Как взех книжка
Емоционално отклонение: Имам книжка от 1 година и 7 месеца и 20 дена. Мисля, че съм овладяла изкуството на аматьорското шофиране по ненатоварено трасе. Обаче в Банско спря да се строи и целият съзидателен подем и устремът към съграждането на нови, по-големи, по-красиви и главно ИЗЛИШНИ сгради се пренесе на юг. Взе си и инвентара. Нормална градска гледка са багерите, бетоновозите, подвижните кранове, товарните автомобили, от които всеки един момент може да падне някоя тухла и да те халоса по главата или да ти свие предния капак в по-добрия случай. И не стига, че, за да се придвижиш от точка А до т. Б трябва да преодолееш неблагоприятната строителна среда, то в понеделник и особено в петък нещата стават страшни. Направо имам чувството, че съм се пренесла с колата на кръстовището на симеоновско шосе с околовръстното в делничен ден в периода 16:30 - 19 часа. Тогава цялото околоградско население, сиреч жителите на околните села главно с ислямско вероизповедание и неясна дори и тям етническа принадлежност, се стичат от всички посоки към центъра, паркират си возилата къде трябва и къде не трябва, задръстват и без това ужасно тесните улички, които са се превърнали в строителни плошадки. И не стига, че трябва да минавам на сантиметри от струпаните навсякъде ламарини, трябва и да не газя по пътя си всичката тая паплач, безспорно неориентирана и блуждаеща по пътя. А пък ако трябва майка да е с мен в колата, вече става страшно. Главата ми се надува от крясъци и викове от типа: "Гледай къде караш!", "Не бъди толкова самоуверена.", "Внимавай! Ш'се праснеш.", " Как ти дадоха книжка?!"
Ето всъщност как ми дадоха книжка:
Беше една студена зимна утрин 2006 година. Преди т'ва баща ми ме беше успокоил, че ще уговори негов познат в Благоевградското ДАИ да бъде по-снизходителен към моите шофьорски умения. На въпроса ми "А какво ще стане, ако не ме изпитва той?" беше отговорено, че ако не ме изпитва въпросният човек, то ще го направи негов колега и да не се притеснявам излишно.
И аз въобще не се притеснявах. Влезнах си в залата, седнах си на първата маса и си зачаках. 1 час чакахме, докато тоя тъп изпитващ се накани да ни удостои с присъствието си. Изпитът почна и аз си решавах, докато не стигнах до един грешно зададен въпрос в листовката. Ситуацията беше следната: Регулировчик, позволяващ ляв завой, автомобил, искащ да завие на ляво, но с включен десен мигач. Взех си листа и право при изпитващия. Обясних му, че въпросът е зададен некоректно или, че е объркана картинката, а онзи ме гледа изненадан и не възприема:
- Това не е в мойта компетенция. - изцкърца през зъби без дори да погледне въпроса.
- Ама как така?!- възмутих се аз. - Въпросът е грешен! Вие нищо ли няма да направите?!
- Нищо не мога да направя. Аз съм тука да ви изпитвам, не да оправям листовките. Подай оплакване на някой по висш от мене и гледай да не допускаш други грешки.
- О, бъдете сигурен, ще ше се оплача... - Взех си листа и си седнах. Надрасках набързо верните отговори, предох и излязох да подишам малко свеж благоевградски въздух, който остави в устата ми тежък привкус на изгоряла нафта(щото пред ДАИ-то има ДАП със стари автобуси).
Времето за резултатите дойде. Изпитващият взе да изброява имената на скъсаните и да им подава листовките, за да си видят грешките. Каза и мойто име и подава листа. Изчака ме да ида да си го взема и каза:
- Ох, моя грешка. Вие сте го взела.
Тука вече бях бясна. Хванах си работата и я дръпнах към себе си:
- Искам да си видя грешките.
- Правилно сте отговорила на всички въпроси. Не виждам защо вдигнахте тон при положение, че не сте права.
- Как не съм права?! Въпросът е грешен. А тва, че не го виждате, говори много за вашата компетентност. - вече наистина се ядосвам.
- Не можеш да ми говориш така. Айде кажи ти кво би направила в тая ситуация. - тоя вече ми викаше...
- За начало ще изключа десния мигач. - все още се стараех да не повишавам тон, щото залата е пълна с хора. Няма се излагам публично, я! 
- Не! Трябва да чакаш допълнителен сигнал от регулировчика. - Тоя наистина ми викаше.
