Suicide Brunette

Speed, give me what I need...

erdbeermund | 19 Май, 2008 15:22

Понеделник следобед, аз пак съм скапана от 5-дневна фиеста... Пак ми се спи, защото пак съм спала не повече от час, а пак не мога да легна да спя... Пак кафета, пак тауринови таблетки, пак енергийни напитки, пак цигари... И пак шоколад. Много шоколад. Пак трябва да седна и да назубря един тон материал, защото тази седмица пак ще има купонясване и пак ми остават само понеделник и вторник за подготовка по 10 предмета... Пак има моменти, които ми се губят, пак има скарани хора, пак се смях, пак плаках, пак крещях, пак мълчах и пак се усмихвам злобничко, защото пак съм била кошче за душевни терзания на всеки, който загубва здравия си разум... Пак се движих по тънко острие, пак рискувах, пак прекалих... И пак спечелих... И пак седя и си мисля струвало ли си е? Пак правя ретроспекция и пак установявам, че пак съм била със същите хора, на същите места, със същите неща... Започваха се същите разговори, имаше същите проблеми... И пак същото изявление, което по закон даваме всеки понеделник сутрин: "Хора, спираме се, стига вече! Тая седмица - почивка!". И така до сряда... При добър късмет или апокалиптични последствия от последния купон, някои от нас удържат положението до петък сутринта... И наваксват скоростно... Ние... Едно малко суб-общество, където всеки е всичко друго, но не и себе си, където всеки е може би това, което иска да бъде... Една малка секта, в която трудно се приемат нови членове, защото всички искаме тайните ни да бъдат запазени... Ние... Онези, които се изживяват като рок-звезди... Нас вече ни познават навсякъде... Ние сме готини, разкрепостени, интересни, забавни, умни, красиви и богати... И никой от нас не би си признал колко празен всъщност си тръгва всеки понеделник следобед, колко е самотен, когато се прибере вкъщи и няма кой да го посрещне, колко го е срам от нещата, които е направил, как е плакал тайно в тоалетната, когато някой е казал нещо грубо... Защо това сме ние, все пак... Никой не смее да покаже слабостите си и да разкрие душата си, ако изобщо му е останала такава... И аз пак отивам за още кафе... И се питам: "Струва ли си?"... И така... До сряда вечер...