Blog_of_the blogz

The Isle of Malta Pt. 2

ruff | 11 Ноември, 2008 11:02

В една от най-любимите ми книги на Хемингуей- "Зелените хълмове на Африка" авторът спореше с приятелката си къде небето било най-красиво. И двамата стигнаха до извода, че в Испания било най-красиво, след това в Африка и в Италия през зимата.

В момента гледам през прозореца си малтийското небе и слушам ейсид чил-аут джаз. Цветът е наситено светлосин. Може би се дължи на това, че е близо до тропиците. Белите пухкави облаци, неспирани от никакви препятствия, се движат бързо над гладката средиземноморска шир. Изключително красиво е. Не съм бил в Испания, но пък тя не е чак толкова далече. Мисля, че Хемингуей е имал предвид Андалусия или испанската част на Африка по това време, която, както отбелязва Бродел, е просто продължение на същия ландшафт от другата страна на Гибралтар. Казабланка...емблематично име за тази част на света. Ез ю ноу Казабланка мийнс самтинг лайк "бялата къща". Бяла, каквито са къщите в Малта, с фасади откъм улицата или високи огради с вътрешни дворове. "Патио"...или "перистил", зависи дали предпочитате класическата гръцка древност или креолското очарование на Карибите. Нещата, разбира се, са свързани :). С плоски покриви, върху които можеш да се излегнеш и с часове да наблюдаваш движението на облаците по небето и да се потопиш изцяло в неговото удивително синьо.

Синьо като водата в "Синята лагуна" на остров Комино, нищо повече от малка и гола скала, захвърлена по средата между Малта и Гозо; синьо като водата в "Синята пещера" на югозападния бряг, където морските вълни в непрестанното си движение са оформили крайбрежните скали в причудливи форми, които и най-екстравагантният ваятел не би могъл да си представи и са издълбали дълбоки пещери, където може да видиш маси и олтари, скални сталактити, висящи от тавана, като гигантски свещници. Може би древните жители на острова са стигали дотук със своите лодки, гмуркали са се и са извършвали причудливите ритуали на своята религия в тези естествени храмове в самата утроба на тяхната майка-хранителка- скалата, основа на острова и на тяхното съществувание, от която зависи всичко- Великата богиня.

Великата богиня присъства във всички древни мегалитни храмове на острова, за които се твърди, че са най-старите подобни строежи в света. По-стари дори от Стоунхендж. "Джантия" (Ggantija) - мястото на гигантите е впечатляващо. Не е като Стоунхендж- просто каменен кръг, а е истинска постройка със стаи, сравнително сложен план итн. Може би от тук тръгва моделът на всички подобни по-късни храмове. Може би дори на църквите :P Кой знае...

Скалите, от които са построени са огромни. Изчислено е, че най-големият камък от стената в Джантия тежи 58 тона. Как ли са го мъкнали древните хора? А как са го изправили? Дали Имхотеп е научил нещо от някой от тях- праисторически малтийски "мисионер", пътуващ с голямата си ладия към Крит и изхвърлен от бурята на египетския бряг?

Остров Гозо е впечатляващо чаровен в своята компактност, малки размери и същевременно изключително разнообразен пейзаж, погледнат от върха на хоспиталиерската цитадела във Виктория. Вижда се целия- като някакво кукленско кътче е, култивирано навсякъде, малки горички и многобройни хълмове с интересни форми- разбира се, вулкански кратери, обаче отдавна затихнали. Добро местоживеене за Калипсо, разбираемо е как Юлисъс (добре де, Одисей :P) е прекарал тук толкова много време, омаян от красотата на нимфата, на острова и на аромата на цветята му.

Толкова засега от мен.