Обърквация-я-я ...

Квато стана - стана.Втасахме я.А бях сигурна че ще имам поне 5.Къде съм мечтала? Но бяха големи премежди в тая дива София.

Влака:

Събрахме се 7-8 човека от класа, които кандидатстваме с БЕЛ и потегляме с влака от 10 без 10 в петък.Влака - експресен - чудесно.Много мразя вече влакове с купета, изглеждат ми все по-мръсни с всеки път, все по-миризливи, и като се накачулят 8 човека в купето ми се стяга душичката.Как да е.Пътя беше дълъг /6 часа/, но с простотиите на идиотите от класа мина неусетно бързо времето.Забавлявахме се, крещяхме, хилихме се на висок глас, разказвахме си вицове, пихме бира, и изобщо не ни пукаше дали другите във влака ни гледат накриво /а те ни гледаха/.

Софийския градски транспорт:

Влака закъснява с 15 минути незнайно защо.Всички разчитат на моите знания къде с какво трябва да се придвижим, шото са идвали 3-4 пъти за по 2-3 дни и нямат никаква представа как да стигнат до някъде.Часът е към 5 без нещо.Решавам да хванем 5-ца маршрутка до студентски, шото искат да си видим залите предварително, ей така за всеки случай, че на другата сутрин да не се лутаме насам-натам ис коридорите на университета.Да, идва 5-цата, но не стига че вътре е пълна с 15 говеда, още 15 се наблъскват пред вратата /незнайно как ще се поберат вътре/, но важно е желанието все пак.Та отказахме се да се бъчкаме в тоя народ, още повече че тея шофьори на маршрутките карат все едно са на магистрала и сами в автомобила.Решавам да хванем 413, който ше ни закара до техническия, вместо да сменяме някой автобус на Плиска с 280.Е,да, но 413-ката се гаври и вече 30 мин не идва.Другите започнаха да се изнервят.Викам си "ае няма да чакаме повече" и хващаме 313 до Плиска. По принцип не дупча билети /да не съм луда/, но ако ме бяха свалили некфи тъпи баби, съучениците ми нямаше да могат да се оправят сами.До Плиска пътуваме около 40-50 мин - причина - задръстването, което уцелихме към 5 вече.Петък е, 5 часа е - свършване на работното време - направо е ад по улиците.Слизаме.Ще чакаме 280.Идва един, който досущ подражава на маршрутката - пълен, ше се пръсне по шевовете, хората вътре като кокошки в курник.Айде, и него пропускаме.Хващаме следващия.Забравих да спомена че 2-ма от съучениците ми се отказаха да се качват до Студ Град, заради задръстването и отидоха в сестрата на единия.Оставаме 3 момичета.Двечките, които са с мен, гледат като пиле в кълчища.Едната е идвала само веднъж в София, когато е била 4 клас, а другата просто не знае къде се намира.Докарваме си задниците в Студентски.Ди енд ъф дъ джърни.

Университета:

Слизаме пред УНСС,защото аз единствена от всички, които сме от класа там съм разпределена в този университет, всички други са в МГУ-то /яко,а?/.Намирам си залата, пуля се и се чудя защо само на нея няма изложен списък с имена.Как да е.Сега трябва да ги заведа двенките до МГУ-то, което не знам точно къде е, само знам че е до Техническия и Лесото.Минаваме парка.До тук добре.Обачее-е-е...Сори,ама тея софиянци не си знаят района, в който живеят.Отиваме пред Техническия /или поне част от него/, питаме една възрастна двойк да ни упъти.Сочат наляво.Следваме пръста.Е, да, но стигаме до някъф факултет на УНСС о.0.Пазача отпред ни казва, че трябва да се върнем наобратно и да тръгнем надясно.Айде, пак наопаки.Стигаме до някфи магазини и един човек ни упъти, даже карта ни показа. Само че то 3 жени имат ли оправия...Стигаме до кафенето, което ни описа и се пулим като в небрано лозе.Срещаме един студент, явно доста сериозно настроен към образованието си /имаше такъв вид поне/ и Нели го пита къде може да намерим МГУ-то.Той: "Еми ето го пътя пред вас, вървите по него и ще стигнете до МГУ-то. Тя: "Сигурен ли сте?".Той: "Напълно, все пак виждам табелата оттук". И да - погледите назад и о, табела свята!Евала! Няма да споменавам колко беше зле университета отвътре,скърцащи подове, мухлясали стаи, мрачно, сухо, като във филми на ужасите.Оправихме ги и 2-те моми и айде ся ше водя едната да спи вкъщи.Часът е вече към 8:30 /уха-а-а/.Прибираме се изморени, грохнали,натъпкваме се като прасета, шото цял ден не бяхме яли нищо и само обикаляме от 10 сутринта по влакове,автобуси и университети.Лягаме и заспиваме на секундата.

The Big Day:

С Нели спахме малко, въпреки че бяхме доста изморени предния ден.Явно от еуфорията, все пак изпит, нищо че е само предварителен.Айде пак градски транспорт, чакаме 88 /сигурно един от най-нередовните автобуси, че и Чавдар/ и пристигаме в Студентски.Изпращам Нелито към МГУ-то, а аз влизам в двора на УНСС.Тълпа, викове, изнервени кандидат-студенти, всеки говори как се е готвил, как предния ден е чел като насран и какви въпроси очакват на модулите.А аз сама.Пуша цигара,втора,трета.Изнерящо е да няма с кой да си говориш.Пристигнах там в 8 без 20,а тея тъпаци ни пуснаха вътре чак в 9 без 20. Лудница. Влизам в уни-то и отивам при залата си.Заключена.Едно момиче и едно момче също седят отпред и се паникьосват.Оказва се, че съседната зала също в 2005, и явно в нея е трябвало да влезем.Влизаме последни 3-мата.Изнервен чичко крещи да си намираме веднага места и да не вдигаме шум.Сядам най-отгоре, бяхме в зала за лекции.Запознах се с някфа розова кифла от Смолян, която седна до мен и явно нямаше ни най-малка представа кфо прави на тоя изпит.Започваме.Тогава се успокоявам.Виждах перфектно кфо ограждат тея от предни ред, но лошото беше че преписваха един от друг и не знаех кой отговаря правилно.Отказах се да преписвам и направих кфото мога сама.Тая нагримосана женка до мен не спря да преписва.Един въпрос не направи сама.Ако разбера че е имала по-висока оценка от мен, ше я намеря и ше й отрежа главичката.Не заслужаваше и 3.Изпит започва в 9:00, а аз съм готова в 11:15.Предавам и излизам.Започнах по едно време да се задушавам вътре.Недоволна съм, естествено.Имах по-големи очаквания, но тая литература в 3-тия модул направо ми еба майката.Как да е - на 3-те модула имам 3,70, а на 1+3 - 4,28.Математиката също ме подкопа жестоко.Нищо, нервих се един ден, но ми мина.Сега гледам да поуча още повече, че поне на редовния да изкарам едно 5,50.

Мда, напрежение и стрес 3 дни. Поне свърши. Засега.