- Абе, Вие слушате ли ме въобще?! Казах, че ако искам да завия наляво, ще изключа десния мигач. После ще си завия на ляво щото ТОВА ми е целта! - тука вече крещях и аз. - Заради такива изчаквания на допълнителни сигнали стават задръствания и ПТП-та. - отдалечих се, защото знаех, че точно в тоя момент много му се искаше да ме удари. И завърших с - За мен спорът приключи тук. - И тръгнах да си излизам.
- Къде си мислиш, че отиваш?! За мен спорът не е приключил. - беснееше...
- Ми спорете си сам, тогава! - хванах вратата за дръжката. Въобще не ми се стоеше в една стая с тоя. Той просто не възприемаше. С магаре не се спори, аз съм доказателството.
- Колежке, ние просто се опитваме да ви помогнем.
- Оу, така ли?! Въобще не си личи. - и трясвам вратата след себе си.
Излязох вън и седнах на тротоара. "С'а ше ме скъса на кормуването. Баси! Всичко ми беше уредено, ама кат не мога да си мълча. Глей ква патица съм! Чудя си се на акъла. Един въпрос беше. Така или иначе нямаше да ме скъса ако си бях помълчала. Ама не! Тряа си покажа, че съм права. И трябва да е шумно. Иначе няма да съм аз."
Дойде моят ред да шофирам. Седнах си зад волана, карах си 15 минути, като всяка минута очаквах да ми съобщи неприятната новина.Като ми каза да отбия, знаех, че ще ми каже, че ще се видим и друг път. Бях си подготвила даже финална реч, която не беше много ласкателна. Обаче, човекът ми каза, че ми дава положителна оценка. Край! Взех книжка. Коко псувни от разгневени шофьори е изял тоя човек, заради огромната грешка, че не ме скъса. 
Простете за емоционалното отклонение в началото, ама кат знам, че утре е петък, а си имам работа по центъра, ми става лошо направо.
Information and Links
Join the fray by commenting, tracking what others have to say, or linking to it from your blog.
коментари
Хах, пак добре
technoir | 18/07/2008, 11:18
Re: Как взех книжка
Zago | 23/07/2008, 12:33
А в моят случай нещата седяха малко по-различно.
В предистория - от малък човъркам на тати колите (два Москвича, заменени в последствие от Citroen BX). Това смяната на гума го владеех още на 8 годинки, но... Не знаете какъв зор ми костваше да му измоля едно стартиране на мотора. Мъкаа.
Та мина време, навърших си 18-те, събрах си пари и започнах курсовете. Съсед на вилата работеше в СБА-то и ме заведе при негов познат (г-н. Ив. Гаров). Платих си, разбрахме се и започна...
Полигона "Лаута" - първи ден: "Това е въ..." - каза ф-н. Гаров - "въздушен филтър, това е инжекциона, алтернатора, картера, радиатора, може ли вече да заводя машината?" - завърших аз с трепет.
И така запалих, съединител, първа, загасна, запалих, съединител, първа, втора...
Шефчето бе изумено, че за сефте се качвам зад волана. Е, може и хвалебствено да звучи, но така каза.
На 8-мия час от кормуването ми се състоя първото ми ПТП... Пълен цирк, моля ви, е не бях виновен, но за малко да припадна от ужас и притеснение.
В крайна сметка от курса нямах никакви забележки. Спокоен и учтив инструктор, чист и приветлив (е очукан след мен) автомобил. Всичко супер. Дойде време за изпитите...
Изпитите: листовки 1-ви път - греда - 6 грешки (шибани трамвайни спирки); листовки 2-ри път - успешно - 5 грешки (шибаните трамваи). От там щастлив отивам да карам. 57 минути изпит, около 25 леви завоя на големи кръстовища, задръствания и еднопосочни... В крайна сметка шибаното ДАИ-джийче намери за нещо и ми набучи спирачките... Инструкторът ми го изрита безапелационно от колата, крещейки след него, че подобно безобразие никога не бил виждал. Но пък аз отидах и на кормуване за втори път - 3,5 минути, три леви завоя, един обратен - честито...
И сега бръмча со все сили из китните български улички, шосета и тротоари. Та тъй.
За мен шофьорските курсове си бяха един продължителен кошмар, съчетан с периодична инквизиция.
Както винаги, когато родителското тяло се пробва да ме урежда, проблема беше заложен предварително.
