ПораснАхме, да му еба мамата
technoir | 20 Април, 2008 12:38Ники Лошия беше едно от двете Ники-та в класа ми. В четвърти клас бях новичкия с очилата. Не знаех защо му викаха точно "лошия", нямах намерение да проверявам, но в междучасията ми вземаше очилата (не ги носех постоянно) и тичаше насам-натам. Сбихме се. Нищо особено - той ми разби носа, аз му изкарах въздуха. Повече никой не се сби с мен в това училище или квартала. За това пък Ники ги пердашеше наред. Прибирахме се понякога заедно. Не бих казал че беше зъл като човек. Просто брутален като невестулка като превключи, а това ставаше за части от секундата. Дребничък, слабичък, но и най-яките седмокласници с ужас го заобикаляха. В пети клас някакъв седмокласник му казал нещо и избягал. Часове по-късно не помнеше какво му е казал или дори дали го е чул, но погледа не му харесал. Седмокласника врязал в час по трудово. Ники нахълтал, пред учителя и целия клас му забил лицето в мивката и си изрязал. Така и не му сглобиха лицето в болницата повече на това момче.
В осми клас записа в спорно училище. Редуваше година бокс с година акробатика. Кефело го като си хареса жертва на улицата да я потрошава бързо. Ей така - за спорта. Всички му натякваха че от него човек не става и явно се беше примирил. Май никой никога не се опита да поговори с него и да разбере че той просто е уплашен и удря света, защото не би оцелял ако света удари него.
Владо Брутала. Личния ми спаринг-партньор (и аз негов). Просто така се случи че той ми беше във възрастта и на кю-то. Беше израснал с филми от сорта на Рамбо. Изглеждаше като млад Долф Лундгрен. Честно. От хората които си изглеждат перфектно физически и без да блъскат. По цял следобед играеше Mortal Combat и беше мноого добър (аз разбира се посмъртно не можех да си позволя конзола). Имаше навика да изревава от време на време по някоя реплика без значение къде се намира. Любимо следобедно занимание - фунийки с карфици или оловни топчета с ловна прашка през балкона ако мерне някое циганче около блока. Много мразеше някой да изглежда по-як от него закачаше се със скиновете и разбира се те все търсеха случай до го пребият. Като губеше риташе в топките и в погото по-добре да си по-далеч от него, независимо колко голям приятел си му (иначе би дал всичко за хората които... го търпят около себе си). На кратко - беше това, което аз не бях. И нямаше проблем с жените - все си хващаше работещо гадже, без особени претенции което просто се радва да има с кого да изпие по бира и предполагам беше човека с най-щастливите връзки.
Срещнах го няколко години по-късно в един влак. Беше записал във военно училище, щото много го кефело да стреля с Калашник. Кофти късмет. Точно тогава армията едва имаше пари за храна, камо ли за муниции или камуфлажи. Сглобявали бомби по цял ден.
Иво Козела беше celebrity-то на тайфата. Висок (глупости, просто беше по-голям), слаб дълга руса коса, черна кожа от горе до долу, вокал на най-известната блекаджийска банда която свиреше... там където ходехме. Всеки път. Точно каквото всеки fuckin' teen тайничко мечтаеше да е. Като цяло беше готин, високомерието беше в реда на нещата. С радост се черпеше но не си спомням някога е да е дал стотинка или глътка на заем. Ама това си е в реда на нещата. Нали е готин. Ухажваш и въздишаш по някое зальохано девойче половин година. Накрая те отсвирва без да ти е пуснала. Оставаш си девствен и самотен, а седмица след това Козела кротко ти обяснява за не съвсем перфектните и цици, че от долу понамирисва като да е сядала в локва с водка и какво дърво е била в леглото преди два дена... Как да не го обичаш?! После разбира се я е светнал да се облича по-бързо и да изчезва че има му се играе Quake и да не си прави илюзии, че може да му се лигави на публично място.
Срещнах един пич то групата му в автобус по-късно. Групата се разпаднала. Козела бил отебал, защото бил прекалено зает с кариерата си на... шлосер.
Имаше Едно Момиче. Странно нали... сега не мога да се сетя как се казваше. По дяволите колко красива ми се виждаше. Толкова нежно и прекрасно цвете. С дни си мислех за нея. Да, същите дни, които прекарвахме в пиене на бира и ракия (наливна, по 50 стотинки бирата и левче ракията за половин литър в пластмасова чашка) на пейките под дърветата в центъра. Мечтаех си да протегна ръка и да я докосна, но беше толкова прекрасна, че ме беше срам да го направя. Ако я целунех някой ден, щях да съм най-щастливия човек. Беше бедна като мишка, тиха и притеснителна. Родителите и бяха някакви алкохолици и периодично я пращаха за пиене. Козела я скъсваше от подигравки на висок като я мерне с торбите. Щеше ми се в такива моменти да го удуша. Ама щеше да означава признание че я харесвам, мисълта за което дълбоко ме объркваше. Вместо това киснех с три грънджарки, самоописващи се като асексуални бунтарки. От ония тип дето уж мразят всичко и всички, пият доста и визуално го докарват на наркоманки (модерно беше, ама наркотици нямаше масово). Мене някак си ме търпяха, вероятно защото присъствието ми им осигуряваше някаква защита и то метали и от скинове, дето иначе с радост ги наритваха.
