Кучешка му работа
Седя си аз днеска пред писи-то и си чатя с г-н "Психологика" от града на липите, който всячески се опитва да си докаже тезата за свързаността на семейната среда с отношението на отделния индивид спрямо ареала, който обитава. И този толкова интересен спор бива прекъснат от Детето, сиреч сестра ми, която влиза като бойна верижна машина, тряскайки вратата зад себе си, сяда на леглото до мене, завира нос в лицето ми и с треперещ от вълнение глас произнася следните думи:
- Ако знаеш какви сладки азиатчета видях преди малко?!
Тука всеки нормален, здравомислещ човек ще си каже: "Гледай ги тия провинциални простачки! Те китаец досега не са ли виждали? На село телевизия нямат ли?!"
Обаче в нашето изкривено съзнание понятието "азиатец" има съвсем различно от общотоприетото значение. Та за нас тва е Азиатец:
. Средноазиатска овчарка: Родина:Русия; височина: 70 санта и нагоре; тегло: 50-60 килограма. Нещо като санбернар, само че с по-къса космена покривка и по-злобно. тва захапе ли те, считай се без крайник! (Пак отклонение от темата).
Аз му казвам на Детето с явна досада, щото ме прекъсна тъкмо, когато г-н 'Забравих му името' се беше разпалил:
- И къде ги видя?
- Пред кафето, бе! Едното беше на каишка, другото пуснато. И аз ги викнах, и женското дойде при мене и взе да ми се радва, да скача... - говори с умиление сестрата и очите и бляскат, бляскат.
Замислям се за семейното въздействие върху развиващия се индивид. Ние отраснахме с кучета. Първият ми спомен с куче е когато се надигнах от бебешкото креватче и зърнах помиарчето, гледащо ме с влажни очи и махащо покорно с опашчица(несполучлив опит за шега, но е факт, че когато съм проговорила, вече съм имала куче.) Естествено, когато се роди Детето, кучетата станаха две - едно за нея и едно за мен. И те умираха, и нови се раждаха , и си тръгваха, и нови идваха. Десетки... Основни тема на разговорите в къщи са кангали, азиатци, кавказци, санбернари, ротвайлери... И толкова сме обсебени от тва си хоби, че в кабинета на местния ветеринар(в района има само един що годе компетентен) сме ВИП пациенти. Влезем ли в кабинета, пререждаме цялата сбирщина отедър и дребен рогат добитък, както и няколкото котки и папагалчета.
и докато другите момиченца на по10 годинки знаеха коя е бритни спиърс и си играеха с кукли, то аз знаех за кво се използва шомполът и кога ще роди кучката. Докато другите имат в компютрите си романтични комедии, то аз доскоро имах кучешки боеве със зверско дърване.
така вече на 20, натрупала солиден практически и териотичен опит по темата, аз веднага разпознавам породата, възрастта, пола и физическите качества на кучетата, които са ми интересни, разбира се. Нащо семейство от куче под 40 кила не се интересува. Забелязвам и изкривяване: Стоя си аз на прозореца и си пуша цигарката в 11 часа вечерта. Отдолу се задава момче, което си разхожда кучето. И аз с целия си акъл, заследявам с поглед кучето, вместо да му гледам задника, както би направила всяка друга на мое място...
Та тва си е изкривяване и деформация на съзнанието. И моите герои са не по-малко достойни от тези на Джералд Даръл.
Иначе иска ми се сега да кажа на г-н "Загорка", че съм съгласна с мнението му за въздействието на семейната среда, ама го няма на линия.
- Ако знаеш какви сладки азиатчета видях преди малко?!
Тука всеки нормален, здравомислещ човек ще си каже: "Гледай ги тия провинциални простачки! Те китаец досега не са ли виждали? На село телевизия нямат ли?!"
Обаче в нашето изкривено съзнание понятието "азиатец" има съвсем различно от общотоприетото значение. Та за нас тва е Азиатец:
. Средноазиатска овчарка: Родина:Русия; височина: 70 санта и нагоре; тегло: 50-60 килограма. Нещо като санбернар, само че с по-къса космена покривка и по-злобно. тва захапе ли те, считай се без крайник! (Пак отклонение от темата).Аз му казвам на Детето с явна досада, щото ме прекъсна тъкмо, когато г-н 'Забравих му името' се беше разпалил:
- И къде ги видя?
- Пред кафето, бе! Едното беше на каишка, другото пуснато. И аз ги викнах, и женското дойде при мене и взе да ми се радва, да скача... - говори с умиление сестрата и очите и бляскат, бляскат.
Замислям се за семейното въздействие върху развиващия се индивид. Ние отраснахме с кучета. Първият ми спомен с куче е когато се надигнах от бебешкото креватче и зърнах помиарчето, гледащо ме с влажни очи и махащо покорно с опашчица(несполучлив опит за шега, но е факт, че когато съм проговорила, вече съм имала куче.) Естествено, когато се роди Детето, кучетата станаха две - едно за нея и едно за мен. И те умираха, и нови се раждаха , и си тръгваха, и нови идваха. Десетки... Основни тема на разговорите в къщи са кангали, азиатци, кавказци, санбернари, ротвайлери... И толкова сме обсебени от тва си хоби, че в кабинета на местния ветеринар(в района има само един що годе компетентен) сме ВИП пациенти. Влезем ли в кабинета, пререждаме цялата сбирщина отедър и дребен рогат добитък, както и няколкото котки и папагалчета.
и докато другите момиченца на по10 годинки знаеха коя е бритни спиърс и си играеха с кукли, то аз знаех за кво се използва шомполът и кога ще роди кучката. Докато другите имат в компютрите си романтични комедии, то аз доскоро имах кучешки боеве със зверско дърване.
така вече на 20, натрупала солиден практически и териотичен опит по темата, аз веднага разпознавам породата, възрастта, пола и физическите качества на кучетата, които са ми интересни, разбира се. Нащо семейство от куче под 40 кила не се интересува. Забелязвам и изкривяване: Стоя си аз на прозореца и си пуша цигарката в 11 часа вечерта. Отдолу се задава момче, което си разхожда кучето. И аз с целия си акъл, заследявам с поглед кучето, вместо да му гледам задника, както би направила всяка друга на мое място...
Та тва си е изкривяване и деформация на съзнанието. И моите герои са не по-малко достойни от тези на Джералд Даръл.
Иначе иска ми се сега да кажа на г-н "Загорка", че съм съгласна с мнението му за въздействието на семейната среда, ама го няма на линия.
- « Следващ
Information and Links
Join the fray by commenting, tracking what others have to say, or linking to it from your blog.
