Обрязование
technoir | 16 Май, 2008 17:55
Като гледам на къде отиват работите, може и тя година да не завърша. Да видиме...
Начално училище
Придобиваме основите. Хубаво де, ама аз основите си ги имах - вкъщи ме научиха да чета (и четях на поразия), събирам и изваждам. Както си бях дългичък, ме слагаха на последния чин. Голямо дремане с отворени очи падна. И четене на книжки на коленете. Виж, таблицата за уморение я пропуснах. Не ми беше интересно, а събирах и вадех със скорост, достатъчна учителката да не забележи. Първи урок - няма значение какво можеш, важното е какви си мисли началството. По-интересното е, че ни учеха как да сме примерни чавдарчета, да обичаме страната си, да мразим капитализма, да се държим прилично и прочие.
Баш кога бяхме в трети клас, важен момент от развиването ни като личности комунизма уж падна. Учителката, която ни беше и основен възпитател просто рухна. Цял живот милата учила и възпитавала невинни дечица на нещо и един ден да трябва ни погледне в очи и да каже "Забравете всичко, не е така, обратното е". Схващаше го като нов режим - който изрази мнение различно от одобреното от властите, изгнива в затвора. Просто това знаеше от комунизма (горда съпруга на известен функционер впрочем). Имаше съвест и чест. Спря да ни възпитава в каквото и да е, извън дословен прочит на одобрените от Министерството (и значи безпопасни) учебници. Като гледам от тогава насам все така я карат. "Преклонена главица остра сабя я не сече". Мамини дребни будителски душици, естествено че сега ще ви бият насред класната стая - държавата сама по себе си винаги е заинтересувана от максимално прости и манипулируеми гласоподаватели.
Posted in Всякакви . Коментар: (4). Проследявания:(0). Постояна връзка