Момичето обаче се хвана с Блуса. Предполагам в един момент просто я е погалил и тя се е зарадвала на нежността. Както и да е, аз си останах нещастно и тайно влюбен (и разбира се девствен), но се радвах за тях. Останаха си двойка, докато имах контакт с тях.
Блуса беше нежно, печално и красиво момче с буйни руси къдрици. Радко говореше (както повечето от нас впрочем), но пееше страхотно блусове разбира се. И свиреше на акустична китара. Ама наистина добре. Понякога Иво го вземаше да пее с тях. Иначе рядко се чуваше звук от него. Харесвах го много.
Носорога беше кюфте. Като бях на 11-12. Събирахме се в едно тясно запушено кръчме. Пиене, куфеене (по столовете). По някое време почнаха да нападат "гъзари" - така викахме на тогавашните представители на масовата култура, наблягащи на East 17 и TakeThat. По-късно щяха да еволюират в чалгари. Събираха се по 50-100 човека, нападаха мястото и смилаха от бой когото докопат. Носорога беше най-дебел и бавен. Винаги го биеха. По някаква странна случайност беше в класа на братовчед ми и Козела (5 години по-големи от мене, Блуса, Брутала, Момичето грънждарките и прочие).
Нещо му стана на тоя човек в казармата. Излезе буца мускули. Много злобна буца мускули. Блъскаше много. Биеше де кого свари, без да е необходим повод. Стана нещо като тартор на по-големите скинове, вероятно защото и те се страхуваха от него. Понякога заставаха до погото и от столове раздаваха кубинки на когото сварят. Никой не им отвръщаше - нито им пукаше от нещо, нито можеше да бъдат спрени физически ако налетят. Веднъж хванал Блуса, откъснал веригата от якето му и започнал да го души с нея. Оставил го, когато Буса посинял на пода. Няколко дена след това ми даде веригата да я върна на Буса (веригата си беше ценност, редом с водопроводната тръба в мешката и кубинките - така обикаляхме да бием мангали).
Кики беше сатанист. И блекаджия. Стара дружка на Козела. По цял ден лежеше. Ядеше на аванта (то както ти се изтресе на гости, направо отива до хладилника), пушеше на аванта. Живееше на аванта. Кожа, много кожа, пентаграми и обърнати кръстове. Гледаше... странно. От време на време изкрещяваше нещо от сорта на "ООО!! САТАНАА!!!" и пак мирваше. Всъщност беше кротък човек. Пискаше, когато ги биеха, а всички го биеха въпреки стотината му килограма. Просто се свиваше и чакаше да си изтърпи наказанието, защото вярваше че трябва да е сгафил нещо. От време на време баща му (задръстен армейски полковник) го засичаше да се моли на Сатаната насред паркинга и викаше от психиатрията да го приберат. Държаха го по известно време и го пускаха с условието да си пие редовно хапчетата и НИКАКЪВ алкохол. а ама от време на време на купон изкрънкваше бира и губеше контрол. Веднъж на концерт на БТР така се въодушеви че си повярва че може да лети. Пльосна се върху предните няколко реда. Такъв тупаник изяде... (добре че му казахме после, щото едва ли е усетил). Сигурно просто се правеше на интересен, ама в началото. Хапчетата на докторите окончателно и наистина му оплетоха връзките.
В професионален форум преди няколко месеца се заприказвах с някакъв пич. Идваше от същия град, същите среди, просто няколко години след мен. Перна ме носталгията, разбира се. От години нямах връзка (нали аз я бях прекъснал) с хората, с които бях израснал.
- Чувал ли си нещо за "Ники Лошия"
- Чувал съм, да. Градска легенда. Ебати типа, добре че не го познавам. В затвора е отдавна и още доста май щял да лежи там.
- Брутала?
- ?!?!?....?!?! Ти познаваш Брутала?
- Да бе, що?
- Човечееее! Никой не иска да си има нещо общо с него! Изкарал някакво хлапенце от компютърна зала. Казал че ще го пречука и стрелял с боен пистолет. Във въздуха де, само съборил някакъв улук, ама насред центъра посред бял ден! И то само защото хлапенцето нечестно (според него) го повело по точки на Counter Strike.
- Козела?
- Нищо не знам за такъв човек, ебати прякора, честно!
- Носорога?
- Чувал съм го. Ама само толкова.
- Блуса?
- Е това е най-гадното нещо, което може да се случи. Познавах го, макар и бегло. Добър тип. Тая зима се претрепал. Караше катафалка и посред нощ се надънил в един стълб пред ортопедията. Пиян на дъска, там си и останал. Беше женен и имаше две дечица, човече... Много жалко.
- ... имаш ли случайно представа как се казваше жена му?
- Не
Повечето имена и прякори са променени
Публикувано във
Всякакви .
Коментар: (5).
«Следваща публикация |
1. egoist | 04/21,2008 at 20:06
Много ми хареса! Брависимо!!!
2. punkass | 04/22,2008 at 10:01
Интересни хора си имал за познати, определено =)
3. Нед | 05/01,2008 at 02:39
доста интересно, хареса ми как си го представил и е .. тъжно от една страна от друга страна знам, че и мен и много от нас ни чака нещо подобно.. един ден младите ни мислят за "градски легенди" а всъщност всеки е направил достатъчно голяма грешка, за да го запомнят и достатъчно голям проблем, за да не го забравят... малки градове...
4. ruff | 05/03,2008 at 11:33
Много добър белетристичен стил...Ставаш за писател ;)
5. KpaTyHka | 06/30,2008 at 14:30
Доста ме впечатли.