Обрязование
technoir | 16 Май, 2008 17:55
Като гледам на къде отиват работите, може и тя година да не завърша. Да видиме...
Начално училище
Придобиваме основите. Хубаво де, ама аз основите си ги имах - вкъщи ме научиха да чета (и четях на поразия), събирам и изваждам. Както си бях дългичък, ме слагаха на последния чин. Голямо дремане с отворени очи падна. И четене на книжки на коленете. Виж, таблицата за уморение я пропуснах. Не ми беше интересно, а събирах и вадех със скорост, достатъчна учителката да не забележи. Първи урок - няма значение какво можеш, важното е какви си мисли началството. По-интересното е, че ни учеха как да сме примерни чавдарчета, да обичаме страната си, да мразим капитализма, да се държим прилично и прочие.
Баш кога бяхме в трети клас, важен момент от развиването ни като личности комунизма уж падна. Учителката, която ни беше и основен възпитател просто рухна. Цял живот милата учила и възпитавала невинни дечица на нещо и един ден да трябва ни погледне в очи и да каже "Забравете всичко, не е така, обратното е". Схващаше го като нов режим - който изрази мнение различно от одобреното от властите, изгнива в затвора. Просто това знаеше от комунизма (горда съпруга на известен функционер впрочем). Имаше съвест и чест. Спря да ни възпитава в каквото и да е, извън дословен прочит на одобрените от Министерството (и значи безпопасни) учебници. Като гледам от тогава насам все така я карат. "Преклонена главица остра сабя я не сече". Мамини дребни будителски душици, естествено че сега ще ви бият насред класната стая - държавата сама по себе си винаги е заинтересувана от максимално прости и манипулируеми гласоподаватели.
Posted in Всякакви . Коментар: (4). Проследявания:(0). Постояна връзка
ПораснАхме, да му еба мамата
technoir | 20 Април, 2008 12:38
Ники Лошия беше едно от двете Ники-та в класа ми. В четвърти клас бях новичкия с очилата. Не знаех защо му викаха точно "лошия", нямах намерение да проверявам, но в междучасията ми вземаше очилата (не ги носех постоянно) и тичаше насам-натам. Сбихме се. Нищо особено - той ми разби носа, аз му изкарах въздуха. Повече никой не се сби с мен в това училище или квартала. За това пък Ники ги пердашеше наред. Прибирахме се понякога заедно. Не бих казал че беше зъл като човек. Просто брутален като невестулка като превключи, а това ставаше за части от секундата. Дребничък, слабичък, но и най-яките седмокласници с ужас го заобикаляха. В пети клас някакъв седмокласник му казал нещо и избягал. Часове по-късно не помнеше какво му е казал или дори дали го е чул, но погледа не му харесал. Седмокласника врязал в час по трудово. Ники нахълтал, пред учителя и целия клас му забил лицето в мивката и си изрязал. Така и не му сглобиха лицето в болницата повече на това момче.
В осми клас записа в спорно училище. Редуваше година бокс с година акробатика. Кефело го като си хареса жертва на улицата да я потрошава бързо. Ей така - за спорта. Всички му натякваха че от него човек не става и явно се беше примирил. Май никой никога не се опита да поговори с него и да разбере че той просто е уплашен и удря света, защото не би оцелял ако света удари него.
Posted in Всякакви . Коментар: (5). Проследявания:(0). Постояна връзка