Blog_of_the blogz

11.07.2008: Macka B & General Levy- The World Is In Trouble :)

За пръв път след ЕмСи Джамалски и Джулиан Марли в България изнасят концерт две от най-сериозните имена в денсхол/реге сцената (абе кажи го джамейкан мюзик и няма да сбъркаш ) и моя милост беше скромна част от събитието. Макар и вече позастарели- особено Мака Би, ямайските гости се представиха достойно на наша територия и размазаха ушите и главите на хилядите фенове, които бяха дошли да чуят нещо доста по-различно от обичайните стилове, представяни и застъпени на българската клубна и концертна сцена.

Най-напред трябва да се отбележи, че публиката беше доволно разнообразна, както по възраст (от 16 до 35), така и по начин на обличане и реакции. Имаше смъкнати, бели растафариани, черни растафариани, псевдо-растафариани (такива, дето си мислеха, че сплитането на косата им на дредове ги прави вече част от една суб-култура, с която същевременно въобще не бяха наясно), интелигентни типове, яки пички, крокодили, рапъри, мутри, гледащи лошо ('ма те май бяха предимно от охраната ) и обикновени квартални пияници, на които свръх раздутите цени на алкохола не им попречиха да се направят на Мата Хари и да тегавеят с типично балкански маниер в непривичната обстановка. Важното е, че повечето бяха наясно за какво става въпрос и дори успяваха да припяват в куплетите и да отговорят адекватно на призивите на данс'ал мастърите към тях. Голямата зала на Парти Центъра на "4-ти км" се взриви още с появата на руутс рага звездата Мака Би и едноименната му песен. За съжаление след края на пърформанса на последния, настъпи известен отлив на публика при Дженерал Леви, който за мен лично бе главната причина да посетя мероприятието и е по-добър (за разлика от Мака Би той има поне един хит с Ем Бийт, оглавил чартовете навсякъде по света- небезизвестното Incredible, по-познато на наште географски ширини като Boooyaka ) и направи по-добро шоу.

Мака Би се оказа симпатичен и колоритен раста-дядка, който дойде с целия си Саунд Систем и за близо два часа не спря да демонстрира енергия все едно беше няколко десетилетия по-млад. Наслушахме се на проповеди за това как не трябвало да ядем месо, пък било то и под формата на яйца или риба, колко плодове и зеленчуци ставали за ядене и, разбира се, железният бис- "Don't drink too much, if you can't take it, It might be better if you smoke marijuana " Саунд-системът се представи на ниво и въобще всичко беше перфектно. Жалко, че не бяхме в 80-те години и Мандела не беше още в затвора

Дженерал Леви се появи почти веднага след Мака и като по-млад вилня още повече. То не бяха различни ридими, фрийстайлове, олд скуул джънгъл рапиране (рагиране), кавъри и прочие. Френетично (според мен). Който остана в залата се накефи и подскачаше повече, отколкото преди това. Генералът беше почерпен с коз (отсрамихме се!), който изпафка набързо, докато не спраше да реди рима след рима, след това си хареса некво русо девойче и го дръпна горе на сцената и с още една мацка спретнаха полу-стриптийз. Изобщо- лудница! Такова нещо аз не съм наблюдавал в България, а само по чуждестранните телевизии. Дано да се случват повече такива концерти.

Като минуси бих отбелязал отвратителната задуха и жега в главната зала, дължаща се на липсата на добра вентилация и безумно надутите цени на пиенето, особено на бирата- имаше само малки (330 мл), при това- топли . Иначе охраната този път като че ли беше по-културна и не се натрапваше толкова много (пак изглеждаше супер странно на това парти, ама нейсе).

А днеска съм на "Министри"

Уикендно блогване :)

Установил съм, че времето много влияе на настроението ми. Когато е топло и слънчево и аз съм такъв и обратно. Вероятно и повечето от Вас се чувстват така...

Според нашумелия филм "Zeitgeist" повечето съвременни божества са именно екстракция от древните соларни култове т.е. израз на почитта и преклонението на хората пред Слънцето. В това схващане има много здрава логика- То дарява живот, лъчите му ни карат да се усмихваме, топлината му ни кара да излизаме навън от мрачните си пещери-апартаменти и да разкриваме телата си; събужда положителните емоции, които правят общуването помежду ни далеч по-лесно и желано. Аз лично напоследък почти всеки ден съм в Борисовата градина и си прекарвам времето толкова добре, колкото отдавна не ми се беше случвало. Едва ли някой от вас ще си спомня времената, когато "мястото" за излизане беше "Баба Яга" т.е. около Паметника- когато движех там ми беше много удобно, тъй като виждах всичките си познати, събрани накуп и не говоря за един или двама, а за десетки и стотици. Повечето от тях бяха именно "слънчеви типове" (нека това сравнение не буди асоциации с "децата на слънцето"- хипарите, тъй като никога не съм ги харесвал особено) с усмивка до ушите, която рядко слизаше от лицата им :). После за мен настъпи един дълъг "мрачен" период, в който нямах възможност или желание да кисна с весели компании по парковете. Дори неволно в съзнанието ми се натрапваше мисълта, че вече такива неща няма, че всички са се сдухали и са презрели тази опция за добро прекарване на свободното време, предпочитайки други, по-малко "клошарски", "наркомански" или "детински" неща. Но сега се оказа, че съвсем не е така и "чалга"-моделът все още не е завладял всички мозъци в нашата "мила родина". Което определено ме радва. Пожелавам на всички много слънце и горещи емоции това лято

Koop - Summer Sun featuring Yukimi Nagano

Hey, Summer Sun
You always smile
Clouds in the sky
You never mind

Happy or sad
You always shine
Never before
I've met your kind

Love had never got a hold on me
Until you stepped out of a dream
My life once a misery
Now your love has set me free

Hey, Summer Sun
Your love's divine
Never before I've met your kind
And now you're mine

Hey, Summer Sun
You always smile
Clouds in the sky
You never mind

Happy or sad
You always shine
Never before
I've met your kind

Love had never got a hold on me
Until you stepped out of a dream
My life once a misery
Now your love has set me free

Hey, Summer Sun
Your love's divine
Never before I've met your kind
And now you're mine

Шит хит

Напоследък умирам от тъпотия; хората около мен като че ли смятат, че единственият приемлив начин за забавление и прекарване на свободното време (което им е, бих казал, в свръх излишък...както и на мен) е да се направят на щайги с каквото и както могат. Както казваше един мега луд: "и това е начин да избягаш от реалността" (в случая имаше предвид компютърните игрички, към които се беше зарибил и все още е). Но, по дяволите, за какво трябва да бягаш...Никой ли не вижда колко е красиво слънцето навън и колко хубав е живота?!? И колко е хубаво да създаваш, а не да разрушаваш? Никой ли не намира удовлетворение в простичките удоволствия, които всички познаваме от деца и които според мен са напълно достатъчни, за да се чувстваш щастлив?

А може би на мене нещо ми има...

Поздравления!

Ако виждате това, значи регистрацията е била успешна и можете да започнете да блог-вате