Инструктора беше нисък, шкембест, оплешивяващ ТИР-аджия. Фен на турбо-фолка. Като ме видеше дълъг, хилав, дългокос, с очила, тениски на черепи и Кант в оригинал под мишница май и на него зле му ставаше. Аз пък съм си силно притеснителна (по-късно се научих да работя над това) и отговорна личност. По-късно щях да знам, че с такива хора не бива изобщо да разговарям, трябваше да стана и да си замина. Ама... мъжа на колежка на майка ми :(.
Отиваме на "полигон". "Сядай и тръгвай!", "?!?!?". Аз съм от тия хора, дето ако видят котка на пътя съзнателно биха се забили в първия стълб, само и само да не я наранят. "Ама какво, ти никога не си се качвал да караш?!?!". Ми естествено, нали не съм квалифициран и бих представлявал опасност за околните. Чакам някой компетентен да ми обясни. За това си и плащам в случая. Последва 3-минутен (!) курс за смяна палене и смяна на скоростите. "Айде сега към града". От там нататък само градско (то излизането от града са си пари за бензин бе, ей!). Ступор. Чувствах се се през цялото време като заек пред фарове, докато тоя директно ми крещеше за каквото успее да намери повод. Без разбира се да ми е обяснил преди това каквито и да било DOs and DON'Ts и защо е така или не иначе. Аз аз чаках на него и правилника да ми обясни. Абе заеби... Ако нямаше за какво да крещи точно в момента ми обясняваше почти благо че не всеки става за всичко, ей на шофирането не било за мен, имало си такива хора.
Изпита... Теорията ОК. Ама тоя беше някаква партиика с КАТ-аджиите, а корупцията тогава не беше толкова масова. На практиката ме скъсаха. На кръстовище съм се бил забил прекалено близо зад един тролей "ВИЖДАШ ЛИ СВЕТОФАРА ОТ ТАМ? НЕ ВИЖДАШ! СЛИЗАЙ!". Ами ще тръгна когато и тролея тръгне ебати! Така или иначе преди това не мога, той няма да мине на червено, а ако тръгне ще провиждам светофара. Виждах страничния, ама милия инструктор дето се очакваше да ми помага не ми даде думата. Ушев нищо не каза, предполагам се бяха разбрали да къса 1-2, посочени от инструктора и да пуска всички останали. За пред шефовете. Познайте кой беше жертвата ;).
Хубаво де, скъсаха ме, ама аз все пак ТРЯБВА да карам. Отивам на пиацата им и на посоки казвам на някаква кака че ми трябват допълнителни часове. Сега като се замисля сигурно си падаше по тинейджъри или имаше синове, ама тогава бях прекалено зальохан за да се сетя. "На ляво, юначе" "Браво". Ейййй! :).
И тя на практика не ме научи на нищо, ама и нямаше нужда. Оказа се че съм от хората които интуитивно се сливат с колата. Слях го с наученото от каратето, отпуснах се. Никакви проблеми, никакви грешки (дори прекалено бавно или прекалено бързо каране). Все едно съм си карал от години. Изпита, разбира се мина гладко. Никога не направих ПТП. Е само веднъж изкривих задна броня, при задна маневра, защото нямаше как та видя колчето срещу паркиране. И отнесох едно огледало като бях с британски волан. Толкоз. Съдейки по околните, направо цвете.
Най-интересното приключение ми беше веднъж на балкан. В едни от троянските села дето са по един ред къщи от двете страни на реката и през 100 метра през пенпердикулярен мост пътя я пресича. 30 метра под моста в отвесната урва е реката. Нашите си пият с тенденции да откарат бая време в заведение в единия край на едното село, аз тръгвам да се прибирам към бунгалото в срещуположния на другото. Пълен мрак, тесен криволичещ път. Знам си че там по принцип си карат като на рали (те за се родили и отраснали на единствената шосе-улица и могат със затворени очи) бързи коли, а изтрезняват рядко. По някое време отзад бързо почват да ме приближават високи и раздалечени фарове. Баси мамата, с тоя как ще се разминем!? Ас съм с някакво Пежо 309. Газ, свирене на гуми и така 30-ината километра. Пристигам, облекчено отбивам и спирам. Фаровете спират зад мене. Нисан Терано. Нашите! Мамка му! "С каква скорост караш, бе!" :D. Майка ми се притеснила и изюркала съпруга си (лека му пръст, голям пич беше) да мине пред мен, да тръгнат и да минат пред мен, та да не мога да ускорявам много. :D