти със своя... твоята безбрежност
за миг бе и моя... Усетила порива ти, в ръцете ти заспивам...

Аз привикнах, че днес те имам, утре не.
Не съжалявам за грешката в душата.
Няма вече стонове и молене,
привикнах с тишината...

И няма този ден отново да заплача.
И няма да се крия из крехките окови.
Няма от утре да те чакам,
просто искам понякога да бъда твоя.

И не мисля, че таз любов е грешка.
Не мисля, че отново ще боли.
 В мен има чувства, просто са човешки.
И малко място ще ти отделя в своите мечти.

Не завинаги, не за вечност.
Привикнах, че няма да съм твоя.
Тук и сега, не в сляпата далечност
за малко ще наруша покоя.

И после пак ще сме далечни.
Чужди и до болка близки.
Спомените си ще пазя вечни,
макар и грешни, миговете бяха чисти.

Видях те днес. И не съжалявам.
И за таз любов пак ще се обръщам...
И пак в безмълвието ще ти прощавам.
Докато имам сили за теб отново да се връщам...

Това го намерих в стихче.ком много ме изкефи евала на мацката дето го е писала... 

[TheBloodthirstyBunny]

"Grown-ups never understand anything for themselves, and it is tiresome for children to be always and forever explaining things to them  "


Малкият Принц ^^

[Stardust]

Има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата...
 ... Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност.

За теб и хиляда пъти!

"Ловецът на хвърчила"
 Халед Хосейни

[Маша]

Понякога ми се струва,
че някога
всичко беше начало
или в началото,
или преди това.
И аз се хвърлях да завършвам,
                       да завършвам.
Както се гаси пожар,
за да не изгориш.
Както се запушва пробойна,
за да не потънеш.
както се обича за пръв път,
без да те е грижа защо
или за да завърши безгрижието.

А ето, че в последно време
нещо ме влече да започвам
                      да започвам.
И може би времето наистина е последно.
.........................................................

       Л. Левчев. "Ultima verba"

[SheAndHerDarkness]

Le beau est toujours bizarre. - Красивото винаги е странно.
Шарл Бодлер

[Don Dada]

"Когато Адам копаеше, а Ева предеше, кой тогава беше благородникът?"
                                                                          Джон Бол (1381 г.)

[Zago]

- Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше.

[SheAndHerDarkness]

"На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм..."
 
"Аз сам вампир съм за душата
 и съм отритнат като тях -
 на всичко гледащи със смях,
 но без усмивка на устата!"

и двете са на Бодлер

[Don Dada]

L'ennui est contre-révolutionnaire.

[Маша]

Е тва :

Родино мила, майчице моя

Педофили обикалят детски градини,
после детски ясли, после родилни домове
в търсене на голямата си истинска любов.
Понякога се влюбват във собствените
си сперматозоиди
дори във тестисните си яйца,
защото там децата им са толкова
малки и сладки –
родино мила, майчице моя.

Зоофили целуват кучетата си,
целуват техните бълхи,
а също така целуват и микроскопичните
кърлежчета
живеещи в хитиновите брони на бълхите
и си мечтаят да се оженят
за някое кротко месоядно растение
което не пие и не пуши –
родино мила, майчице моя.

Садисти забраняват на мазохисти цигарите
и гледат със сълзи на наслада
страшните им мъки,
пушейки пури пред тях,
пури, натопени в кубински ром.
А после ги гасят в пепелници,
но не в телата на другарите си мазохисти.
Това е, за да бъдат мъките им малко
по-ужасни –
родино мила, майчице моя.

Хомосексуалисти молят с наведени чела
и нежни гласове, изпълнени със страстен зов
дебелогъзи новобранци от строителни
войски:
да споделят с тях най-съкровените си
спомени
от свирката, направена им от Евгени Минтчев
по време на новините по БНТ –
родино мила, майчице моя.
      Калин Терзийски

[erdbeermund]

Е*аи песимизма... Има и нормални хора бре!!! Иначе направо кърти стихчето

[SHEMETNA]

Има една мацка от форума на стихче.ком, пише се BLUE_ROSE. Тя пише много емоционално. Ето нещо нейно.

Като теглиш чертата

Застреляха старото куче. Хуманно.
И заспаха дърветата в тихия двор.Примирено.
Времето тръгна.Утре къщата си ще запалиш.
И ще грейне небето.От безверие.

Като теглиш чертата. Остава синджира.
И от дулото ще видиш само тихата му смелост.

Кучето след господаря си единствено умира.
Ти не знаеш... колко истински си се прицелил.

[Маша]

Батю:

Как наебах самотата


- Кой драска по вратата ?
Мразим котки !
- Пусни ме, аз съм самотата !
Видех, че свети и помислих -
чакаш мен...
- Изчезвай ! Никого не чакам !
А тъкмо бех приготвил за вечеря
картинка с плаж... и аз лежа
събирайки със устни песъка
от голия корем на некаква,
която бе русалка...
Ех !
- Пусни ме... Няма да досаждам !
- Добре де, влизай !
И по-тихо !
Без друго се говори че мърсувам !
- Ще легна под леглото като куче...
- Прави каквото щеш ! Заспивам !
Но не заспах !
И нещо странно днес пълзеше
и сълзеше от стените...
Наверно го донесе тя –
натрапчивият влажен студ
от мъжка тоалетна на открито
Не се издържа повече...
- Ела !
А тя отдавна бе готова
и ледените й крака
сковаха всичкия ми ум.
- Ше те побъркам ! – й шептях
И преобръщах се отчаян.
- Ше те разкъсам! – й хриптях.
И късах, късах олигавен.
И плаках, но не се разбра,
и храчих, но не се усети.
И после...
Нищо после.
Да не би от самотата
некой трипер да е хванал...

Светослав Tерзийски-Батю

[Lyceria]

Ее, тва е много готино.

[Don Dada]

Според мене е адски глупаво, както и горното, 'ма щом ви кефи...

[Lyceria]

Не бе, аз не казвам, че е някво задълбочено, лирично, прекрасно и одухотворено, просто е някво различно.

Иначе на мен ми харесва последния стих на това:

ЖЕНАТА МАРИЯ


С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

[Don Dada]

Ами сигурно аз съм тъп или нечувствителен ама никакво изкуство не виждам в това, нито пък ми изглежда новаторско, "различно" или ми доставя каквото и да било душевно удоволствие  Примерно "Шах-наме", "Витязът в тигрова кожа' или Радой Ралин според мене са сто пъти по-яки. Или пък това например:

"Аз сам вампир съм за душата
 и съм отритнат като тях -
 на всичко гледащи със смях,
 но без усмивка на устата!"

[SheAndHerDarkness]

The Raven на Edgar Allan Poe винаги ме е омагьосвала. И особено последния стих:

And the raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon's that is dreaming,
And the lamp-light o'er him streaming throws his shadow on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted - nevermore!

[Don Dada]

Това ей сега го прочетох и много ми хареса:

When one reads any strongly individual piece of writing, one has the impression of seeing a face somewhere behind the page

Eric Blair