Джентълмени и промити женски мозъци.
Не, че мойто държане е цъфнало та вързало, но немога да разбера, аджеба начина на мислене на човечецът в рейса/трамвая/тролея. Представете си следната ситуация. Седите във претъпкан автобус (едва ли ще ви е трудно това) и влиза прегърбено бабенце. Ествствено, никой не става да й отстъпи място. Това добре (не, че всички пенсии са еднакви, но аз лично ги ненавиждам, както ще разберете в предната публикация), не е страшно. Влизат 3 красиви момиченца! Естествено, очаква се поне за тях да стане някой... Да бе! Я си с'еди на гъзЪ! Може да ти паднат ташаците ако станеш или да ти се изхабят нежните мъжки краченца.
Всички момичета/жени вече до такава степен си мисля,че някой ще стане за да седнат те е мираж, че чак когато аз стана (признавам си, подъл съм, само на момичета които ми харесат отстъпвам 
) седят и ме гледат очудено. Не, защото ми се чудят на акъла, а защото вече било под нивото на едно себеуважаващо се момиче да седне на отстъпеното за нея място??! Моля ви! Бихте ли ми разтълкували това?
Къде отиде времето, когато да отстъпиш място на друг беше ежедневие?
Information and Links
Join the fray by commenting, tracking what others have to say, or linking to it from your blog.
Хората са практични и в тия забързани времена. Чакат при някоя дупка девойката да им седне на...
Натъпканите машрутки към НБУ при топло време са като порнофилм. Всички правостоящи са наведени и много на гъсто. Машрутките знаеш как карат и през цялото време се мятат цици, прашки, цици, прашки (особено с модата за ниските талии, като се наведе и ѝ виждаш едва ли не ануса). То по принцип не че е лоша гледка, ама на 2 сантима от носа ти... Гледаме всички да не се поглеждаме в лицата и като слезем забравяме. Нещо не си представям да издиря лицето на собственичка на прашките които едва не съм захапал неволно и да кажа „Заповядайте мила собственичко на розови прашки с бели зайченца и зелени мъниста за носове да седнете, пък аз през това време ще трябва да се наведа над циците Ви". Мани вълната неодобрителни погледи на останалите девойки „Що пък точно на тая“ и сериозния шанс да е еманципатка и да ми отвърне с „Боклук скапан, вие за по-слаби и низши създания ли ни имате!?“. Не върви някак си и традиционно (за университета) се правим че другите не съществуват.