Digital Inside

Писна ми! Вече имам синини по колената и кракта от нахалните бабички, ръгащи ме с бастуна или просто подритващи ме
с крак! Могат да те пребият, само и само да станеш, за да седнат те! Било то на пейката или в рейса. Ония ден
не издържах и препсувах каруцарски половината рейс ('щото са само непнсий в моя). Естествено, стигна се и до насилие.
Трябваше да сритам един дедка, който "без да иска", след скандала застана на вратите за да не мога да слезя.
Иначе, като ме хванат на спирката да чакам, започват да ми се оплакват как зетя пребил дъщерята, как сиренето поскъпнало
и как кръста ги болял.
Наглоста и нахалството на тая сбръчкана сган излизат от секви граници!
Висиш си на опашката в някой магазин и естествено бабето те предрежда. Мълчиш си. Оп! Още едно пред теб. Правиш
лека и деликатна забелжека. Никой не ти обръща внимание. Какво става с хора като мен, които трудно се палят, но
избухнат ли немогат да се контролират? Хващат ги и ги издърпват на сила. При, което целия магазин след това те
гледа на кръв. Нищо! Еби го в магазина. Излизаш с торбичката под ръка и се прибираш. Влизаш във входа.
Виждаш пенсионерката от първия етаж, която сутринта буквално те псува на глас, защото музиката снощи била силна.
Затапваш я с факта, че нейния телевизор гърми на макс звук, та новините се чуват чак в нас и без да пусна тв-то, при
което получаваш втора псувня. Тръшкаш и входната врата под носа. Трета псувня.
Хубавото е, че вече ти става кеф, когато стане нещо подобно. Неможете да си представите, колко приятно ти става
на душата, когато препсуваш някой гаден, флегматичен, нахален и миришещ на горчиво пенсионер (party).
По тази тема мога да прдължа още много, но едвали на някой ще му се четът още глупости.

Не, че мойто държане е цъфнало та вързало, но немога да разбера, аджеба начина на мислене на човечецът в рейса/трамвая/тролея. Представете си следната ситуация. Седите във претъпкан автобус (едва ли ще ви е трудно това) и влиза прегърбено бабенце. Ествствено, никой не става да й отстъпи място. Това добре (не, че всички пенсии са еднакви, но аз лично ги ненавиждам, както ще разберете в предната публикация), не е страшно. Влизат 3 красиви момиченца! Естествено, очаква се поне за тях да стане някой... Да бе! Я си с'еди на гъзЪ! Може да ти паднат ташаците ако станеш или да ти се изхабят нежните мъжки краченца.
Всички момичета/жени вече до такава степен си мисля,че някой ще стане за да седнат те е мираж, че чак когато аз стана (признавам си, подъл съм, само на момичета които ми харесат отстъпвам ) седят и ме гледат очудено. Не, защото ми се чудят на акъла, а защото вече било под нивото на едно себеуважаващо се момиче да седне на отстъпеното за нея място??! Моля ви! Бихте ли ми разтълкували това?
Къде отиде времето, когато да отстъпиш място на друг беше ежедневие?

Ставам рано за училище... завличам се някак си до банята, привеждам се до колкото е възможно да приличам на човек,
пътя, чантата и към даскало. Пристигам в даскало, опипвам си джобовете (по навик) и се усещам,
че телефона ми го няма?! Някой ми го е взел? Еййй.... аз го забравих в нас. Започва се нервното тропане с крак,
неспокойно държане през целия ден... И за какво? Само защото телефона ми не е в мен. Не, че има кой да ми звънне
по време на даскало, но нещо ме човърка отвътре...
Дали съм зависим от телефона си, защото си мисля, че някой ще ми звънне за нещо важно точно, когато съм си го забравил,
или просто, защото съм свикнал всеки ден да съм с него, и когато го забравя ми е некомфортно (все едно да си без гащи).
До сега не се бях замислял по този въпрос. А вие как смятате? И изобщо попадали ли сте в подобна ситуация?

много пих пак деа незнам къде се намирам (таман да тестна блога )

ПС. тия емотикони не ме кефат!!