ПораснАхме, да му еба мамата
technoir | 20 Април, 2008 12:38
Ники Лошия беше едно от двете Ники-та в класа ми. В четвърти клас бях новичкия с очилата. Не знаех защо му викаха точно "лошия", нямах намерение да проверявам, но в междучасията ми вземаше очилата (не ги носех постоянно) и тичаше насам-натам. Сбихме се. Нищо особено - той ми разби носа, аз му изкарах въздуха. Повече никой не се сби с мен в това училище или квартала. За това пък Ники ги пердашеше наред. Прибирахме се понякога заедно. Не бих казал че беше зъл като човек. Просто брутален като невестулка като превключи, а това ставаше за части от секундата. Дребничък, слабичък, но и най-яките седмокласници с ужас го заобикаляха. В пети клас някакъв седмокласник му казал нещо и избягал. Часове по-късно не помнеше какво му е казал или дори дали го е чул, но погледа не му харесал. Седмокласника врязал в час по трудово. Ники нахълтал, пред учителя и целия клас му забил лицето в мивката и си изрязал. Така и не му сглобиха лицето в болницата повече на това момче.
В осми клас записа в спорно училище. Редуваше година бокс с година акробатика. Кефело го като си хареса жертва на улицата да я потрошава бързо. Ей така - за спорта. Всички му натякваха че от него човек не става и явно се беше примирил. Май никой никога не се опита да поговори с него и да разбере че той просто е уплашен и удря света, защото не би оцелял ако света удари него.
Posted in Всякакви . Коментар: (5). Проследявания:(0). Постояна връзка