Дейли тъпотийки

Абсурдно - кофти ми е, на човека никога не му стига...

nofearinc | 22 Септември, 2008 23:49

Кофти ми е. Не трябваше да ми е кофти, дори не знам дали е редно да ми е кофти. Всъщност не - знам, че не е редно да ми е кофти, но ми е кофти. Кофти е, че и по един специфично трудно-определим кофти начин е кофти, че не спирам да повтарям 'кофти'.

С последната девойка, с която си позволих да се обвържем, се разделихме преди 2 седмици. Връзката не беше дълготрайна, но беше емоционална и се възползвах максимално от нея. От връзката, не от жената.  Все пак проклетият ми работохолизъм, а отчасти и поквареното ми его, спомогнаха да се разделим. След това продължавахме да поддържаме контакт 'като приятели' - не исках да губя този характер, който бях срещнал като един от многото сиви образи наоколо. Уж поддържахме взаимоотношения и си казвахме всичко, а и се разделихме едва преди 2 седмици - какво толкова можехме да крием?

Днес също се чухме. Нормално, нищо ново под слънцето. Нищо, което да ми е направило по-голямо впечатление от обикновеното.

Казахме си лека вечер и се разделихме - тя излезе, аз се залових за работа. След малко получих нотификация за коментар в майспейс - влезнах да го проверя и установих, че девойката си е променила профила преди час-два. Отворих го, скролнах надолу - статусът беше променен от "Single" на "In a relationship" :\

Кофти ми е. Не съм сигурен дали ми е кофти за това, че се разделихме; за това, че е във връзка, или за това, че не ми каза. По-скоро е за третото - чувствам се някак си предаден, сякаш светът е една полусфера над мен, но аз съм в една леко засенчена, запотена част на сферата, която периодично се открива, но само отчасти - и аз виждам само пречупената част от светлината, която е 'meant to be viewed' от моя милост. 

Може би отново е плод на егото ми, което иска всичко. Щях да разбера половинката на бившата половинка, ако бях чул за нея преди да го прочета от 3-та страна.

I've found a reason to show

a side of me you didn't know

a reason for all that I do

and the reason is you... 

коментари

ъъъхъ

technoir | 23/09/2008, 20:01

technoir

Познато чувство.
За себе си съм стигнал отдавна до извода че съм трупащ собственост хамстер и наивен романтик "винги можем да оправим нещата".

И все пак, независимо колко време преди раздялата съм се чудил "до кога ще я търпя тая?" и колко време след това съм се радвал че най-накрая съм се отървал - като разбере че вече е с някой ДРУГ и ме жегва чувство за безвъзвратна загуба. Все едно съм си отрязал пръст или крайник при инцидент.

Добави коментар
 
Първия Български Бутон за споделяне LifeType  Valid XHTML 1.0 Strict Valid CSS! Powered by BSD Powered by Apache Powered by MySQL Powered by PHP Too Coool for IE